Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
16.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на седемнадесети
септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1755 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като
производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът А.З.К.Н.П.З.“ ООД чрез процесуалния
си представител твърди, че
договор за
паричен заем № 3019945 от 21 август 2017 г. бил сключен между „И.А.М.“ АД като
заемодател и Ф.Й.Б. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
заемателят удостоверил, че е получил стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Съгласно
сключения договор за заем, заемодателят се задължил да отпусне на
заемополучателя паричен заем в общ размер на 600 лева, а последният усвоил
цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят
изпълнил задължението си. С този договор страните се съгласили, че със
сключването му ще се рефинансира текущият заем на ответника по договор за
паричен заем 2833362. Страните направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на
разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявало
изцяло, а заемодателят му изплатил остатъка от заемната сума по договора.
Ф.Й.Б. се задължила да ползва и върне заемната сума съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 682.64 лева, ведно с
договорката лихва на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 97.52 лева
(включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен
заем, Ф.Й.Б. извършвала плащания в общ размер на 60 лева. Към настоящия момент
дължимата главница била в размер на 600.00 лева. За ползването на
предоставената заемна сума по сключениядоговор за паричен заем 3019945 от 21
август 2017 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в
размер на 82.64 лева за периода от 20 септември 2017 г. - датата на първата
вноска до 19 март 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора. В
сключения между страните договор, ответникът се задължил в 3- дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните
договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 431.51 лева. Разпоредбите на договора предвиждали, че
съгласно тарифа на „И.А.М.‘‘АД, при забава на плащане на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, се начислявали разходи за събиране, представляващи
такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни
разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лева за на всеки 30-дневен
период, до максимален размер от 45 лева. В настоящия случай Ф.Й.Б. дължала
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 36
лева. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно
чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Ответникът
трябвало да изплати целия заем на 19 март 2018 г. - последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна изтекли, а ответникът по
делото продължавал да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал
и обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер
на 17.28 лева за периода от 20 март 2018 г. датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19
април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
На 30.01.2017
г. бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
на основание чл. 99 от ЗЗД и приложение № 1 към него от 01 март 2018 г. между
„И.А.М.“ АД, ЕИК ******и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ******, по силата, на който
вземането спрямо ответника било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът подал заявление по чл.
410 от ГПК пред Районен съд Карлово и по образуваното ЧГрД № 722/2018 г. била
издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът бил уведомен за
издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Банковата сметка, по която
можела да бъде преведена сумата за претендираните разноски, в случай че бъдат
присъдени, била:
IBAN: ***, ВIC: BPBI BG SF
Банка „Ю. Б.“ АД (б “П. б.“ АД)
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че с което да
признае за установено, че Ф.Й.Б. дължи н.А.З.К.Н.П.З.“ ООД както следва: сумата
600 (шестстотин) лева главница, представляваща дължима сума по договор за
паричен заем номер № 3019945 от 21 януари 2017 г.; сумата 82.64 лева (осемдесет и два лева шестдесет и четири
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20 септември 2017 г. до
19 март 2018 г.; сумата 431.51 лева (четиристотин тридесет и един лева петдесет
и една стотинки) – неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 36 (тридесет и шест) лева – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението; сумата 17.28 лева
(седемнадесет лева и 28 стотинки), представляваща законна лихва за
периода от 20.03.2018 г. до 19.04.2018 г., ВЕДНО със законната лихва, считано
от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
08.05.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена
Заповед № 392 от 15.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГрД № 722/2018 г. по описа на КрлРС.
Претендира
за разноските в исковото и заповедното производство.
В
ХОДА на делото, производството е било прекратено САМО в частта, с която се иска
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът му дължи сумата
36 лева – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението и сумата 17.28 лева, представляваща законна лихва за
периода от 20.03.2018 г. до 19.04.2018 г.
Ответницата Ф.Й.Б. с ЕГН ********** *** чрез особения си представител взема
становище, съдът да постанови решение, според събраните по делото
доказателства.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не
се спори и се установява от представения
договор за паричен заем № 3019945 от 21 август 2017 г., че „И.А.М.“ АД
като заемодател е предоставил, а Ф.Й.Б. като заемател, е приела в заем сумата
от 600 лева. При сключване на договора страните са уговорили и погасителен план
за заплащането му на равни месечни вноски, всяка в размер на 97.52 лева,
платими за срок от 7 месеца. В чл. 2 са посочени и точните падежни дати. В чл.
3 страните се съгласили, че със сключването му ще се рефинансира текущият заем
на ответника по договор за паричен заем 2833362 в размер на 228.99 лева. Не се
спори, че ответницата заплатила по договора сума в размер на 60 лева. В договора
са посочени уговорената лихва, неустойки и такси.
Установява се, че на 30.01.2017
г. е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от на
основание чл. 99 от ЗЗД и приложение № 1 към него от 01 март 2018 г. между
„И.А.М.“ АД, ЕИК ******и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ******, по силата, на който
вземането спрямо ответника било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По делото са
представени уведомление за цесия и потвърждение за цесия, които са връчени на
ответника с исковата молба. Размерът на задълженията не се оспорва от ответната
страна.
Ищецът подал
заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд Карлово и по образуваното ЧГрД №
722/2018 г. била издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът бил
уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
От правна
страна, установено е по несъмнен начин в процеса, че между праводателя на ищеца
и ответницата са съществували облигационни отношения по повод договор за заем,
като цедентът е предоставил сумата на заемателя частично, частично е погасени
предходно негово задължение, а длъжникът е поел задължение да плати в
уговорените срокове. Не се спори, че ответницата е преустановила плащанията и е
останала задължена за исковите суми. Доказателства за плащането им не са
ангажирани, при нейна доказателствена тежест.
По изложеното
по-горе се налага извода, че предявените положителни установителни искове се
явяват основателни, ищецът доказва вземането си при условията на пълно и главно
доказване – така установено е изпълнение на задълженията от страна на цедента
по сключения договор, установена е забавата на ответницата за изпълнение на
поетите от нея задължения, задължението е установено по основание и размер, и ответницата
е надлежно уведомена за сключения договор за цесия, който факт се преценява от
съда по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК.
По изложеното
предявените искове се явяват основателни и доказани в пълния им предявен размер
и съдът следва да ги уважи.
ОТНОСНО
разноските по исковото производство:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят
разноските в исковото производство. На ищеца съдът определя възнаграждения за
юрисконсулт в размер на 100 лева на основание чл. 25, ал.1 от наредбата за
заплащането на правната помощ, което възнаграждение е съобразено както с
размера на исковата претенция, така и с фактическата и правна сложност на
делото. Ищецът е реализирал деловодни разноски в размер на 125.00 лева за
заплатена държавна такса и 308 лева за възнаграждение на особен представител.
Ето защо за исковия процес в тежест на ответницата следва да се възложат
разноски в размер на 533.00 лева.
ОТНОСНО
разноските в заповедното производство.
На ищеца се
следват и присъдените в заповедното производство разноски в размер на общо
75.00 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Ф.Й.Б. с ЕГН
********** *** дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ******, седалище и
адрес управление:***, законни представители – Р.Г.А.и Т.Я.К.:
сумата
600 (шестстотин) лева главница, представляваща дължима сума по договор за
паричен заем номер № 3019945 от 21 януари 2017 г.; сумата 82.64 лева (осемдесет и два лева шестдесет и четири
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20 септември 2017 г. до
19 март 2018 г.; сумата 431.51 лева (четиристотин тридесет и един лева петдесет
и една стотинки) – неустойка за неизпълнение на задължение, ВЕДНО със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК
– 08.05.2018 г. до окончателното
плащане, за които суми е била издадена Заповед № 392 от 15.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 722/2018 г. по
описа на КрлРС.
ОСЪЖДА Ф.Й.Б. с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ******, седалище и
адрес управление:***, законни представители – Р.Г.А.и Т.Я.К. разноските в
исковото производство в общ размер на 533.00 лева и разноските по ЧГрД № 722/2018
г. в размер на 75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.