О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 16.09.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря
……………………………………………… и с участието на прокурора……………………………………………………………… изслуша
докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.дело
№ 483 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на
чл.423 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 7952/ 16.07.2019 година (клеймо 15.07.2019
година) от „ЦУХАУЗЕ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ.
Угърчин, село Голец, ул. „Кирил и Методий" № 15, представлявано от Й.Ц.И.,
ЕГН **********, чрез адв. Т.Т., вписан в Адвокатска колегия - Плевен под личен
номер **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул.„Лавеле" № 19, ет,
3, срещу Разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 31.01.2019 г. по г.д.
№ 2395/2018 г., по описа на РС-Ловеч. Посочва, че довелителят му не е получавал покана за доброволно изпълнение, но е
научил на 11.07.2019 г. от Коста Иванов Любенов - ипотекарен длъжник на
заявителя, който е бил уведомен за изпълнително дело № 600/2019 г., по описа на
ЧСИ Велислав Петров, образувано от „НИКА" ООД срещу „ЦУХАУЗЕ" ЕООД,
ЕИК ********* за г.д. № 2395/2018 г., по описа на РС-Ловеч. Твърди, че при справка по телефона в деловодството на
РС-Ловеч, извършена на 12.07.2019 г. се установило, по депозирано
от „НИКА" ООД заявление
по чл. 410 от ГПК срещу „ЦУХАУЗЕ" ЕООД, ЕИК *********,
по г.д. № 2395/2018 г., по описа на РС-Ловеч е издадена заповед за изпълнение от 30.11.2018 г., връчена чрез
залепване на доверителя ми. Изтъква, че вместо да
укаже на заявителя, че следва да депозира установителен иск, РС-Ловеч е издал
изпълнителен лист от 31.01.2019 г., по който очевидно е образувано образувано
изпълнително дело № 600/2019 г., по описа на ЧСИ Велислав Петров.Позовава се на съдебна практика.
Моли да бъде отменено разпореждане за издаване на изпълнителен лист от
31.01.2019 г. по г.д. № 2395/2018 г., по описа на РС-Ловеч, и да върнато делото на РС-Ловеч за изпълнение на процедурата по чл.
415, ал. 1 от ГПК към заявителя. Претендира присъждане на направените разноски за държавна такса в размер на
15,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева.
Подадено е възражение вх. № 5541/ 09.08.2019 година, клеймо 08.08.20109 година от „ЦУХАУЗЕ" ЕООД, ЕИК *********, с посочено правно основание чл. 423, ал. 1 от ГПК. Изтъква, че за издаването за
запведта за изпълнение са узнали на след справка по телефона в деловодството на
РС – Ловеч извършена на 12.07.2019 година, по повод уведомяване на 11.07.2019 г. от Коста Иванов Любенов -
ипотекарен кредитор на „ЦУХАУЗЕ" ЕООД, за образувано изпълнително дело №
600/2019 г., по описа на ЧСИ Велислав Петров.
Посочва, че „НИКА" ООД е депозирало заявление по
чл. 410 от ГПК срещу „ЦУХАУЗЕ" ЕООД, ЕИК *********, въз основа на което е образувано г.д. № 2395/2018 г., по описа
на РС-Ловеч и издадена
заповед за изпълнение от 30.11.2018 г., която е връчена чрез залепване. Вместо
да укаже на заявителя, че следва да депозира установителен иск, РС-Ловеч е
издал изпълнителен лист от 31.01.2019 г., по който очевидно е образувано
образувано изпълнително дело № 600/2019 г., по описа на ЧСИ Велислав Петров.
Видно от гореописаното, въпреки наличието
на връчена чрез залепване на уведомление заповед по чл. 410 от ГПК, районният
съд не е указал на заявителя да депозира установителен иск, а счел че заповедта
е влязла в сила и е издал изпълнителен лист. Заповедта не е връчена на длъжника, той не е имал възможност да възрази срещу нея. В
случай, че съдът счита, че е връчена след залепване на уведомление, то е следвало
да се дадат указания на заявителя за депозиране на установителен иск, а не да
се издава изпълнителен лист.
Моли, във
връзка с гореописаното, да бъде уважено депозираното възражение по чл. 423 от ГПК, като бъде указано на РС-Ловеч да изпрати на заявителя по
ч.г.д. № 2395/2018 г., по описа на същия съд,
указание, че следва да предяви иск по чл. 415 от ГПК за доказване на вземанията
си, както и да постанови определение за обезсилване на издадения изпълнителен
лист и спиране на принудителното изпълнение по него.
Подаден е отговор на частна жалба от „НИКА" ООД,
сьс седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, yл „Цар Освободител" № 0,
ет. 1, ап. 3, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Нима Х., чрез адв.
С.Л. от ЛАК. със съдебен адрес: ***, пл, „Тодор Кирков" № 1. к-с
„Драката", вх, Б. ет. 1, ап. 4. Считат, че същата е недопустима, а при условията на
евентуалност - неоснователна и молият да бъде отхвърлена,
като бъде оставено в
сила Разпореждането за издаване на изпълнителния лист като допустимо, валидно и
правилно. Излага
съображения за недопустимост на частна
жалба, предвид разпоредбите на чл. 410 и сл. от ГПК, които не предвиждат
възможност да се обжалва с частна жалба разпореждането на съда за издаване на
изпълнителен лист. Позовават
се на т. 6 на TP №
4/18.06.2014 по т.д. 4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС.
При евентуалност, ако съдът
приме, че частната жалба е
допустима, излагат
съображения за нейната неоснователност. Правилно Ловешкият районен съд е разпоредил да се
изпълни процедурата по чл. 50, ал. 4 от ГПК, тъй като на адреса по седалището
на дружеството не е намерено лице, което да получи книжата по делото. Залепено
е уведомление по реда чл. 47. ал. 1 от ГПК, като съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или
общината. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 от i ПК на последния посочен
в търговския регистър адрес на длъжника, а именно: е. Годен, ул. „Кирил и Методий" № 15. община Угърчин. За
връчването на търговци са приложими разпоредбите на чл. 50, ал. 1-4 от ГПК,
като от систематичното място на тези разпоредби в ГПК следва, че по отношение
на тях не се прилага чл. 415. ал. 1, т. 2 от ГПК за даване на указания за
предявяване на иск за вземането, когато заповедта е връчена при условията на
чл. 47, ал, 5 от ГПК. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК препраща единствено
към тази на чл. 47, ал. 1 от ГПК, а нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
препраща само към чл. 47, ал. 5 от ГПК. Формален аргумент за това е, че чл. 415
ал. 1 т. 2 от ГПК не препраща към чл. 50, ал. 2 и чл. 50 ал. 4 от ГПК,
регламентиращи нарочно начините на връчване на съобщения на търговци, а само
към чл. 47, ал. 5 от ГПК. Мотивите на законодателя за приемането на новата
разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е с оглед постигане на по-засилена защита на длъжниците-физически лица.
Съгласно чл. 9 от ГПК въвеждащ основен принцип на гражданския процес, а именно
за равенство на страните в процеса
„съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той
прилага закона еднакво спрямо всички”. Именно осигуряването на равенството в
процеса между юридическите лица и физическите лица би могло да бъде постигнато
чрез по-голяма закрила на по-слабата икономически страна каквато е физическо
лице. Юридическите лица и търговците се третират от закона като професионалисти
и лица, които могат да организират защитата си. Даденото в чл. 415, ал. 1 т. 2
от ГПК законово разрешение ползва именно физическите лица, поради което
приложното му поле е ограничено и следва да се тълкува стриктно. С чл. 50, ал.
4 от ГПК „препраща” към разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, за да укаже само
и единствено, че се залепя същото по вид уведомление като по чл. 47, ал. 1 от ГПК и то само веднъж, но не и че се прилагат правилата на чл. 47 от ГПК в
цялост. Цитираната от частния жалбоподател практика
на ЛОС е неотносима към настоящия случай, при който връчването е осъществено именно чрез залепване на уведомление по реда
на чл. 47. ал. 1 от ГПК и чл, 50, ал, 4 от ГПК, а не по реда на чл. 50, ал. 2
от ГПК, в какъвто смисъл е цитираната от жалбоподателя практика. След изтичане
на срока за получаването му от канцеларията на съда. ЛРС правилно е преценил,
че връчването е надлежно и е издал оспорваното разпореждане.
По отношение на претендираните от частния
жалбоподател разноски счита, че поради недопустимост на жалбата такива не се
дължат. Отделно от това, адвокатското възнаграждение е уговорено общо както за
изготвяне на възражение, така и за частна жалба, поради което не може да се отдели
каква част от него е уговорена за изготвяне на частната жалба и съдът не може
да присъди нито пълния размер на претендираното възнаграждение, нито да избере
самоволно каква част от него да присъди за частната жалба. Моли да бъде отхвърлено това искане на жалбоподателя на
самостоятелно правно основание.
В този смисъл моли да бъде
постановен въззивният акт.
Ловешкият окръжен съд,
като съобрази направените оплаквания и изложени доводи, обсъди доказателствата,
приема за установено следното:
Производството по ч. гр.
дело № 2395/ 2018 година на Ловешкия районен съд е образувано по повод
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „НИКА" ООД, сьс седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, yл
„Цар Освободител" № 0, ет. 1, ап. 3, с ЕИК: *********, срещу „ЦУХАУЗЕ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ.
Угърчин, село Голец, ул. „Кирил и Методий" № 15, за парично вземане в
размер на 16 200 лева, остатъчно неплатено вазнаграждение по договор за
проектиране от 01.03.2016 година, неустойка за забава от 900 лева и законна
лихва от 30.11.2018 година до изплащане на вземането, както и сумата 992 лева -
разноски по делото: 342 лева д.т. и 650 лева адв. възнагр..
По подаденото заявление
Ловешкият районен съд е издал Заповед № 1420/ 30.11.2018 година за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочената сума, произтичаща от договор
за за проектиране от 01.03.2016 година, срещу длъжника.
След издаване на
заповедта съдът е предприел връчването й, като с писмо от 17.12.2018 година на
Кметство с. Голец, Община Угърчин, Област Ловеч, съобщението до „ЦУХАУЗЕ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ.
Угърчин, село Голец, ул. „Кирил и Методий" № 15, е върнато в цялост.
Длъжностното лице, извършващо призоваването е отбелязало, че на адреса няма
представители и работници на фирмата. След справка съдът в ТР се установява, че
посочения в регистъра адрес е този, на който е връчено съобщението. С
разпреждане от 02.01.2019 година заповедният съд е разпоредил врчването да се
извърши по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление. С писмо
изх. № 8/ 07.01.2019 година от Кметство с. Голец, е върнато уведомлението, на
което е отбелязано, че е залепено на входната врата на 09.01.2019 година.
Съдът е издал
разпореждане № 387/ 31.01.2019 година за издаване на изпълнителен лист, като е
приел, че нередовностите на възражението не са отстранени в срок.
Възражението по чл. 423
от ГПК е подадено на 09.08.2019 година, като в него е посочено, че са узнали на
11.07.2019 година за образувано изпълнително дело. При тези данни съдът приема,
че едномесечния срок по чл.423 от ГПК за подаване на възражението е спазен и
настоящето производство е допустимо.
Разгледано по същество обаче
възражението е неоснователно.
Връчването на книжа на
търговец е уредено в чл. 50 от ГПК и това е последният посочен в Търговския регистър
адрес. Видно от приложените по делото доказателства
на
посочения адрес няма представител на фирмата, такова твърдение не е направено и
в постъпилата частна жалба и възражение. Съдът е извършил служебна справка в
търговския регистър за седалището и адрес на управление на едноличния търговец
на 02.01.2019 година. При това положение е следвало да приеме, че заповедта е връчена
редовно при условията на чл. 50, ал.2 от ГПК, вместо това е постановено
връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК,
съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.4 от ГПК. С него на длъжника е указано, че
може да получи заповедта за изпълнение в двуседмичен срок в канцеларията на
съда, както и последиците от неполучаването й - тя ще се счита за надлежно
връчена. Уведомлението е залепено на 09.01.2019 година, след което съдът не е
следвал процедурата по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, а е приел, че заповедта по
чл. 410 от ГПК е влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл настоящият състав счита, че не е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което
възражението срещу заповедта за изпълнение се явява
неоснователно, поради което ще следва да се отхвърли.
Подадена е и частна жалба по реда на чл.
407 от ГПК срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, която е
недопустима предвид т. 6 от ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане.
Водим от горното Ловешкия окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на „ЦУХАУЗЕ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ. Угърчин, село Голец, ул.
„Кирил и Методий" № 15, представлявано от Й.Ц.И., ЕГН **********, чрез
адв. Т.Т., вписан в Адвокатска колегия - Плевен под личен номер **********, с
адрес за призоваване: гр. София, ул.„Лавеле" № 19, ет, 3, срещу Заповед №
1420/ 30.11.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 2395/ 2018 година на Ловешкия районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 7952/ 16.07.2019 година (клеймо
15.07.2019 година) от „ЦУХАУЗЕ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: обл. Ловеч, общ. Угърчин, село Голец, ул. „Кирил и Методий"
№ 15, представлявано от Й.Ц.И., ЕГН **********, чрез адв. Т.Т., вписан в
Адвокатска колегия - Плевен под личен номер **********, с адрес за призоваване:
гр. София, ул.„Лавеле" № 19, ет, 3, срещу Разпореждане за издаване на
изпълнителен лист от 31.01.2019 г. по г.д. № 2395/2018 г., по описа на
РС-Ловеч, като недопустима.
Определението
в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу
разпореждането за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване пред Великотърновския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението му на жалбоподателя, а в
останалата част не подлежи на обжалване съгласно т. 8 от ТР№ 4/ 2013 от
18.06.2014 година по т.д. № 4/ 2013 година на ОСГК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.