№ 324
гр. Варна, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
СъдебниАгнес Ганчева Керанова
заседатели:Жанета Тодорова Д.а
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора Ал. К. Ат.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Наказателно дело
от общ характер № 20213100200563 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Г. Ф., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично и с адв. П.Д. и адв. Н.И., редовно упълномощени от преди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ М. П. К., уведомен от предходно с.з., не се явява, не се
представлява.
СВИДЕТЕЛЯТ М. Р. Ян., нередовно призована, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
получената справка от ОД-МВР-Варна отдел „КП“ по отношение на М.Я., която е
обявена на ОДИ и към настоящият момент, не е установено местонахождението й.
изисканите справки от моб.оператор „Йетел“ относно регистрирани активни мобилни
номера на името на свидетелката, като в отговор на писмото ни уведомяват, че няма
такива.
изискана справка от НОИ - ТД–Варна, видно от която е, че нейната майка Станка
Христова Г. получава пенсия чрез Банка ДСК–Варна.
изисканата справка от мобилният оператор А1, видно от която майката на
свидетелката има активен номер, като със същата е проведен разговор на този номер,
но е заявила, че няма връзка с дъщеря си повече от две години.
справка от Агенция „Социално подпомагане, видно от която Миряна Я. и Я.Я. не са
подпомагани по нито едно от нормативното основание от Дирекция „Социално
подпомагане“-Варна и не фигурират в базата с данни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ПОДС.Ф.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
1
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на свид.М.Я., предвид невъзможността да бъде
открита на посочените адреси считам, че следва да бъде заличена, освен ако защитата не са
съгласни да бъдат прочетени нейните показания и приобщени по този ред.
АДВ.Д.: Да се заличи, поради невъзможност да бъдат задавани въпроси към
свидетелката. Ние не желаем да бъдат четени нейните показания, моля да се заличи от
списъка.
АДВ.И.: Не сме съгласни да се четат нейните показания, молим да бъде заличена.
ПОДС.Ф.: Поддържам мнението на адвокатите си.
Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че свид.М.Я. не може да бъде намерена, за
да бъде призована и показанията й при условията на чл.281 от НПК не могат да бъдат
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им, нито в хипотезата на ал.3,
нито по реда на ал.4 или ал.5 от същия текст, предвид липсата на съгласие от подсъдимия и
неговите защитници, поради което следва да бъде заличена като свидетел по делото.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА свид.М. Р. Ян. като свидетел по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ.Д.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ.И.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПОДС.Ф.: Нямам искания.
Съдът намира, че следва да бъдат възпроизведени записите от национален телефон
№112 от СД, приобщен към материалите на ДП, с оглед изясняване на обективната истина
по делото, доколкото същите са описани във фактическата обстановка на обв.акт.
С оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗПРОИЗВЕЖДА аудио записите от СД, изискан от Национален номер 112,
находящ се на л.115 в ДП.
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДС.Г. Г. Ф.: На въпросната дата, въпросния ден, както ежедневно процедирах,
тъй като гледах едни кучета на ул.“Г. В.“, се отправих към къщата да ги нахраня. Спрях
пред самата къща, пред вратата, не видях нищо покрай идването си. Прехвърлих се в задната
част на микробуса, където там има храни за кучетата и започнах да ги приготвям, понеже те
са три кучета. Приготвях им в панички накисната храната. По едно време, не знам дали
2
защото съм чул шум или друго, погледнах през прозореца на микробуса и видях човек
вътре в къщата, който се беше покатерил на вътрешната страна на портата и се опитваше да
се качи най-горе на портата. Носеше някакви железа. Аз излязох от микробуса и го питах
какво прави там и кой е. Той ми отговори и той нещо такова. Аз му казах, че съм
собственика и да излезе от там. След това не знам какво се опита да направи господина, но
най-вероятно се хлъзна или спъна на железата, които беше качил горе на плочата и полетя с
главата надолу пред мен и си разби главата в асфалта на бордюра. Аз се стреснах, отидох
към него и той след няколко секунди се окопити, стана и тръгна срещу мен. Държеше нож в
ръцете си и тръгна срещу мен. Аз се дръпнах назад, като имаше една сопа там, взех я да се
защитя. Тръгнах от едната страна на микробуса, а той тръгна от другата страна на
микробуса и се срещнахме пак. Той беше с нож срещу мен, дръпнах го, той падна на земята
и вдигнах сопата и му казах да не става, да стои долу на земята. Той се опита да стане с ножа
и аз затова започнах да го удрям, като подчертавам, че е само по краката, да не може да
стане, защото беше с нож и искаше да ме наръга. Аз се защитавах, защото той искаше да ме
наръга. Той стоеше долу и аз това исках - да стои долу, докато дойде помощ и някой да го
задържи. Той каза:“Добре, няма да ставам, не ме удряй!“ и за реших, че така ще остане. Аз и
нищо повече от това не исках да направя, просто да стои долу и да не ме наръга с ножа.
Това е в общи линии. Обадих се на 112, потърсих помощ и съдействие. Видях, че
няма място да паркира линейка, дадох назад микробуса и исках да паркирам, но там също
нямаше място в дясната част на пътя и нямаше къде да спра. Пак го спрях на същото място
– до вратата по-плътно, да може да дойде линейката. Линейката се забави, звънях втори път
да видя какво става, както и на полицията.
Над самата порта имаше трегер 50-60 см. Там беше качил корита, железа и тръби. Не
знам как падна, аз му казах да слезе. Не знам какво искаше да направи, дали искаше да слезе,
или да скочи, дали се хлъзна на железата, които беше сложил, но буквално полетя с главата
надолу. Явно се е хлъзнал или се е спънал. Не знам точно какво стана. Оградата е висока
доста. С вдигнати нагоре ръце ако застана, и има още нагоре от оградата. Човекът падна,
явно се е хлъзнал. Железата паднаха и те. Не знам какво е направил във въздуха, най-
вероятно се хлъзна или … просто падна с главата надолу. Аз съм висок 168 см. на ръст.
Той падна с главата надолу. Не е изпадал в безсъзнание. Може за момент и да е изпаднал в
безсъзнание. Няколко секунди не се мърдаше. После стана, имаше кръв на главата си, нещо
ми каза в смисъл, че сега ще видя какво ще ми се случи. Като падна, надигна се, стана и
държеше нож в ръката си, голям нож. Каза ми: „Сега ще видиш ти!“. В тъмното ми се видя,
че държеше много голям нож - около 50 см./подсъдимия показва с ръце/. Може да съм се
уплашил повечко, видя ми се голям ножа. Сопата беше подпряна на оградата. На мен не ми
беше нужна тази сопа, но по принцип я ползваме с комшиите да обръщаме купичката на
кучето за вода. За това се ползва тази сопа и от мен, и от други хора. Аз започнах да го
удрям, защото когато го дръпнах и беше на земята, той се опита да стане с ножа и искаше да
ме наръга. Затова започнах да го удрям по краката, да не може да се вдигне и да ме наръга.
Аз предположих, че ще ме наръга. Той ме заплашваше постоянно. Не е казал точно, че ще ме
наръга, може би, не знам. Не съм го виждал по-рано този човек. Може и да съм го виждал,
но не съм обръщал внимание.
По това време имаше доста набези по къщата, постоянно нещо изчезваше. Аз не съм
сварвал никой да влиза и не съм виждал никой, просто имаше кражби. Имаше кражби на
пощенската кутия, бравата на вратата, вътре бяха влизали - метали крадат всякакви. На
самата къща бяха разбили вратата.
Като падна човека и като стана и се надигна мисля, че по лицето имаше кръв, но не
мога да кажа от коя страна. Не беше много кръвта. В момента не съм сигурен вече къде
беше кръвта, мисля че в дясната част на лицето, до ухото. Видях кръв колкото дланта ми.
Беше тъмно, не мога да кажа точно. Видях, че има нещо по главата - предполагам, че е било
3
кръв. Имаше нещо по главата, червено.
Аз като се обадих на полицията казах, че имам нужда от помощ, защото той идва с
нож срещу мен, и аз така помислих, че ще ме наръга. Той когато се опитваше да става,
тогава тръгна с ножа срещу мен. Аз се дръпнах назад и тогава видях сопата и я взех. Там
беше много тясно, тръгнах към микробуса, защото той вървеше срещу мен с ножа. Аз го
дръпнах, не съм го удрял тогава. Той заобиколи към мен и тогава пак се срещнахме. В този
момент аз го дръпнах и той падна. Не съм го удрял до този момент. Дръпнах го за нещо,
хванах го.
Аз така прецених, че се чувствам застрашен, и затова така казах на полицията.
Потърсих помощ и съдействие, при положение, че има човек в къщата ми и идва срещу мен
с нож. Исках съдействие от полицията да го видят кой е, що е и защо влиза в къщата ми.
Това, с което падна той от оградата, бяха някакви арматури или тръбички. Имаше и
метално корито, за което съм сигурен. Това корито го помня отдавна, аз съм живял в тази
къща. Това корито е от баба ми и дядо ми. То е голямо около 1,30 м, от ламарина е, не е
тежко. Може да се вдигне с ръце спокойно.
Микробусът беше спрян успоредно на улицата пред къщата. Той като се изправи с
ножа, тръгна срещу мен. Аз тръгнах назад. Тогава нямах сопа, нямах нищо. Като тръгнах да
бягам към улицата да се изнеса, тогава видях сопата и я взех. Аз минах отзад на микробуса,
но той мина от другата му страна. Не знам дали, за да се засечем с него, но той тръгна
отпред и се засякохме там, пред микробуса. Тогава сопата беше с мен, и аз го дръпнах. Аз
му виках през цялото време да не става, да стои долу и това го чуха и комшиите.
Не съм искал да го убивам този човек, не съм имал такива намерения. Не съм имал
причини да го убивам, исках просто да го задържа долу като крадец.
Като излязох от ареста, тогава ми се обадиха по телефона, казаха ми, че са заедно с
господина, който е пострадал, който ме нападна и иска пари да си оттегли показанията. Т.е.
искаше пари, за да каже, че този удар не е от мен. Изнудваше ме за пари.
Обади ми се Д.А. от затвора и ми каза, че е с този господин, който ме е нападнал.
Каза, че ми иска пари, защото ще твърди до последно, че ти си го убил, ти си го удрял. Ако
му дадеш пари ще твърди, че както е паднал, така се е ударил – просто ще каже всичко
така, както е било. Аз го казах вече това пред съда. Това беше. Искаше ми 10 000 лв.
Казах му, че каквото е станало, ще се разбере в съда, няма да му дам пари.
Не мога да кажа кога ми се е обадил Д.А.. Обади ми се след едно заседание по
предходното дело, но не мога да кажа точно. Мисля, че беше на първата инстанция, не
помня точно.
С Динко се познаваме от ареста, когато ме арестуваха. Там излизахме на каре едни и
същи килии и всеки си споделяше за какво е там. Разменихме си телефоните, той каза, че е
майстор на гипсокартон.
Сега работя, шофьор съм. Винаги съм бил шофьор, сега само в страната, а преди и
международно. Имам семейство - жена и дете. Съпругата ми е залата. Детето ми е на 15 г.
Баща ми почина наскоро, майка ми е само. Едно дете имам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
Съдът намира, че към материалите по делото следва бъдат приобщени служебно
изисканото актуално свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия Ф., ведно с
бюлетин за съдимост, както и грамота за отличен успех на детето Александър Ф.,
благодарствено писмо от кл. ръководител на същия, амбулаторен лист от 03.08.2020 г. за
Таня И.а Добрева, експертно решение от 20.11.2012г. за същата, находящи се в
4
НОХД№700/2020 г. на Окръжен съд- Варна, а също и всички писмени доказателства,
находящи се в ДП.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.283 от НПК ПРОЧИТА всички писмени доказателства на ДП и
ПРИОБЩАВА същите към доказателствата.
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото изисканото актуално свидетелство за
съдимост по отношение на подсъдимия Ф., ведно с бюлетин за съдимост, както и грамота за
отличен успех на детето Александър Ф., благодарствено писмо от кл. ръководител на същия,
амбулаторен лист от 03.08.2020 г. за Таня И.а Добрева, експертно решение от 20.11.2012г.
за същата.
На основание чл.284 от НПК съдът ПРЕДЯВЯВА ВД по делото.
ПОДС.Ф.: Това, което ми показвате, са вещите на М.. Предполагам, че това са
предметите от онзи ден, ножа….
Мисля, че този анцуг – светло сив на цвят, който ми показвате, не е моя. Не мога да
кажа. Имал съм светло сиви анцузи.
Не мога да кажа дървената бухалка дали е моята.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ.Д.: Няма да соча доказателства.
АДВ.И.: Няма да соча доказателства.
ПОДС.Ф.: Да се приключи делото. Нямам искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от юридическа и фактическа страна и не е
необходимо събирането на други доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, поддържам изцяло възведените с обвинителния
акт обвинения. Намирам, че от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства се доказа по безсъмнен начин вината на подсъдимия Г. Г. Ф. за
извършено от него престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
Налице са обосновани констатации по делото за следните факти: свидетелят М.К.,
който е наркозависим, през 2019г. преживявал, като обикалял кофите за смет, от които
събирал и връщал метални отпадъци. В началото на м.12.2019г. той и свид.К.В. се нанесли
да живеят в изоставена къща, в близост до стопанисвания от подс.Г.Ф. имот на ул.“Г. В.“
№14 в гр.Варна, който е собственост на майка му. Изяснено е по делото, че този имот на
5
сем.Ф.и е бил необитаван и неохраняван към онзи момент, и че е бил обект на неразрешени
прониквания и на дребни кражби от двора му. Това обстоятелство, обаче, по никакъв начин
не е било свързано с кражби, извършени конкретно от пострадалия М.К., което се подчерта
в с.з. дори и от подсъдимия. Единственото следствие от тези прониквания и кражби е, че
подс.Ф. се ожесточил към нарушителите, без обаче да се обърне към полицията за
установяването им, какъвто е установения ред в държавата. Подсъдимият в първата
половина на м.12.2019г. видял свид.К.В. и пострадалия М.К. в близост до къщата на ул.“Г.
В.“ №14 в гр.Варна, и отправил закана към К. да не влиза в двора, защото „ще го пребие“.
Впоследствие, вместо да потърси съдействие от органите на реда, подсъдимият взел
решение да направи засада и да залови лицето, което влизало в двора на къщата на
родителите му, като го „накаже“ собственоръчно.
На 15.12.2019г. свид. М.К. през деня бил заедно със свид.Кр.В., като двамата си
закупили наркотични вещества. Те употребили наркотиците, след което свид.В. се прибрал в
изоставената къща, където двамата нощували. На същата дата вечерта подс.Ф. паркирал
управлявания от него бял микробус „Рено Мастер“ с рег.№ В хххх РХ, като се скрил вътре,
наблюдавайки входа на къщата. В себе си подсъдимият държал продълговат тежък предмет
- бухалка или метална тръба, които бил подготвил с цел да пребие лицето, което влизало в
двора на къщата на майка му.
На 15.12.2019г. около 21:30ч. пострадалият М.К. минал по улица “Г. В.“ и решил да
влезе в къщата, собственост на семейство Ф.и. Тъй като входната врата била заключена с
катинар, около 21:38ч. свид.К. се прехвърлил през оградата. Неговото твърдение в съдебно
заседание беше, че е преминал през една дупка в оградата, но според мен се касае за
класическо прескачане на оградата, която е висока около 1,80 м., но според всички
свидетелски показания „била полегнала“. Това е така, понеже свид.К. е човек със
сравнително едро телосложение и няма как да е преминал през отвор, по-малък от един
квадратен метър, което обстоятелство се сочи и в разпита на свид.Д..
През това време подс.Г.Ф. вътре в микробуса наблюдавал действията на свид.К..
Пострадалият се бавил около 2 минути, след което излязъл, отново прескачайки оградата,
като носил в ръката си метално корито. В момента, в който подс.Ф. видял, че К. скочил и
паднал на земята, той излязъл от микробуса, застигнал К., издърпал го в гръб и го съборил
на пътното платно пред блок, находящ се в гр. Варна - ул. „Г. В.“ №12. Веднага след
падането на свид.К., подс.Ф. започнал да нанася удари с продълговат тежък предмет в
различни области на главата и тялото на първия. Ударите били нанесени по окосмената част
на главата, по лицето, като визирам носа и по десния горен крайник на пострадалия.
Свид.К. закрещял от болка, а от главата му започнало да тече кръв. Виковете му били
дочути от свид. Е.Д., която излязла на терасата в блока, в който живеела със съпруга си -
свид.В.. Свидетелката викнала към подс.Ф. да спре да нанася удари, защото „ще убие
човека“. Сепнат от виковете, подс.Г.Ф. спрял нанасянето на удари, качил се в микробуса и
потеглил. Свид.Д. видяла номера на микробуса и го продиктувала на съпруга си свид.В.,
който го записал на едно листче. Изминавайки около 100 метра подсъдимият спрял, върнал
се обратно, слязъл от микробуса и нанесъл още удари на лежащия пострадал К.. После
подсъдимият разбрал, че съседите му са позвънили на телефон „112“, поради което зачакал
идването на полицията. Той самият се обадил на полицията,за да заяви за станал инцидент с
него. На мястото слязъл свид.Н.В., който отишъл до подс.Ф. и го попитал: „Гошо, какво
стана?“. Подсъдимият му отговорил: „Няколко пъти влиза и съм го ударил 1-2 пъти“. След
малко на местопрестъплението пристигнали униформени полицаи - свидетелите Х. и П.,
като пред тях свид. Д. посочила Г.Ф. като извършител на деянието.
При така изяснените факти, доказателствата по делото и изводите от тях са следните:
по делото липсват каквито и да е доказателства, които да отрекат присъствието на
подсъдимия на местопроизшествието на ул. „Г. В.“ №12 в инкриминираната вечер, както и
6
относно нанасянето от негова страна на удари с продълговат предмет по окосмената част на
главата, по лицето и по десния горен крайник на пострадалия К.. В тази насока категорични
са показанията на свид.Д. и свидетеля Я.Я., които са очевидци, както и на свидетели, които
не са били преки очевидци на деянието, но са научили за него от Д.. Тази група свидетели не
е в близки отношения с подсъдимия и пострадалия, и съответно свидетелите нямат никакъв
интерес от развитието на наказателното производство. Това са свидетелите Н.В., свид.Х.Х. и
Г.П.. Свидетелката Д. ясно посочва,че ударите са били нанесени с дълъг предмет с размер
30-50 см.- бухалка, прът или нещо друго подобно, като първите удари били ориентирани в
торса, врата и главата на М.К.. Това се потвърждава от показанията на свид.Я., който заяви,
че е видял нанасяне на поне 2 удара в областта на ребрата и гърдите, със средство, което той
описва като „дървена бухалка“. Показанията на свидетелите Д., Я. и донякъде на свид.В. в
частта им относно авторството на деянието, са убедителни и непротиворечиви, и позволяват
изграждането на достоверна картина на случилото се в онази нощ. Доказателственият
анализ на гласните доказателства по делото налага еднопосочния извод, че именно подс. Ф.
е нанесъл 22 удара в главата, носа, бедрата и торса на пострадалия М.К., и че средството,
което той е използвал е било бухалка, прът или нещо подобно твърдо и с продълговата
форма. Това вероятно е ВД №1- метална тръба 56 см. с диаметър 2 см. със заварена планка и
тръбичка, но аз към момента твърдя, че оръжието, с което са били нанесени ударите, не е
категорично установено, а че подсъдимият е замахвал с посоченото средство към главата и
тялото на пострадалия в момент, в който М.К. се е намирал паднал на земята, след като е
бил съборен от самия Ф., става ясно и от изгледания в с.з. на 02.11.2021г. видеозапис - до
часа 21:40:35 на записа.
По-нататък, от показанията на свид.В. стана ясно, че когато се е приближил,
пострадалият К., който лежал на земята, бил започнал да хърка. Свидетелят дори се
притеснил, че К. може да се задави от кръвта си. Важното тук е, че пред него подсъдимият
заявил: „Няколко пъти влиза и съм го ударил 1-2 пъти“. И още един дребен детайл, който
обаче е от значение за изясняване на обстоятелството, дали състоянието на пострадалия е
било тежко и е можело да се стигне до летален изход. Този детайл е действието на свид.В.
по отношение на пострадалия, когато е проверил пулса му. Ясно е при какви обстоятелства
се стига до проверка на пулс - когато имаме съмнения, че при определено лице може да се
стигне до спиране на сърдечната дейност. Т.е. - да настъпи смъртта му в рамките на минути.
Свид.Я. от своя страна посочва, че К. бил в безпомощно състояние, като не можело
да се определи дали е в безсъзнание. Но при всяко положение, състоянието му е било тежко,
защото свид.Я. заявява, че се е „молил да оцелее“ К..
Свид.Х., който е пристигнал на повикването на 112 посочва, че пострадалия К.,
когото познавал по физиономия, бил намерен на земята, със затруднено дишане, че имал
наранявания в областта на лицето и главата и че бил окървавен. Свид.П. пък посочва, че
когато отишъл на местопрестъплението М. не мърдал и според него е бил в безсъзнание,
даже казал да побърза линейката, тъй като му била голяма раната на главата. Той посочва и
още нещо - по главата на свид.К. е имало „видими удари – разцепена глава с разцепен нос“.
Самият подсъдим признава до известна степен действията си в разследвания опит за
убийство, като разбира се, неговата интерпретация се различава съществено от тази на
свидетелите. Това е израз на неговата защитна теза в процеса, която обаче се оборва от
всички останали доказателства по делото, които изграждат картина, различна от неговата.
Показанията на свид.М. са без правно значение в случая, защото при разпита и тя
сочи, че е чула нещо метално, което издрънчало на земята, и после видяла в тъмното
фигура, която пада, без да види на кого е фигурата. ОП-Варна намира, че тези показания са
достоверни, но че не се отнасят хронологически към вечерта на 15.12.2019г., която е
предмет на обсъждане в настоящото дело, а вероятно една или две вечери по-рано.
Причината за това е, че ако свид.М. е била там, когато е скочил от оградата М.К., то същата
7
почти веднага е щяла да види и подс.Ф., който е излязъл от колата си и е съборил К. на
земята. Освен това, от видеозаписа се вижда, че в 21:40:07ч., видимо в добро състояние,
пострадалия К. минава покрай микробуса „Рено Мастер“ с рег.№ В хххх РХ. На същият
видеозапис свид.М. въобще не присъства. Изобщо в интервала 21:37:07- 21:40ч. на
видеозаписа няма друга женска фигура, която да преминава по ул. „Г. В.“ №12 в
инкриминираната вечер. И тъй като свид.М. явно я няма на видеозаписа, аз правя извод, че
падането на неустановено лице от оградата, което тя е видяла, е станало друга вечер, а не на
15.12.2019г.
Показанията на свид.Д.С. също са без правна стойност за настоящия казус. Целта на
тези показания е да се убеди съда, че свид.М.К. от самото начало на производството дава
абсолютно неверни показания, които граничат с „набеждаване“ по смисъла на чл.286, ал.1 от
НК, и че единствената му цел е да извлече някаква парична облага от случилото се. В тази
насока отбелязвам, че първите свидетелски показания на М.К. са дадени пред разследващия
орган на 17.12.2019г., веднага след излизането му от болницата. В този смисъл е крайно
неубедително в него момент, след като е бил сериозно наранен и търпящ силни болки,
лежащ при майка си за лечение, да си измисля неверни обстоятелства. А че показанията на
свид.К. са достоверни, се подкрепя от видеозаписа, от който става ясно, че той е бил съборен
от подс.Ф., и е бил обект на побой, а не е паднал сам от оградата на земята, при което да си
разбие едновременно главата, носа и предмишницата. Самият свид.С. твърди, че разговора
между него и М.К. се е провел през пролетта на 2021г., тоест много след образуването на
съдебното производство и след даването на показания на К., а и след момента, в който е бил
конституиран като граждански ищец - 28.07.2020г. Да не говорим, че ако по начина, по
който описва свид.Д.С., как от падането К. си е разбил главата, е нямало как веднага след
това да стане и да бяга от преследващия го подсъдим, което също се твърди за чуто от Д.С..
При мозъчната контузия, която явно е била налице след нанесените от подсъдимия 22 удара,
част от които са попаднали в главата на М.К., е имало доказано нарушение на съзнанието у
последния, което се установява от гласните доказателства на свид.Я., В. и П.. Ноторно
известно е, че при проясняване на съзнанието, пострадалият от мозъчна контузия преминава
през фазите на сомнолентност и обърканост. „Не беше в съзнание, не съм разговарял с
него“, сочи в показанията си свид.Г.П., и продължава, че според него е в безсъзнание. По-
нататък, друго доказателства за това състояние е отразеното в епикризата, че в момента на
прегледа М.К. е бил „трудно контактен“, и че преценка за „сетивност, висши корови
функции и координираност не могат да се изследват“. Това ясно указва за състояние на
сомнолентност, която представлява лека степен на нарушено съзнание, съненост, дълбока
унесеност, при което са запазени реакциите единствено спрямо силни дразнители.
Следователно няма как да е вярно твърдението на свид.Д.С., който изгражда версията, че
скачайки от оградата към земята, свид.К. е паднал на главата си, и от там е получил
съответните наранявания. Отделно от това, констатирани са у пострадалия К. наранявания
по лицето, по носа, по окосмената част на главата, а в епикризата на Клиниката по
неврохирургия се посочва още „интрацеребрален хематом с размери 19/13 мм. фронтално
вляво“. Невъзможно е М.К. да е паднал на главата си един път, получавайки хематом
фронтално вляво, а едновременно с това да е паднал и на окосмената част на главата, и
заедно с това върху на носа си - отпред на лицето. Следователно няма никакво основание да
се счита, че нараняванията на главата на пострадалия М.К. може да са получени по някакъв
друг начин, в това число и вследствие на падане от плочата над вратата, и извън понесените
от него удари на инкриминираната дата. Освен това следва да преповторя извода, че няма
как ако би имало теоретично подобно падане върху окосмената част на главата си с
кръвотечение и хематоми, той да не е имал никакви нарушения на съзнанието.
Съдебно-медицинска експертиза показва следното: открита е „тежка фрактура на
черепа“-резултат от удари с бухалка или метална тръба. На няколко места в съдебно-
медицинската експертиза е отразено: кости на черепа - многофрагментна фрактура на носни
8
кости; разкъсно-контузна рана на главата и мозъчен едем или оток. Мозъчният оток се
получава именно от следните състояния: тежка травма на главата - контузия на мозъка,
фрактура на черепната основа, интрацеребрален хематом, субдурален хематом - всички тези
проявни форми като причини ги има описани на стр.2 в съдебно-медицинската експертиза.
Вещото лице Д. в съдебното заседание на 02.11.2021г. посочи, че част от ударите, в това
число и по носа на пострадалия К., са нанесени с предмет с цилиндрична конфигурация и
продълговата форма. Това описание е напълно в съзвучие с показанията на свид.Д. и свид.Я.
за предмета, с който са били нанесени ударите. В резултат на ударите е било налице
установена контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Тази опасност за живота не се презюмира от обвинението, а се извежда и от
показанията на свид.В., че когато се е приближил, пострадалият К. бил започнал да хърка.
Свидетелят тогава се притеснил, че К. може да се задави от кръвта, и му измерил пулса.
Свид.Я. от своя страна е видял К. безпомощен и в явно тежко състояние и се е молил за
живота му. Това се подкрепя и от показанията на свид.П., който се обадил да побърза
линейката, понеже се притеснил от наличната голяма раната на главата. При това положение
може да се направи обоснован извод, че при липса на специализирана медицинска помощ,
дошла в кратко време, е можел да настъпи смъртен изход за М.К..
Намирам, че така изброените доказателства в подкрепа на обвинението са безспорни,
като действията на подсъдимия Г.Ф. сочат за категорично осъзнаване от негова страна на
естеството на използваното оръжие и на последиците от нанесените 22 удара. Във връзка с
установената от съдебно-медицинската експертиза картина на нараняванията считам, че
Г.Ф. не е бил в състояние да контролира нито дълбочината на проникването на тежкия
продълговат предмет в главата и гърдите на К., нито начина, по който те ще засегнат
разположените в поразените части на тялото органи, като обстоятелството, че не се е
стигнало до смъртоносно увреждане, е било извън волята на подсъдимия. Т.е. подс.Ф. с
действията си е направил всичко възможно, за да причини такъв резултат, а именно: подбрал
е средство, годно да причини смърт и го е насочил със сила към човек, който не е бил в
състояние да избяга или да се защити, защото е бил паднал на земята и безпомощен. Тези
удари са били израз на чистото желание за отмъщение, което е един перманентен лайтмотив
в действията на подс.Ф. още от момента в началото на м.12.2019г., когато отправил закана
към К. да не влиза в двора, защото „ще го пребие“. Тук отбелязвам, че липсата на подадени
жалби от подсъдимия далеч не означава липса на оплаквания от негова страна, макар и не
пред надлежни органи, от поведението на М.К., което оплакване е най-ясно отразено в
показанията на свид.Георги Анастасов - чичо на подс.Ф.. От значение за мотивацията на Ф.
да нанесе тежък побой е субективното усещане за „подли кражби“ у него, подклаждано и от
чичо му, понеже и двамата са били недоволни от предходни действия на пострадалия К., и
което е създало явни подбуди за това - да накаже М.К..
Следва да се обърне специално внимание на иззетия и наличен по делото нож,
намерен до пострадалия К., понеже със сигурност защитата ще има свое виждане за това.
Няма съмнение, че ножът е бил у К. на инкриминираната дата, когато е влязъл в двора на
сем.Ф.и. Също така ножът е бил у него, когато е минал покрай буса на подсъдимия.
Възприетата хронология на събитията обаче не позволява да се приеме, че носенето на ножа
от пострадалия К. е провокирало по някакъв начин неконтролируемата реакция от страна на
подс. Ф., тъй като между тях не е започнал никакъв конфликт към 15.12.19г. Поведението на
пострадалия, който е минал покрай буса, носейки коритото, не би могло да се интерпретира
като застрашаващо подсъдимия. Очевидно е, че М.К. не би могъл да извади ножа и да
застраши подс.Ф., защото след като е скочил от оградата, е носил в двете си ръце тежкото
желязно корито. Обратното твърдение би противоречало на формалната логика. На
следващо място, именно подсъдимият първо е съборил на земята, а после е нанесъл
множество удари на К., като изпадането на ножа от джоба на пострадалия по никакъв начин
не е било първопричина, отключваща агресивното поведение на Ф.. Т.е. - не се касае за пряк
9
сблъсък между подсъдимия и пострадалия, при който да е изваден нож като въоръжена
заплаха от страна на К., а за хладнокръвно подготвен и нанесен побой за „наказание“, без
подсъдимият да е бил обект на непосредствено нападение, от което да се защити.
Неоснователно би било едно твърдение на подсъдимия, че деянието е извършено при
наличие на обстоятелство изключващо обществената опасност - при неизбежна отбрана, или
при мнима неизбежна отбрана, както и евентуално се приеме, че пределите на неизбежна
отбрана на Г.Ф. са превишени, понеже това превишаване се дължи на уплаха. За да се
обсъжда изобщо наличието на неизбежна отбрана, преди всичко следва да е доказано, че
срещу подсъдимия е имало непосредствено противоправно нападение, което е застрашавало
неговата или на негови близки личност или права. Такова нападение не е имало от страна на
пострадалия К. срещу подсъдимия до момента на нанасяне на ударите с продълговатия
твърд предмет(а също и след това). Макар и да са налице доказателства за наличие на
предмет, който би могъл да се използва като оръжие у К., не е имало реална и
непосредствена опасност за изваждане и употреба на ножа. Категорично е и становището на
вещите лица по съдебно-психиатричната и психологична експертиза, че е имало у
подсъдимия негативна емоция, но че изпитването на страх се съдържа единствено в
неговите думи и „би могло да е манипулативно“. Обосновано следва да се прецени, че
евентуално основание за страх няма как да е възникнало у подс.Ф., който спокойно е стоял в
микробуса с тежък продълговат предмет в ръка и е изчаквал пострадалия да мине покрай
него. Нападение с нож от страна на К. изобщо не е имало, тъй като ръцете му са били заети с
тежкото корито,а и е нападнат неочаквано в гръб от изскочилия от микробуса подсъдим.
Поради това биха били неоснователни претенциите на подсъдимия евентуално за наличие на
неизбежна отбрана или мнима такава, както и за превишаване на несъществуващата отбрана
поради уплаха. Това е израз на защитна теза от страна на подсъдимия. Последният, както се
сочи в психологичната част на експертизата се опитва да се оневини, когато е обвинен, и е
гъвкав и манипулативен при себезащитата си.
Видно от съдебно-психиатричната и психологична експертиза е, че в случая не е
налице афектно състояние у подс.Ф. Вещите лица в с.з. на 02.11.2021г. посочиха, че ги няма
у подсъдимия трите фази на физиологичен афект: няма я вегетативната симптоматика,
липсва абстиненция и липсва последваща депресия. Така че, подсъдимият не покрива
критериите, установени в медицинския алгоритъм за физиологичен афект. Понеже уплахата
е юридическо понятие, което отговаря на съдебно-психиатричното понятие „физиологичен
афект“, то правния извод от заключенията на вещите лица е, че е отсъствала уплаха у Г.Ф..
Това е извод, който е в синхрон и с други доказателства по делото - видеозаписа и
показанията на пострадалия.
Психиатричната експертиза показва ощe, че подс.Ф. е разбирал свойството и
значението на постъпките си и е можел да ги ръководи, като не е бил в състояние на
физиологичен афект или в особено емоционално състояние. Категорично няма да споделя
евентуалното виждане на защитата, че се касае за афектно състояние, резултат от уплаха или
силен гняв. Само с оглед евентуално такова твърдение от страна на защитата, посочвам, че
за да е налице деяние по чл.118 НК, убийството (или опита към него), трябва да е извършено
в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия с насилие,
тежка обида или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. От събраните
гласни доказателства и от видеозаписа по категоричен начин се изключва каквото и да е
насилие или друго противоправно действие от страна на пострадалия М.К.. Събраните
доказателства за личността на пострадалия от съседите -свид.В. и Д., с изключение на
съобщеното от подсъдимия в израз на личната му защита, не позволяват да се направи извод,
че М.К. е агресивен или конфликтен и провокативен човек.
Подсъдимият в момента на нанасяне на побоя точно и детайлно е възприемал
10
фактическата обстановка, реалната възможност да лиши от живот М.К., и не е имал никакви
промени във възприятията, мисленето, двигателната активност или нещо друго. Няма
никакви данни той да се е намирал в някакво по-особено емоционално състояние по смисъла
на НК. Дори да приемем спекулативно, че с някакво свое действие по-рано М.К. е улеснил
или провокирал поведението му, то това обстоятелство не е било от такъв характер, на
който да се отговори от страна на подсъдимия, с издебване в гръб и нанасяне на 22 удара по
главата и тялото с тежък продълговат предмет. Според съдебната практика, насилието и
тежката обида, с които се предизвиква състоянието на силно раздразнение, трябва обективно
да съществуват. Това е посочено като задължителен елемент за установяване в
Постановление № 14 от 30.IХ.1963 г. на Пленума на ВС. Такъв елемент по настоящото дело
не е установен, следователно не може да става дума за приложението на тази правна фигура.
Съдържанието на умисъла у Г.Ф. за убийство и квалификацията на престъплението
като такова по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК се извлича от съществуващите обективни
факти, свързани със средството, с което е извършено деянието- предмет с цилиндрична
конфигурация и продълговата форма; от множеството удари-първо към главата,а после към
торса; от посоката на ударите (тя се извлича не само от съдебно-медицинската експертиза,
но и от показанията на свид.В.а и свид.Я.); от средството- предмет с цилиндрична
конфигурация и продълговата форма, който е подготвил предварително подсъд.Ф.; от
местата на нараняванията на пострадалия К.; от интензивността на посегателството, както и
от уязвимостта на органите в тялото на М.К.-в областта на главата, където се намират
жизненоважни органи - мозъка, а кръвоносни съдове. Съдебната практика в тази насока е
константна и приема, че винаги, когато деецът действа по начин и със средство, което е
годно да причини смъртта на жертвата, когато са причинени телесни увреждания с
отправяне на удари, насочени към онези части от тялото, където се намират жизненоважни
органи и анатомични структури от човешкото тяло, е налице умисъл за убийство, а не за
причиняване на телесна повреда. Подсъдимият е излязъл тази вечер напълно подготвен,
въоръжен с тежък продълговат предмет тип „бухалка“, и се е скрил да дебне К.. После е
изскочил от микробуса и е започнал да бие, нанасяйки удари в жизненоважни части на
тялото.Тоест, той е бил готов с ударите си да убие някой, който наистина е откраднал нещо,
но то е едно непотребно метално корито, явно захвърлено в двора и неупотребявано от
собствениците на имота.
За да се прецени дали е осъществен състава на „опит за убийство“ или е
налице „средна телесна повреда“, е необходимо да се установи дали е могло да настъпи
смърт от съответните наранявания и да се изясни въпроса за субективната страна на
деянието, която при опита за убийство може да бъде само с пряк умисъл, а не с евентуален.
Умисълът се обективира от оръдието, с което се е действало, и от начина на действие. В
случая подсъдимият е използвал бухалка или метална тръба с размер около 50 см., с която е
ударил 22 пъти пострадалия М.К., в това число и по главата, което обективира пряката цел
за умъртвяване. Извън крайниците, всеки орган от човешкото тяло и главата, е жизнено
важен и поразяването му с няколко удара „със замах и със значителна сила“, обективно
може да доведе до смърт. На последната страница на съдебно-медицинската експертиза
изрично е посочено, че контузията на мозъка е обусловила временно опасно за живота
разстройство на здравето. ОП-Варна счита, че нанесените брутални удари върху
жизненоважните органи на пострадалия са имали несъвместими с живота последици, а
подсъдимият е съзнавал това.
Само за пълнота на настоящото изложение посочвам, че поведението на подс.Ф. по
време на инкриминираното деяние не може да се обясни дори и с феномена „изместена
агресивност” – състояние, при което агресивното поведение е резултат от натрупани и
задържани негативни емоционални състояния като напрежение, враждебни диспозиции и
гняв и се отключва в ситуации, които не предполагат агресивно реагиране. Защо не може да
се обясни ситуацията в случая с „изместена агресивност”, защото не е посочено такова
11
състояние в съдебно-психиатричната експертиза, но и защото от самите действия на Ф.-да
се скрие в буса и да издебне К. в гръб, като го пребие с предварително подготвено оръжие,
не говори за инцидентно отключване на гневна реакция. Още повече, че в психологичната
част на екстертизата, подс.Ф. е описан като внимателен, благоразумен и мислещ човек.
Поради изложените до тук съображения приемам, че подс.Ф. е действал при
алтернативен пряк умисъл за убийството на пострадалия М.К.. Това е така, тъй като подс.Ф.
е съзнавал, че нанася силни удари в главата, носа, челото на пострадалия. Главата е
жизненоважна и уязвима част от човека, и в която се намира мозъкът, като по този начин Ф.
е обективирал целта си да умъртви жертвата, а не само да я нарани. Подсъдимият е действал
със съзнанието за неопределеност на възможната увреда – от най-тежката степен - смърт, до
най-леката - а именно лека телесна повреда. Това е така, тъй като използваното от него
средство и силата, с която е нанесъл ударите в главата и носа, в зависимост от различни
фактори могат да засегнат в различна степен пострадалия, като подсъдимият е искал
настъпване на увреждане от всякакъв вид, включително и смърт. Тоест при алтернативен
пряк умисъл, какъвто е настоящия казус, деецът следва да отговаря за опит към убийство, в
зависимост от това дали смъртта на пострадалия е настъпила или не.
Извършвайки тежък побой над пострадалия, с изброени наслагващи се 22 силни
удари, някои от които в жизнено важни области на тялото, подс.Г.Ф. несъмнено е допускал
в своите мисловни представи вероятното настъпване на смъртта на М.К., но се е отнесъл
безразлично към резултата. Поведението му ясно разкрива умисъл към насилствено
лишаване от живот, а не само да причини телесни повреди на пострадалия. Осъщественото
престъпно посегателство следва да бъде квалифицирано като опит към умишлено убийство,
а не като причинена телесна повреда по чл.129 ал.2 от НК. Това е така, понеже изводите за
субективната страна на деянието се основават не само върху медико-биологичната
характеристика на травмите. Водещо значение имат доказаните действия на подсъдимия, а
преценката дали умисъла му е ограничен само до засягане на телесната неприкосновеност на
пострадалия, или е насочен към лишаването му от живот, се извършва с оглед използваните
средства, разстоянието, от което се посяга на жертвата, броя и насочеността на ударите,
силата, продължителността и интензитета на въздействие върху пострадалия, броя, тежестта
и локализацията на нараняванията.
В конкретния случай отчитам, че подсъдимият е действал ударно от близко
разстояние, нанесъл е поне един силен удар в теменно-тилната част на жизненоважен орган–
главата на пострадалия К., като е използвал тежък продълговат предмет. Подсъдимият е
съзнавал, че не е в състояние да отмери ударите си така, че да се ограничи само до
причиняването на средна телесна повреда. В съдържанието на умисъла му се е включвала
представата, че този удар би довел до смърт на пострадалия- и за това е налице пряк умисъл
за убийство, а не за средна телесна повреда. Впрочем, това тълкувание на предходния
съдебен състав по НОХД№700/2020г. бе подложено на критичен анализ от страна на
Апелативен съд-Варна, и бе изцяло отхвърлено от този съд.
В тази насока би следвало да се ценят и действията на подс.Г.Ф. след деянието, които
изобщо не са били свързани с осигуряването на спешна и животоспасяваща помощ.
Напротив - дори и след деянието, чието довършване е било предотвратено от свид.Д. и
свид.Я.Я., той се върнал в 21:45:23ч. и ритнал пострадалия К. още няколко пъти по тялото,
което е наложило свидетелите отново да го спрат да продължи с ритниците /по делото има
данни за отправена реплика „ей,стига рита“/. Подс.Ф. не се е обадил в 21:49ч. на номер
„112“, за да извика медицински екип за спасяване на пострадалия К., а за да съобщи, “че е
бил нападнат от наркоман“, което не отговаря на истината.
Деянието е останало във фазата на опита, тъй като е довършено изпълнителното
деяние - деецът е нанесъл един силен удар в главата на пострадалия, с който е причинил
разкъсно-контузна рана, но не е настъпил целения от подс.Ф. вредоносен резултат, поради
12
независещи от него причини. Ненастъпването на целените и исканите от дееца вредоносни
последици от престъплението - смъртта на М.К., се дължи единствено на бързата намеса на
свид.Д. и до в известна степен на действията на семейство Я.и, както и на своевременно
оказана адекватна медицинска помощ на пострадалия. Предвид естеството на фактите по
делото, относимата към казуса правна фигура е по чл. 18 ал. 1 от НК – касае се за довършен
опит към убийство, като не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици на престъплението. И легалното съдържание на текста, и
цялостната съдебна практика са категорични, че опит към умишлено престъпление е
съставомерен само при пряк умисъл на дееца. Прекият умисъл на подс.Г.Ф. се извлича от
установеното за действията му от фактическа страна, което описах по-рано, и не се нуждае
от преповтаряне. Ето защо, аз намирам за доказано, че подсъдимият е целял причиняване
смъртта на пострадалия М.К., действал е при алтернативен пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. За мен това безспорно се доказва, че подсъдимият Г.Ф. е искал да
лиши пострадалия М.К. от живот, а при това също така е видно от характеристиките на
използваното средство и жестокостта на нанесените удари.
Предвид горните обстоятелства, моля съдът да постанови една справедлива
осъдителна присъда.
По отношение на наказанието за извършеното деяние по чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК -
моля да определите такова наказание, което да отговаря на целите на генералната и на
индивидуалната превенция за този особено тежък род престъпления-опити за убийства.
Степента на обществената опасност на деянието е много висока, защото се касае за
посегателство срещу най-ценното благо-живота на човека. При определяне на наказанието
съдът следва да отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства на първо място
причината за започването на побоя, която е обусловена до някаква степен от поведението на
самия пострадал К. - с неговото неразрешено влизане в имота на сем.Ф.и. Деянието следва
да се отчете, че все пак е останало във фазата на опита, макар и не по волята на подсъдимия,
но при всички положения съдебната практика преценява това като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Степента на обществена опасност на подсъдимия Ф. намирам за ниска - той работи,
грижи се за близките си и за детето си, налице са по делото писмени данни, че той има
онкологично заболяване - тромбоцитопения. Съпругата му също има тежко заболяване след
2012г. Срещу него не се водят други наказателни производства. Като цяло данните за
личността му показват, че Г.Ф. има положителен облик и добри характеристични данни. В
това число такива данни за него дават и самите свидетели на случката, които са негови
съседи. Съдебно-психиатричната експертиза го описва като благоразумен, миролюбив и
контролиран човек.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се имат предвид настъпилите
допълнителни последици за здравето на М.К., както и наличието на предходна съдимост за
подс.Ф., която следва да бъде отчетена при преценката на обществената опасност на
извършителя. Имало е наказателно производство, по което е бил реабилитиран, което е
лоша характеристична данна съобразно Решение №430 от 07.10.1996г. по н.д.№468/95г. на
Върховния съд. Съгласно цитираното решение, реабилитацията не може да заличи факта на
престъплението и на наказанието, на значението, което те в своето разнообразие, имат за
преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност. На последно
място отбелязвам, че дори да има неправомерно поведение на пострадалия К. при влизането
му в двора на сем.Ф.и, то е налице пълно несъответствието на житейския мотив със
стореното, както и с неподготвеността на пострадалия К. за подобна ситуация с нападение
върху него.
При определянето на наказанието следва да вземете предвид и смекчаващите и
13
отегчаващите отговорността обстоятелства. При направен от мен анализ намирам, че в
настоящия случай има значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
които са многобройни по смисъла на закона. Предвид изложеното, след преценка на
относителната тежест на всяко от горепосочените обстоятелства в обща съвкупност, се
налага извод съобразно нормата на чл.54 от НК, че най-подходящо наказание за опита за
убийство би било „лишаване от свобода“ с продължителност 5 години и 6 месеца. Моля да
наложите именно това наказание при приложението на нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Ако съдът признае подс.Г.Ф. за виновен и му наложи ефективно наказание, моля да
му измени мярката за неотклонение в по-тежка, а именно в „Задържане под стража“.
По отношение предявените в съдебно заседание два съединени граждански иска от
страна на пострадалия М.К., то гражданския иск за 2000 лева имуществени вреди следва да
се отхвърли изцяло, понеже остана недоказан в рамките на това производство. Вторият
граждански иск намирам за доказан и частично основателен, тъй като М.К. безспорно е
претърпял и болки, и морални страдания, от причинените му телесни увреждания. Налице е
противоправно поведение от страна на подс.Г.Ф. в резултат на което са възникнали вредите,
и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия К.
за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на действията на
подсъдимия, въпреки че засегнатите блага в тези случаи са неоценими.
На следващо място считам, че размерът на предявения граждански иск-15000 лв., е
несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания. При определяне размера
на дължимото обезщетение по справедливост, съдът трябва да отчете още и поведението на
пострадалия, който до някаква степен е предизвикал проявената агресия. Според
константната съдебна практика обезщетението за причинени увреждания следва да бъде
съобразено по размер с виновното поведение и на гражданския ищец /Решение № 533 от
5.12.2008 г. на ВКС по к. д. № 403/2008 г., II н. о., НК/. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на уврежданията, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършено то, допълнителното влошаване на
здравето, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.
Пострадалият e получил многобройни травматични увреждания подробно описани в
съдебно-медицинската експертиза, сред които най-сериозни са контузията на мозъка,
разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания и травматичен оток
по лицето, многофрагментно счупване на носните кости. По тези съображения, в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да уважи частично предявения
граждански иск, като осъди подсъдимия Ф. да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. и
отхвърли искът в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен.
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът следва да възложи в тежест на подсъдимия Ф.,
ако го признае за виновен и му наложи съответните наказания, направените по делото
разноски.
Веществените доказателства по делото – нож, метална тръба, черна шапка с козирка,
хартиено тиксо, термометър с пластмасова опаковка, обтривки, дървена бухалка, след
влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Моля съдът да се произнесе в този смисъл.
АДВ.Д.: Това, което изслушахме току що, беше един роман, а не пледоария и ще
обясня защо. На мен ще ми е нужно много време да отговоря на всички тези въпроси, които
той постави, които са необосновани. Затова аз го наричам роман, а не пледоария. Да
14
отговоря на тези въпроси, които той повтори 22 пъти – трябва ми един цял ден. Затова не
мога да направя пълен анализ на това, което чух и да отговоря на всички онези неща, които
прочете прокурора пред Вас, и които според мен са нещо като свободен разказ.
Обща характеристика ще се опитам да направя. Това, което чух, е избирателно от
страна на прокурора. Той си е решил, като той си следва обвинителната теза, но е решил кои
свидетели да изключи. Например свид.М. – то било друга вечер, макар че тя е разпитана
след деянието, и самия прокурор прима, че той е прескочил оградата и не е влязъл през
дупката. Жената е категорична, но тя не е слизала долу, за да се види на видеото, че е
присъствала там, но тя точно и ясно обяснява, че е видяла човешка фигура горе на вратата,
тупна нещо метално – това е коритото и видяла, че този човек скочил или паднал долу.
Непрекъснато се опитва да Ви внуши прокурора, че бил паднал на главата си, но не това
обясни подсъдимия, а че е паднал напред и си е ударил главата. Прокурорът изнесе и
редица други неща, които според мен граничат с фантазията.
Как прокурорът установи началния стадии на цялата тази история – това, че той се
бил подготвил и се скрил в микробуса, това че го изчаквал - от къде го установи това
прокурора?! Това, че бил го срещнал няколко дни преди това и му се заканвал! Няма такива
доказателства в делото, само предположения и фантазии.
Питам аз, какво прави този човек там в чужд имот и какво е отношението на
прокуратурата към тези крадци. Той влязъл да краде и това, че коритото било старо и било
на дядо му и баба му и не струва нищо - може да има друга, емоционална стойност.
Неправилно ползване с гласните доказателства – на няколко пъти се обосновава с
ударите по главата и със свидетелските показания на Я.. А Я. категорично заявява, че му
нанесе няколко удара в тялото. Не говори за главата. В друг момент казва, че нямало удари,
само го бил ритал. Свидетелят Я. категорично заявява, че му е нанесъл един-два удара в
тялото.
Това са само примери да обоснова твърдението си, че прокурора си служи
избирателно с доказателствата. Служи си с предположения прокурора.
Относно емоционалното състояние на Ф. - според него той е спокоен убиец, нанася
си ударите, изчаква го да си отмъсти, трупал, трупал и да го убие. Но вижте какво казва
свид.Н.В., който на съда и всички нас е известно, че този човек е бивш следовател и
дългогодишен адвокат по наказателни дела, човек със сериозен опит в това отношение и
разбира от тази материя. Ето какво казва той: “Георги беше на разстояние от М.. Беше
афектиран и нервен. Аз до този момент такъв не го познавах.“ Известна ни е експертизата за
психическото състояние, че няма физиологичен афект, но прокурора не се съобразява и с
другите експертизи, когато трябва да се ползва от гласните доказателства. Това е
избирателност на анализа на доказателствата. Това е противоречиво тълкуване на
доказателствата.
Аз мисля, след като проведохме това задълбочено и продължително съдебно
следствие, че няма спор, че подс.Ф. е нанасял удари по тялото на пострадалия. Но видно от
видеозаписа и от свидетелските показания не се установява по безспорен начин, че има
удари в главата. Разцепена му била главата – нека видим обективните данни: има разкъсно-
контузна рана по окосмената част на главата. Възможно ли е това от удар, както той го
описа прокурора със сантиметрите и в милилитри кръв, с този твърд предмет. Дори
прокурорът приема, че е метален прът, но ако се нанесе удар в главата, и както той твърди,
че му е разцепена главата, ще се получи разкъсно-контузна рана. Тази рана съдебните
специалисти-медици не изключват да е получена при падането от вратата на оградата. А
това, че той е паднал от там – аз мисля, че е безспорно, защото той няма от къде. И Д. го
каза, и други свидетели, че няма как да влезе през тази дупка. Не може да прескочи оградата,
защото тя е нестабилна, а той е минал през вратата, а вратата е висока 2,20 м., не 1,80 м.
Вратата е 2.20 м. Падайки от тази врата, той си е наранил главата, както сочи М.. Няма
15
безспорни доказателства, че са нанесени удари по главата. Ако не била бърза и адекватна
помощта… Ами след 30 минути е дошла Бърза помощ, а според прокурора за няколко
минути или секунди и той е трябвало да предаде Богу душ. А всъщност К. след 2 дни е
изписан от болницата.
При пряк умисъл извършено деянието. Аз това понятие „алтернативен пряк умисъл“
сега го чувам и не мога да си го обясня какво означава.
При пряк умисъл може да бъде квалифицирано опит за убийство, а за това дали е
налице такова деяние, се съди от действията на подсъдимия.
За да е налице пряк умисъл, трябва дееца да е желал настъпването на този резултат, а
ако той е искал да го убие с този метален предмет или бухалка - голям тежък предмет, той е
могъл с няколко удара в главата да го свърши за минута. Вторият път отново е бил при него
и му е нанесъл удари в тялото. Ако е искал да го убие, щеше да го довърши. Не е искал и
безспорно е установено това по делото, не е желал, а и той го заяви: “Защо ще го убивам
този човек?!“. Бил натрупал агресия и искал да си отмъсти и да го убие. Достатъчни са
били дори и един удар с бухалка или метален предмет или няколко такива в главата, за да го
убие наистина. Няма такова нещо, не са такива контузиите. Нямало е, според мен, обективни
пречки той да го направи това.
Относно наказанието – аз считам, че ще следва да го оправдаете по това обвинение за
опит за убийство, защото всички доказателства, които се събраха, според мен, между
впрочем, няма голяма разлика от предишното разследване по наказателното дело, и не е
вярно твърдението на прокурора, че горната инстанция била направила критичен анализ –
напротив, втората инстанция установи процесуални нарушения и затова върна делото. Тя не
се е произнасяла по съществото на установеното от съда.
Моля да го признаете за невинен по това обвинение, защото той умишлено е
причинил средна телесна повреда на пострадалия.
По отношение на наказанието - самия прокурор твърди, че са многобройни
смекчаващите отговорността обстоятелства и това е така – чисто съдебно минало. Само ще
вметна твърдението на прокурора, че той не бил правил опити, за да помогне – напротив.
Ние изслушахме записа и от него е видно, че се обажда, дори и втори път, за да търси
медицинска помощ. Не е бил безразличен.
Налице са добри характеристични данни, трудов човек, и сега в момента работи,
прекрасно семейство, детето му е пълен отличник, сериозни здравословни проблеми,
съжалява за стореното.
Аз мисля, че при този превес на смекчаващите обстоятелства – многобройни
смекчаващи обстоятелства и цялостната негова личностна характеристика, отношението му
към процеса, то Вие ще следва да приемете, че не се налага той ефективно да изтърпи своето
наказание, с оглед на всички обстоятелства, свързани с този извод. Защото и прокурора го
признава, че неговата обществена опасност е ниска. А на първо място при преценката следва
да се мисли за специалната превенция. Вие виждате колко е заинтересован и пострадалия и
гр.ищец - отново го няма в съда. Една такава условна присъда ще реши и проблема с
общата превенция, защото, както и прокурора твърди в този роман, вина за всичко това има
и пострадалия. С поведението си, с проникването в имота, той е предизвикал действията.
Няма да коментирам това, че е бил нападнат с нож, защото наистина видеонаблюдението
засича в един по-късен момент и имаме снимките не от самото начало на деянието, и това
са твърдения на моя подзащитен, но с оглед цялостната ситуация и личността на
пострадалия, на неговите действия, с които той е предизвикал този инцидент, а и от
поведението му в процеса, аз мисля, че би следвало най-справедливото наказани, което ще
наложите, да бъде в рамките на лишаване от свобода до 3 години с един максимален
изпитателен срок, защото според мен, ако говорим за целите на наказанието, те отдавна в
16
продължение на това време, през което ние вече втори път разглеждаме това дело, той е
направил своите поуки и целите на наказанието се изпълняват. Аз мисля, че една условна
присъда, ще бъде най-справедливото наказание.
По отношение на гр.иск не вземам становище, защото той не беше потвърден от
пострадалия пред Вас. Вие ще решите дали да уважавате същия.
АДВ.И.: Придържам се към казаното от колегата Д.. Ще акцентирам само на
определени моменти.
Аз изслушах внимателно казаното от прокурора в днешно с.з. и считам, че така, както
беше изложено в становището от страна на ВОП, има доста факти и обстоятелства, които аз
чух за първи път едва при заявеното от прокурора в днешно с.з. Считам, че при определяне
на квалификацията за деянието на подзащитният ми, прокурорът е приел определени факти,
водещи единствено до отегчаване отговорността на подсъдимия, а други, намиращи се в
кориците на делото, водещи до смекчаващи отговорността на подзащитният ми, ги е
пропуснал, като не ги изследвал и обсъдил в тяхната цялост. От това смятам, че така
квалифицираното деяние, а именно за осъществен състав на чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК е
неправилно, предвид събраните писмени и гласни доказателства в настоящия процес.
Действително, подзащитният ми, безспорно установено, че е бил на местото на
настъпилия инцидент, но фактите, които бяха установени от свидетелските показания по
начина, по който е протекъл целия този инцидент и заявеното от прокуратурата, съществено
си противоречи. Аз не видях в кориците на делото някъде да се споменава, че подзащитния
ни е имал предварителна нагласа да отиде до адреса и да изчака пострадалия и да му нанесе
побой, който да доведе до неговата смърт. В с.з. беше разпитан свидетеля К.В., който
твърдеше, че е бил предупреден, заедно с неговия приятел – постр.К. от мъж да не влизат в
двора на изоставената къща. Но никъде не се споменава, че именно подсъдимия е този мъж,
който ги е предупредил. Дори в с.з. той не посочи, че го е виждал или че го познава. Същото
заявява и пострадалия К., че не познава преди това подсъдимия, нито го е виждал. С
недоумение оставам как тогава прокурора заявява, че в делото са налице доказателства,
сочещи това обстоятелство за някакъв предварителен умисъл.
На второ място – не мога да се съглася с обстоятелството, че прокурора не приема
факта на прескачане от страна на пострадалия на входната врата, а приема други
обстоятелства, че той е влязъл през дупката на оградата, а не е прескочил над вратата.
Некредитирането от страна на прокуратурата на свидетелските показания на свид.М.
считам, че е напълно неоснователно, защото точно тази свидетелка е пряк очевидец на
падането на пострадалия К., прескачайки входната врата. Няма как тя да бъде забелязана на
камерите, т.к. адресът, на който живее, е №18, а случая става на №14. Не се пише никъде по
делото какъв е бил нейния подход към къщата и откъде е минала и защо я няма на камерата.
Именно показанията на свид.М. изясняват всички обстоятелства относно начина на
прескачане на оградата, излизайки на пострадалия от двора на къщата и падането му върху
асфалта отвън. На следващо място - безспорен факт, който прокурора не приема, това са
свидетелските показания на свид.С., който заяви в с.з., че именно пострадалия пред него е
заявил, че падането от оградата и удара в главата не е причинено от подзащитния ми Ф., а
се е получило действително при прескачане на тази порта. Но исканата от него сума е 10 000
лв., за да заяви това в съда. Отказът на моят подзащитен да преведе тази сума, е именно
довела до показанията, които бяха заявени от пострадалия с.з., че удара в главата е получен
от моя подзащитен, а не от падането му, прескачайки портата.
Прокурорът много настоятелно уточняваше при разпита на подсъдимия как е паднал
пострадалия, прескачайки портата. Няма как да си обясним какво е поведението на едно
лице, което 30 минути преди това е употребило кристали и хероин и дали той адекватно
17
може да се държи, дали неговото поведение ще бъде нормално, дали ще може адекватно да
прескочи тази ограда и да се задържи като я прескача, или именно това е довело до
изгубване на равновесие и падане на земята – това можем само да гадаем.
По отношение на заявеното от прокуратурата, че подзащитният ми не е бил в
състояние нито на афект, нито на уплаха – смея да твърдя, че в СППЕ се заявява, че има
единствено липса на афектно състояние, но не се споменава никъде в нея, че има липса на
уплаха. Обстоятелството, че пострадалия е държал нож и го е насочил към моя подзащитен,
се потвърждава и от показанията на свид.В., който заяви, че още като е слязъл вечерта,
подзащитният ми Ф. му е заявил какво точно е видял, и че е бил заплашен с нож, който се е
намирал в пострадалия. Този нож при огледа е намерен действително на местото, където е
станал инцидента. В с.з. пострадалият заяви, че ножа е негов и към него момент
действително е бил в него.
По отношение на нанесените телесни увреждания на пострадалия - в СМЕ се
споменава, че удара, нанесен в тилната част на К., може да бъде получен както от удар с
твърд предмет, така и от падане върху твърд предмет. Като в с.з. в.лице заяви, че само този
удар в тилната част може да се получи при падане върху твърд предмет, а останалите удари,
които е получил К., не могат да бъдат получени от падане, а единствено чрез нанасяне с
твърд предмет. Именно този удар в тилната част, експертизата установява, че той е
застрашаващ живота на пострадалия К., а не останалите, които са били в неговото тяло.
Прокурорът на няколко пъти заявява, че ударите са били 22. Да – прочитайки това се вижда,
че има 22 замахвания към постр.К., но не и 22 удара по неговото тяло. В СМЕ се посочва,
че ударите са най-малко 8, но не казват 22. Вещото лице заяви, че може да има наслагване
на няколко удара, но прочитайки внимателно къде се намират тези удара установяваме, че
имаме два удара в главата - един в областта на носа, където имаме счупване на носа, а
всички други удари са 1 в дланта на пострадалия и останалите в областта на краката.
Заявеното от свид.Д., че удара е бил насочен по тялото на падналия мъж не отговаря на
истината, защото в тялото на пострадалия няма отразено при освидетелстването нито един
удар. Тогава как може прокуратурата да твърди, че има нанесени удари по тялото на
пострадалия, а не изследва факта, че тази удари са основно в краката на пострадалия.
Именно от тук се вижда, че желанието на моя подзащитен е било не да умъртви К., а да му
нанесе телесна повреда, както и той заяви в своите обяснения, че е желаел той да не става и
затова го е удрял по краката. А не заяви, че е желаел да го умъртви и затова, че има удар в
жизненоважни органи.
На следващо място – относно това, което прокуратурата заяви, гледайки видеото, че
е видял как са нанесени 22 удара по тялото на пострадалия. Във видеотехническата и
лицево-идентификационна експертиза вещото лице е посочило, че не може да се установи
ударите в коя част на тялото са, предвид неосветения участък. Именно това остава като
непонятно за защитата как тогава прокурора заявява в своя „роман“, че са нанесени 22 удара
по тялото на пострадалия.
Считам, че от така събраните доказателства по делото няма как да се направи това
обосновано предположение, че именно подзащитният ми е имал умисъла и желанието да
умъртви пострадалото лице К..
Прокурорът заявява „алтернативен пряк умисъл“ – за да има алтернативен умисъл,
това означава, че лицето, извършващо това деяние, има няколко начина да извърши това,
което е решил да направи – т.е. дали ударите ще бъдат в главата или по друг начин, но
неговата цел е да бъде умъртвено лицето. В конкретният случай, за да имаме пряк умисъл, е
необходимо да има интелектуален и волеви елемент, а в случая, за да има интелектуален
елемент, дееца трябва да има представа за всички фактически обстоятелства, предвидени в
състава на това престъпление.
При волевият елемент – за да е налице, когато дееца желае и иска престъпният
18
резултат, но никъде в делото няма събрани такива доказателства. Първо, че подзащитният
ми се е подготвял да извърши това деяние, и второ – че той е желаел именно настъпване на
този резултат.
С оглед на това, аз считам, че по делото от събраните доказателства може да се
направи извод за осъществен състав за причиняване на средна телесна повреда, но не и за
опит за убийство.
Видно от характеристичните данни на подсъдимия, същия работи на постоянен
трудов договор, има семейство, за което се грижи, няма криминалистични регистрации,
няма висящи ДП, всички доказателства водят до един нормален човек, водещ обикновен
начин на живот.
С оглед на всичко изложено и от събраните по делото доказателства, аз ще моля съда
да признае подзащитният ми Г.Ф. в деяние за причиняване на средна телесна повреда на
пострадалия К. и отхвърлите така предявеното обвинение от страна на прокуратурата, като
едно наказание при условията на чл.66 от НК би изпълнило целите на наказателната
превенция.
По отношение на гражданския иск – аз считам, че имуществените вреди не бяха
доказани от пострадалия.
По отношение на претендираната сума за неимуществени вреди - степента на
неговото увреждане, периода на възстановяване и как се е чувствал той – също не беше
доказано от него в настоящия процес. Оставям преценката на Вас за предявения гр.иск.
ПОДС.Ф. /право на лична защита/: Присъединявам се към казаното от адвокатите
ми.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДС.Г. Г. Ф.: Съжалявам за самата случка. Никога не съм искал да убивам някого
или да му навредя. Това е самата истина. Моля съдът за справедлива присъда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и ОБЯВИ, че ще се произнесе с присъдата си
в 13:30 часа.
След тайно съвещание, в присъствието на всички страни, в 13:30 часа, СЪДЪТ обяви
публично присъдата си, като разясни на страните срока и реда за обжалването й пред
Апелативен съд гр. Варна, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308, ал.2
от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19