№ 1179
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в заседание при закрити врати
на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20251100901104 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на ТРАНСПОРТЕ ЛОГИСТИКА ЕДИ ЕООД,
ЕИК: *********, с искане за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по
реда на чл. 625 ТЗ, на основание неплатежоспособност на дружеството.
На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства:
неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото
състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на
активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на
наличното имущество и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е извършвал стопанска дейност с предмет
товарен автомобилен транспорт, както е констатирало вещото лице при извършената от него
проверка, която дейност е и в обхвата на предмета на дейност на дружеството, съгласно
вписаните в търговския регистър обстоятелства.
Молителят е посочил в молбата си и като основание за откриване производството по
несъстоятелност- настъпила неплатежоспособност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
1
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер. Изводът за
съществуване на състоянието на неплатежоспособност се прави въз основа на анализ на
цялостното икономическо състояние на дружество в определен период от време, като
основни фактори при определяне на наличието или липсата му са коефициентите за
ликвидност, събираемост и финансова автономност, след установяване на обстоятелството
дали длъжникът пригежава достатъчно краткотрайни активи /такива, които участват
еднократно в производствения процес и могат в кратък период от време да се превърнат в
парични средства/, с които да погасява своите текущи или краткосрочни задължения или
коефициентите за обща ликвидност.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В настоящия случай се установява именно хипотеза, при
която длъжникът погасява изцяло своите публичноправни задължения към определен
кредитор - НАП, като към 03.07.2025 година има общо 99,18 лева задължения към НАП за
главница за осигуровки, с дата на падеж 25.03.2025 г., 25.04.2025 г. и 25.06.2025 г.
Установява се, обаче, че молителят има непогасени търговски задължения по получени
заеми и фактури към 19.05.2025 в общ размер на 156 163,32 лева, задължения по фактури в
размер на 24 263,75 лева, които са изискуеми и най-ранните падежи по които са настъпили в
края на 2024 година. От посоченото следва извод, че молителят е спрял плащанията по
сделките, сключвани във връзка с осъществяваната от него стопанска дейност и
предположението по чл. 608, ал. 3 ТЗ е приложимо в конкретната хипотеза.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът взима предвид данните от съставените ГФО и балансите на дружеството,
както и заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза за
определяне стойностите на коефициентите за ликвидност. Вещото лице е изготвило
заключението, съобразно данни от баланса на дружеството, съобразно доказателствата по
делото и счетоводните документи и данни, предоставени от НАП и при извършената
проверка в счетоводството на молителя, като е изследвало период от време от 01.01.2022 г.
до 2025 г.
За периода на счетоводната 2022 година, вещото лице въз основа на годишните
финансови отчети е констатирало, че балансовите стойности на краткотрайните активи
надхвърля значително тези на осчетоводените краткосрочни задължения, което е довело до
положителни стойностите на коефициентите за ликвидност. В отговора на задача първа
вещото лице подробно е описало и структурата на активите и пасивите на дружеството за
всяка от отчетните години в периода, като по делото не се събраха доказателства да са били
налице и други бързоликвидни активи, които не са взети предвид от вещото лице, съответно
– други, неотчетени парични задължения. При съпоставяне на стойностите за отчетните 2022
година и 2023 година, е видно и че същите водят до резултати за коефициентите за обща
ликвидност над препоръчителните норми за сектора, като над препоръчителните норми са и
коефициентите за бърза ликвидност и за този период може да се направи обоснован извод, че
предприятието е автономно и може да посрещне своите задължения.
В отчетните 2024 година и 2025 година настъпва промяна. Видно е, че дружеството е
2
реализирало отрицателен финансов резултат, което се установява от годишните финансови
отчети, като балансовите стойности на краткотрайните задължения надхвърля тези на
осчетоводените краткосрочни активи. При съпоставяне на стойностите, е видно и че същите
водят до резултати за коефициентите за обща ликвидност под препоръчителните норми за
сектора, тъй като краткотрайните задължения надхвърлят краткосрочните активи, като под
препоръчителните стойности са и останалите коефициенти за ликвидност.
Анализът на финансовото състояние на дружеството разкрива трайна тенденция към
неговото влошаване, като при едновременно прогресивно увеличаващи се краткосрочни
задължения и плавно намаляващи краткосрочни активи. Така към края на изследвания
период коефициентите за ликвидност сочат за необратимо изпадане в зависимост от
кредиторите и липса на финансова автономност. Коефициентите за ликвидност през 2024
година и 2025 година, които са под референтните стойности сочат на невъзможност за
дружеството да покрива своите краткосрочни задължения, като още от края на 2024 година
структурата на актива сочи на рязко намаляване на най-бързоликвидните активи –
паричните средства. Същевременно, вещото лице сочи, че за целия изследван период
коефициентът на финансова автономност е под препоръчителните норми, което показва че
дружеството е неплатежоспособно и изпитва затруднения да посреща задълженията си,
съответно от стойностите на коефициента на задлъжнялост е видно, че дружеството е
зависимо от своите източници на финансиране – банков кредит и заеми, а в отчетните
периоди е реализирало отрицателен финансов резултат, което води до отрицателни
стойности и на собствения капитал.
Следователно, съвкупната преценка на данните и финансовият анализ към датата на
която е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочат на
извод за трайно влошено финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на
неплатежоспособност, което е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания по
търговските си задължения – липса на достатъчно бързоликвидни активи. По делото няма
доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е придобило други
бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни задължения, които да са и от
естество да окажат влияние върху стойностите на коефициентите и икономическото
състояние на търговеца. Липсата на доказателства търговецът да извършва стопанска
дейност след м. 02.2025 година, както и за достатъчно налични средства по банковите
сметки на търговеца, в брой или друго бързоликвидно /или каквото и да е/ имущество с
пазарна стойност, както и прекратените договори на почти всички служители на
дружеството, подкрепят горните заключения. Затова, при тези мотиви, съдът намира, че
дружеството вече не е финансово автономно и е изпаднало в състояние на зависимост от
своите източници на финансиране – банков кредит и заеми, което състояние не е временно и
обратимо.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към
повечето кредитори с изключение на НАП, предполага състояние на неплатежоспособност,
съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция
се носи от длъжника, който не стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в
производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му
за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от
чл. 631 от ТЗ). Напротив, няма никакви данни към датата на устните състезания дружеството
да участва в стопанския оборот и да извършва, каквато и да е икономическа дейност. Към
момента на изготвяне на заключението наетите по трудов договор лица от 6 броя са
спаднали до 1 брой, което с оглед осъществявания предмет на дейност, сочи на извод за
невъзможност подновяване извършването на предоставяните услуги и за пълно
3
преустановяване на търговската дейност от страна на дружеството, което пък сочи на
трайност и необратимост на състоянието на неплатежоспособност на дружеството.
В обобщение може да се заключи, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност спрямо молителя.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността.
В установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната
дата съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения
по причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Допълнително, практиката е възприела и подхода, при определяне на най-ранната дата да се
държи сметка за момента, когато е спряно плащането на изискуемите парични задължения
не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори /Решение № 220/07.02.2018 година
по т. д. № 758/2017 година, ВКС, ТО и др./. С тези уточнения, тя се определя според най-
ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника и невъзможността да поеме своите текущи
задължения. От заключението на вещото лице е видно, че през 2024 година длъжникът е
имал изискуеми парични задължения в определен размер, които не е погасил в срок. Тоест,
от тази отчетна година е налице и трайна тенденция за търговеца да генерира допълнителни
задължения, при съответна невъзможност да покрива същите със своите активи, при липса
на стопанска дейност и действия с цел подобряване финансовото състояние. Именно поради
това съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е настъпила през 2024
година, но тъй като липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът
приема, че предпоставките са установени към 31.12.2024 година, когато вече са налице
изискуеми и непогасени задължения и едновременно с това - обективна невъзможност за
погасяването им.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Не се установява, какво да е
имущество на длъжника, което да бъде реализирано посредством възможността за
предварително осребряване и предпоставките на чл. 639б ТЗ. Наличните суми по банковите
сметки на длъжника са в минимални и недостатъчни размери за осигуряване издръжката на
производството по несъстоятелност дори и за период от месец. Отделно, предвид нормите
на чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано
по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се
спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на заинтересованите лица /сред които и
длъжника/ да предплатят сума за началните разноски, като им е указал последиците по чл.
632, ал. 1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от
съда срок не е предплатена от кредиторите определената сума за покриване на началните
разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ТРАНСПОРТЕ ЛОГИСТИКА ЕДИ ЕООД, ЕИК:
********* и ОПРЕДЕЛЯ началната им дата - 31.12.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на ТРАНСПОРТЕ
ЛОГИСТИКА ЕДИ ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на ТРАНСПОРТЕ
ЛОГИСТИКА ЕДИ ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на ТРАНСПОРТЕ
ЛОГИСТИКА ЕДИ ЕООД, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ТРАНСПОРТЕ ЛОГИСТИКА ЕДИ ЕООД, ЕИК:
*********.
СПИРА производството по т.д. № 1104/2025 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, спряното
производство по несъстоятелност на посоченото по-горе основание, може да бъде
възобновено в едногодишен срок от вписване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ по молба на
длъжник или кредитор и при съответно удостоверяване наличието на достатъчно имущество
или при депозиране необходимата сума за предплащане началните разноски по чл. 629б от
ТЗ, а в противен случай и след изтичане на едногодишния срок производството по
несъстоятелност ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговеца от
търговския регистър по силата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
ОСЪЖДА ТРАНСПОРТЕ ЛОГИСТИКА ЕДИ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на
ТРАНСПОРТЕ ЛОГИСТИКА ЕДИ ЕООД, ЕИК: ********* е издадено удостоверение по чл.
5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото
решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в
едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5