№ 1145
гр. София, 01.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Частно наказателно
дело № 20211110213665 по описа за 2021 година
Секретар: Биляна Паунова,
ПРОКУРОР: Ф.,
СЪДЪТ, след съвещание и след като изслуша становищата на
страните, намери за установено следното:
Настоящето производството е по реда на чл. 64, ал. 3 от НПК,
инициирано по искане на Софийска районна прокуратура за вземане на мярка
за неотклонение „Задържане под стража" по отношение на обвиняемия Н. В.
Р. с ЕГН **********, обвиняем по ДП №1757/2021 година по описа на 06 РУ
– СДВР, пр. пр. №33295/2021 година по описа на СРП.
За да се постанови най - тежката мярка за неотклонение съобразно чл.
63, ал. 1 от НПК, на първо място следва да са налице кумулативно
предвидените предпоставки, а именно обвиняемият да е привлечен за
обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или друго
по - тежко наказание, както и да е налице обосновано предположение за
съпричастността му към така възведената му престъпна дейност.
Видно от материалите по делото, с постановление от 29.09.2021 година,
обвиняемият Н. В. Р., е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 198,
ал. 1 от НК, а имено грабеж, за което законът предвижда възможност за
налагане на наказание лишаване от свобода от три до десет години и същото е
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Настоящата инстанция намира, че в този начален етап от досъдебното
1
производство са събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият Н. В. Р. вероятно е
извършил престъплението, в което е обвинен. Налице е висока вероятност
обвиняемият да е осъществил твърдяното от прокуратурата престъпление,
като в тази насока са показанията на свидетелите А**********ов. Високо
информативни са и показанията на свидетелите Л*********ва, които са
непосредствени очевидци на инкриминираното деяние и недвусмислено
изясняват авторството му в лицето на обвиняемия. В тази връзка съдът
намира, че следва да отбележи, че към настоящия момент от
доказателствената съвкупност не се опровергава така възведеното обвинение
за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. От показанията на двете
свидетелки К*********ова се установява, че паричната сума от петдесет лева
е отнета от пострадалия Я** именно след като е била упражнена физическа
сила спрямо него. Към настоящият момент не са налице доказателства, от
които да се направи извод за несъставомерност на деянието от субективна
страна, както и, че употребената сила е била с друга насоченост. На следващо,
при преценката за наличието на непортиворечивост на доказателствените
материали по делото и тяхната еднопосочност, този съд изключва като
оборващи тезата за обосновано предположение за авторството на деянието
обясненията на обвиняемия дадени в разпита му в досъдебното производство,
доколкото същите са изолирани на фона на формираната доказателствена
съвкупност. Към настоящият момент отсъстват аргументи, с които да бъде
убедително обоснован мотив за преднамерено поведение от страна на
свидетелите К*********ова целящо насочването на държавната принуда към
личността на обвиняемия чрез изграждане на набеждаваща теза. Съдът не
съзира и твърдяното противоречие между показанията на свидетелите
К*********ова от една страна и пострадалият Я**, доколкото самата
свидетелка К*** в показанията си заявява, че когато пострадалия е попитал за
липсващата сума тя му е казала, че не знае къде е.
С оглед на така изложеното, настоящата инстанция намира, че са
налице първите две предпоставки за законосъобразност на мярката за
неотклонение.
За да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража спрямо
обвиняемия, законът изисква освен обоснованото предположение за
съпричастност на обвиняемия към възведената му престъпна дейност да е
2
налице поне една от алтернативно предвидените предпоставки в чл. 63, ал. 1
от НПК, а именно някоя от двете опасности – обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление. В конкретният случай при преглед на материалите от
досъдебното производство съдът намира, че е налице реална, а не
хипотетична опасност обвиняемият да извърши престъпление. Същата се
извлича на първо място от неговото съдебно минало. Видно от справката му
за съдимост настоящото деяние е осъществена в изпитателния срок на
предходно осъждане, а именно по НЧД № 21288/2018 година, влязло в сила
на 13.12.2019 година, с извършено групиране на предходни осъждания по
четири дела на обвиняемия и му е наложено едно общо наказание две години
лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от четири години, което го определя като лице с по – висока степен на
обществена опасност. На следващо място завишената степен на обществена
опасност на обвиняемия се извлича от самия механизъм на осъществяване на
процесното деяние, доколкото същото е извършено в тъмната част на
денонощието, в присъствието на други лица, в ситуация, в която лицето е
можело да бъде лесно разобличено, които факти са били напълно игнорирани
от дееца.
При така изложеното, настоящата инстанция намира, че са налице
предпоставките за взимане на най - тежката мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия Н. В. Р., а именно „Задържане под стража“. Настоящата
инстанция намира, че единствена тази мярка за неотклонение би постигнала
целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, като същата се явява
адекватна не само във връзка със срочното завършване на разследването, а и с
оглед предотвратяване опасността обвиняемият да извърши престъпление,
поради което с нея биха се постигнали визираните легитимни цели и същата
се явява законосъобразна и пропорционална намесена в правата на
обвиняемия.
Действителност към настоящия момент съдът намира, че не е налице
другата предвидена алтернативна предпоставка за вземане на най – тежката
мярка, а именно обвиняемият да се укрие, доколкото същият е с установен
адрес независимо от данните, че води така наречен скитнически начин на
живот, като в тази връзка следва да се вземе предвид и, че същият се е явил
сам в районното управление, но независимо от така изложеното, и като взе
3
предвид гореописаната реална опасност от извършване на престъпление
намира, че най – адекватната мярка в настоящата хипотеза е „Задържане под
стража“.
По изложените съображения и на основание чл. 64 ал. 4 и 5 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МНО „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо обвиняемия Н. В.
Р. ЕГН ********** в качеството му на обвиняем по ДП №1757/2021 година по
описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. №33295/2021 година по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3 – дневен срок от
днес пред СГС. В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА
заседанието пред СГС за 07.10.2021 година от 10.00 часа, за когато
обвиняемият и защитник - уведомени от днес.
Препис от протокол ДА СЕ ИЗПРАТИ на началник ареста на НСлС и
по факс, включително с оглед евентуално осигуряване на обвиняемия пред
СГС.
Препис от протокол да се издаде при поискване на страните.
Препис от протокола да се издаде на служебен защитник.
Протоколът е изготвен в съдебното заседание, което приключи в
16:49 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4