№ 1339
гр. Б., 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20211200101105 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е въз основа на предявен иск от Е.П. Е., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Е.С. И., САК, на съдебен адрес: гр. С., жк „Л.“, ул. „К.“ № 3, вх. А,
срещу Н.Щ., ЕГН **********, на адрес: град Б., ул.”А.К.” № 7, ет. 5, ап. 9.
Сочи се с ИМ във връзка с предявения иск, че на 08/09.12.2016г. ищецът Е.П. Е. е бил с
приятели в дискотека „Т.“, където около 03,00ч. бил нападнат внезапно от непознат мъж,
също клиент в дискотеката. Същият му нанесъл внезапно два силни удара в лицето, след
което бил обездвижен от други непознати и усетил силен удар в тилната област на главата.
Твърди се че в тила е бил ударен с бутилка, Нанасяни са му удари и в лицето.
След преустановяване на инцидента е откаран в Пирогов, където му била оказана спешна
медицинска помощ. Установено било счупване на дясната скула и на носните кости, за
което било проведено оперативно лечение. Зашити били и две рани на долния клепач на
дясното око и рана в тилната област.
Излагат се доводи в ИМ че на 16.12.2016г. Е.П. Е. е бил прегледан от съдебен медик, който е
установил, че травматичните увреждания, които е получил са: Счупване на дясната ябълчна
кост, кръв в десния горночелюстен синус, счупване на носните кости, разкъсно- контузна
рана на дясната вежда, ръзкъсно-контузна рана на гърба на носа, разкъсно-контузна рана на
тила, състояние след личево-челюстна операция с метална фиксация на счупените костни
парчена на ябълчната кост и на носните кости и остра стресова реакция.
Твърди се с исковата молба, че известно време след нанесения побой е установен
извършителя, а именно: Н.Щ. ЕГН **********, срещу когото е образувано досъдебно
производство. Същият се е признал за виновен и е сключил споразумение, което е одобрено
от съда по НЧХ дело № 2477/2018г. по описа на PC Б..
С исковата молба се поддържа, че изложеното от фактическа страна поражда интерес за
ищеца от предявяване на настоящия иск за заплащане на обезщетение за нанесените
1
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на нанесения побой.
Иска се от съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди Н.Щ. ЕГН
**********, да заплати на Е.П. Е. ЕГН ********** обезщетение за причинени от деликта
имуществени вреди в размер на 3 500лв. и неимуществени вреди в размер на 30 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на установяването на извършителя, както и законната
лихва от датата на подаването на исковата молба пред съда.
Преди да даде ход на исковата молба и да се произнесе по останалите искания на ищците,
съдът съгласно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК следва да провери нейната
редовност и допустимостта на предявените пред съда искове.
Ищецът е страната в процеса, която очертава спорното право чрез основанието и петитума
на иска. В исковата молба се съдържа твърдяното право, като следва да са посочени ясно и
точно белезите, индивидуализиращи субективното право, чрез посочване на правно
релевантните факти и обстоятелствата на които правото чиято защита се иска по съдебен
ред се основава. Съобразно нормата на чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК в исковата молба ищецът е
длъжен да изложи всички фактически твърдения на които основава исковата си претенция,
като изложи обстоятелствата, на които се основава искането му. Следва във връзка с
предявения иск ясно и точна да са посочени основанията от обективна страна, обуславящи
правното основание на предявения иск, чрез петитума на исковата молба, като конкретизира
искането си съобразно чл. 127 ал.1 т. 5 от ГПК. Съдът не е обвързан от посочената в
исковата молба правна квалификация, а следва да изведе същата въз основа на фактическите
твърдения на ищеца в обстоятелствената част на молбата, като за действителната воля на
ищеца следва да се ръководи от логическото единство между обстоятелствената част на
исковата молба и нейния петитум.
При извършена проверка на редовността на депозираната искова молба, съдът констатира
редица нередовности:
В исковата молба не е посочена цената на исковата претенция- изискване на закона
съобразно разпоредбата на чл. 127 ал.1 т. 3 от ГПК.
Не са посочени съобразно разпоредбата на чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК в какво се изразяват
причинените имуществени и неимуществени вреди чието репариране се претендира чрез
предявения иск пред съда въз основа на деликтна отговорност. Необосновано е чрез
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба какви са настъпилите за ищеца
имуществени вреди, чието репариране се претендира, както и необосновано от фактическа
страна е и в какво се изразяват неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
нанесения му побой.
Съдът при проверка за редовността на исковата молба установи, че не е внесена дължимата
във връзка с депозирания иск държавна такса, която с оглед цената на предявените искове и
съобразно разпоредбата на чл. 1 от ТДТССГПК, следва да е в размер на 1 340.00лв. За да се
ползва от хипотезата на разпоредбата на чл. 83 ал.1 т. 4 от ГПК, ищецът следва да представи
ведно с исковата молба заверен препис от влязло в законна сила споразумение по
2
цитираното НЧХ дело № 2477/2018г. по описа на PC Б., което в настоящия случай не е
сторено.
Налице е нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 128 т. 3 от ГПК, доколкото не е
представен препис от исковата молба и книжата по делото, за връчване на насрещната
страна по делото.
Макар да не съставлява самостоятелно основание за оставяне на исковата молба без
движение, налице е нередовност на исковата молба и по смисъла на чл. 127 ал.4 от ГПК- не
е посочена банкова сметка или друг начин на плащане на паричното задължение по
предявения осъдителен иск.
Изложените съображения налагат извода за нередовност на исковата молба, поради което
същата следва да бъде оставена от съда без движение, като се даде възможност на ищцата на
основание чл. 129 ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от получаването на съобщението за
настоящото определение от съда, да отстрани нередовностите на исковата молба.
На ищеца чрез неговия пълномощник следва да бъде указано:
1) да представи поправена искова молба, в която да се съдържа: цена на предявените искове;
обстоятелствата в какво се изразяват претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди от процесното деяния; банкова сметка или друг начин за плащане на визираното в
исковата молба парично вземане;
2) представи пълномощно за адв. Е.И., даващо и право да го представлява при подаване на
исковата молба, респ. в производството по настоящето дело;
3) да представи доказателства за влязло в сила споразумение, с оглед освобождаване от
дължимата се държавна такса;
4)представи препис от поправената искова молба, ведно с книжата по делото за връчване на
другата страна по делото.
Следва да се укаже също така на ищеца, че при неотстраняване на констатираните
нередовности на исковата молба в дадения едноседмичен срок, исковата молба ведно с
приложенията към нея, ще бъде върната, а делото прекратено /арг. от чл.129, ал.3 ГПК/.
Следва да бъде указано на ищеца, че съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.2 от ГПК, ищецът
е длъжен в исковата молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които
ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства с които разполага към
този момент, както и да направи доказателствените си искания за събиране и на други
доказателства, включително искания за допускане и назначаване на експертизи.
Водим от горното и на основание чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 127 ал.1 т. 2, 4 и 5 от
ГПК, чл. 128 т. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ за отстраняване на нередовностите,
3
посочени от съда в обстоятелствената част на настоящото определение.
ДАВА възможност на ищеца да отстрани нередовностите на депозираната пред съда
исковата молба съгласно подробните указания на съда, като в случай че не стори това в
едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда,
съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата
молба ще бъде върната на ищеца.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
4