РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 02 май 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.
Д. като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. № 775 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 и
чл. 237, ал. 1 ЗЗД
Постъпила е искова молба
от „Р.“ ООД – гр. С. срещу „Й. ***.
Ищецът твърди, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от Договори за
наем на земеделски земи с обща площ от 22.889 дка в землището на с. Бежаново.
За две стопански години -
2015/2016 г. и 2016/2017 г., ответникът не платил уговорената наемна цена от по
35.00 лева/декар. Задължението за плащане на наем за стопанската 2015/2016 г. било в размер на 801.12 лева с падеж
31.12.2016 г., а за следващата стопанска
година 2016/2017 г. задължението било в същия размер и с падеж 01.10.2017 г.,
съгласно сключените споразумения между страните, постигнати след като ищецът
придобил правото на собственост върху отдадените под наем имоти от предишния
наемодател.
За претендираните вземания за
двете стопански години в общ размер на 1602.24 лева в полза на ищеца била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№625/2018 г. на РС
Луковит.
Срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника, което е мотивирало ищеца да предяви иск за установяване
на вземането, което претендира, че има срещу ответника.
В срока за отговор ответникът
не е депозирал такъв. С оглед наведените възражения срещу заповедта за
изпълнение, може да се направи извод, че длъжникът оспорва задължението.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от упълномощения адв. Т., който поддържа исковата молба и моли за
уважаване на предявения иск.
Ответникът, редовно призован,
не се явява, не се представлява, не взема становище по предявения иск.
Въз основа на представените
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представеният Договор за наем от
21.12.2006 г. ответникът „Й. – 59“ ЕООД, в качеството на наемател, придобил
правото на възмездно ползване за срок от 10 години от К. А. Т., в качеството й
наемодател, върху два недвижими имота с пл.№№036154 с площ 6.830 дка и 016060
с площ 3.500 дка, находящи се в землището на с. Б..
С другия представен Договор за наем от 22.01.2007
г., ответникът в същото качество, придобил от Д. Т. – наемодател, правото да
ползва за срок от 10 години три недвижими имота с пл.№№ 044102 с площ 4.560 дка, 028042
с площ 4.500 дка и 036145 с площ
3.500 дка, находящи се в землището на с. Б..
Правото на собственост върху имотите,
предмет на двата наемни договора, видно от представения Нотариален акт
№87/16.07.2009 г. на нотариус Бойка Маринова за покупко-продажба, е придобито
от ищеца.
Видно от представените Споразумения от
30.11.2016 г. и от 17.02.2017 г., подписани от ищеца „Р.“ ООД, в качеството на
наемодател, и ответника „Й.-59“ ЕООД, в качеството на наемател, е, че между
страните е постигнато съгласие наемното плащане, дължимо от наемателя за
следните имоти №№036154 с площ 6.835
дка, 016060 с площ 3.500 дка, 044102 с
площ 4.555 дка, 028042 с площ 4.499
дка и 036145 с площ 3.500 дка, с
обща площ 22.889 дка да е в размер на 801.12
лева за всяка от стопанските години
– 2015/2016 г. с падеж на плащането 31.12.2016 г. и за 2016/2017 г. – с падеж
на плащането 01.10.2017 г. Наемното плащане е изчислено върху наемна цена от
35.00 лева на декар.
В полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №420/04.10.2018 г. по ч.гр.д.№625/18 по описа на РС Луковит за
сумата 1 602.24 лева, срещу която ответникът е депозирал възражение.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
За ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск, тъй като в негова полза е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е депозирано възражение от ответника.
С двата писмени договора за наем се
установява, че ответникът има право да ползва описаните в договорите 5
недвижими земеделски имота срещу заплащане на наемна цена.
Първоначално наемодатели са били трети,
неучастващи по делото лица, които са прехвърлили правото на собственост върху
тези имоти в полза на ищеца.
Договорите за наем са били вписани,
поради което и на основание чл. 237, ал. 1 ЗЗД са обвързали приобретателя,
който е встъпил в качеството на наемодател.
Тази обвързаност, установена в закона в
интерес на наемателя, е за срок от една година.
С подписаните допълнителни споразумения
между приобретателя – ищеца, и наемателя, следва извод, че страните са
постигнали съгласие „Росагрофонд“ ООД да встъпи в качеството на наемодател.
Със споразуменията страните са уговорили
наемна цена за двете стопански години, предмет на делото, с което се установява
и волята им действието на наемното правоотношение да продължи през този период.
За наемателя по договора – ответникът, по
силата на наемното правоотношение, е възникнало основното задължение съгласно
чл. 232, ал. 2 ЗЗД да заплати цена за ползваните имоти в размер на 801.12 лева
за всяка от стопанските години с настъпили падежи, съответно на 31.12.2016 г. и
на 01.10.2017 г.
Общият размер на наемната цена, която
ответникът дължи на ищеца за двете стопански години е 1602.24 лева.
За същия размер в полза на ищеца е вече
издадена Заповед за изпълнение на същото основание, което води до крайния решаващ
извод на съда, че ищецът успешно доказва, че има парично вземане в този размер
срещу ответника.
По
разноските
Разноските, сторени в хода на заповедното
и на настоящото производство, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в
пълен размер от 845.00 лева,
включващ 392.50 лева разноски в заповедното производство (от тях 360 лева
адвокатско възнаграждение и 32.50 лева държавна такса) и 452.50 лева в
настоящото исково производство (от тях 420 лева адвокатско възнаграждение и
32.50 държавна такса).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, че
в полза на „Р.“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Г. Г.“ №*, представлявано от управителя С. И. С., действащо чрез адв. Р. Т.,
съществува вземане от „Й. - 59“ ООД
с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление село Б., общ. Л. обл. Л., ул. „Г.М.“№*,
представлявано от управителя И.М.Й., в размер на 1 602.24 лева (хиляда шест стотин и два лева и 24 ст.), представляващо незаплатената наемна цена за предоставените му за временно
ползване за стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години 22.889 дка земеделски земи
в с. Б. по силата на писмени Договори за наем и допълнителни споразумения към
тях, за което е издадена Заповед за
изпълнение №420/04.10.2018 г. по ч.гр.д.№625/18 по описа на РС Луковит,
заедно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 28.09.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответника „Й. - 59“ ООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление село Б., общ. Л., обл. Л., ул. „Г. М.“№*, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „Р.“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Г. Г.“ №* сумата от 845.00 лева (осем стотин четиридесет и пет лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, от които 392.50 лева
сторени в заповедното производство и 452.50 лева в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………