Р Е Ш Е Н И Е № …...
гр. София, 24.07.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Биляна Коева
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 11476/2017 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 101837/25.04.2017 г. на СРС, 113 с - в, по гр. д. №
19293/2014 г. на
основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 3 от ЗН е възстановена запазената част на А.А.Б., ЕГН **********, в размер на 1/6 от наследството на М.Х.М., ЕГН **********,
починала на 18.02.2010 г., като е намалено
с 1/6 завещателно
разпореждане на М.Х.М., ЕГН **********, от 30.05.2001 г. в полза на Д.Б.С., ЕГН **********, възстановена
е и запазената част на М.Б. С.-С., ЕГН ********** в размер на 1/6 от наследството на М.Х.М.,
ЕГН **********, починала на 18.02.2010 г., като е намалено с 1/6 завещателно разпореждане на М.Х.М.,
ЕГН **********, от 30.05.2001 г. в полза на Д.Б.С., ЕГН **********.
Със
същото решение е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот с идентификатор
80409.5994.358, находящ се в с. Ч., район „Нови Искър", ул. „**********, с площ от
591 кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
ползване — ниско застрояване, заедно с разположените в имота сгради — сграда с
идентификатор 80409.5994.358.1, представляваща еднофамилна едноетажна жилищна
сграда с площ от 60 кв.м.; сграда с идентификатор 80409.5994.358.2, представляваща
едноетажна складова сграда с площ от 11 кв. м., сграда с идентификатор
80409.5994.358.3, представляваща еднофамилна едноетажна и сграда с площ от 42
кв.м. и сграда с идентификатор 80409.5994.358.4, представляваща едноетажна
складова сграда; при следните дялове: - 7/36 идеални части за А.А.Б., 7/36 идеални части за М.Б. С.-С., 3/36 идеални части за А.В.А. и 19/36 идеални части за Д.Б.С..
Ищцата А.А.Б., чрез представителя си, оспорва
решението в частите
касаещи квотите, при които е допусната делбата. Поддържа се, че в тази част
съдът неправилно е приложил нормата на чл. 9 от ЗН, като не е съобразил, че
наследството на Б.М.е открито през 1977 г., при действието на СК от 1968 г.
(отм.). Съгласно чл. 14 СК - 1968 г.
(отм.) в актуалната му редакция, когато преживелия съпруг наследява заедно с
деца на починалия съпруг той не получава дял от частта на починалия съпруг от
общото имущество. С откриване на наследството на Б.М., преживялата му съпруга М.М.е
станала собственик на 1/2 ид. част от процесните имоти, поради прекратяването
на СИО. Останалата 1/2 ид. част се наследява от двете му деца при равни дялове
– по 1/4 ид. ч. заН.А. и 1/4 ид. ч. за Б.М.. От останалата в наследството на М.М.1/2
ид. ч. от имотите, всяко от децата й, респективно - техните низходящи, има
запазена по 1/3 ид. част, както и по 1/3 разполагаема част. Искане за
възстановяване на запазените части са направили ищцата А.А.Б. и ответницата М.Б. С.-С.,
всяка за по 1/6 ид. част от наследственото имущество на баба им. и съдът
правилно е уважил искането за възстановяване на запазените им части. При
съобразяване на нормата на чл. 14 от СК - 1977 г., следва да се определят и
квотите на страните. Моли да се отмени решението в частта, касаеща квотите, при
които е допусната делбата и последната да се допусне при квоти 5/24 ид. ч. за А.А.Б.
и М.Б. С.-С., 3/24 ид. ч. за А.В.А. и 11/24 ид. ч. за Д.Б.С.. Претендира
разноски пред СГС, съгласно списък.
Ответникът Д.Б.С., чрез определения от съда
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, също оспорва изцяло решението, с
което са възстановени запазените части на ищците от наследството на М.М.и е допуснато
извършването на делба. Съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото
доказателства, като не е обсъдил доводите на ответника. По делото не е
представено удостоверение за наследници на М.М., а сома но Б.М., поради което
се твърди, че не е доказана активната легитимация на ищците, като наследници на
М.М.. Поради това претенцията за възстановяване на запазените части на ищците е
недоказана и неоснователна. Не се установява и собствеността на всички имоти,
чиято делба се претендира - не е доказана идентичност между имота посочен в
нотариалния акт и този, за който се иска допускане на делба, като делбата е
допусната и при неправилно определени от
съда квоти. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете изцяло.
Ищцата А.А.Б., чрез представителя си, оспорва
жалбата на ответника в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че направените
в нея оплаквания са изцяло неоснователни. Удостоверението за наследници на
дядото на ищцата Б.М.е годно доказателство относно наследниците на баба й и
майка й, доколкото съдържа данни за тях. Неоснователно се твърди, че е
необходимо друго удостоверение за наследници, както и че не следва да се
допуска делба, поради недоказана идентичност на имотите. Такава се установява
от приетата пред СРС СТЕ. Моли жалбата да се остави без уважение.
Ответницата М.Б. С.-С. също
оспорва жалбата в писмен отговор, чрез особения си представител, определен по
раде на чл. 47, ал. 6 ГПК. Поддържа, че твърденията в жалбата на ответника Д.С.
са неоснователни, а решението е правилно и обосновано. Моли да се потвърди
решението.
СГС, след
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН – за възстановяване на накърнени запазени
части и иск по 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН – за делба на имотите, описани в
исковата молба - първа фаза.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо. В случая решението се оспорва изцяло както по отношение възстановяването
на запазените части по чл. 30 ЗН от наследството на М.М., така й по отношение
съсобствеността върху имотите допуснати до делба и квотите, при които е
допусната.
От нотариален
акт за покупко-продажба № 177, т. ХVІІ, рег. № 3377, по н. д. № 3123/24.12.1945
г. на недвижим имот и препис - извлечение от акт за сключен граждански брак,
издаден на 21.09.2016 г. въз основа на акт за граждански брак № 38/30.10.1939
г. се установява, че правото на собственост върху делбените имоти е придобито
по време на брака между Б. С. М. (починал на 14.02.1977 г.) и М.Х.М. (починала
на 18.02.2010 г.).
Идентичността
на имотите, за които се иска допускане до делба и имота предмет на покупко –
продажбата от 1945 г., е установена от заключението на СТЕ, приета пред СРС и
от петте броя скици на имота и на построените в него сгради от 05.03.2014 г.
издадени от СГКК – София.
Следва да се
посочи, че по делото не се установява нищо различно относно собствеността на
дворното място или на постройките в него. Съгласно СТЕ Б.М.е придобил 1945 г. с
цитирания по - горе нотариален акт част от нива, с площ от 616 кв. м., находяща
се в землището на с. Ч., м. Над село, цялата с площ от 1, 6 дка.
Според
представените по делото доказателства, вещото лице е заключило, че в имота към
момента са изградени следните постройки : сграда с идентификатор
80409.5994.358.1, представляваща еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ
от 60 кв. м. ; сграда с идентификатор 80409.5994.358.2, представляваща
едноетажна складова сграда с площ от 11 кв. м., сграда с идентификатор
80409.5994.358.3, представляваща еднофамилна едноетажна и сграда с площ от 42
кв.м. и сграда с идентификатор 80409.5994.358.4, представляваща едноетажна
складова сграда.
От удостоверение
за наследници № 15 от 31.01.2014 г. на СО - с. Ч., се установява, че Б.С. М. е починал на 13.02.1977 г. като е
оставил за свои наследници към този момент : М.Х.М. - съпруга – починала на
18.02.2010 г., син Б.Б.ов С. – починал на 21.03.2005 г. (преди майка си) и
дъщеря Н.Б.А. – починала на 10.01.2014 г.
Съгласно същото удостоверение Б.Б.ов С. е
починал на 21.03.2005 г. и е оставил за законни наследници - ответниците Д.Б.С.
(син) и М.Б. С.-С. (дъщеря).
Съответно - М.Х.М. е починала на 18.02.2010 г., като е
оставил следните законни наследници към момента :Н.Б.А. (дъщеря) и по право на
заместване (аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗН) на починалия на 21.03.2005 г. син Б.Б.ов
С. - Д.Б.С. и М.Б. С.-С..Н.Б.А. е починала на 10.01.2014 г. и е оставила за законни наследници : ищцата А.А.Б. (дъщеря) и
А.В.А. (преживял съпруг).
Въззивният съд намира
за изцяло неоснователно възражението във въззивната жалба на ответника Д.С., поддържано от особения
му представител, че удостоверението за наследници не Б. С. М. няма
доказателствена стойност относно всички законните наследници посочени в него. Удостоверението за наследници има
характер на официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК
доказва, с обвързваща съда доказателствена сила, удостоверените в него факти касаещи настъпването
на смъртта и наследниците по закон на съответните лица, включени в
удостоверението. Ако ответникът е
оспорвал кръга на наследниците, включени в удостоверението, на общо основание
по правилата на доказване в процеса (чл. 193 ГПК), негова е била
доказателствената тежест да опровергае вписаните в удостоверението за
наследници обстоятелства. Такова доказване не е проведено и съдът намира
оспорването за неоснователно.
На следващо място, не е спорно и се установява,
че със саморъчно универсално завещание от 30.05.2001 г., обявено на 22.10.2010
г. от Нотариус Р.Д., вписано – акт № 276, т. 2 на 05.03.2010 г. М.Х.М.
е завещала цялото си движимо и недвижими имущество в полза на внука си -
ответника Д.Б.С..
При така установените факти, въззивният съд намира от правна страна
следното :
По иска за делба по чл. 34 ЗС, вр. с
чл. 69, ал. 1 ЗН :
За постигане основната цел на делбата - прекратяване
на съсобствеността върху общата вещ, е необходимо да се установи, че е налице съсобственост
върху процесните имоти, на основанията на които се претендира в исковата
молба.
Във връзка със собствеността върху
дворното място и построените в него сгради и възраженията на ответника Д.С. във
въззивната му жалба, настоящият състав намира, че доколкото по делото не е
установено нещо различно следва да се приеме, че мястото и сградите построени в
него са съсобствени между страните по наследствено правоприемство от техните
наследодатели - М.М.и Б.М.. За построените в дворното място сгради ще
намери приложение презумцията на чл. 92 ЗС, според
който собственикът на мястото е собственик и на построените в него сгради.
Презумцията, уредена в закона не е опровергана и следва да бъде
приложена. Ответникът Д.С. не е ангажирал
доказателства, посредством които да се опровергава посочената презумция на чл.
92 ЗС или да се установява нещо различно относно съсобствеността на имотите,
чиято делба е поискана.
По правото на възстановяване на
запазена част на наследниците на М.М.по чл. 30 ЗН, въззивният съда намира
следното :
Правото да се
поиска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно
потестативно право, което може да бъде упражнено както чрез предявяване
на иск, така и чрез възражение.
На следващо място, правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или дарение, с цел
да се възстанови запазената част е лично право и може да бъде упражнено само от
титуляра му или от неговите наследници. Съответно и намалението се допуска само ако изрично е поискано и до размера, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник.
В този смисъл е и т. 3, б. "б. " и "в" от Постановление № 7
от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ (което не е загубило сила).
Със завещанието
наследодателят може, в рамките установени от закона, да внесе изменения в
частите на наследниците по закон, да завещае конкретно определен имот или цялото си имущество и да направи завещателни разпореждания в полза на лица, които не влизат в
кръга на наследниците по закон. Във всички тези случаи завещателните
разпореждания не могат да накърняват запазената част от наследството на
посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН наследници по закон : низходящи,
родители и съпруг на наследодателя. Според чл. 28, ал. 2 ЗН частта от
наследството вън от запазената част е разполагаемата част от наследството.
Когато става въпрос за универсално завещание, с което е
накърнена запазената част на наследник, ищецът по искането по чл. 30, ал.
1 ЗН следва да
докаже накърняването на запазената си част като установи, че е от кръга на
наследниците по чл. 29 ЗН. Други факти той не е длъжен да установява. Обратно, ответникът е
длъжен да докаже, че е налице достатъчно имущество или че ищецът следва да
прихване направените в негова полза завети и дарения (ако има такива), които
покриват запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество на
наследодателя при откриване на наследството в случаите на частно завещателно
разпореждане, което се намалява по правилото на чл. 31 ЗН. Универсалните
завещания се намаляват пропорционално до размер на запазената част, без да се
прави маса по чл. 31 ЗН. (решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010
г., Г. К., І ГО на ВКС).
Следователно, когато
запазената част от наследството е накърнена със завещание на идеална част от
недвижими имоти, както в
случая, която част изчерпва наследството на наследодателя, намалението
се извършва в идеална част от имотите (та), съответна на запазената част,
без да се формира наследствена маса.
При това, при накърняване с универсално
завещание, запазената част се възстановява като дробна част от наследството,
определена по правилата на
чл. 29 ЗН. Когато останалата част от недвижимите имоти, извън тази
обект на завещанието, е съсобствена между лицето в полза на което е оставено завещанието и наследниците по закон със запазена
част, то намаляването на завещанието и възстановяването на запазената част ще доведе и до промяна на
дяловете в съсобствеността при извършването на делба, както в случая.
Като се съобразят посочените
разрешения в съвкупност следва, че в обжалвания акт районният съд е допуснал
неправилно приложение на разпоредбите на Закона за наследството относно възстановяването
на запазените части на ищцата А.А.Б. и ответника М. С.-С., заявила с
възражение искането за възстановяване на запазената си част по чл. 30 ЗН.
Разликата в идеалните части, приети
от СРС при уважаване на исканията за възстановяване, идва от факта, че при
постановяване на решението СРС е приел, че наследодателката на страните М.М.е
завещала на ответника Д.С. собствените си
4/6 ид. части от процесните имоти.
Настоящият състав намира за
основателни доводите в жалбата на ищцата, в смисъл, че при постановяване на
решението СРС не е съобразил факта, че към момента на откриване на наследството
на Б.М., починал 13.02.1977 г., е действала разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК –
1968 (отм.).
В случая не се е спорило и се
установява, че процесните имоти са придобити по време на брака на М.М.и Б.М.,
като от брака им има две деца : син – Б.Б.ов С. и дъщеря –Н.Б.А..
Принципно, когато
сънаследява с деца наследствения дял на преживелия съпруг е равен на дела на
децата съгласно общата
разпоредба на чл. 9, ал. 1 ЗН. Само при действието на чл. 14, ал. 7 от Семейния кодекс от
1968 г. (отм.), когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на
починалия съпруг, той не получава дял от неговата част от общото имущество. Частта на починалия съпруг от
съпружеската общност се наследява само от неговите деца. (решение № 132 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 4895/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Предвид действието на тази норма към
момента на откриване наследството на Б.М.- 13.02.1977 г., съпругата му М.М.не е
получила 4/6 идеални части от имуществото (т. е. 1/2 ид. част от СИО и 1/6 ид.
ч. от останалата 1/2), както е приел СРС, а
е получила само 1/2 ид. част от общото имущество.
Именно тази 1/2 ид. част съставлява
имуществото, което тя е могла да завещае на Д.Б.С. посредством универсалното
завещание от 30.05.2001 г., обявено на 22.10.2010 г. от Нотариус Р.Д., вписано
– акт № 276, т. 2 на 05.03.2010 г.
Предвид изложеното основателно се
възразява, че наследството на М.М.включва 1/2 ид. част от имотите, като само
върху тази част следва да се определи дали е налице накърняване на запазените
части на наследниците на М.М.- ищцата А.А.Б. и ответницата М.Б. С.-С..
След като завещанието на 1/2 ид.
част от процесните имоти е изчерпало наследството на М.М., основателно и в
съответствие с трайно установената практика на съда по този въпрос СРС е приел,
че не е необходимо формиране на наследствена маса, а запазената част, определена по
правилата на
чл. 29 ЗН, следва да се възстанови като дробна част от наследството (от завещаните недвижими имоти).
Тъй като
надареният и останалите наследници със запазена част се явяват съсобственици на останалата 1/2 идеална част от имота по наследство от другия
наследодател - Б.М., то възстановяването на запазената част ще се
отрази на дяловете в съсобствеността, при които ще се допусне делбата помежду
им.
Относно квотите, с които следва да
се намали завещанието на М.М., за да се възстановят запазените части на А.А.Б.
и М.Б. С.-С., съдът намира следното :
М.М.е починала на 18.02.2010 г.,
като е оставила като наследници една дъщеря -Н.А.
и низходящи на починалия преди нея син - Б.С. (починал на 21.03.2005 г.) - Д.С. и М. С.-С., по
право на заместване – чл. 10, ал. 1 ЗН.
Съгласно чл.
29, ал. 1 ЗН, когато наследодателят е оставил само низходящи, както е в
случая (тъй като съпруга е починал още през 1977 г.), при две и повече деца,
запазената част от имуществото е 2/3 от имуществото, съответно разполагаемата
част е 1/3 от имуществото на
наследодателя.
От запазената
част 2/3 половината - или 1/3 част се полага на наследниците
на Б.С. или по 1/6 на всеки от тях (понеже са двама). Останалата 1/3 е заН.А., респективно - за нейните наследници по закон - А.А.Б.
(ищцата) и А.А. (съпруг). При това, тяхната запазена част е равна на половината от 1/3 част (тази на наследодателката им) или отново по 1/6 на всеки.
Предвид изложеното, на ищцата А.Б.
следва да се възстанови 1/6 ч. от завещаните 1/2 ид. ч. от имотите или 1/12 ид. ч. от имотите и
завещанието да се намали с тази част. Такава е и запазената част на ответницата
М. С.-С. : 1/12 ид. част от завещаните от М.М.имоти.
За ответника Д.С. остават останалите 2/3 от завещаните 1/2 ид. ч. от имотите или 4/12 ид. ч. от дарените имоти, тъй като
другият наследник по закон - съпругът наН.Алексанрова - А.А. не е поискал
намаляване на завещателното разпореждане.
Това е така тъй като съобразно
трайната практика на съдилищата по въпроса, ако наследник
със запазена част не поиска намаляване на завещанието, то това означава, че той
признава завещанието извършено от наследодателя и спрямо него то запазва
действието си, т. е. не подлежи на намаляване. Ето защо признатата от закона
запазена част на наследник, които не е поискал
възстановяване, се получава от наследника по завещание именно по силата на
завещанието. (в посочения смисъл : решение № 455 от 21.12.2010 г. по гр. д. № 474/2010 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, решение №
562/22.06.2009 г. по гр. д. № 1564/2008 г. на ІІ ГО ВКС).
Съобразно
изложеното до момента,
исканията по чл. 30 ЗН са
основателни за следните размери :
Завещанието на 1/2 ид. ч. от имотите, извършено от наследодателката М.М.в полза на ответника Д.С. следва да се
намали с по 1/12 (или 2/24 ид. ч. от имотите) и да се възстанови на ищцата А.Б. и на ответницата М. С.-С. запазената част от наследството
на баба им М.М.в размер на по 1/12 ид. ч. (2/24 ид.
ч.) от завещаната 1/2
от имотите за всяка от тях.
Останалата 1/2 ид. ч. от имотите, които не са били обект на завещанието, съставляват наследство оставено отБ.М..
От тях всяка от страните получава по 1/8
ид. част, по общите правила на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, доколкото те
са наследници по закон на децата на Б.М.- Б.С. иН.А..
Съотнесени към
целия имот и приведени под общ знаменател частите на страните, наследници на Б.М.са : по 3/24 ид. ч. за всеки от наследниците – за Д.С., М. С.-С., А.Б. и А.А..
При това общо дяловете
на страните в съсобствените имоти след извършено намаляване на дарението и възстановяване на запазените части са :
- за Д.С. 11/24 ид. части от имотите (8/24 ид. ч., остатък от завещанието след извършеното
намаление, плюс 3/24 по наследство от Б.М.);
- за А.Б. и М. С.-С. – по 5/24 ид. части (2/24 ид. ч. от възстановената запазена част на баба им плюс 3/24 ид. ч. по наследство
от Б.М.)
- за А.А. – 3/24 ид. части по наследство от Б.М..
Съдът намира, че това са квотите,
при които следва да се допусне съдебната делба на съсобствените между страните имоти.
Изложените до момента изводи налагат отмяна на решението на СРС и постановяване на ново за
извършване на намаляване по чл. 30 ЗН при съответните квоти, респ. възстановяване на
запазените части с дробна част от имотите, предмет на завещанието, както и
промяна на квотите на съделителите, при които е допусната съдебната делба. За по-голяма яснота съдът намира,
че решението следва да се отмени изцяло и да се постанови ново при определените
в настоящото решение квоти за възстановяване на запазените части и за допускане
на делбата.
По разноските :
С оглед изложеното и изхода от спора - и двете жалби
ще бъдат уважени, право на разноски имат ищцата и ответника. Ответникът е
представляван от особен представител, поради което в негова полза съдът не
присъжда разноски. В полза на ищцата съдът присъжда само държавна такса - 40
лв. и половината от платения депозит за особените представители, само по
отношение на ответницата М. С.-С., в размер на 350 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 101837/25.04.2017 г. на СРС, 113 с - в, по гр. д. № 19293/2014 г., с което на основание чл. 30, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 3 от ЗН е възстановена запазената част на А.А.Б., ЕГН **********, в размер на 1/6 от наследството на М.Х.М., ЕГН **********,
починала на 18.02.2010 г., като е намалено
с 1/6 завещателно
разпореждане на М.Х.М., ЕГН **********, от 30.05.2001 г. в полза на Д.Б.С., ЕГН **********, както и е
възстановена запазената част на М.Б.
С.-С., ЕГН
********** в размер на 1/6 от наследството на М.Х.М.,
ЕГН **********, починала на 18.02.2010 г., като е намалено с 1/6 завещателно разпореждане на М.Х.М.,
ЕГН ********** от 30.05.2001 г. в полза на Д.Б.С., ЕГН ********** и е ДОПУСНАТО извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти : недвижими имот,
дворно място с идентификатор 80409.5994.358, находящ се в с. Ч., район
„Нови Искър“, ул. „**********, с площ от 591 кв. м. с трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на ползване — ниско застрояване, заедно с
разположените в имота сгради : сграда с идентификатор 80409.5994.358.1,
представляваща еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв. м.;
сграда с идентификатор 80409.5994.358.2, представляваща едноетажна складова
сграда с площ от 11 кв. м., сграда с идентификатор 80409.5994.358.3,
представляваща еднофамилна едноетажна и сграда с площ от 42 кв.м. и сграда с
идентификатор 80409.5994.358.4, представляваща едноетажна складова сграда, при
следните дялове : 7/36 идеални
части за
А.А.Б., 7/36 идеални
части за
М.Б. С.-С., 3/36 идеални
части за
А.В.А. и 19/36 идеални
части за
Д.Б.С., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с 1/12 ид. ч. (2/24 ид. ч.) завещателно разпореждане извършено от М.Х.М., ЕГН **********
от 30.05.2001 г. в полза на Д.Б.С., ЕГН ********** и възстановява запазената част на А.А.Б., ЕГН ********** в размер на 1/12 (2/24) ид. ч. от наследството на М.Х.М., ЕГН **********, починала на
18.02.2010 г.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с 1/12 ид. ч. (2/24 ид. ч.) завещателно разпореждане извършено от М.Х.М., ЕГН **********
от 30.05.2001 г. в полза на Д.Б.С., ЕГН ********** и възстановява запазената част на М.Б. С.-С., ЕГН **********
в размер на 1/12 (2/24) ид. ч. от наследството на М.Х.М., ЕГН **********,
починала на 18.02.2010 г.
ДОПУСКА, на основание
чл. 34 ЗС, вр. с чл.
69, ал. 1 ЗН, извършване на съдебна делба на следните имоти : 1. недвижими имот, дворно място с
идентификатор 80409.5994.358, находящ се в с. Ч., район „Нови Искър“, ул. „**********, с площ от 591 кв.
м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на ползване -
ниско застрояване, заедно с разположените в имота сгради : 2. сграда с идентификатор 80409.5994.358.1, представляваща
еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв. м.; 3. сграда с идентификатор 80409.5994.358.2, представляваща
едноетажна складова сграда с площ от 11 кв. м., 4. сграда с идентификатор 80409.5994.358.3, представляваща
еднофамилна едноетажна и сграда с площ от 42 кв. м. и 5. сграда с идентификатор 80409.5994.358.4, представляваща
едноетажна складова сграда, при следните дялове :
- за Д.Б.С., ЕГН **********,***, чрез
особен представител - адв. В.С. - 11/24 ид. части;
- за А.А.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. К.М. - 5/24 ид. части;
- за М.Б. С.-С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез особен представител - адв. Н.Л. – 5/24 ид. части;
- за А.В.А., ЕГН **********, с адрес *** - 3/24 ид. части.
ОСЪЖДА М.Б. С.-С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез
особен представител - адв. Н.Л. да заплати на А.А.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. К.М. разноски за особен представител за
въззивното производство в размер на 350 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Б. С.-С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез особен представител - адв. Н.Л. и А.В.А., ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на А.А.Б., ЕГН
**********,***, чрез адв. К.М., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 40 лв. - държавна такса за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията
на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.