Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 31.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря, като разгледа гр.д. № 4370 по
описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени три иска, както следва: за причинени
неимуществени вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД, за
причинени имуществени вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ, както и
иск за пропуснати ползи по чл. 200, ал. 3 КТ.
Ищецът
твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника, заема длъжността
„шофьор“ при последния. На 07.05.2016 г. около 16 часа при извършване на ремонт
на автомобил „Краз“, собственост на работодателя, при опит да повдигне
хидравличен цилиндър с помощта на лост, същият се изплъзнал и ищецът паднал на
асфалтовата настилка, като ударил лявата си ръка. С влязло в сила разпореждане
№ 16/27.05.2016 г. на НОИ – ТП Враца злополуката е приета за трудова на
основание чл. 55, ал. 1 КСО. След инцидента ищецът изпитвал силни болки в
лявата си ръка и не можел да я сгъва в лакътя, поради което на 08.05.2016 г.
постъпил на лечение в „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД. Била му поставена
диагноза „фрактура антебрахий синистра“. Наложило се извършването на операция,
при която била извършена репозиция на фрактурата и е поставена „метална
остеосинтеза на улната“. След операцията ищецът продължил да изпитва болки в
областта на лакътя и предмишницата на лявата ръка, поради което на 14.11.2016
г. постъпил за лечение в Университетска специализирана болница за активно
лечение по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД, където му била поставена окончателна
диагноза „контрактура арт. кубити син. ст. пост. фрактурам антебрахии син.“. На
15.11.2016 г. ищецът претърпял втора оперативна интервенция. На 17.11.2016 г.
бил изписан с предписание в срок от шест месеца да провежда следоперативна
рехабилитация в болнични условия. Болките и ограничението в ръката на ищеца не
преминали и след втората операция, поради което последвала и трета операция,
при която, освен конци, му бил поставен и гипс. Сочи, че в резултат на
трудовата злополука претърпял значителни физически и психически болки,
страдания и неудобство при извършване на ежедневните дейности. Невъзможността
да движи ръката си продължителен период от време, му създавало и към настоящия
момент затруднения при хранене, поддържане на лична хигиена, обличане, шофиране
и др. Нуждаел се от чужда помощ при извършването на елементарни дейности, което
се отразило негативно върху самочувствието му. Изпитвал и ежедневни болки. В
отпуск по болест е бил в периода от 08.05.2016 г. до 01.05.2017 г., като с
решение № 2775/22.05.2017 г. на ТЕЛК му била определена 50 % трайно намалена
трудоспособност за период от една година. Твърди, че изпитвал и псичихески
страдания поради намалената си работоспособност, което предизвиквало
постоянната му тревожност. Междувременно ответникът незаконосъобразно го
уволнил, като с решение на РС Враца ищецът бил възстановен на работа. Намира,
че претърпените от него болки и страдания, представляващи неимуществени вреди,
възлизат на сумата от 24 500 лв., която претендира да му бъде заплатена от
ответника.
Отделно от
това твърди, че за периода на неработоспособността от 08.05.2016 г. до
01.05.2017 г. не е получавал трудово възнаграждение, а обезщетение по
обществено осигуряване. Счита, че разликата между дължимото трудово
възнаграждение и реално получаваното обезщетение по обществено осигуряване,
представлява пропусната полза. Твърди, че общият размер на пропуснатата полза
за периода от 08.05.2016 г. до
01.05.2017 г. е в размер на 1200 лв., която сума претендира да му бъде
заплатена от ответника.
Претендира
освен това и сумата от 1392,16 лв., представляваща имуществена вреда вследствие
на злополуката, изразяваща се в претърпени загуби, свързани с направените
разходи за лечение и рехабилитация.
Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати: 1/ сумата от 24 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в периода от 08.05.2016 г. до 19.09.2017 г.; 2/ сумата от
1392,16 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за лечение на причинената от трудовата злополука травма; 3/
сумата от 1200 лв., представляваща пропусната полза в размер на разликата между
трудовото възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по обществено
осигуряване за периода от 08.05.2016 г. до 01.05.2017 г. Претендира и законна
лихва върху трите главници, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ангажира становище,
съгласно което признава фактите, че ищецът се намирал в трудовоправни отношения
съгласно трудов договор от 09.01.2015 г., както и че на 07.05.2016 г. е
настъпила злополука, която е призната като трудова от компетентните органи.
Сочи още, че на лицето са изплатени всички полагащи му се обезщетения. Намира,
че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
неоснователна, тъй като ответникът е предложил на ищеца работа с по-леко
натоварване. Отделно от това излага съображения, че ищецът не спазва трудовата
дисциплина в ответното дружество. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
приетия трудов договор № 283/09.01.2015 г. /л. 7/, че страните са се намирали в
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор“
с основно трудово възнаграждение в размер на 590,00 лева.
Установява
се още, че с разпореждане № 16/27.05.2016 г. ТП на НОИ гр. Враца, на осн. чл.
60, ал. 1 КСО е приело, че на 07.05.2016 г. ищецът И.Ц.Т. е претърпял
злополука, която е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО /л. 12/. Посочено
е, че е налице внезапно и травматично увреждане на здравето – при опит да
повдигне хидравличен цилиндър с помощта на лост, лостът се изплъзва,
пострадалият пада и се удря върху асфалтовата настилка, което е станало през
време и във връзка на извършваната работа – ремонт на самосвал КРАЗ на
АБ-Чирен, причинило неработоспособност – счупване на лявата ръка.
Като
доказателства по делото са приети и 13 броя болнични листа /л. 19-31/, от които
се установява, че в периода от 08.05.2016 г. до 01.05.2017 г. ищецът се е
намирал в отпуск поради временна неработоспособност.
От приетите
по делото 3 броя епикризи /л. 32-34/, издадени от „Първа частна МБАЛ - Враца“
ЕООД и Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия
„Проф. Б. Бойчев“ ЕАД, се установява, че ищецът е бил постъпил за болнично
лечение в периодите от 08.05.2016 г. до 11.05.2016 г., от 14.11.2016 г. до
17.11.2016 г. и от 15.02.2017 г. до 18.02.2017 г. От епикризите се установява
още, че при извършения оглед на пациента е констатирано, че левият лакът е
оточен и болезнен, налице са ограничени движения в лакътната става, като са
налице силно болезнени както пасивни, така и активни движения; отслабен захват
на лявата ръка.
Приети по
делото са и 4 броя експертни решения, издадени от ТЕЛК общи заболявания към
МБАЛ „Хр. Ботев“ АД, гр. Враца от дати 03.11.2016 г., 19.01.2017 г., 02.03.2017
г. и 22.05.2017 г. /л. 35-38/. С първите три решения лекарската комисия, след
извършен преглед и освидетелстване на ищеца, е посочила, че лицето е временно
неработоспособно, като в последното експертно решение е посочено, че лицето е с
50 % трайно намалена работоспособност, което състояние на работоспособността му
е определено за срок от една година – до 01.05.2018 г.
По делото са
приети и фактури и фискални бонове за извършени плащания за медицински услуги и
лекарства в полза на ищеца И.Т., общата стойност на които възлиза на сумата от
1392,16 лв. /л. 39 - 50/.
От приетия
по делото протокол № 01/19.09.2017 г., изготвен от работодателя, се установява,
че е извършена констатация относно поведението на ищеца на 19.09.2017 г. на
работното му място, като е направен извод, че с поведението си ищецът е
досаждал и е създавал пречки на служителите в офиса. Съдът намира, че
направените констатации нямат връзка с предмета на делото, поради което
приетото доказателство не следва да бъде ценено.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От
показанията на свидетелката Й.Т.- съпруга на ищеца, се установява, че Т., в
качеството му на служител при ответника, на 07.05.2016 г. претърпял трудова
злополука по време на работа в ТСИ Чирен. След като паднал от камион КРАС,
ищецът счупил ръката си, разкъсал лакътната става и получил много тежка
фрактура. Свидетелката описва периода на възстановяване като много труден,
съпроводен с много болки. На 09.05.2016 г. ищецът претърпял операция, като ръката
му била много черна и от самото начало пиел силни обезболяващи. Около седем
месеца ищецът не можел сам да се обслужва. На 14.11.2016 г. претърпял втора
операция, след която също не успял да се възстанови, като продължил да използва
обезболяващи. Свидетелката продължила да го обслужва изцяло в ежедневните му
нужди, включително и за хигиенните му навици, събличане, обличане, хранене,
бръснене. От прекомерната употреба на обезболяващи започнал да има проблеми и
със стомаха. На 15.02.2017 г. претърпял и трета операция, след която започнал
съвсем слабо да движи пръстите на ръката си, защото преди това изобщо не могъл.
Болката се разпростирала по цялата ръка на ищеца – от пръстите до рамото. Т. се
променил и психически, тъй като бил предупреден от лекарите, че може да се
наложи ампутация на ръката. Започнал да плаче непрекъснато, чувствал се
непълноценен. Сочи, че понастоящем му предстои още една операция за смяна на
лакътната става, за която обаче нямат достатъчно финансови средства.
С
показанията си, свидетелят К. потвърждава заявеното от свидетелката Т. Сочи, че
травмата след злополуката през месец май 2016 г. се отразила много зле върху
здравословното състояние на ищеца. Той не можел да движи ръката си и бил в
ужасно състояние. Ръката на Т. била много синя и подута. Заявява, че
понастоящем ищецът все още не може да се справя със задълженията си, с които се
е справял преди инцидента, като все още изпитвал болки на мястото на травмата. Т.
много се променил психически, станал нервен и раздразнителен. Понижило се
самочувствието му, защото се чувствал неспособен да изкара прехраната на
семейството си.
Съдът,
съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелите съобразно разпоредбата
на чл. 172 ГПК, ги кредитира изцяло като достоверни, логични и допълващи се,
тъй като кореспондират на останалите събрани по делото доказателства – писмени
и експертни заключения.
От приетата
и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по
време на временната неработоспособност на ищеца в периода от 08.05.2016 г. до
01.05.2017 г. същият е щял да получи брутно трудово възнаграждение в размер на
7130,62 лв., като в същия период е получил обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 6285,44 лв. Изчислената от вещото лице разлика е
в размер на 845,18 лв. В същото време експертът е изчислила, че нетното трудово
възнаграждение, което ищецът е щял да получи за този период е в размер на 5579,67
лв., като разликата с действително полученото обезщетение от общественото
осигуряване е в размер на минус 721,54 лв. Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и обективно, с изключение на частта, в която е посочен
размерът на разликата между действително полученото обезщетение от ищеца и
нетното му трудово възнаграждение за този период. Математическото изчисление
съобразно представените в експертното заключение данни води до аритметичен
резултат от минус 705,77 лв., а не минус 721,54 лв., както е посочило вещото
лице.
По делото е
приета и съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, съгласно чието
заключение се установява, че вследствие на травмата ищецът е получил счупване
на костите на лява предмишница. Посочено е, че по механизъм уврежданията отговарят
да бъдат получени от удар с или върху твърд тъп предмет и по начин и време,
посочени от ищеца. Експертът установява още, че уврежданията са причинили на Т.
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник. Оздравителният период за
такива увреждания обичайно е около 4-5 месеца, но в конкретния случай е
по-продължителен, тъй като са възникнали усложнения. Изводът на експерта е, че
прогнозата за в бъдеще е неблагоприятна по отношение на пълно възстановяване на
обема на безболезнени активни движения на горен ляв крайник.
Съдът
кредитира заключението по приетата СМЕ, като намира същото за обективно и
компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска за причинени неимуществени
вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че: в процесния период от 08.05.2016 г. до
19.09.2017 г. е претърпял болки и страдания, вследствие на травматично
увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука, като към
момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
задължението си за поправяне на причинените вреди.
От приетия
по делото трудов договор № 283/09.01.2015 г. /л. 7/ се установява, че между
страните съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал
длъжността „шофьор“ с основно трудово възнаграждение в размер на 590,00 лева.
Не е спорен между страните въпросът, че към датата на настъпилото травматично
увреждане на ищеца /07.05.2016 г./, страните са се намирали в трудовоправни
отношения, като в тази връзка съдът приема, че със становище с вх. № 16743/05.12.2017 г. ответникът е
направил признание на този факт съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК.
Видно от
данните по делото, на 16.05.2016 г. ищецът, ползвайки правото по чл.57, ал.2 КСО, е подал декларация за трудова злополука /л. 11/, в резултат на което е
извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл.60, ал.1 КСО
е издадено разпореждане № 16 от 27.05.2016 г., с което увреждането на ищеца е
признато за трудова злополука – настъпило в причинна връзка с изпълняваната от
ищеца работа.
Разпореждането
по чл.60, ал.1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи
на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото
производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на
този акт се прилага разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК, установяваща
забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява
неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице,
участвало в административното производство по издаването му. Между страните
няма спор, че настъпилото увреждане е признато по установения в закона ред за
трудова злополука, като в тази връзка съдът приема, че със становище с вх. № 16743/05.12.2017 г. ответникът е
направил признание на този факт съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК.
Гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността на индивидуалния административен акт/, че е настъпило
увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова
злополука – на 07.05.2016 г. при опит да повдигне хидравличен цилиндър с
помощта на лост, лостът се изплъзва, пострадалият пада и се удря върху
асфалтовата настилка, което е станало по време и във връзка с извършваната
работа – ремонт на самосвал КРАЗ на АБ-Чирен, причинило неработоспособност –
счупване на лявата ръка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Според
чл. 52 ЗЗД пък обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Налага се извод, че ответното дружество дължи заплащане на
обезщетение за реално претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода от
08.05.2016 г. до 19.09.2017 г. Следва да се даде отговор на въпроса какъв е
справедливият размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания. За
отговор на този въпрос съдът съобразява следното:
От събраните
по делото гласни доказателствени средства и заключение по СМЕ категорично се
установи, че във връзка с настъпилата трудова злополука ищецът е претърпял
множество болки и страдания. И двамата разпитани свидетели описват периода на
възстановяване като много труден за
ищеца, съпроводен с много болки. Според свидетелката Т., през първите 7
месеца след настъпването на травмата, ищецът не могъл да се обслужва сам, като
съпругата му го обслужвала изцяло в ежедневните му нужди, включително и за хигиенните му навици, събличане, обличане, хранене, бръснене.
От прекомерната употреба на обезболяващи, ищецът започнал да има проблеми със
стомаха. И двамата свидетели сочат, че Т. се променил психически. Станал нервен и раздразнителен, понижило се
самочувствието му, защото се чувствал неспособен да изкара прехраната на
семейството си /свидетелят К./. Установява се от показанията на
свидетелката Т., както и от приетите по делото писмени доказателства, че след
инцидента ищецът претърпял три операции на ръката. Според Т. едва след третата
операция на 15.02.2017 г. /около 9 месеца след травматичното увреждане/, ищецът
започнал леко да движи пръстите си, като през цялото време изпитвал болка в
цялата ръка – от пръстите до рамото.
От
заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че
оздравителният период за такива увреждания обичайно е около 4-5 месеца, но в
конкретния случай е по-продължителен, тъй като са възникнали усложнения.
Направен е извод за неблагоприятна прогноза по отношение на пълно
възстановяване на обема на безболезнени активни движения на горен ляв крайник.
Непълното оздравяване се установява и от свидетелските показания, като Т.
заявява, че на ищеца му предстои и четвърта операция за смяна на лакътната
става на ръката.
При тези
факти съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на ищеца в процесния период /около 1 година и 4 месеца/ е
сумата от 17 000 лв. При определянето му съдът отчита, че увреждането е
причинявало силна болка на ищеца в процесния период и ограничени движения с
горен ляв крайник. Болката, освен че е била с висок интензитет и със
съществуваща заплаха от ампутация на ръката, е съпътствала ищеца през целия
оздравителен период /повече от 1 календарна година/, като няма благоприятна
прогноза за нейното напълно премахване /свидетелка Т. и СМЕ/. За
продължителността на болката в посочения от свидетелката дълъг период съдът
прави извод /макар и косвено/ и от периода, за който на ищеца е призната
временна неработоспособност по повод на процесното увреждане - една година /от 08.05.2016 г. до 01.05.2017
г./. Следва да се отчете и обстоятелството, че заболяването изисква поддържащо
лечение, рехабилитация и поне още една оперативна интервенция, което създава
допълнителни неудобства за ищеца и най-вече за нормалното му ежедневие в
периода на провеждане на физиотерапевтично и санаториално лечение.
Като се имат
предвид тежестта на уврежданията, които е получил ищецът, продължителността на
лечението му, претърпените три хирургически интервенции, преживения страх от
ампутация на ръката, продължителността и интензивността на търпените болки и
страдания, настъпилото продължително разстройство на здравето, липсата на
перспективи за пълно възстановяване, продължилата над 9 месеца пълна
невъзможност да се обслужва сам и частичната невъзможност за това след този
период /свидетелката Т./, доказаното индивидуално за него протичане на
увреждането с усложнен ход, постоянната му нужда от помощ, загубата на
работоспособност за продължителен период от време, пониженото му самочувствие,
възрастта на ищеца, както и съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, съдът намира, че определеното парично обезщетение съответства
на критерия за справедливост. Посочената сума в достатъчна степен обезщетява
преживените от ищеца болки и страдания. От друга страна, за да отхвърли иска за
горницата до пълния предявен размер, съдът взема предвид факта, че след третата
операция ищецът продължава да търпи по-ниска по интензитет болка /свидетелката Т./,
както и че една година след увреждането ищецът отново е трудово ангажиран при
ответника /приетите по делото писмени доказателства/. Доказаха се негативни
психически преживявания на ищеца, но не и че отрицателните преживявания са
довели до психическо или нервно разстройство, което по трайност и интензитет да
сочи на извод за причинени вреди в по-голям размер.
По иска за пропуснати ползи по чл.
200, ал. 3 КТ:
За
основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че: вследствие на увреждане, признато по
предвидения в закона ред за трудова злополука, е пропуснал да реализира
претендирания доход, равняващ се на разликата между действително получаваното
трудово възнаграждение и получаваното от него обезщетение по общественото
осигуряване за периода от 08.05.2016 г.
до 01.05.2017 г. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване
на задължението си за поправяне на причинените вреди.
Пропуснатата
полза представлява приход за имуществото на пострадалия, който не се е
осъществил заради настъпилата трудова злополука. Не се дължи обаче обезщетение
за бъдещи вреди, чието настъпване е несигурно и зависи от множество други
обстоятелства. Затова може да се присъди обезщетение за пропуснатата полза,
само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с такава висока
степен на вероятност, която се доближава до сигурност /решение № 156 от
29.11.2010 г. по т.д. №142/2010 г./. Приходът не трябва да е случайна, а
закономерна последица от установените по делото обстоятелства и получаването му
да е било осуетено само от непозволеното увреждане. По този начин трябва да се
преценява и дължимостта при обезщетяване на вреди от трудова злополука на
пропуснатата полза /в този смисъл решение №78/10.05.2017 по дело №3728/2016 на
ВКС, ГК, III г.о./.
Установи се
по делото първият елемент от фактическия състав на материалното право, а
именно, че на 07.05.2016 г. ищецът е получил травматично увреждане, което по
предвидения в закона ред е признато за трудова злополука.
От събраните
по делото писмени доказателства се установи, че в периода от 08.05.2016 г. до
01.05.2017 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност поради
настъпила трудова злополука, за който период ищецът е получил обезщетение в
размер 6285,44 лв. от общественото осигуряване. Съгласно чл.200, ал.1 КТ
работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна или трайна неработоспособност
или смърт на работника /служителя/. По аргумент от чл.200, ал.3 КТ
отговорността за вреди обхваща и пропуснатата полза, изразяваща се в разликата
между полученото от пострадалия обезщетение за временна неработоспособност и трудовото
възнаграждение, което той би могъл да получава през исковия период, ако е
работел на длъжността, при упражняване на която е получил увреждане на здравето
си. Следва да се отговори на въпроса дали при изчисляване на пропуснатата полза
за ищеца да реализира трудово възнаграждение следва да се вземе неговия брутен
или нетен размер.
Съобразно разпоредбата на чл.66 ал.1 т.7 КТ
трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с
постоянен характер. Основната заплата според легалното определение, дадено в
чл.4 ал.1 от Наредба № 7/2007г. за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/2007г., е възнаграждение за изпълнението на
определени задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда
и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, които се изплащат задължително, са определени с посочената
наредба или с друг нормативен акт. Такива са тези по чл.11, чл.12 и чл.15 ал.2
от Наредба № 4/2007г. Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения
образуват брутното трудово възнаграждение /чл.3 от Наредбата/ и по силата на
чл.245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед
на това и определянето на обезщетението по чл.200 ал.3 КТ за пропусната полза
се извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по
ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй
като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на
работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово
възнаграждение и се удържат от него, но едва при плащането му. По същия начин,
ако за обезщетението по чл.200 КТ са предвидени такива публични задължения, те
ще се удържат /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от обезщетението при
изплащането му. В конкретния случай, и при определяне размера на пропуснатата
за ищеца полза по смисъла на чл.200, ал. 3 КТ, нетното трудово възнаграждение
не може и не следва да бъде базата за определяне на размера на претърпените
вреди, като този извод следва от гореизложените разсъждения. В този смисъл е и
константната практика на съдилищата /напр. определение № 258 от 20.02.2013г. на
ВКС по гр.д.№ 81/2013г., IV г.о., ГК; решение № 335 от 10.01.2012г. на ВКС по
гр.д.№ 1230/2010г., IV г.о., ГК, произнесено по реда на отменената разпоредба
на чл. 290 ГПК и др./.
Установи се
от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че през процесния период
ищецът е щял да получи брутно трудово възнаграждение в общ размер от 7130,62
лв., както и че през същия период той е получил обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 6285,44 лв. Съдът намира, че разликата между
действително полученото обезщетение поради временна неработоспособност и
брутното трудово възнаграждение в размер на 845,18 лв. се явява пропусната
полза за ищеца, която следва да му бъде присъдена, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното
погасяване. За горницата до пълния предявен размер от 1200 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за причинени имуществени
вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ:
За основателността
на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици,
a именно, че: е направил разходи за лечение в сочения размер във връзка с
травматично увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова
злополука, като към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника. В тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
Установени
по делото са вторият и третият елемент от фактическия състав на материалното
право, а именно, че на 07.05.2016 г. ищецът е получил травматично увреждане,
което по предвидения в закона ред е признато за трудова злополука, като към
момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника
Предявеният
от ищеца иск за обезщетяване на причинените му имуществени вреди, изразяващи се
в направени разноски за лечение и рехабилитация на причинената му травма от
трудовата злополука, е за сумата от 1392,16 лв. По делото са приети писмени
доказателства /издадени фактури и фискални бонове/, сборът от сумите по които
се равнява на исковата претенция. В част от приетите писмени доказателства за
извършвани плащания са посочени наименования на лекарства и лекарствени
продукти, за които съдът няма специални знания, за да заключи дали използването
им е било необходимо във връзка с процесното травматично увреждане на ищеца /л.
39, 42, 43, 44, 45, 49, 50/. В тази връзка от него не са представени
доказателства за установяването на този факт /напр. допълнителна задача към
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза/. Искът се явява основателен
единствено за сумите, материализирани суми в издадените от СБАЛО „Проф. Б.
Бойчев“ ЕАД /л. 40, 41, 46/ и „Първа частна МБАЛ Враца“ ЕООД /л. 47, 48/
фактури. За да достигне до извод за основателност на предявения иск в тази му
част, съдът взе предвид останалите събрани по делото доказателства, а именно –
издадени епикризи от тези две лечебни заведения, от които се установява, че
ищецът е бил настанен за лечение в тях /л. 32-34/, като издадените платежни
документи съвпадат с периода на лечение на ищеца. Искът следва да бъде уважен
за сумата от общо 1225,40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното плащане, като бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1392,16 лв. като
неоснователен.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 844,70 лв., представляваща
платено адвокатско възнаграждение, определено пропорционално на уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
по сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 780,00 лв. и
разноски по делото за изготвени СМЕ и ССчЕ, касаещи исковете за неимуществени
вреди и пропуснати ползи, в размер на 216,25 лв., или сумата от общо 996,25 лв.,
определена пропорционално на уважената част от исковете съгласно правилото на
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК: *********,
с адрес: гр. Враца, ул. „Стоян Кялъчев“ № 6 да заплати на И.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумите, както
следва:
- на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД
сумата от 17 000,00 лева /седемнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в периода от 08.05.2016 г. до 19.09.2017 г.,
вследствие на трудова злополука, реализирана на 07.05.2016 г. и призната като
такава с разпореждане № 16/27.05.2016 г. на Териториално поделение Враца към
НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 24 500 лева /двадесет и
четири хиляди и петстотин лева/ като неоснователен;
- на основание чл. 200, ал. 3 КТ сумата от 845,18 лева /осемстотин четиридесет и
пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща пропусната полза в размер на
разликата между брутното трудово възнаграждение на ищеца и получаваното
обезщетение по обществено осигуряване за периода от 08.05.2016 г. до 01.05.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 1200 лева /хиляда и двеста
лева/ като неоснователен;
- на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 1225,40 лева /хиляда двеста двадесет и
пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в направени разноски за лечение на
причиненото увреждане вследствие от трудовата злополука, реализирана на
07.05.2016 г. и призната като такава с разпореждане № 16/27.05.2016 г. на
Териториално поделение Враца към НОИ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 1392,16 лева /хиляда триста деветдесет и два лева и
шестнадесет стотинки/ като неоснователен;
- на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 844,70
лева /осемстотин четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/ направени
разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК „Пътстройинженеринг“ АД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Враца,
ул. „Стоян Кялъчев“ № 6 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Враца сумата от 996,25
лева /деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ –
държавна такса и възнаграждение за вещи лица съобразно уважената част от
исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: