Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........
гр. Пазарджик, 10.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 637/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Й.М., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв. В.С. от ПзАК, против Наказателно
постановление № 18-1006-004574 от 27.03.2019 г., издадено от Началник група в
Сектор ПП при ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за
материална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, също редовно
призован. По делото не е депозирано писмено становище за основателността на
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. С АНП не е депозирано писмено становище.
Единствено в съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на
разноските, ако такова искане бъде направено от ответната страна, като се
излагат съображения в тази насока.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят М. е санкциониран с НП за това, че на 14.10.2018
г., в 11,35 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Стефан Караджа“, е управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, което е със служебно прекратена регистрация на
24.03.2017 г.
Горното било установено от автопатрул на Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят- св. А.Л.- мл.
автоконтрольор. По този повод той съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№ 910108/14.10.2018
г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на
който бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяването на акта
жалбоподателят заявил, че нямал възражения.
По случая била образувана прокурорска преписка Вх. № 4260/2018
г. по описа на РП- Пазарджик, по която била извършена полицейска проверка. От
събраните материали в хода на проверката, прокурорът преценил, че извършеното
от А.М. не съставлявало престъпление, поради което с постановление от22.03.2019
г. отказал да образува ДП и прекратил прокурорската преписка, като изпратил
същата на Сектор ПП при ОДМВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално
извършено адм. нарушение и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на М..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 27.03.2019 г. било съставено срещу А.М.
атакуваното НП. Последното било връчено лично на санкционираното лице на 17.03.2020
г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е депозирана от
надлежно упълномощен от санкционираното лице пълномощник до съда чруз АНО, като
била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 23.03.2020 г., поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя- св. А.Л..
Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на св. Л., като същите се явяват логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и
да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния
контрол за законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален
порок на същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП. На
първо място не е посочено точното място на извършване на нарушението. В акта и
НП е посочено, че нарушението е извършено в гр. Пазарджик, на ул. „Стефан
Караджа“. Неясно е обаче
на кой точно участък от посочената улица е извършено нарушението, респ. е бил
спрян за проверка водача на МПС, нито каква е била посоката му на движение.
По-нататък не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в
предхождащия го АУАН на първо място не е посочено чия собственост е
управляваното МПС, което лишава съда от преценка дали санкционираното лице е
имало съзнанието за прекратената регистрация на МПС. На следващо място, в
описанието на нарушението буквално е записано, че жалбоподателят управлява МПС,
което е със служебно прекратена регистрация на 24.03.2017 г. Не е посочено
обаче по какъв начин и с какъв акт е извършена дерегистрацията на автомобила и
поради каква причина- дали поради изтичане валидността на сключен ЗЗГО или пък
поради не регистриране на МПС в срок, след придобиването му от новия собственик.
Едва от събраните писмени и гласни доказателства става ясно, че регистрацията
на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че гаранционния фонд е уведомил административния орган (Сектор ПП), че
процесният автомобил е без застраховка гражданска отговорност и към момента на
проверката се установило, че управляваният автомобил нямал сключена и в срок
валидна застраховка гражданска отговорност.
Непосочването на обстоятелствата визирани
по-горе лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно
административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята
защита. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставянето
на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това нарушение на
процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.
Съдът намира, че е налице и още едно
основание за отмяна на НП.
Няма спор по делото, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Установява се още от справката за
собственост и регистрация на МПС (на л.4 от пр. преписка), че управляваното МПС
е собственост на жалбоподателя, след като го е придобил с нотариално заверен
договор за покупко-продажба на МПС на 11.07.2016 г. (виж справка за промяна на
регистрация на МПС на л.5 от пр. преписка). По несъмнен начин се установи, че
въпросното МПС не е било регистрирано, тъй като на 24.03.2017 г. регистрацията
на автомобила е била прекратена служебно при условията на чл.143 ал.10 от ЗДвП
от Сектор ПП при ОДМВР Пазарджик (виж справката за промяна на
регистрацията, приложена по прокурорската преписка). От доказателствата по делото се установи, че
жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно
прекратена регистрация. Установи се, че като собственик на МПС той не е бил
уведомен от службата по регистрация, че регистрацията на МПС е прекратена
служебно, което се установява от уведомителното писмо, издадено от Сектор ПП
при ОДМВР- Пловдив, приложено по пр. преписка (л.3) и прието по делото като
писмено доказателство.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната
дата жалбоподателят М. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава
на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е
ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е знаел и е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив,
установи се именно обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за
извършената служебна дерегистрация на автомобила. Вмененото административно
нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или
евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно
приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче
не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми
и при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1006-004574 от 27.03.2019 г., издадено от Началник група в Сектор ПП при
ОДМВР гр. Пазарджик, с което на А.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: