№ 7046
гр. София, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110167691 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. В. Б., с която са предявени срещу
ответника „Е********“ ООД следните кумулативно съединени осъдителни
искове:
1/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
461.35 лева /след допуснато изменение на цената на иска с протоколно
определение от 10.04.2025 г./ , представляваща разлика между дължимото и
реално заплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от м.ноември
2022 г. – м. декември 2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /13.11.2024 г./ до окончателното плащане.
2/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 58,51 лв., представляваща разлика между
дължимото и реално изплатеното обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за два работни дни от 2022 г. в брутен размер, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /13.11.2024 г./ до окончателното плащане;
3/ иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 6 082.62 лв., представляваща незаплатено
обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение
за срок от 2 месеца, дължимо при прекратяване на трудово правоотношение
след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва от 13.11.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор №
40/19.10.2022 г. с ответника, заемала длъжността „оперативен счетоводител.
Сочи, че със Заповед РД № 8/02.12.2022 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
1
трудовото правоотношение било прекратено от работодателя в уговорения
между страните срок за изпитване.
Твърди, че съгласно сключеният между страните трудов договор,
размерът на основното трудово възнаграждение възлизал на сумата от
2577.38 лева, като страните договорили и заплащането на допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6
% за всяка година трудов стаж и професионален опит.
Сочи, че с оглед придобитите от ищцата при друг работодател трудов
стаж и професионален опит, ответникът определил и признал на ищцата
допълнително трудово възнаграждение в размер на 18%.
Сочи, че общият размер на дължимото й брутно трудово
възнаграждение възлиза на сумата от 3041.31 лева, от които 2577.38 лева –
основна заплата и 463.93 лева – допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
Сочи, че работодателят изчислил и изплатил правилно дължимото й
трудово възнаграждение за месец октомври 2022 г, съгласно сключения между
страните трудов договор и придобития от ищцата стаж и професионален опит.
Твърди, че за месеците ноември и декември 2022 г. работодателя
едностранно, в противоречие със сключения индивидуален трудов договор,
променил размера на договорената основната заплата на ищцата, като вместо
договорените 2577.38 лева, приел, че основната заплата на ищцата е 2184.22
лева. На тази база определил и дължимото и допълнително трудово
възнаграждение.
Така за месец ноември 2022 г. изплатил на ищцата общо сумата от
2577.38 лева, вместо дължимите 3041.31 лева – т.е. с 463.93 лева по-малко.
За месец декември 2022 г., в рамките на който ищцата има само един
отработен ден, работодателят изплатил възнаграждение в размер на 135.65
лева, вместо дължимите 160.07 лева – т.е. с 24.42 лева по-малко.
Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден да й заплати
разликата между дължимия и реално заплатения размер на брутно трудово
възнаграждение за месеците ноември и декември 2022 г., възлизаща общо на
сумата от 488.35 лева.
Сочи, че при прекратяване на трудовия договор работодателят посочил,
че работникът има право на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224 КТ за два работни дни през 2022 г. Твърди, че, доколкото
работодателят е използвал за база при определянето на размера на
обезщетението полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за
последния пълно отработен месец /ноември 2022/, изчисленият размер на
дължимото обезщетение по 224 КТ също е изплатено в намален размер.
С оглед на това, моли ответникът да бъде осъден да заплати разликата
между дължимия размер на обезщетение /276.48 лева/ и реално заплатения
/217.98 лева/ - т.е. сумата от 58.51 лева.
2
На последно място сочи, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 28.11.2022 г.
С оглед на това намира, че при прекратяване на трудовото
правоотношение е следвало да й се изплати обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, равняващо се на сумата от
6082,62 лева . С тези аргументи обосновава правния си интерес от
предявяване на исковата претенция по чл. 222, ал. 3 КТ.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати горепосочените суми. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът
„Е********“ ООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по
силата на което ищцата е изпълнявала описаната длъжност, както и че същото
е прекратено на 02.12.2022 г. със заповед № 8 на посоченото в исковата молба
основание.
Оспорва твърдението на ищеца, че е допуснал описаните нарушения,
като твърди, че ищцата не е представила при постъпване на работа, нито при
прекратяване на трудовото правоотношение документ, с който да удостовери
придобития от нея общ и професионален стаж.
Твърди, че изплатеното възнаграждение е съобразено с размера на
договореното със служителя брутно възнаграждение и предвидените в закона
удръжки, изчерпателно изброени в чл. 272, ал. 1 КТ. Сочи, че ищцата
неоснователно претендира заплащане на брутно възнаграждение, доколкото
има право да получи единствено нетно такова.
По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – намира, че
същото е недължимо, доколкото ищцата вече се е възползвала от това право и
е получила такова обезщетение от предишния си работодател „Био Майнинг“
АД, при когото именно се е породило правото й на пенсия за трудов стаж и
възраст по чл. 68а КСО.
С тези аргументи моли съда за постановяване на решение, с което
предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът
признава исковете по основание и размер /съобразно установеното от
допуснатата ССчЕ/. Моли исковете да бъдат уважените в установения от
вещото лице нетен размер. Намира, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което счита, че не следва да носи отговорност за сторените от ищеца
разноски в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
3
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и 222, ал. 3 КТ.
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да заплаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
По предявения иск по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че: 1/
в рамките на процесния период м.11.2022 г. - 12.2022 г. страните са били
обвързани от действащ трудов договор, 2/ по силата на който договор
служителят е престирал съобразно уговореното, както и 3 / размера на
уговореното брутно трудово възнаграждение – в това число, размерите на
договореното основно трудово възнаграждение и на договореното и
определено от работодателя допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото
възнаграждение е било изплатено в пълен размер, в съответствие с
постигнатите между страните договорки, в това число, тези, касаещи размера
на основното трудово възнаграждение, на чиято база се изчислява
допълнителното такова.
Иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че: 1/ трудовото правоотношение между страните е прекратено; 2/
работникът или служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години – в
конкретния случай, за 2 дни за 2022 г.; 3/ размера на полагащия се на
служителя платен годишен отпуск; 4/ размера на последното получено за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил в пълен размер
дължимото му обезщетение за неизползвания размер.
По предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
1/ че е работил по трудово правоотношение с ответника, което е било
прекратено /независимо от правното основание за прекратяване/; 2/ че е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 68 и
чл. 68а КСО в периода на действие на трудовото правоотношение между
страните по спора, както и 3/ размера на последното му брутно трудово
възнаграждение;
В тежест на ответника, при установяване на горните факти и във връзка
с направените от него възражения, е да докаже, че правото на обезщетение е
възникнало в рамките на действие на друго, предходно прекратено трудово
правоотношение, както и че обезщетението вече заплатено от предходния
работодател.
4
С обявения за окончателен по делото доклад, основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните съдът е отделил
обстоятелствата, че: между страните е било налице трудово правоотношение,
възникнало по силата на сключен договор № 40/19.10.2022 г., съгласно който
ищцата е изпълнявала длъжността „оперативен счетоводител“ при
ответника; че същото е прекратено на 02.12.2022 г. със заповед № 8 в срока за
изпитване;, че за месец декември 2022 г. ищцата има отработен един ден; че й
се дължи и е определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за два дни; както и обстоятелството, че ответникът не е изплащал
обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника,
направено в проведеното по делото открито съдебно заседание, останалите
подлежащи на доказване факти по предявените искове, също се явяват
безспорни между страните.
Независимо от горното, доколкото ищецът не е сезирал съда с искане за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, настоящия докладчик
намира, че следва да изложи мотиви по същество на предявените искове.
По иска с правно основание чл. 128 КТ:
Установява се от представения по делото трудов договор /л. 9/, че
страните са уговорили основно месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 2577.38 лева, както и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка отработена
година
Видно от представения по делото /л. 14/ фиш за работна заплата за месец
октомври 2022 г. /месеца, предхождащ исковия период/, работодателят е
определил, че служителят има право на допълнително трудово
възнаграждение за стаж и професионален опит в размер на 18%.
Несъстоятелни са оплакванията на работодателя, че служителят не е
доказал притежавания от него професионален опит – работодателят е този,
който следва да извърши проверка на притежавания от служителя
професионален опит и да признае съществуването му. Щом веднъж процента
на притежавания от служителя опит е бил зачетен от работодателя и писмено
определен в издадения фиш за работна заплата, работодателят не би могъл да
приеме в последващ момент, че такъв опит не е налице. В случай на
установена допусната грешка при определянето му, размерът /доколкото вече
е установен с писмен акт между страните/ следва да бъде променен отново в
писмена форма.
В конкретния случай, освен, че е безспорно между страните, че
работодателят не е предприел промяна на определения и признат от него
процент на допълнителното трудово възнаграждение, по делото се установява
безспорно от приложената пенсионна преписка в НОИ и от изготвената ССчЕ,
че служителят действително е притежавал относим към счетоводната
5
специалност трудов стаж и професионален опит, отговарящи като процент на
определения във фиша за работна заплата за месец октомври 2022 г. /18%/.
Независимо от горното, считайки, че процентът на допълнителното
трудово възнаграждение е определен погрешно между страните,
работодателят е предприел незаконосъобразна едностранна промяна на
размера на определеното в трудовия договор основно брутно трудово
възнаграждение – по такъв начин, че да достигне до математически вярна,
според него, стойност на общия размер на работната заплата на служителя,
така сякаш последният няма определен процент ДТВ.
Видно от представените по делото фишове за работна заплата за
процесните месец ноември и декември 2022 г., както и от заключението на
приетата и кредитирана напълно от съда ССчЕ, работодателят /при запазен
процент за ДТВ 18%/ е посочил, че дължимото в полза на служителя основно
брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 2184.22 лева, вместо
договорените между страните 2577.38 лева. Доколкото по делото не е спорно
между страните, че не са налице анекси към сключения трудов договор, съдът
намира, че работодателят е променил едностранно, в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 118 КТ, основен елемент от трудовия
договор, поради което служителят не е получил дължимото му се брутно
трудово възнаграждение за процесния период в пълен размер.
Видно от заключението на вещото лице, разликата между дължимия и
реално получен от служителя размер на брутното трудово възнаграждение
за периода м.11-м.12.2022 г. възлиза на сумата от 461.35 лева, поради което,
предявеният от ищеца иск /след допуснатото изменение на цената на иска с
протоколно определение от 10.04.2025 г., съпроводено с оттегляне за
горницата до първоначално заявения размер на претенцията/, се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията по чл. 224 КТ:
Между страните липсва спор, че на ищеца се дължи /и е било
определено и изплатено/ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 работни дни.
Установява се по делото, че работодателят коректно е използвал като
база за определяне на дължимото обезщетение последния пълно отработен
месец /ноември 2022 г./.
Обстоятелството, че през този месец на служителя не е било заплатено
възнаграждение в пълния договорен между страните размер, рефлектира
пряко и върху определения размер на обезщетение по чл. 224 КТ.
Така, установява се с помощта на изготвената експертиза, че разликата
между дължимото и реално получено от служителя обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в брутен размер възлиза на сумата от
58.21 лева, т.е. предявеният иск се явява изцяло основателен и подлежи на
уважаване.
6
По претенцията по чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател или група от предприятия 10 години в рамките на
последните 20 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което обезщетение
може да се изплаща само веднъж.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено на 02.12.2022 г. /с връчване при отказ на
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/, както и че
ищцата е работила при този работодател за период по-къс от 10 години.
Установява се представената по делото /л. 109/ Заповед № 3/30.09.2022
г., издадена от предишния работодател на ищцата – „Био Майнинг“ АД, че
предходното трудово правоотношение на С. Б. е прекратено на 03.10.2022 г. /с
връчване на заповедта за прекратяване/, като работодателят не е изплащал
обезщетение по чл. 224 КТ.
Установява се от представената по делото пенсионна преписка от НОИ,
както и от изготвената по делото експертиза, че ищцата, макар да го е
упражнила в по-късен момент, е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на 28.11.2022 г. – т.е. след прекратяване на предходното си
трудово правоотношение и преди прекратяване на трудовия договор с
ответника по спор. Не се събраха доказателства по делото ищцата да е
придобивала право на пенсия в намален размер в предходен момент.
Няма спор между страните, че обезщетението не е определяно и
изплащано от работодателя.
Установява се от изготвената по делото ССчЕ, че същото възлиза на
сумата от 6082.65 лева, равняващи се на сбора от брутното трудово
възнаграждение на служителя за срок от 2 месеца.
Предвид изложеното, предявения иск се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По направеното от ответника оспорване, че дължимите на ищеца суми
следва да бъдат присъдени в нетен размер, съдът намира следното:
Трайна е практиката на съдилищата, че при иск с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, както и при искове за изплащане на обезщетения, чиято база,
според закона, е получаваното от служителя брутно трудово възнаграждение,
може да се присъди както брутното трудово възнаграждение, така и остатъка
от чистата сума за получаване, след приспадане на дължимия данък и
обществени осигуровки. Следва обаче в решението ясно да е посочено дали
7
се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда нетното
такова, т.е. остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.
Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият
данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в
изпълнителното производство /или следва да бъдат внесени от самия
служител в полза на фиска – при доброволно изпълнение/.
За да се съберат тези публични държавни вземания, е необходимо в
съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели
суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху
общия доход и осигурителните вноски (в този смисъл Решение № 154 от
24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г., по описа на ВКС, III ГО, Решение № 166
от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., по описа на ВКС, III ГО, Решение №
247 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 3200/2018 г., по описа на ВКС, III ГО).
В конкретния случай, доколкото съдът намира, че е обвързан от
петитума на исковата молба, съгласно която се претендира присъждането на
възнаграждения и обезщетения в брутен размер, исковете следва да бъдат
уважени именно в доказаната им по делото брутна стойност.
По отговорността разноски:
При този изход на спора, предвид извода за основателност на всички
предявени искове, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има само
ищецът в производството.
Неоснователен е доводът на ответника, че разноските по делото не
следва да се възлагат в негова тежест. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, разноските се възлагат върху ищеца, само в случай на кумулативното
наличието на визираните в разпоредбата две предпоставки – ответникът да
признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай,
съдът намира, че по делото се установява, че с неправомерното си поведение,
касаещо едностранното изменение на елементи от трудовото правоотношение
между страните, ответникът безспорно е станал повод за завеждане на делото.
Независимо от това, с предприетото в хода на процеса процесуално поведение
по оспорване на всички предявени искове, същият се е явил причина и за
продължаване на съдопроизводствените действия и извършване на разноски за
събиране на доказателства. С оглед на това, направеното от ответника
признание на исковете едва в хода на проведеното по делото съдебно
заседание, при допуснати и събрани доказателства /видно от които се
установява основателност на предявените от ищеца претенциите/, не би могло
да бъде тълкувано в негова полза.
Предвид изложеното, в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца разноски, възлизащи на сумата от 960.00 лв. - заплатено в
8
брой адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото Договор за
правна защита и съдействие /л. 18 от делото/, служещ за разписка.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС и държавна такса в общ размер на 343.30 лв. за
трите кумулативно съединени иска, както и депозит за вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда, в размер на
300 лв., или общо сумата от 643.30 лв., представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е********“ ООД, ЕИК 1*******, да заплати на С. В. Б.,
ЕГН **********, следните суми:
на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 461.35 лева - представляваща
разликата между дължимото и реално заплатеното брутно трудово
възнаграждение за периода от м.ноември 2022 г. – м. декември 2022 г. по
трудов договор № 40/19.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба /13.11.2024 г./ до окончателното плащане на вземането;
на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 58,51 лв., представляваща
разликата между дължимото и реално изплатеното обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за два работни дни от 2022 г. в брутен
размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/13.11.2024 г./ до окончателното плащане;
на основание чл. 222, ал. 3 КТ, сумата от 6 082.62 лв., представляваща
незаплатено обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, дължимо при прекратяване на
трудово правоотношение след като служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от
13.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е********“ ООД, ЕИК 1*******, да заплати на С. В. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 960 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е********“ ООД, ЕИК 1*******, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 643 лв.,
представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9