Решение по дело №491/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от ОДМВР - Монтана представлявана от П. Т. - Директор против Решение № 185 от 16.10.2024 г. постановено по АНД. № 20241630201159/2024 на Районен съд – Монтана, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9297472, издаден от ОДМВР – Монтана. С цитирания акт е наложено административно наказание на Н. П. Н., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, за това че управлява МПС – мотоциклет, рег. № М2046В с превишена скорост.

В жалбата се твърди неправилност на обжалваното решение. Позовава се на текста на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, според който в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което не е направено в конкретния случай. Съгласно ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, АНО няма задължение да установява действителният нарушител, което е изцяло задължение на собственика. Моли отмяна на въззивното решение, поради стриктното спазване на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба, в с.з. чрез адв. В* оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и моли същото да остане в сила.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че решението на районния съд е правилно и обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Счита, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като въпреки известността на всички факти и обстоятелства, не е издаден ЕФ на нарушителя извършил наказуемото деяние.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

За да отмени издаденото НП, въззивният съд приема, че от установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че на посочената в обжалвания ел. фиш дата процесното МПС не е управлявано от неговия собственик, а от лицето С. П. И. [ЕГН] от [населено място]. Това се установява от показанията на свидетеля П. И., служител в сектор „ПП“ към ОДМВР Монтана, който като дежурен на дата 25.05.2024 година, около 19.30 часа видял движещ се на задна гума мотоциклет с рег. номер - М2046В. Тъй като мотоциклета се движел много бързо в града, И. съобщил по радиостанцията на всички автопатрули, че мотоциклетистът управляващ МПС-то не се подчинява на подаден сигнал и да се предприемат мерки за неговото спиране. Мотоциклета преминал през няколко от главните булеварди на града с видимо висока скорост, като не спрял на подадена му стоп палка от друг патрул на РУ Монтана. След като преследването продължило известно време – мотоциклетът се отправил към изхода на [населено място] в посока Враца, а на кръговото потеглил към [населено място]. Същия бил следван от патрулният автомобил управляван от свидетеля И.. На стационарната камера на изхода на [населено място] към [населено място] мотоциклета бил заснет със скорост на движение от 127 километра в час, а патрулният автомобил бил заснет със 130 километра в час. Тъй като след камерата следвал прав участък, мотоциклетът успял да избяга от преследващите го полицаи. Същият ден, административнонаказаното лице заедно с лицето управлявало собственият му мотоциклет - С. П. И., се явили в сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, където установили това обстоятелство, както и бягството му от полицаите поради липса на правоспособност за мотоциклета на Н.. На И. съставили 2 броя АУАН за общо 4 нарушения свързани с управлението на мотоциклета и неспирането на подадени сигнали от патрулите на ОДМВР Монтана. Няколко месеца по-късно е издаден Електронен фиш Серия К № 9297472/2024 от ОДМВР – Монтана, по повод заснет мотоциклет с превишена скорост от 127 километра в час на камерата на изхода на [населено място] за [населено място] на дата 25.05.2024 година в 19.29 часа.

Предмет на касационната проверка е решението на първоинстанционния съд и неговото съответствие с материалния закон.

По делото няма данни за подаване на жалбата пред въззивния съд, но с оглед заявеното в о.с.з от процесуалния представител на оспорващия, че не възразява по срочността на въззивната жалба, то този състав приема това обстоятелство за безспорно установено, без да е необходимо да бъдат събирани допълнителни доказателства.

Настоящият състав при Административен съд Монтана приема, че при постановяване на съдебния си акт въззивният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, но неправилно е приложил материалният закон.

Правилно касаторът възразява, че в ЗДвП са установени правилата, които дават възможност за установяване на действителния извършител на конкретно извършено и установено деяние, който обосновано да понесе административнонаказателната санкция. В тази връзка в случаите, когато нарушението е установено в отсъствието на орган и нарушител, Електронен фиш се издава на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, чрез предоставената му по закон възможност, съгласно императивния текст на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а именно да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Изискуемата по закон декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, не са представени пред съответната териториална структура на МВР от собственика на МПС - Н. Н.. Този състав следва да отбележи обстоятелството, което самият оспорващ заявява в о.с.з. на 15 10 2024 г. пред въззивния съд, а именно, че работи като полицай в РУ Берковица, т.е. същият освен като гражданин и като служител на полицията би следвало да е абсолютно наясно със законовата процедура регламентирана в чл. 189, ал. 4 и 5 от ЗДвП и необходимостта от подаване на декларация. Отделно незнанието на закона не представлява оневиняващо обстоятелство. Наличните по делото писмени доказателства, които установяват извършителят на установеното нарушение, не могат да бъдат оборени само и единствено от обясненията на оспорващия и показанията на разпитаните свидетели пред въззивната инстанция, тъй като това са два различни вида доказателствени средства. Законодателят изисква установената от него законова презумпция да бъде оборена само и единствено чрез надлежни писмени доказателства, а непредставянето на такива от лицето, което е отговорно за това, всички останали доказателства не могат да бъдат противопоставени и кредитирани като достоверни и остават единствено неподкрепени с доказателства твърдения.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за неправилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 185 от 16.10.2024 г. постановено по АНД. № 20241630201159/2024 на Районен съд – Монтана и вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9297472, издаден от ОДМВР – Монтана.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.