№ 2546
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100113871 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от Р. М. Х., ЕГН **********, чрез адв. К. П. - САК, съдебен адрес:.
София, ул. „******* против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул.
”Витоша” № 2, за заплащане на обезщетение вследствие образуваното и водено срещу него
наказателно производство, след прекратяването му с влязла в сила Постановление на СРП
на 22.03.2019 г., както следва:: - сумата 8 000 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“, изразяващи се в законната лихва върху сумата 15 000 лв. за периода 22.10.2010 г.
– 01.10.2015 г., - сумата 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди/заплатен
адвокатски хонорар/, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане и - сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие образуваното и водено срещу него
наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от прекратяване на
наказателното производство - 22.03.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2010 г., сутринта, докато разговарял в кафене с
негов познат на име М.Н., на последния се обадил негов близък с молба М. да отиде с него
до банката. Ищецът придружил своя познат М. и неговия близък П. до клон на „Първа
инвестиционна банка“ АД, находящ се в София, бул. „*******. През времето, в което П. бил
1
в офиса на кредитната институция, ищецът и приятелят му чакали пред клона, в ангажиран
таксиметров автомобил. В него били задържани от органите на полицията. След
задържането на Х. било повдигнато обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.
18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за това, че направил опит да причини имотна вреда в размер
457 000 лв. С Постановление на прокурор ищецът бил задържан до 03.08.2010 г. в
Следствения арест находящ се в София, бул. “******* № 42. На 03.08.2010 г. било
проведено съдебно заседание по н.ч.д. № И-2782/2010 г., СРС, 114-ти състав, в което с
определение решаващият орган взел по отношение на ищеца най - тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Със свой акт от 10.08.2010 г., СГС, по в.н.ч.д.№
3687/2010 г. потвърдил мярката за неотклонение. С нова жалба по н.ч.д. № И-3389/2010 г.
ищецът поискал изменение на наложената му мярка, но Софийски районен съд, 114-ти
състав оставил същата в сила. С последващо определение от 08.10.2010 г. , СГС, XV състав,
по в.н.ч.д. № 4385/2010 г., изменил мярката му за неотклонение в „парична гаранция“ 15 000
лв.
За времето от задържането му на 31.07.2010 г. до освобождаването му след внасяне на
паричната гаранция ищецът твърди, че е пребивавал в Следствения арест на бул. “Г. М.
Димитров“, в София, където е бил настанен в килия с площ 12 кв.м., заедно с още трима
задържани, при изключително лоши условия. Докато бил задържан, здравословното му
състояние се влошило значително.
По – нататък в исковата молба ищецът твърди, че за него било невъзможно да заплати
парична гаранция в такъв размер, поради което за периода 08.10.2010 г. – 22.10.2010 г. бил
преведен в Софийски централен затвор до заплащането й по сметка на СДВР, където
условията били идентични с тези в Следствения арест. Наложило се чичо му да изтегли заем
и да заплати гаранцията.
Вследствие на изложените незаконосъобразни действия ищецът е претърпял множество
болки и страдания. За дългото време, през което производството е било висящо изпитвал
страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда. Влошило се и
здравословното му състояние, което е създало у него опасения за тежки увреждания от
неспазване на необходимия режим за хроничното му заболяване - диабет, което дори може
да има за резултат смъртта му.
Ищецът заявява също, че наказателното производство срещу него окончателно е прекратено
с Постановление на СРП, влязло в сила на 22.03.2019 г.
По тези съображения ищецът претендира исковите сума, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. –
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство
по отношение на него и за претърпени имуществени вреди, считано от завеждане на делото,
както и сторените разноски.
От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива.
2
Поискал е прилагане на пр.пр. № 11612/2015 г. по описа на СРП.
В хода по същество ищецът моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски –
адвокатско възнаграждение.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
искове изцяло по основание и размер.
Оспорва иска за неимуществени вреди по същество, като неоснователен и недоказан, при
твърдения, че не е налице първия елемент от фактическия състав на отговорността по
ЗОДОВ - незаконно обвинение, по което наказателното производство е приключило с влязла
в сила оправдателна присъда или с Постановление за прекратяване на наказателното
производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или поради това, че
същото не съставлява престъпление, съгласно изискването на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Заявява, че ищецът не е приложил заверени преписи от Постановлението на СРП за
прекратяване на наказателното производство, както и доказателства дали, и ако да - кога
същото е влязло в законна сила. Освен това, според него, ищецът не е представил
доказателства да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, както и кога това се е случило, доколкото същото е
относимо към доказване на главния факт - незаконното обвинение и продължителността на
наказателната репресия.
Твърди също, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на ищцовите
твърдения за претърпени неимуществени вреди, свързани с негативни чувства и
преживявания. В тази връзка заявява, че действията на ответника - наблюдаващия прокурор
и разследващите органи от МВР по разкриване на престъплението с цел събиране на
доказателства и привличане на обвиняем не са излизали извън законово определените рамки
и са били изцяло законосъобразни.
Според ответника липсват и доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между
описаните в исковата молба вреди и дейността на Прокуратурата на Република България.
Твърди, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ от която се претендират болки
и страдания, взета с определение от 03.08.2010 г. СРС, НО, 114 състав по ЧНД № И -
2782/2010 г. на СРС, НО, 114-ти състав, продължила до 22.10.2010 г., когато е била внесена
определената с Определение от 08.10.2010 г. по въззивно НЧД № 4385/2010 г. на СГС, XV
състав, парична гаранция 15 000 лв., с което задържането под стража е било изменено в
гаранция в пари, не са били взети по обвинението за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5
вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което наказателното производство по
досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г.
по описа на СРП е било прекратено с Постановление на СРП от 24.01.2019 г. по пр.пр.№
11612/15 г. по описа на СРП.
Същевременно заявява, че Прокуратурата на Република България не следва за отговаря за
условията в следствения арест.
Заявява, че от Справката за съдимост на ищеца още през 2009 г. с Решение на СРС по н.д. №
3
14151/2008 г., влязло в сила на 31.07.2009 г. той е бил признат за виновен за извършено през
2004 г. престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, за което е бил освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание
- глоба в размер 500 лв. Същевременно месеци преди деянието, за което е бил разследван по
настоящото наказателно производство в периода 10.2009 г. - 01.2010 г. е извършил в
условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК - данъчно престъпление в
особено големи размери - по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК, за което е бил
осъден на лишаване от свобода 2 години и десет месеца с влязла в сила на 10.10.2012 г.
присъда по НОХД № 221/12 г. на Окръжен съд – Добрич, а с присъда на СГС, НО, по НОХД
№ 1033/2017г., влязла в сила на 22.01.2020 г. е бил осъден отново за данъчно престъпление в
особено големи размери по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 6 НК, извършено пак с няколко
деяния през 2006 г. при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.
Наложеното му наказание е било лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението
на което /поради настъпилата реабилитация по предишното осъждане/ отново е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Следователно, според ответника, докато е било
висящо разследването за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр.
чл. 20, ал. 4 НК, за което било водено наказателното производство по досъдебно
производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г. по описа
на СРП, ищецът е бил разследван по още две висящи наказателни дела за извършени тежки
умишлени престъпления и следователно страхът от осъждане у него, ако е бил налице такъв,
се дължи на тези производства, а не на настоящото прекратено наказателно производство.
Оспорва твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние, при твърдения, че в
ареста е получавал консултация и медицинска помощ за заболяването си, което и самият той
твърди, а и не са представени писмени доказателства - медицински документи, доказващи
такова влошаване.
Оспорва иска за неимуществени вреди по размер.
Оспорва иска за имуществени вреди и по същество, като неоснователен и недоказан.
Оспорва както факта на внасянето на сумата, така и факта и датата на освобождаването й.
Още повече, че ищецът сам твърди, че сумата е била осигурена и внесена не от него, а от
чичо му и, следователно, ако е настъпила някаква вреда - пропусната полза, поради
престояването на сумата по сметка на органите на МВР, то същата е пряка такава за трето
лице, но не и негова вреда. Оспорва като неоснователна и недоказана и претенцията за
имуществени вреди за сумата 2 000лв. – заплатен адвокатски хонорар за защита по
наказателното производство, тъй като към исковата молба не са представени доказателства
за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Възразява срещу присъждане на разноски за производството по делото.
Представил е писмени доказателства. Присъединява се към искането на ищеца да бъдат
изискани и приложени материалите по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г.
по описа на СДВР, пр.пр. № 11612/15 г. по описа на СРП.
4
Моли да се изискат материалите по НЧД № И - 2782/2010 г. на СРС, НО, 114 състав и
приложено към него ВНЧД № 3687/2010 г. на СГС, както и НЧД № И - 3389/2010 г. на СРС,
НО, 114 състав и приложено към него ВНЧД № 4385/2010 г. на СГС, XV състав.
В хода по същество ответникът, препращайки към отразеното в писмения отговор, заявява,
че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, а, в случай, че съдът го приеме за
основателен, да го уважи в много по – малък размер от претендирания. Възразил е срещу
размера на адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник на ищеца.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По искане на страните съдът изиска и приложи по делото ДП № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 16989/2022 г. по описа на СРП и НЧД № И - 2782/2010 г. на СРС,
НО, 114 състав и приложено към него ВНЧД № 3687/2010 г. на СГС, както и НЧД № И -
3389/2010 г. на СРС, НО, 114 състав и приложено към него ВНЧД № 4385/2010 г. на СГС,
XV състав.
Не се спори в настоящото производство, че ищецът е привлечен като обвиняем през 2010 г.
по ДП № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11612/15 г. по описа на СРП
и му било повдигнато обвинение за две престъпления: престъпление по чл. по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като на 31.07.2010 г. е бил
задържан за срок от 72 часа, а на 03.08.2010 г. по НЧД № И - 2782/2010 г. на СРС, НО, 114
състав му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от
10.08.2010 г., постановено по ВНЧД № 3687/2010 г. на СГС тази мярка за процесуална
принуди била потвърдена.
Ищецът е подал нова жалба срещу задържането, искайки изменение на мярката, и е било
образувано НЧД № И - 3389/2010 г. на СРС, НО, 114 състав, но жалбата му била оставена
без уважение. С определение от 08.10.2010 г., постановено по ВНЧД № 4385/2010 г. на СГС,
XV състав, тя била изменена в „парична гаранция в размер 15 000 лв.“ Той е освободен от
ареста на 02.11.2010 г., след внасяне на гаранцията.
С Постановление от 28.01.2019 г., влязло в сила на 22.03.2019 г., наказателното
производство срещу Х. е било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК.
По искане на ищеца съдът разпита свидетеля Б.К.П., негов познат. В съдебно заседание той
заяви, че през 2010 г. ищецът живеел със сестра му. През лятото свидетелят разбрал от
сестра си за задържането му, което било за около два – три месеца. Сестра му се принудила
да живее на заеми, защото преди това ищецът работел като шофьор и издържал семейството.
Х. споделил с него в един по – късен момент, че условията в ареста били много лоши, а той
е диабетик. На закуска му давали филия с мармалад. Не е виждал слънчева светлина,
постоянно бил на лампа, , килията била 4 на 4 метра, тоалетната била на 1 м. от масата. Не
му носели инсулина редовно, а той трябва да си го бие три пъти дневно преди ядене. Когато
излязъл от ареста той бил съвсем различен човек – затворил се в себе си, станал
5
раздразнителен, не споделял. Свидетелят каза, че определената на ищеца гаранция била над
10 000 – 12 000 лв., която била непосилна за тях и теглили кредити, за да я платят. По –
късно Х. им възстановил сумите. Тогава свидетелят бил на 18 – 19 години и теглил бърз
кредит. Чичо му също изтеглил кредит.
В подкрепа на твърденията си за влошено здравословно състояние при ищеца ищцовата
страна представи писмо от МП – ГДИН, изх. № 504/09.01.2023 г., с което са предоставени
данни за следното: На 22.07.2010 г. ищецът Р. Х. бил настанен в ареста на бул. Г.М.
Димитров № 42 с Постановление на пр. Рангелов по пр.пр. № 44004/2010 г. на СРП, ДП №
299/2010 г. на ГД „Досъдебно производство“ за престъпление по чл. 210 НК. На 02.1.;2010 г.
Х. е бил освободен от ареста с Постановление на СГС по ВНЧД № 4385/2010 г., като
мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „парична гаранция в
размер 15 000 лв.“
В писмото се посочва, че, поради изтичане срока на съхранение на медицинските документи
на лицето, същите не са съхранени в архивите на ОСИН – София.. Приложено е
Придружително писмо от директора на Медицинския център към ОСИН – София, рег. №
497/№–.01.2023 г., заедно със заверени копия от амбулаторните журнали за периода
31.07.2010 г. – 08.10.2010 г.
От ответната страна бе представено писмо от ИВСС, изх. № А-22-186/17.02.2022 г., в което е
отразено, че по Заявление на Р. Х., вх. № РС-19-458/10.07.2019 г. по описа на ИВСС и, след
извършена проверка, е изготвен Констативен протокол, изпратен на министъра на
правосъдието.Определено е обезщетение в размер 4 900 лв., сключено е споразумение рег.
№ 93-00-39/04.02.2020 г. и посоченото обезщетение е изплатено на ищеца. Описаните
документи са приложени към цитираното писмо.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени е иск за присъждане на сумата 50 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно
производство, след неговото прекратяване, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване –
22.03.2019 г., до окончателното му изплащане.
Предявена е и претенция за заплащане на следните имуществени вреди: - сумата 8 000 лв. -
обезщетение за незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ и -
сумата 2 000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди/заплатен адвокатски
хонорар/, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
6
изплащане
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца
като обвиняем през 2010 г. за посочените по – горе сериозни престъпления, така и
образуваното и протекло срещу него наказателно производство на досъдебна фаза, което
през 2019 г. е било окончателно прекратено.
Следователно, за един период от девет години – от момента на образуване на наказателното
производство до окончателното му прекратяване, ищецът е бил обвиняем за престъпление,
което не е извършил.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. След несправедливото обвинение срещу него,
ищецът Р. Х. е претърпял неимуществени вреди от уронване на престижа и доброто му име
пред обществото семейството, стрес и притеснения от оставането без работа, от
евентуалната възможност да бъде осъден, от невъзможността – като задържан под стража,
да лекува хроничното си заболяване диабет - психически и морални травми, които са
породени от действията на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на
него наказателно производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в
извършване на престъпление.
Ответникът направи възражение, че, докато е било висящо разследването по процесното
досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г.
по описа на СРП, ищецът е бил разследван по още две висящи наказателни дела за
извършени тежки умишлени престъпления и, следователно, страхът от осъждане у него, ако
е бил налице такъв, се дължи на тези производства, а не на посоченото прекратено
наказателно производство и съдът дължи произнасяне по него.
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция
от страна на Р. Х. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след прекратяване на наказателното
производство, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата
на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу Х. и
воденето срещу него на наказателно производство, което след девет години е било
прекратено.
Относно размера на предявените искове съдът намира следното:
7
По претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на
едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития
и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото
лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Съдът съобрази обстоятелството, че през процесното време срещу ищеца се е водело
наказателно производство за извършено, в условията на продължавано престъпление по чл.
26, ал. 1 НК - данъчно престъпление в особено големи размери - по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал.
1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК, и той е бил осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода,
наказание, както и за данъчно престъпление в особено големи размери по чл. 255, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 6 НК,. при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, за
които са му наложени съответните наказания – едното през 2012 г. и 2020 г.
Що се отнася до обстоятелството, че ищецът е получил обезщетение от ИВСС, съдът
намира, че това обстоятелство не следва да бъде взето пред вид, с оглед факта, че
присъденото обезщетени е за забавено правосъдие.
По изложените съображения съдът приема, че при преценка на времето, през което срещу Х.
се е водело наказателно производство, приключило с оправдателна присъда и показанията
на разпитания свидетел, посочен от ищцовата страна, следва да бъде направен извод, че
негативните преживявания на ищеца, неговите притеснения и страх, са били причинени от
наличието на няколко повдигнати срещу него обвинения, едно от които е това по чл. чл. 210,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, а другите две от тях са
приключили с влезли в сила присъди. В този смисъл съдът счита за основателни
възраженията на ответника за намаляване на обезщетение което ще се присъди, и намира, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост
с обезщетение в размер 1 500 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него до окончателно изплащане
на сумите, като до пълния предявен размер 50 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът намира следното:
8
Не се спори по делото, че, във връзка с воденото срещу него наказателно производство,
ищецът Х. е заплатил адвокатски хонорар 2 000 лв., който, пред вид прекратяване на
наказателното производство срещу него, представлява причинена му имуществена вреда. В
тази част претенцията за имуществени вреди е основателна и следва да се уважи.
Що се касае до претенцията за сумата 8 000 лв. – обезщетение за незаконосъобразно взетата
на ищеца мярка за неотклонение парична гаранция, съдът я намира за недоказана, пред вид
факта, че определената на ищеца гаранция е в размер 15 000 лв. и той не доказа какви
имуществени вреди е претърпял от заплащането на гаранция в посочения размер. В тази
връзка разпитаният по делото свидетел заяви, за взети кредити за заплащане на гаранцията,
но конкретни суми не бяха уточнени. Искът в тази част следва да се отхвърли, като
недоказан.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, тъй в размер лв.,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да
заплати на Р. М. Х., ЕГН **********, чрез адв. К. П. - САК, съдебен адрес:. София, ул.
„******* на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 1 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу
него наказателно производство, след прекратяването му с влязло в сила постановление на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. до
окончателното изплащане и сумата и разноски, съобразно уважената част от иска – адв.
възнаграждение в размер 510 лв. и д.т. 0,43 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди за разликата до пълния предявен
размер 50 000 лв. и в частта за имуществените вреди – за сумата 8 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9