Решение по дело №6372/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262888
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20203110106372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

                           01.12.2021 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                            гражданско отделение

На единадесети ноември                                                  две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  6372 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от „***.” ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на С.К.Д., ЕГН **********,            че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № *****г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми:   195.40 лв. /сто деветдесет и пет лева и четиридесет ст./ -  цена дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1277025 за периода от 18.01.2017 г. до 14.08.2019 г. за имот, находящ се в: гр.В., ж.к.В.“, бл.**, вх.*, ап.****, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2019г. до окончателното й изплащане и 26.77 лв. /двадесет и шест лева и седемдесет и седем ст./ -  сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в която са посочени, считано от падежа им – 30 дни след издаването им до 24.08.2019г., както и да бъде осъден ответника да му заплати разноските за заповедното и настоящото производство.

В исковата молба се сочи, че ищецът в качеството си на **** оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставял *** услуги на ответника до обект, находящ се в гр. В., ж.к.В.“, бл.***, вх.*, ап.*** по партида с абонатен номер **** за периода от 18.01.2017 г. до 14.08.2019 г., който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. За цената на доставената вода били издавани ежемесечни фактури, но плащания не били извършени в уговорения 30-дневен срок от издаването им. За събиране на посоченото вземане ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. 13799/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта била връчена при условието на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 11.11.2021г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставкиответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от ч.гр.д. ****г. по описа на ВРС и приетите по делото писмени доказателства заверни копия от: Общи условия за предоставянето на **** услуги на потребителите от **** оператор „****. ****, с извадка от решения № ОУ-09 от 11.08.2014г., № БП-Ц-3 от 28.04.2017г., № Ц-34 от 15.12.2017г. на ****, № Ц-20 от 28.12.2018г. с по два броя обяви на *****; справка за недобора на частен абонат № ****** от 24.08.2019г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК на 100 лв., са в общ размер от 175 лв.  Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на  75 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „***.” ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** и С.К.Д., ЕГН **********,  че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № ****г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми:   195.40 лв. /сто деветдесет и пет лева и четиридесет ст./ -  цена дължима за ползвани и незаплатени **** услуги по партида с абонатен номер ***** за периода от 18.01.2017 г. до 14.08.2019 г. за имот, находящ се в: гр.В., ж.к.В.“, бл.***, вх.*, ап.****, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2019г. до окончателното й изплащане и 26.77 лв. /двадесет и шест лева и седемдесет и седем ст./ -  сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в която са посочени, считано от падежа им – 30 дни след издаването им до 24.08.2019г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.К.Д., ЕГН ********** да заплати на „***.” ***, ЕИК ****, сумата от 175 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 лева разноски по ч.гр.д. *****г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: