№ 18929
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110115926 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 142230/23.04.2025 г. от Н. К. Т. и Н. Б. Т. против С. С. К., с която се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата Н. К. Т. е собственик
по силата на правна сделка /договор за дарение/ и наследствено правоприемство на
общо 11/12 ид.ч., а ищцата Н. Б. Т. е собственик по наследство на 1/12 ид.ч. на
недвижим имот, представляващ жилище, апартамент – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастри регистри на
гр.София, одобрени със заповед РД-18-53/23.11.2011г. ИД на АГКК, последно
изменение на КККР от 07.08.2020г., с адрес на имота: *************, с площ 63,34
кв.м., заедно с прилежащи части - мазе, таван и 3,17 % от идеални части от общите
части на сградата при съседи на същия етаж: *************, *************, под
обекта: *************, над обекта – няма, а издадения нотариален акт № 044, том I,
рег.№ 1006, нот.дело № 035/2024 г. по описа на В.П., нотариус с район на действие
Софийски районен съд – да бъде отменен.
В исковата молба и последващата уточняваща молба ищцата твърди, че са
съсобственици въз основа на договор за наследство на недвижим имот, представляващ
жилище, апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************
по кадастралната карта и кадастри регистри на гр.София, одобрени със заповед РД-18-
53/23.11.2011г. ИД на АГКК, последно изменение на КККР от 07.08.2020г., с адрес на
1
имота: *************, с площ 63,34 кв.м., заедно с прилежащи части - мазе, таван и
3,17 % от идеални части от общите части на сградата при съседи на същия етаж:
*************, *************, под обекта: *************, над обекта – няма, стар
идентификатор – няма. Сочат, че ищцата Н. К. Т. е собственик на 11/12 идеални части,
от които 5/6 ид.ч. или 10/12 ид.ч. от собствеността по договор за дарение от К.С.Т. и
1/12ид.ч. по наследство от К.С.Т., а ищцата Н. Б. Т. е собственик на 1/12 ид.ч. по
наследство от наследодател К.С.Т.. Поддържа се, че въпреки липсата на собственост
по отношение на процесния недвижим имот, на 08.04.2024 г. първия ответник С. К.
дарила на втория ответник А. М. 1/6 ид.ч. от гореописания имот, след като първата
направила отказ от наследството на майка си М.Д. Т.. С оглед предходното ищците
обуславят правния си интерес от предявените искове, като молят за тяхното уважаване
и присъждане на разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника С. К.
предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се признава изцяло. Ответницата
признава, че не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот и не
претендира вещни права върху него. Ето защо, моли съда да не присъжда разноски на
ищците.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника А. М. също се
съдържа признание на иска по чл.124 ГПК. Сочи, че при сключване на сделката не
изследвала въпроса за собствеността, доверявайки се изцяло на добрата воля на
дарителката и осъществената от нотариуса проверка. След като разбрала, че
прехвърлителката не била собственик на процесната идеална част, с поведението си по
никакъв начин не била дала повод за завеждане на иска. Твърди, че с действията си не
е увредила ищците, тъй като сделката не е произвела правно действие. Ето защо моли
да не бъде осъждана да плаща разноски на ищците.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот от 06.12.1969 г. е, че процесния недвижим имот и придобит от С.А.Т. и М.Д.ва Т..
Видно от приложеното по делото саморъчно завещание от 20.09.1990 г. и
протокол за неговото обявяване от 16.09.1998 г. е, че С.А.Т. е завещал на съпругата си
М.Д.ва Т. собствената си ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, придобит по време на
брака им, поради което последната е станала собственик на целия недвижим имот.
Видно от приложеното по делото саморъчно завещание от 08.05.2007 г. и
протокол за неговото обявяване на 23.06.2020 г. е, че М.Д.ва Т. е завещала на внука си
Н.й В.К. процесния недвижим имот.
По делото е приложено съдебно удостоверение, издадено на 19.05.2021 г. от
Софийски районен съд, от което се установява, че Н.й В.К. е подал заявление с вх.№
2
3878/17.05.2021 г., с което се отказва от наследството на М.Д.ва Т., б.ж. на гр.София,
починала на 14.06.2020 г.
По делото е приложено съдебно удостоверение, издадено на 28.05.2021 г. от
Софийски районен съд, от което се установява, че С. С. К. е подала молба с вх.№
6755/26.05.2021 г., с което се отказва от наследството на М.Д.ва Т., б.ж. на гр.София,
починала на 14.06.2020 г.
По делото са приложени удостоверения за наследници на С.А.Т., М.Д.ва Т. и
техния син К.С.Т..
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 122, том I, рег.№ 2763, дело № 104 от 2022 г. по описа на нотариус В.П., с район на
действие СРС е, че приживе К.С.Т. е дарил на дъщеря си Н. К. Т. собствените си 5/6
ид.ч. от процесния недвижим имот.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 044, том I, рег.№ 1006, дело № 035 от 2024 г. по описа на нотариус В.П., с район на
действие СРС е, че С. С. К. е дарила на А. А. М. собствената си 1/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ищците
е да докажат правото си на собственост върху процесния недвижим имот на
твърдяното правно основание – договор за дарение и наследствено правоприемство.
С оглед становищата на ответниците в подадените от тях писмени отговори,
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички предпоставки на
горепосочената правна норма.
Обстоятелството, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот при
права 5/6 ид.ч. за Н. К. Т. и 1/6 ид.ч. за Н. Б. Т. се установява и от приложените по
делото като писмени доказателства – договор за продажба от 1969 г., саморъчни
завещания, удостоверения за отказ от наследството, договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том I, рег.№ 2763, дело № 104 от
2022 г. по описа на нотариус В.П., с район на действие СРС, удостоверения за
наследници.
При сключване на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 044, том I, рег.№ 1006, дело № 035 от 2024 г. по описа на
нотариус В.П., с район на действие СРС С. С. К. не е била собственик на дарената от
нея в полза на А. А. М. 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, тъй като през 2021 г. се
е отказала от наследството, останало след смъртта на майка й М.Д.ва Т..
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и доказани, поради
което следва да бъдат уважени.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски имат
ищците. В случая разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която разноските се
възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, е неприложима. Действително в случая ответниците са
признали предявените искове, но е спорно дали с поведението си са дали повод за
завеждане на исковите претенции.
Настоящият съд приема, че извънпроцесуалното поведение на ответниците е
довело до необходимост от предявяване на исковите претенции срещу тях.
Разпореждането от страна на ответника С. К. с идеална част от процесния недвижим
имот, след като е направила отказ от наследство, и приемането на дарение от страна на
ответницата А. М. за част от имота, която е била собственост на ищците, с
поведението си ответниците безспорно са дали повод за завеждане на делото. Това е
така, тъй като нотариалния акт легитимира ответницата М. като собственик на 1/6
ид.ч. от имота пред трети лица. Предходното е обусловило нужда действителните
собственици – настоящи ищци да предявят установителни искове за собственост.
Следва да се отбележи, че в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че
когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността
за разноски (в този смисъл е определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
815/2016 г., III г. о. и определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
592/2012 г., I г. о.). Без значение е дали извънпроцесуалното поведение на ответниците
е добросъвестно или не. Предвид горното, следва да се приеме, че ответниците са дали
повод за завеждане на делото, поради което чл.78 ал.2 ГПК не намира приложение.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателства по делото е, че ищците претендират и са направили разноски за
държавна такса, такса за преписи, вписване на ИМ и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 2623,00 лева. Възражение по чл.78, ал.5 ГПК не е направено, поради което
съдът не следва да обсъжда размера на заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение от ищците.
Предвид гореизложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците сумата от общо 2623,00 лева, представляваща направените в производството
пред първоинстанционния съд разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
4
чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С. С. К., ЕГН ********** и А. А. М., ЕГН
**********, че Н. К. Т., ЕГН ********** е собственик по силата на правна сделка
/договор за дарение/ и наследствено правоприемство на общо 11/12 ид.ч., а Н. Б. Т.,
ЕГН ********** е собственик по наследство на 1/12 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ жилище, апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по кадастралната карта и кадастри регистри на гр.София, одобрени със
заповед РД-18-53/23.11.2011г. ИД на АГКК, последно изменение на КККР от
07.08.2020г., с адрес на имота: *************, с площ от 63,34 кв.м., заедно с
прилежащи части - мазе, таван и 3,17 % от идеални части от общите части на сградата
при съседи на същия етаж: *************, *************, под обекта:
*************, над обекта – няма.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. С. К., ЕГН ********** и А. А. М.,
ЕГН ********** да заплатят на Н. К. Т., ЕГН ********** и Н. Б. Т., ЕГН **********
сумата от 2623,00 лева, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5