РЕШЕНИЕ № 155
гр.
Плевен, 16.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 472/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба на К.Д.З., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с цена на иска
55 000 лева като обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия
на затворническата администрация – неосигуряване на медицински преглед при
екстрадицията му от Унгария през 2014 г. и при въдворяването му в затвора
Белене, непредоставянето му на специален хранителен режим съобразен с
оплакванията му от язва на стомаха, както и че в периода октомври 2014 г. –
декември 2014 г. не е било поставено стъкло на прозореца на килия № 4, не са
отчитани всички отработени от лицето часове работа съгласно Наредба № 5 за
отработване на дните за предсрочно освобождаване, служителят П. е настройвал
други лица лишени от свобода за саморазправа с ищеца, същият служител
неправомерно му е налагал наказания, както и в периода 10.05.2017 г. до
16.06.2017 г. ищецът е бил в „изолатор“, а катетърът му не е бил сменян 28 дни.
Ищецът
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
се от адвокат Р.М. - назначена за процесуален представител на ищеца по реда на
Закона за правната помощ. Моли да бъде уважена така подадената ИМ от К.Д.З..
Счита, че същата е основателна. Посочва, че от събраните по делото
доказателства стана видно, че същият страда от тежко онкологично заболяване, като
безспорно въдворяването му в затвора Белене е довело до още по-голямо
усложнение в неговия организъм и до болки и страдания. Сочи, че въпреки своевременната
намеса на медицинските лица в затвора, същият не е получил медицински грижи в
достатъчен обем така, че неговото здравословно състояние да бъде стабилизирано.
Във връзка със заявената от молителя сума за обезщетение в размер на
55 000 лева счита, че същата е твърде завишена и за това, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде присъдена една справедлива сума като обезщетение
за претърпените болки и страдания.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт П.П. с пълномощно на л. 255 от делото. Моли да бъде
отхвърлена така подадената искова молба от ищеца К.Д.З.. Поддържа изцяло
изложеното в писмения отговор от процесуален представител Г. Г. – юрисконсулт
при затвора Ловеч. Счита, че исковата молба е неоснователна и излага подробни
доводи за твърденията си. Счита, че по безспорен начин са доказани, твърденията,
че от страна на администрацията на затвора Белене няма извършени нарушения,
нито има налице бездействие по отношение на медицинското лечение и обслужване
на ищеца, като се вземе предвид и заключението на експерта, който е приел, че
ищецът в качеството си на лишен от свобода е имал достъп до квалифицирана и
специализирана медицинска помощ от специалисти в УМБАЛ – Плевен бързо и много
по-лесно отколкото всеки обикновен български гражданин. Моли да бъде отхвърлена
изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в
минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че с оглед представените по делото
доказателства исковата претенция не е доказана по основание и самият иск се
явява неоснователен. Счита, че е безспорно установено, че администрацията на
затвора Белене е осигурила на ищеца навременна и висококвалифицирана специализирана
медицинска помощ. Счита, че не са събрани доказателства, които да твърдят, че е
налице действие или бездействие на администрацията на затвора Белене, които да
са му причинили неимуществени вреди. Моли, ако съдът прецени, че са налице
доказателства за основателността на исковата молба, съдът да приемете, че
размерът е силно завиеш и да го редуцирате съгласно разпорежданията на чл. 92
от ЗЗД. Счита, че искът следва да бъде оставен без уважение.
Съдът
приема с оглед обстоятелствената част на ИМ и нейния петитум, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира обезщетение в размер
от 55 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в следствие от незаконосъобразни действия и бездействия
на затворническата администрация – неосигуряване на медицински преглед при
екстрадицията му от Унгария през 2014 г. и при въдворяването му в затвора
Белене, непредоставянето му на специален хранителен режим съобразен с
оплакванията му от язва на стомаха, както и че в периода октомври 2014 г. –
декември 2014 г. не е било поставено стъкло на прозореца на килия № 4, не са
отчитани всички отработени от лицето часове работа съгласно Наредба № 5 за
отработване на дните за предсрочно освобождаване, служителят П. е настройвал
други лица лишени от свобода за саморазправа с ищеца, същият служител
неправомерно му е налагал наказания, както и в периода 10.05.2017 г. до
16.06.2017 г. ищецът е бил в „изолатор“, а катетърът му не е бил сменян 28 дни.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал.
2/.
Искът
е неоснователен.
От
събраните по делото доказателства –
писмени и гласни доказателства, изслушано и прието по делото заключение на
назначената съдебно медицинска експертиза, съдът приема за установено от
фактическа страна:
Ищецът
изтърпява наказание лишаване от свобода
общо от 5 /пет/ години и е
постъпил в затвора Белене на 09.07.2014 г.
Относно
здравословното състояние на лицето и неосигуряването на адекватна медицинска
помощ при началото на изтърпяването на наказанието в затвора Белене – твърди се
че не е проведен преглед, не ме е осигурен специален хранителен режим, предвид
оплакванията му от язва на стомах и
оплакване че катетъра му не е бил сменян 28 дни:
При
постъпването на ищеца в затвора Белене е извършен медицински преглед, които е
завършил със заключение, че лицето е клинично здраво и може да работи.
Посоченото се установява от медицинско направление от 10.07.2014 г. – ден
слидващ на настаняването му в затвора /л. 113 от делото/ и разпита на св. М.Г.
– медицински фелдшер. Следователно неоснователно е твърдението на ищеца, че при
постъпването му в затвора Белене не му е проведен медицински преглед.
Относно
оплакванията от язва на стомаха и неосигуряването на подходящ хранителен режим
във връзка с това. От медицинската документация /л.л. 171 -188/ и заключението
на приета по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че ищецът е претърпял
операция от остър дифузен гноен перитонит /31.01.2012 г.06.02.2012 г./ в
резултат на перфорирала язва на стомаха. Операцията е била успешна и ищецът се
е възстановил напълно и е изписан с отбелязване „изход от заболяването:
оздравял“. Това се е случило две години преди постъпването му в затвора Белене.
Отговорност на самия ищец е при постъпването си в затвора да запознае
медицинското лице с всички актуални медицински преписания, които следва да изпълнява
към този момент. Не са представени доказателства от ищеца, че към момента на
постъпване в затвора Белене е имал актуално предписание за специален хранителен
режим във връзка с претърпяната през 2012 г. операция. От медицинската документация /л.л. 171 -188/
не може да се направи извод, че са дадени предписания за специален хранителен
режим, който да бъде спазван в толкова продължителен период от време – повече
от две години след операцията.
Следва
да се вземе под внимание, че в последващата медицинска документация след
постъпването му в затвора Белене /например амбулаторен лист № 1591/15.09.2014
г. л.207, епикриза от 24.02.2015 г.
от болница Токуда л.89-93/ липсва
отбелязване в графа: „придружаващи заболявания и усложнения“ на оплаквания от
язвена болест, като в епикризата ясно е записано в т. 3.2. „минали заболявания:
не съобщава“. Може да се направи извод, че ищецът не давал на медицинските лица
цялата информация за стари заболявания и усложнения, с която е разполагал.
Заключението
на вещото лице относно язвената болест и необходимостта от специална диета
/хранителен режим/ е, че в здравното досие в затвора Белене, няма никакви данни
за оплаквания, прегледи, лечение , хоспитализации, свързани със стомашно
чревния тракт, поради което може да се приеме или че в резултат на осъществена
успешна операция през 2012 г, ищецът е
бил дефинитивно излекуван или язвата му през исковия период е била в ремисия
/неактивна/ и специална диета и в двата случая не му е била необходима.
Предвид
изложеното са налага извод, че ответникът е осигурил извършването на първоначален
медицински преглед на ищеца при постъпването му в затвора Белене, както и медицинско
обслужване спрямо резултати от този
преглед.
Самият
ищец не е преподставил при първоначалния си преглед актуална информация за
предписан специален хранителен режим с оглед претърпяна в миналото хирургична
операция в резултата на перфорирала язва на стомаха, поради което ответникът не
е бил обвързан със задължение да осигури такъв режим. А предвид липсата на
доказателства за активни оплаквания на ищеца свързани с стомашно-чревния му
тракт не е било необходимо осигуряването на специален хранителен режим за
престоя на ищеца в затвора Белене.
За
пълното относно осигуреното от ответника медицинско обсужване на ищеца по време
на целия му престой в затвора Белене и това че катетъра му не е бил сменян 28
дни, се установи:
През
октомври 2014 г. поради продължаващи дизурични и микционални оплаквания
/инфекция на пикочните пътища/, терапевтирани с Кардура се е наложила
консултация с уролог. Последната е осъществена на 30.10.2014 г. В последствие е
последвала е хоспитализация от 01.12.2014 г. до 06.12.2014 г. за уточняване на диагноза, достигнато е до
заключение, че е налице карцином на стената на пикочния мехур и е предложено
оперативно лечение, което първоначално ищецът е отказал. На 12.02.2015 г.
ищецът е претърпял ендоскопска операция /трансуретрална резекция/. Осигурено му
е представяне и обсъждане на онкокомитет и следване на утвърдения от него план
за консервативно лечение. Поради рецидив на 05.06.2015 г- ищецът е претърпял ново
планово оперативно лечение в болница „Токуда“, гр. София. Ответникът е осигурил
прекъсване на изтърпяването на наказанието, за да бъде осигурено на ищеца
проследяване на здравословното му състояние и лечение КОЦ-Русе за периода
06.06.2016-13.06.2016 г.
Поради
ново оплакване на 25.05.2017 г. е консултиран с уролог Плевен, който е
назначил поставяне на временен катетър.
Според медицинската документация катетъра е бил свален на 07.06.2017 г. Налице са доказателства, че през този период
на ищецът два пъти са извършвани промивки на пикочния мехур. Налага се извод,
че поставянето /25.05.2017 г/ и
свалянето /07.06.2017 г./ на катетъра е
извършено от лекар-специалист уролог, като през този период са осигурени и необходимите
промивки според указанията на специалист. Следователно не се събраха
доказателства в подкрепа на тезата на ищеца, че 28 дни катетъра му не е бил
сменян.
В
заключението си вещото лице е категорично, че на ищецът е предоставена
навременна и изключително високо специализирана медицинска помощ - лечение, което може да бъде определено като
най-доброто, съществуващо към момента в България.
В
заключението си вещото лице изрично заявява, че действията и евентуалните
бездействия на затворническата администрация нямат никаква причинна връзка с
развилото се карциномно заболяване на ищеца.
Съдът
кредитира с доверие заключението на съдебно медицинската експертиза.
Същото е в съответствие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Съдът възприема, като достоверни и свидетелските показания на св. Д-р Г.
и мед. фелдшер Г., които обективират личните им възприятия и мед.преценка за
здравословното състояние на ищеца и се потвърждават от писмените медицински
доказателства.
С
оглед изложеното, ИМ в тази си част е недоказана и неоснователна.
Относно
твърдението на ищеца в ИМ, че в периода октомври 2014 – декември 2014 г. не е
било поставено стъкло на прозореца на килия № 4, където е бил настанен, се
установи:
От
становище на ответника т. 8 /л.111 от делото/ и доказателства – докладна
записка №4468/20.10.2014г., заявка за материали №576/06.11.2014 г, фактура и
протокол за извършена услуга /л.л.144-147 от делото/ се установява, че ищецът е бил настанен в
спално помещение № 4 в на първа затворническа група, както и че е имало проблем
с прозореца на помещението, но своевременно са взети мерки за неговото
отремонтиране. Последното е приключило на 20.11.2014 г., видно от протокол за
извършена услуга /л. 147/. Следователно
не е налице бездействие на администрацията с оглед осигуряване на нормална
битова среда в спално помещение № 4 за периода
октомври 2014 – декември 2014 г. ИМ и в тази си част е недоказана и
неоснователна.
Относно
твърдението на ищеца, че неправилно са отчитани всичките отработени от него
дни. Нито
в първоначалната ИМ, нито в уточнението направено от адв. Р. М. има конкретни
данни, какво е работил ищеца и в кой период не са му отчитани правилно
отработените дни. От становището на ответника и представените от него
доказателства, се установява, че ищецът е бил ангажиран с различни дейности
през 2014 г. – Разтоварване на стока, чистене на дига, както и със занимания по
рисуване, за които са му зачитани часове. Ищецът е бил ангажиран и с дейност по
рисуване и през 2016 г. Установява се
още че ищецът е поставил пред ръководството на затвора въпроса, защо не му се
отчитат цели дни, когато се занимава с рисуване. На проведената среща между
началника на затвора, ищеца и Инспектор „Социални дейности и възпитателна
работа“ П. е било обяснено на ищеца, че когато не е зает с една дейност по 8
часа на ден, не може да му бъде отчетен цял работен ден. Представена е справка
/л.115 от делото/ относно положения труд от ищеца. От същата се установява, че
правилно са отчитани отработените дни, като за всеки 8 часа дейност, независимо
каква е зачитан един работен ден. Ищецът
не е представил доказателства и дори няма твърдения, кога е работил 8 часа и те
не са му били зачетени като отработен ден.
Относно
твърдението на ищеца, че Инспекторът „Социални дейности и възпитателна работа“ П.
е настройвал другите затворници срещу него и му е налагал неправомерни
наказания, се установи: ищецът е
наказван 4 пъти /представени заповеди на Началника на затвора, докладни записки и обяснения, възоснова на
които са издадени заповедите – от л.121 до л.143 от делото/. От тези
доказателства не може да се направи извод, че инсп. П. е настоявал други
затворници срещу ищеца, няма такива твърдения в представените обяснения от
замесените в конфликтите лица, включително ищеца. Самите заповеди за дисциплинарни
наказание на ищеца са издадени от Началника на затвора, имат фактическо и
правно основание за издаването им, както и указание пред кого и в какъв срок
подлежат на обжалване. Ищецът не е представил доказателства, че тези заповеди
са обжалвани, поради което съдът приема, че те са влезли в сила. Само при
успешно преведено обжалване на наложеното с конкретна заповед дисциплинарно
наказание може да се заключи, че наложено наказание е неправилно и
незаконосъобразно. Настоящото
производство съдът е обвързан от влезлите в сила заповеди и следва да ги
зачете, като такива.
Три
от заповедите са издадени по повод, участието на ищеца в конфликт с други
затворници, като най-често той самият е предизвикал конфликтната ситуация. Една
от заповедите е издадена по повод, размяната между ищеца и друг затворник на
забранени вещи. Налага се извод, че наложените наказания са поради активно
поведение на ищеца, което само е констатирано от инсп. П. и докладвано по
съответния ред пред началника на затвора Белене, които е изпълнил правомощията
си по чл. 104, ал.1 от ЗИНЗС да налага дисциплинарни наказания на лишените от
свобода с мотивирана заповед.
Недоказано
е и твърдението на ищеца, че в периода от 10.05.2017г. до 16.06.2017 г.е бил настанен в изолатор
без прекъсване. Видно от представената медицинска документация на 25.05.2017 г.
е консултиран от уролог в ДКЦ Плевен, поставен му е катетър в последствие два
пъти е воден на промивки, а на 07.06.2017 г. отново е преглед от лекар
специалист уролог и катетърът е свален . Не са ангажирани доказателства, че в
посочения период ищецът е бил в изолатар, като дори това да се приеме
хипотетично, че е било така, то по делото е доказано, че в посочения период е
имало прекъсвания на този престои.
Следователно
не е доказано и това твърдение на ищеца.
С
оглед всичко посочено по-горе, съдът приема, че нито едно от фактическите
основания на предявената ИМ не е доказано, поради което ИМ е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По
делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника. Съдът намира искането за неоснователно. При систематичното
тълкуване на чл. 286, ал.2 и ал. 3 от ЗИНЗС се налага извод, че при изцяло
отхвърлен иск, ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника направените от
него разноски. Последните обаче не включват юрисконсулското
възнаграждение. Изводът се налага по аналогия
от чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, където е посочено че при изцяло или частично уважен
иск, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца, разноските по делото,
държавната такса и възнаграждението на един адвокат, ако е ползван такъв.
Възнаграждението на адвокат, представлявал процесуално ищеца и възнаграждението
за юрисконсулт, представлявал
процесуално ответника следа да са подчинение на един и същи режим. След като
закон изрично /извън разноските по делото/ посочва, че се дължи възнаграждение
за адвокат, то това по същия начин след да е посочена и дължимостта на възнаграждението
за юрисконсулт. Липсата на посочване, че при изцяло отхвърлен иск , съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт, като такъв
го е представлявал в процеса води до извод че такава възнаграждение не се
дължи. Направеното искане следва да бъде
оставено без уважение.
Ищецът
не следва да бъде осъждан да заплати направените от съда разноски по делото за
изготвената съдебно медицинска експертиза, поради това че е освободен от
задължението за заплащането на разноски по делото.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на К.Д.З., изтърпяващ
наказание по НК в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София с цена на иска 55 000 лева като обезщетение от
незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация –
неосигуряване на медицински преглед при екстрадицията му от Унгария през 2014
г. и при въдворяването му в затвора Белене, непредоставянето му на специален
хранителен режим съобразен с оплакванията му от язва на стомаха, както и че в
периода октомври 2014 г. – декември 2014 г. не е било поставено стъкло на
прозореца на килия № 4, не са отчитани всички отработени от лицето часове
работа съгласно Наредба № 5 за отработване на дните за предсрочно освобождаване,
служителят П. е настройвал други лица лишени от свобода за саморазправа с
ищеца, същият служител неправомерно му е налагал наказания, както и в периода
10.05.2017 г. до 16.06.2017 г. ищецът е бил в „изолатор“, а катетърът му не е
бил сменян 28 дни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по административно дело № 472 по описа на Административен съд
-Плевен за 2017г.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/