ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 548
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Петя Ст. Запрянова
в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело №
20252100200531 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения А. С. Д. с ЕГН: **********,
чрез пълномощник – адв. Тодор Байчев – БАК, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от две години и шест месеца, наложено по НЧД №
875/2024 г. на ОС-Бургас, с което е била призната и приета за изпълнение
Присъда № 22 Ну 95/23d, постановена на 13.02.2024 г. от Регионален съд –
Инсбурк, Република Австрия.
Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява
становище, че молбата на осъдения Д. за условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.
Защитникът на осъдения Д. – адв. Тодор Байчев от АК – Бургас
заявява позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради
което и пледира молбата на подзащитния му да бъде уважена. Застъпва, че
доверителят му е изтърпял повече от половината от наказанието и е дал
1
доказателства за своето поправяне и превъзпитаване.
Осъденият А. Д. моли за уважаване на молбата за условно
предсрочно освобождаване, като посочва, че има безупречно поведение по
време на изтърпяване на наказанието тук и в чужбина.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като
прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие
следното:
Осъденият А. С. Д. с ЕГН: ********** е роден на **.**.**** г. в гр.
******. Той е *******, ********* гражданин, с ******* образование
/завършил **-клас, но не се явил на ******************* изпити/, ********,
има *****************. Преди постъпването в затвора Д. периодично е
упражнявал ******* дейност, предимно в чужбина.
Молителят е многократно осъждан за широка гама престъпления,
извършвани у нас и в чужбина, в това число – престъпления по транспорта,
кражби, участие в ОПГ, трафик на хора и др., за които са му били налагани
различни по вид и продължителност наказания, включително и е изтърпявал
ефективни наказания „Лишаване от свобода“ в пенетенциарно заведение.
По НЧД № 875/2024 г. на ОС-Бургас, в сила от 02.08.2024 г. съдът по
реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС признал и приел за изпълнение Присъда № 22
Ну 95/23d, постановена на 13.02.2024 г. от Регионален съд – Инсбурк,
Република Австрия, с която на Д. било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, за престъпление с правна
квалификация по параграф 70, ал. 1, т. 3, първи казус от Наказателния кодекс
на Република Австрия, съответстващо на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. с
ал. 1, т. 3, вр. чл. 26 от българския НК. Със същия съдебен акт било
приспаднато времето, през което Д. бил задържан в Република Австрия,
включително и в изпълнение на наложената присъда.
Д. постъпил в приемно отделение на Затвор Бургас на 26.09.2024 г. и от
07.01.2025 г. бил разпределен в ЗО „Дебелт“. По време на престоя в корпуса на
затвора полагал доброволен труд като „хигиенист“. В затворническото общежитие
също бил трудово ангажиран на домакински щат като „библиотекар“. Включвал се в
пенитенциарни мероприятия, свързани с организирането на празненства. Не участвал
в конфликтни ситуации и бил добронамерен към другите лишени от свобода. При
престоя в затвора не били констатирани нарушения на дисциплината, като
поведението му съответствало на правилата и режимните изисквания. Поощряван бил
веднъж с награда „писмена похвала“.
Първоначалната оценка на риска от рецидив на Д. била в средни
стойности - 63 точки. Проблемните зони с най - големи нужди от въздействие
били: „Отношение към правонарушението“, „Управление на финансите и
2
доходи“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умения за мислене“.
При изготвената втора оценка на риска от рецидив на Д. по повод на
настоящето производство било отчетено минимално понижаване на
стойностите от 63 точки на 61 точки, без да се наблюдават промени в
проблемните зони. Рискът от вреди за обществото продължавал да бъде
среден, като криминалното минало на Д. продължава да разкрива криминална
многостранност и утвърден девиантен модел на поведение.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 22.05.2025 г. от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял
фактически 1 година 9 месеца и 5 дни и от работа – 1 месец или всичко - 1
година 10 месеца и 5 дни, с остатък за изтърпяване от 7 месеца и 25 дни.
По мнение на затворническата администрация - целите, заложени в
плана на присъдата, към момента не са изпълнени в достатъчна степен,
доколкото е налице минимална положителна промяна, но в недостатъчна
степен. Д. приема отговорността за собственото си поведение, като признава
за извършеното престъпление. Въпреки това при него са налице устойчиви
криминални нагласи в мисленето и в начина на живот, доказващи се от
многобройните му осъждания до момента и факта, че е използвал кражбите
като начин за осигуряване на финансови средства за живеене. С оглед на това
и затворническата администрация е дала отрицателно становище за условно
предсрочно освобождаване на Д..
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения Д. не са налице всички предпоставки по
чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от
свобода.
При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и
отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият
съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили
трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на
осъдения Д., които да сочат, че той се е превъзпитал и поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)
от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред
които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни,
3
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели,
свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот,
все още не могат да се приемат за напълно постигнати. В тази връзка съдът
взема предвид оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения Д., като не
се констатира съществена положителна промяна в стойностите и те се
запазват в границите на 61 точки. Посочените оценки макар да са в средни
стойности, не могат да бъдат отчетени като трайна положителна промяна в
поведението на осъдения, тъй като се наблюдава запазване на проблемните
зони - „Отношение към правонарушението“, „Управление на финансите и
доходи“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умения за мислене“, които са в
основата на криминалното поведение на осъдения. Видно е, че Д. полага
усилия за поправянето и превъзпитаването си, които вече дават резултат и се
забелязват подобрения в част от проблемните зони, но набелязаните цели все
още не са постигнати в цялост. Прогнозата за поведение на личността в
условията на свобода е по-скоро неблагоприятна, тъй като видно от
приложените документи от Затвора - Бургас - Д. е многократно осъждано
лице, което е изградило устойчиви криминални нагласи в мисленето си и в
4
начина си на живот. Това налага спрямо него да се осъществи по-
продължителна и интензивна корекционна работа, за да може да се преодолеят
констатираните дефицити и да се гарантира, че при освобождаването му той
няма да представлява риск за обществото.
Декларираното желание за започване на работа след излизане от затвора
е похвално, но самостоятелно не разколебава горните изводи.
В обобщение на изложените съображения, настоящият съдебен състав
приема, че доказателствата, които осъденият Д. е дал за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не се характеризират с
достатъчност, трайност и необратимост, поради което и счита, че същите не
са достатъчни, за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70
от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. С. Д. с ЕГН:
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от две години и
шест месеца, наложено по НЧД № 875/2024 г. на ОС-Бургас, в сила от
02.08.2024 г., с което съдът по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС е признал и
приел за изпълнение Присъда № 22 Ну 95/23d, постановена на 13.02.2024 г. от
Регионален съд – Инсбурк, Република Австрия, с която на осъдения Д. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, за
престъпление с правна квалификация по параграф 70, ал. 1, т. 3, първи казус
от Наказателния кодекс на Република Австрия, съответстващо на
престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, вр. чл. 26 от българския НК.
УКАЗВА, че на основание чл. 441 НПК нова молба/предложение може да се
направи не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на настоящето
определение.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от осъдения и от
Началника на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Бургас по реда на Глава двадесет и втора от
НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6