Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Мариана Дончева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17457 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявения от
Производството е образувано по искова молба от И.Ж.И., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез пълномощника му адв. С.Т. *** срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с
адрес гр.Варна, ул. „Ц.К.“ №., с която са предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника, след допуснато от съда
изменение на исковете, да заплати на ищеца сумата от 1215,62 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от
24.10.2016г. до 28.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 24.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 206,30 лв.,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, изчислени, считано от
първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 23.10.2019г.
В исковата
молба се твърди,
че в периода от 24.10.2016г. до 28.03.2019г. ищецът полагал труд на длъжност
„ст. полицай“ в І РУ-Варна на ОД на МВР Варна, което е на структурно подчинение
към Областна дирекция на МВР - Варна. Съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител. Брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Твърди,
че в процесния период е действала
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. издадена от Министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Текста на чл.З, ал.З от същата наредба посочва че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Но в действащата
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентираме присумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. За отчетния период се умножава
по 0.143.
Счита, че
липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Сочи
,че следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Твърди, че
положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 00,00ч.. за периода от
24.10.2016г. до 28.03.2019г. е в размер на 1256 часа, които следва да бъдат
приравнени към дневен труд с коефицент 1.143, които възлизат на 1435,60 часа. Преизчисляването на
нощен към дневен труд води до извънреден труд от 179,60 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6,20 лв.на час, като задължението на
ответника към доверителят ми за целия период възлиза на 1113,56 лв.
С исковата молба се претендира допълнително
възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените
общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите
на МВР. Ищецът претендира също заплащане на мораторна лихва върху всяко едно от
неплатените задължения-допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на
месеца, следващ три месечния период на дължимото плащане на база тримесечните
отчети до 24.10.2019г. Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока и по
реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не се
оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния
период. Приложимият закон, уреждащ това служебно правоотношение бил ЗМВР, който
е специален по отношение на ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът полагал труд и
през нощта (22.00 - 06.00 часа). Работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От ал. 5 на същата
разпоредба било видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсирала с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите,
работещи на смени. Ищецът, предвид заеманата от него длъжност в процесния
период работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016
г. относно разпределение на работното време на държавните служители в
ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14
от 2015г.). Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с
Наредба на министъра на вътрешните работи. Такива били Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., която е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.. V-чл., обнародвано в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.
60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
двете наредби били идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В нормите на
двете Наредби - № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., липсвала
разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. Нормата на
чл. 176 ЗМВР посочвала, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения
било и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР. Претенцията си ищеца основавал на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от
17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). Съгласно чл.2, ал.2 от наредбата, тя
се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички
предприятия по смисъла на 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. В
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работното време било прието, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ответникът поддържа, че
чл.9, ал.3 НСОРЗ не се прилага по отношение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а от
Кодекса на труда. От там можело да се направи обоснован извод, че същата е
неприложима и за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден
със специален закон /ЗМВР/. Това налагала самата специфика на работата, която
изпълняват служителите, която била различна спрямо тази на работещите съгласно
нормите на КТ и ЗДСл. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016
г. било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, което се различава от Наредбата за структурата и организацията на
работното време. Идентично било съдържанието и на нормите на чл.3, ал.3 от
Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. Ответникът поддържа, че с оглед характера
на служебното провоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от
него труд, следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Неправилно ищецът твърдял, че за
процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни. Никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143 и не ставало ясно
откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.
Ограничението в наредба №81213-592/2015г. и наредба №8121з— 776/2016г. било
държавните служители работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. От това
следвало, че е необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време е
осем часа, а в наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния
труд е 8 часа / 8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в
нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като
в процесния период действали последователно подзаконови нормативни актове -
наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22.00-06.00 часа/ на
държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице
била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния
труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред. При разглеждане
на казуса следвало да се вземе предвид и Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г.
на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване
на работното време се извършва ежемесечно, което представяме и молим да
приемете като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в
„Сиела", изрично било записано, че получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само
ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време, което не е налице в конкретния случай. Според тълкуването на
МТСП, превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното
заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително
възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд. Ответникът твърди, че
на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен
труд. Ищецът не можел едновременно да иска допълнителни часове /извънреден
труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за
същия и допълнително заплащане като за нощен. Ищецът бил държавен служител -
полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР. Неговите служебни
правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР.
Законодателят правел явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и
статута на държавните служители по чл.142, ал.1,т. 2 и лицата работещи по
трудово правоотношение по т. 3 ЗМВР, който се уреждал със ЗДСл, съответно
статутът на лицата работещи по трудово правоотношение, който се урежда при
условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. Именно поради спецификата на
работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят уредил техния
статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 и служителите по трудово правоотношение по
чл.142, ал.1, т.З ЗМВР. За тях били неприложими нормите на общото
законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не бил налице нито закон,
нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд
от ищеца с коефициент 1,143. ЗМВР бил специален закон, който урежда
изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги
дискриминирал, а напротив давали им се допълнителни права и обезщетения, които
на другите държавни служители и на служители по трудови правоотношения не са
предоставени (повече дни платен отпуск - до 40 дни, по-висок процент клас
прослужено време - 2% на всяка година, безплатно пътуване в градски транспорт и
веднаж по време на отпуск, безплатно лечение в МИ МВР гр. София, обезщетения
при прекратяване на служебните правоотношения, приравняване на полагания труд към
първа категория, ранно пенсиониране и др.). Това било така поради спецификата
на работата, която извършват и на задължителния непрекъсваем процес. Ето защо
служителят, когато постъпвал на работа, се е запознал с условията на труд, с
предвидените законови възнаграждения и приел тази работа. Неговите права и
задължения, възнаграждения за положен труд и допълнителни възнаграждения били
посочени изчерпателно в ЗМВР от законодателя и те не се определяли от
работодателя, а той бил длъжен да спазва стриктно закона. В условията на
евентуалност, се оспорват изчисленията на положените от ищеца нощни смени, от
там положените като нощен труд часове. Ответникът моли за отхвърляне на
исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание с писмена молба, ответникът
поддържа наведените възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че страните
са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжност „ст. полицай“ в І РУ-Варна
на ОД на МВР Варна.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, незаплатената сума за извънреден труд, при
прилагане на коефициент 1.143, за процесния период е 1215,62 лв. Размерът на
дължимото обезщетение за забава за процесния период е 206,30 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 24.10.2016г. до 28.03.2019г. е полагал труд на 12 часови смени, основанието, от което произтича вземането му и размер
на дължимото възнаграждение за положения труд. В тежест на ответника е да
установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В настоящия случай
спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи
преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия
период 24.10.2016г.
до 28.03.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани
в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд.
А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на
чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал.
4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния
труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019
г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2
от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от
11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба №
8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото
възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1215,62 лева, а на обезщетението за забава – 206,30 лв. Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд в
пълния размер и дължи обезщетение за забава за заявения период.
Предвид изложеното, претенциите
следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
разноски за държавна такса от 100 лева и 200 лева депозит за вещо лице, или
общо разноски в размер от 300 лева.
С оглед изхода на
спора, отправеното
искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 225,31 лева за платено
адвокатско възнаграждение намалено до минималния еднократен размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения по направеното от
ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК поради липса на правна и фактическа
сложност на спора.
На ответника не се присъждат разноски поради частично
прекратяване на претенциите, доколкото като краен резултат размерът и на двата
иска е увеличен въпреки съчетанието на изменението с частично оттегляне по
някои от тримесечията.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна с
адрес гр. Варна, ул. Ц.К. №. да заплати на И.Ж.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от общо 1215,62 лв.
(хиляда двеста и петнадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.10.2016г. до 28.03.2019г. получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
24.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 206,30 лв. (двеста и шест лева и тридесет
стотинки), представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода от 01.01.2017г.
до 23.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна с адрес гр. Варна, ул. Ц.К.
№. да заплати на И.Ж.И., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 225,31 лева (двеста двадесет и
пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна с адрес гр. Варна, ул. Ц.К.
№. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Варна сумата от 300 лева. (триста лева), представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: