Решение по дело №1110/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./01.03.2019 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                        

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар Капка Микова

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1110 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и чл. 1 ал.1 т. ТЗ).

Приети са за разглеждане, след присъединяването на т.д. 732/18г. и частично прекратяване с определение от о.с.з. на 31.01.2019г., обективно съединени искове, предявени от „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ж.к. Стрелбище, ул. Косово поле No 11, представлявано от управител И. Б., чрез адв. Ц., служ. адрес *** офис 3 срещу „ВАЛЕТА 68"ЕООД, ЕИК148031120, със седалище гр.В., ж.к. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК, бл. 303, вх. 6, ет. 9, ап. 29,  представлявано от управител Т.В., чрез адв. М. служ. адрес *** за плащане на общо 70 241,75 лв, претендирани като незаплатен сборен остатък от цена по приети доставки по 12 фактури, съставени в периода  27.09.2012 – 03.09.2013г извършени по неформален договор за продажба на стоки по заявена от купувача номенклатура на продавача, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното заплащане.

Страните претендират насрещно за определяне на  разноски по делото.

Ищецът твърди, че между страните били установени трайно отношения по доставки на козметични изделия, които доставчикът изпълнявал като изпращал до купувача  фактурирани по договорени цени и падежи количества по различен асортимент, съответно приемани от ответника в гр. В.. След приспадане на получените плащания по банков път и прихващане на насрещни задължения за възстановяване на суми за върната стока, останали неплатени следните задължения:

	фактура	дата	стойност	Претендиран остатък след плащане и прихващане	Предявена по
1.	20805	27.09.2012	14090.48	3969.96	т.д. 1110/17
2.	21190	05.10.2012	4241.53	4241.53	т.д. 1110/17
3.	21759	19.10.2012	9965.20	9965.20	т.д. 1110/17
4.	22251	02.11.2012	6869.31	6815.82	т.д. 1110/17
5.	27971	04.03.2013	6001.52	3638.4	т.д.732/18
6.	33029	27.05.2013	8217.19	8217.19	т.д.732/18
7.	33465	31.05.2013	2984.84	2984.84	т.д.732/18
8.	35393	28.06.2013	9861	9861	т.д.732/18
9.	35865	05.07.2013	4434.71	4434.71	т.д. 1110/17
10.	37370	26.07.2013	11659.69	11659.69	т.д.732/18
11.	39052	21.08.2013	2632.25	2632.25	т.д.732/18
12.	39850	03.09.2013	1821.16	1821.16	т.д.732/18

Купувачът ответник възразява за пълното изплащане на сумите по безспорните 12 фактури, като твърди, че доставките са били придружавани с фактури с издадени касови бонове, връчвани от приносителя срещу извършено  плащане в брой при получаване на стоката, включително и чрез изплащане на наложен платеж при куриерска доставка или евентуално плащани в брой срещу приходни касови ордери за случаите, когато касов бон не е бил наличен. Твърди, че при плащанията в брой при получаване на отделните доставки са били предавани суми за задължения от предходни доставки, поради което се е получило „застъпване“ на плащанията и са внесени повече суми от фактурираните. 

Насрещната страна е оспорила изрично това възражение, като се позовава на уговорката за отложено плащане на предаваните доставки, дори и когато са били фактурирани в брой и с предаден касов бон. Сочи, че страните са уговаряли банкови плащания, а за случаите на уговорка за плащане в брой, самите бонове са били издавани от склада и са предавани на купувача ведно с фактурата на стоката, в която е бил вписван отложения падеж. Позовава се на банкови преводи за частични плащания на фактура, с уговорка за безкасово плащане, като сочи, че въпреки погрешно указано в платежното нареждане основание (фактура с № 29971, която не е съществувала към датата на доставката и е била издадена по–късно на друг купувач) кредиторът е възприел частичното плащането към фактура, получена от ответника със същата дата и сходен номер(№27971). Репликира евентуалното позоваване на приходни ордери без дата и без посочване на основанието за плащане, като сочи, че по конкретно посочените доставки през 2013г са уговаряни банкови трансфери, които не са изпълнени, а евентуално твърди, че недатираните ордери се отнасят за плащания от предходни периоди по доставки, датиращи още от преди 2000г.

По същество пълномощникът на ищеца е пледирала бланкетно за уважаване на доказаната претенция, не е ползвала предоставена възможност за писмени бележки.

Представителят на ответникът е изложил в писмена пледоария доводи за убедително потвърдени с гласните показания факти на получаване на парични суми при доставките, удостоверени в приходно-разходи ордери, наред с дължимите по касовите бонове суми. Като счита, че въпреки пропуските по осчетоводяването на сделките и при двете насрещни страни, провереното за данъчни цели счетоводство на ответника, отразяващо пълно изплащане на задълженията, е достоверно,    моли за пълно отхвърляне на предявената претенция.  

Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в неоспорени списъци.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени последователно в определение №1246/05.04.2018г.(л.75) и допълнително, след присъединяване на другото дело между същите страни с №  732/18г., с определение № 3946/06.11.2019г.(л.121). Окончателната правна квалификация на претенциите и по-подробно изложение на релевантните твърдения се съдържа в допълнения проект за доклад(л.125-127), обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 31.01.2019г след корекция в резултат на предприето от ищеца частично оттегляне на иска по отношение на една от доставките. Докладът е възприет и от страните без възражения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните относно трайно установили се между тях в продължителен период от време(поне от 2011г.) отношения по периодични доставки на козметични изделия франко склад на клиента в гр. В.. Показанията на всички изслушани от съда свидетели потвърждават обстоятелствата по утвърждаването на ответника като редовен клиент с големи обороти и неформално уговаряне на разплащанията по задълженията за изпращаните от доставчика стоки. Свидетелите излагат и съвпадащи факти за начина на изпълнение на продавача, който пакетирал заявените за покупка количества по каталожен асортимент, фактурирал доставката и изпращал по свой служител, или чрез куриер за своя сметка, стоките на купувача. Св. Л. и Р. (служители на ищеца към процесните събития) описват различни начини на процедиране, според конкретни уговорки за отделни случаи. Така например, за някои от доставките фактурите се издавали за банково плащане(например в начало на туристически сезон при по-обемна доставка). В други случаи към фактурата се прикрепял касов бон, издаден от продавача в обекта му в София, съответно на уговорено плащане в брой. Св. И. (служител на ответника, присъствала на получаване на доставките в гр.В.) потвърждава, че покупките са били договаряни с включен транспорт и клиентът е заплащал само цена на стоката, дори и когато пратката е пристигала с куриерска фирма „Спиди” с наложен платеж. Тази служителка свидетелства и за възприети от нея разплащания в брой по някои от доставките, като потвърждава, че сумите предавани на приносителя на стоките не винаги са съответствали на посочения размер в съпровождащия ги документ, като за броените суми, а не за фактурираната цена, са били издавани платежни документи – приходни ордери от лицето, изпълнило предаването на стоката от името на доставчика и получило сума, съгласувана между управителите за всеки отделен случай. Показанията изцяло съвпадат с тези на св. Р., разпознал писмените доказателства като приходни ордери, използвани в практиката на доставчика като разписки за получените от клиента суми по повод извършени доставки. Този свидетел обяснява и установения при неговия работодател начин на оформяне на тези документи – при получаване на сума, за която клиента е посочил, че плаща по конкретна фактура в ордера се записвал нейния номер, но при предаване на сума за друго задължение, различно от цена на текущата, предавана в конкретния момент стока, основание за плащане не се посочвало, а сумата се отчитала при работодателя. Св. Л. обяснява, че поради натрупване на поредица от доставки, уговорени за плащане в брой, се е случвало при следващо посещение да се плати сума, отнасяща се за предходна неплатена доставка, въпреки, че за цената на по-рано получена стока вече е била предадена фактура с касов бон на клиента и в тези случаи по-късното плащане е било удостоверявано в ордер за броена от клиента сума без описание на основанието за плащане.

Така установената принципно търговска практика между тези страни съдът съпоставя със съставените документи за процесните доставки.  От общо 12-те фактури, само  5 са издадени за банкови разплащания, като само по една от тях е уговорен отложен падеж (фактура № 35865/05.07.2013г с отбелязване на транспорт чрез куриер), а в останалите (№ 27971/04.03.2013; №33029/27.05.2013; № 35393/28.06.2013 и №37370/26.07.2013) са фактурирани цени, незабавно изискуеми при получаване на доставки както с куриер, така и с транспорт на доставчика.  Всички останали 7 фактури отразяват доставки с транспорт на продавача и отложен падеж на плащане в брой в рамките на 2 – 3 седмици от фактурирана дата на изпълнение.

Тези документи не са оспорени от ответника, а и изцяло кореспондират на събраните гласни доказателства относно установената практика на конкретно договаряне на отделните поръчки и обясняват разминаването между фактурираните цени и получавани в брой суми, относими към плащания за по-рано получени стоки.

Съдът намира за  опровергано  твърдението на ответника за предаване на издаден от доставчика касов бон за плащане в брой като доказателство за получена броена сума. Напротив, доказа се категорично, че доставките са уговорени и осъществени като разносна търговия и фискалните бонове са били издадени предварително при напускане на склада на доставчика. Предаването им заедно със стоката обаче е съпроводено с изрично прието от купувача изявление за отложено плащане, поради което обстоятелствата по снабдяването му с този документ изключват даването му като разписка. Фактът, че при предаване на документа служителите на ответника са предавали и суми не разколебава, а напротив потвърждава този извод, тъй като свидетелката на такива плащания е категорична, че размерът на сумите не е бил обвързан с получения документ, а с конкретно нареждане на ръководителя на предприятието за всеки отделен случай. В подкрепа на този извод са и показанията на получаващите сумите служители на доставчика, които са издавали други, различни от боновете документи с характер на разписка за конкретно получени при всяко посещение суми, независимо от вида на уговорения начин на плащане ( в брой или банково) по конкретната доставка. Липсата на указание за конкретното основание на получавани в брой суми също не би била оправдана, ако плащането е предавано по фактурата за конкретната доставка. Напротив, именно при отчитане на отложеното плащане, текущо броените суми е следвало да се зачитат към някоя от по-ранните доставки, без съставителя на ордера да е можел да я индивидуализира категорично, поради различията в текущите уговорки в рамките на съответния период.

Плащанията в брой по наличните при ответника касови бонове допълнително се опровергават и от записите в собственото му счетоводство. Назначеното от съда вещо лице, чието заключение е убедително обосновано с прилагане на специални знания при разшифровка на отразените в регистрите на предприятието стопански операции и аналитични партиди (доколкото са водени в предприятията за тези отношения) е констатирало известно разминаване в отразяването на плащанията по фактурите, издадени през 2012г при двете насрещни страни. Всички  те удостоверяват еднотипни доставки с транспорт на продавача и отложено плащане в брой (№20805/27.09.2012; №21190/05.10.2012;№ 21759/19.10.2012;№22251/02.11.2012), респективно касовите бонове към тях не могат да се считат за разписки, като вещото лице не е намерило и отчетена разполагаема наличност на парични средства в брой към съответните дати на извършване на доставките, за да същестува възможност за предаване на суми на приносителя на стоката непосредствено при получаване на бона, придружаващ доставката. Съответно и в счетоводството на купувача тези задължения са останали открити. При продавача обаче, са заведени плащания в брой, като е нарастнало касово постъпление, съответно на тези четири бона. Представени са и четири датирани  приходни касови ордера, издадени от служители на доставчика  № 0055763 от 08.10.12  №0055773 от 22.10.12,№ 0055789 от 19.11.12 и № 0068503 от 17.12.12, чиито дати са близки до отложените падежи на тези четири фактури и вещото лице е констатирало като съответни по хронология и номериране на наличните в предприятието на доставчика кочани с отчетни документи, използвани за вътрешно-ведомствен отчет на лицата, транспортирали стоки и получавали броени суми, така както обясняват и свидетелите. Останалите ордери, посочени от ответника за внасяни касово суми са датирани по кочаните в период преди процесните доставки (№ 0048256 е преди м. 07.2011г, № 0050200 - 236 са от преди м.1.2012г,   №0058126 е от м. 07.12г), поради което не е възможно да са били предоставени на служители на доставчика за погасяване на още невъзникнали процесни задължения. Доколкото и двете групи свидетели признават, че ордери са издавани и за просрочени вече задължения, като относими към възражението на купувача за плащане в брой съдът приема освен посочените по-горе четири ордера допълнително само тези, издадени по-късно през 2013г, след падежите по отложените плащания -  № 0107654 от 01.07.13 и № 0065963 от 15.07.13г.

Общата съпоставка на признатото от доставчика в счетоводните му записвания неизгодно обстоятелство за касово постъпление по четирите фактури и съставените от негово име и възприети като отчети разписки (приходни ордери) категорично доказва възражението на ответника за заплащане на доставките по процесните фактури за 2012г (общата им стойност е 35166,52лв, а с ордерите , вкл. и през 2013г  са приети отложени и отчасти забавени плащания в размер на 39177 лв). В този смисъл съдът споделя извода на вещото лице, макар и изграден не на зачитане на касовите бонове, а на приходните ордери и счетоводните записвания на ответника, за пропуск в счетоводното отразяване и при купувача като платени задълженията по  фактурите за 2012г. Този пропуск обаче не може да се тълкува в ущърб на търговеца, при възприемане на останалия доказателствен материал, чиято съвкупна преценка изключва извод за останали непогасени задължения по тези фактури. Същевременно твърдението на самия доставчик, че е прихващал насрещни задължения по тези фактури се опровергава от прегледа на осчетоводени при него касови плащания към момент, предшестващ началото на издаване на кредитните известия за върнати стоки.

По отношение на доставките през 2013г година обаче, само по три от фактурите са били уговорени касови отложени плащания(№ 33465/31.05.2013, №39052/21.08.2013 и № 39850/03.09.2013), като е явно, че приходните ордери от юли 2013г е можело да се отчитат само за първото от тези задължения. Съответно и остатъкът от признатите касови плащания с посочените по-горе ордери 4010,48 лв е достатъчен да покрие и цялата цената на доставката от май 2013г(2984,84лв). Макар касов приход по тази фактура да не е осчетоводен от доставчика, съдът намира, че и тя следва да бъде приета за платена с броени на служители на предприятието на доставчика. Двата ордера от 2013 несъмнено са предоставени като отчети при продавача, а доказване за друго конкретно основание за приспадане на това касово изпълнение не са събрани. Доводите за наличие на значителни задължения за минал момент, не са конкретизирани с посочване на конкретно задължение, което да е уговорено за плащане в брой. Купувачът  е разполагал с наличности за плащане в брой на такава сума към този момент. Съответно и това задължение следва да се счита погасено с плащане на сума, предадена на продавача.

За последните две фактури от 2013г няма посочени доказателства за плащане, освен касовите бонове, а поради вече изложените по-горе съображения те не могат да бъдат признати за разписки. Ответникът не доказа, че боновете са предавани на купувача при получаване на платени пари за стоката от натоварения за това разносвач(Решение № 192 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 542/2012 г., I т. о., ТК ,Решение № 81 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 675/2009 г., II т. о., ТК), за да се приложи реда за отчитане на плащане с фискален бон при разносна търговия по чл. 25 ал. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. Напротив, доказа се съставяне на разписки за суми, относими към други доставки. Записването в предприятието на купувача на касово изплащане остава необосновано и изолирано от останалия доказателствен материал. Съответно и заключението на вещото лице за пропуск на продавача да осчетоводи постъпление по тези бонове не може да бъде кредитирано.  Възражението за касово плащане на тези две фактури остава недоказано.

Останалите пет доставки през 2013г са били уговорени като банкови плащания изискуеми от  доставката с транспорт на продавача (№27971/04.03.2013г; 37370/26.07.2013) и насочени към купувача с куриерски пратки(№33029/27.05.2013 и 35393/28.06.2013), както и една куриерска доставка с отложено банково плащане(№35865/05.07.2013). От тези пет фактури само една е отразена като частично платена по банков път при доставчика въз основа на преводи, сочещи я като основание за безкасовото плащане в размер на общо 700лв. Плащания по банков път за останалите фактури не са постъпили. При купувача, обаче част от  тези задължения са осчетоводени като касови плащания, без съответно обосноваване с първичен платежен документ. По вече обсъдените по- горе съображения посочените от ответника приходни касови ордери не могат да се приемат за относими към тези по-късно възникнали задължения. Мемориалният ордер, въз основа на който е закрито текущото салдо към доставчика в края на 2017г. не представлява противопоставим на насрещната страна документ с характер на разписка, а липсва удостоверено при продавача постъпление в брой.

Отделно само по фактура №35865/05.07.2013г. ответникът се е позовал на предаване на сума за инкасиране с наложен платеж на куриерската фирма, извършила доставка по товарителница 60026635197(л.89). Същевременно обаче, самият купувач не е осчетоводил какъвто и да е разход за такъв вид доставка, а приемането на фактурата като платима по банков път изключва относимостта на издадения бон с удостоверен „наложен платеж”, установен като четливо съдържание при огледа от съда в съдебно заседание (л. 91). Този бон е бил прикрепен към стокова разписка, а не към неплатената фактура, която пък е била оформена и отразена в счетоводствата и на двете страни като платима по банков път. Вещото лице е установило практиката на доставчика да прилага към пратките фактури с издадени бонове за  наложен платеж само за  доставки, за които има уговорка за плащане брой. В случая обаче, бонът не е към такава фактура, а и при съпоставка на платимата по него  сума от 4500лв, се констатира разминаване с дължимата по  стоковата разписка сума от 4434,71лв, съответна на крайната фактурирана цена по тази доставка. Съответно, въпреки, че ответникът разполага с екземпляр от товарителницата, върху която е нанесен гриф „наложен платеж” при липса на друго доказателство за промяна на фактурираната уговорка за отложено банково плащане или на издаден от куриера документ за инкасирана сума, съдът не може да приеме за категорично доказано възражението за изплащане на сума на куриера при получаване на така фактурирана доставка.

 Следователно възраженията на ответника за погасяване и на петте поети като безкасови  задължения с плащания в брой, приети от кредитора, са  останали недоказани. Вещото лице също е възприело в крайния вариант на заключението си тези фактури като неплатени.  Категоричен е извода, че макар и с погрешно указано в платежното нареждане основание („фактура  29971”, която не е съществувала към датата на доставката и е била издадена по–късно на друг купувач) два банкови превода правилно са възприети като частично плащане към фактура, получена от ответника със същата дата и сходен номер(№27971).

Също към това задължение, доставчикът е приспаднал свое насрещно задължение, породено от постигната уговорка с купувача за връщане на част от доставената стока и изплащане на бонуси. Съдът отчита, че издадените кредитни известия от ищцовата страна не удостоверяват безспорни отношения между страните. Вещото лице не е констатирало осчетоводяването им и в двете предприятия. В съставения от името на купувача документ за салда към 16.02.2015г са вписани претенции за връщане на стоки, които не кореспондират на нито едно от кредитните известия, констатирани от вещото лице.  Макар че ответникът е признал че такива уговорки са били постигнати, а за предназначението им като стимул за доброволно изпълнение  свидетелства св. Л., точното разпределение на стойностите към конкретните доставки не е доказано. Липсва и  потвърдено съгласие на купувача с  предприетото по инициатива на продавача извънсъдебно прихващане, тъй като след указанията на съда за уточняване на твърденията на страните, ответникът изрично е оспорил ефекта на прихващанията, като самият той е пропуснал насрещно да се позове на погасяване на дълга си по такъв начин.  В заключение при липса на ликвидност на безспорни насрещни задължения, съдът не може да зачита какъвто и да е погасителен ефект по издадените през 2014г кредитни известия, а евентуално съдебно прихващане не е предявено.

Налага се общата констатация за останали непогасени задължения по процесните доставки, както следва:

 

При така установеното съдът намира претенцията на ищеца за отчасти основателна. Приетите от ответното дружество доставки са били изцяло заплатени само за фактури №№ 20805 от 27.09.2012; 21190 от 05.10.2012; 21759 от 19.10.2012; 22251 от 02.11.2012;  33465 от 31.05.2013 и отчасти по  №27971 от 04.03.2013г. В тази част съединените претенции следва да бъдат отхвърлени, поради липса на неизпълнено задължение на купувача. За останалите задължения, съдът установи пълен фактически състав, пораждащ договорна отговорност на неизправна страна за забавено изпълнение, поради което осъдителните искове за реално изпълнение на договорните  задължения  по фактури № № 27971 от 04.03.2013; 33029 от 27.05.2013; 35393 от 28.06.2013; 35865 от 05.07.2013; 37370 от 26.07.2013; 39052 от  21.08.2013; 39850 от 03.09.2013 следва да бъдат уважени в сборен размер от 40 624,40лв.

Допълнително към установените от съда остатъчни главници следва да се присъди и законната лихва, считано от предявяване на съответната претенция. Тъй като от основателните претенции само тази по фактура 35865 от 05.07.2013 е била предявена с първоначалната искова молба на 22.08.2017г само по нея лихвата се начислява от тази дата, а за всички останали  - от 18.05.2018г, когато е бил заведен иска по присъединеното дело.

Ищецът е претендирал заплащане на разноски, подробно посочени в списъка по чл. 80 ГПК. По делото са представени доказателства за заплащане по банков път на договорения хонорар за адвокатската услуга за обединените процеси в размер на 2554лв. Съдът е събрал и такси по всяко от делата в размер на общо 2837,78лв. Внесени са и изплатени на свидетел и вещо лице разходи в общ размер 600лв. От така доказаните общо направени разходи  в сбор от 5991,78лв ответникът следва да възстанови само част, съразмерна на основателните претенции. Съдът приема за адекватно съотношение  57,26%, като отчита общия размер на предявените искове след съединяването (70 944,41лв), тъй като отговорност за  разноски по прекратената част ответникът не носи. Претенцията на ищеца е основателна до 3431.03лв.

Ответникът е доказал направени разходи за платен в брой хонорар на адвокат в размер на 2500лв и 500лв депозит за вещото лице. Заявеният допълнително депозит не е внесен към настоящия момент и не може да се компенсира като разход на тази страна. Съразмерната част на неоснователните и оттеглените претенции формира 42.74%, поради което и на ответника се дължи само сума от 1282.20лв. В този размер са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца за разноски по делото.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими разноски за компенсиране на пътните разходи на вещото лице, възложени на ответника с изрично определение от о.с.з. на 31.1.2019г.

По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ВАЛЕТА 68"ЕООД, ЕИК148031120, със седалище гр.В., ж.к. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК, бл. 303, вх. 6, ет. 9, ап. 29,  представлявано от управител Т.В. да заплати на „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ж.к. Стрелбище, ул. Косово поле No 11, представлявано от управител И. Б., следните суми, платими по банковата му сметка в ПроКредит Банк, IBAN ***:

4434.71 лв (четири хиляди четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки), представляваща неплатена цена по приети доставка на стоки, фактурирана по договор за продажба на стоки по заявена от купувача номенклатура на продавача с № 35865/05.07.2013г, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска по т.д. 1110/17 на 22.08.2017г, до окончателно плащане на обезщетението на осн. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД;

36 189,69 лв ( тридесет и шест хиляди сто осемдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сборно задължение за неплатени цени по приети доставка на стоки, фактурирани по договор за продажба на стоки по заявена от купувача номенклатура на продавача с №№ 33029 от 27.05.2013; 35393 от 28.06.2013; 37370 от 26.07.2013; 39052 от  21.08.2013; 39850 от 03.09.2013 г и отчасти с №27971 от 04.03.2013, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху този сбор, считано от предявяване на иска по т.д. 732/18 на 18.05.2010г, до окончателно плащане на обезщетението, на осн. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД;

3431.03 лв (три хиляди четиристотин тридесет и един лева и три стотинки) представляваща съдебно деловодни разноски, съразмерно на основателна част от претенциите, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК ********* срещу „ВАЛЕТА 68"ЕООД, ЕИК148031120, обективно съединени искове, за горницата над 40 624,40лв до претендиран сбор от 70 241,75 лв, съответна на остатък от цена по приети доставки по фактури, съставени по договор за продажба на стоки по заявена от купувача номенклатура на продавача с №№ 20805 от 27.09.2012; 21190 от 05.10.2012; 21759 от 19.10.2012; 22251 от 02.11.2012;  33465 от 31.05.2013 и отчасти по  №27971 от 04.03.2013г.

ОСЪЖДА „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ж.к. Стрелбище, ул. Косово поле No 11, представлявано от управител И.Б.да заплати на „ВАЛЕТА 68"ЕООД, ЕИК148031120, със седалище гр.В., ж.к. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК, бл. 303, вх. 6, ет. 9, ап. 29,  представлявано от управител Т.В. сумата 1282.20лв (хиляда двеста осемдесет и два лева и двадесет стотинки) представляваща съдебно деловодни разноски, съразмерно на неоснователна част от претенциите, на осн. чл. 78 ал.2 и 3 ГПК.

Да се изплати на вещото лице П.К. – Ж. определеното от съда допълнително възнаграждение за възстановяване на пътни разходи в размер на 161.64лв от бюджета на съда. 

 

ОСЪЖДА „ВАЛЕТА 68"ЕООД, ЕИК148031120, със седалище гр.В., ж.к. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК, бл. 303, вх. 6, ет. 9, ап. 29,  представлявано от управител Т.В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Окръжен съд - гр.В.  в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон В., BIC ***, IBAN ***, сумата 161, 64 лв ( сто шестдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща авансирани от бюджета разходи за сметка на тази страна, на осн.  чл. 78 ал.6 ГПК. 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД