№ 1306
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510249 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №1439 от 31.01.2023г., постановено по гр.дело №43539/2021г. по
описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, е осъдена на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59
ЗЗД „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК *********, да заплати на
М.Й.М., с ЕГН **********, сумата от 9317.97 лв., представляваща сума, получена без
правно основание по изпълнително дело №20168400400564 и по изпълнително дело
№20178130401878, както сумата от 1497.61 лв., представляваща платени такси и
разноски в изпълнителното дело, с които взискателят (ответникът) се е обогатил
неоснователно. С решението е осъдена „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с
ЕИК *********, да заплати на М.Й.М., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 1692.52 лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата по делото – К. А. Г., с ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв.Г. Н., с надлежно учредена представителна власт, с
която се обжалва изцяло решение №1439 от 31.01.2023г., постановено по гр.дело
№43539/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, което е постановено между други
страни, различни от тези по настоящото дело и същото се отнася за друг правен спор.
Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който е
постановен по иск, който не е бил предявен от ищцата срещу ответника.
Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да обезсили като недопустимо обжалваното решение
и делото се върне на СРС, който да се произнесе по предявения иск. Претендира
1
присъждане на разноски, направени пред настоящата съдебна инстанция. Представя
списък по чл.80 от ГПК. Прави искане за възстановяване на внесена държавна такса по
подадената въззивна жалба като твърди, че не е станала повод за образуване на
въззивното производство.
Въззиваемата страна - „ФРИГ“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв.К., с приложено пълномощно, не депозира писмен отговор, в
съдебно заседание взема становище за основателност на подадената въззивна жалба.
Моли съда, жалбата като основателна да бъде уважена, а обжалваното
първоинстанционно решение - обезсилено, като недопустимо. Не претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивника-ищца разноски, сторени във
въззивното производство, за платено адвокатско възнаграждение.
Предявени са от К. А. Г., с ЕГН **********, срещу „ФРИГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, при условията на субективно и обективно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл.131, ал.1, т.2 от ЗЗП.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от
ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по
който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищцата в исковата молба чрез
наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради
следните съображения:
В настоящия случай при постановяването на обжалваното съдебно решение,
първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. С обжалваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД с какъвто не е бил сезиран, т.е. СРС не се е произнесъл по предявен иск, както
и е постановил съдебен акт между страни, различни от тези по делото. В случая
ищцата - К. А. Г. ясно и точно е формулирала петитум на исковата молба да бъде
осъден ответника - „ФРИГ“ ЕООД да й заплати обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на сумата от 8000 лв., причинени
от пожар, възникнал на 23.12.2020г. от проявен дефект на продадена стока – био-
камина, с наименование „Био Камини Фрия“. Заявеният петитум на исковата молба
определя пределите на търсената съдебна защита от ищцата срещу ответника. В
конкретния случай с оглед наведените в обстоятелствената част на исковата молба
факти и обстоятелства и заявения петитум на предявените искове се налага
категоричен извод, че ищцата е предявила срещу ответника при условията на
субективно и обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.131,
2
ал.1, т.2 от ЗЗП. В случая с диспозитива на обжалваното решение СРС се произнася по
иск, предявен от М.Й.М., с ЕГН **********, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, с ЕИК *********, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, какъвто не е
предявен.
По горните аргументи въззивният съд приема, че СРС се е произнесъл между
страни, различни от тези по настоящото дело и по предмет, за който не е бил сезиран,
поради което обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, разгледан е иск
на непредявено основание. Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС,
обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само
в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е
недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши
по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на
иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва
положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен
да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл
по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е
недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща
надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Съгласно ТР №1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за
предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на
делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното
материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска.
Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно
въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа
на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран,
когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното
основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения,
решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати
делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
В процесния случай настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявения иск, така както е заявен по
петитума на исковата молба, между страните по делото, поради което е постановил
недопустимо решение. Обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
С оглед на изложените аргументи и на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК
решението на СРС следва да бъде обезсилено като недопустимо, поради произнасяне
от първостепенния съд по иск, с който не е бил сезиран, между страни, които са
различни от тези по настоящото дело, без обсъждане на правнорелевантните факти.
Делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се
произнесе по действително предявените осъдителни искове с правно основание чл.131,
ал.1, т.2 ЗЗП. Новото разглеждане следва да започне от извършването на преценка за
редовност на исковата молба, съгласно изискването на чл.129 ГПК, тъй като
въведеният от ищцата предмет на делото не е индивидуализиран – липсва
конкретизация на размера на предявените искове поотделно за всяка една от
претендираните вреди – имуществени и неимуществени, в рамките на общо заявения
3
размер от 8000 лева. Едва след като ищцата конкретизира всеки от предявените от нея
искове по вид и размер и след размяна на книжа по чл.131 ГПК, първостепенният съд
следва да изготви доклад по делото по чл.146 ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
По отношение на искането на въззивника - ищца за възстановяване на внесена
държавна такса по подадената въззивна жалба като твърди, че не е станала повод за
образуване на въззивното производство, съдът намира, че следва да се остави без
уважение като неоснователно доколкото в закона няма предвидена такава възможност.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК изцяло решение
№1439 от 31.01.2023г., постановено по гр.дело №43539/2021г. по описа на СРС, І
Г.О., 28-ми състав, с което е осъдена на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК *********, да заплати на М.Й.М., с
ЕГН **********, сумата от 9317.97 лв., представляваща сума, получена без правно
основание по изпълнително дело №20168400400564 и по изпълнително дело
№20178130401878, както сумата от 1497.61 лв., представляваща платени такси и
разноски в изпълнителното дело, с които взискателят (ответникът) се е обогатил
неоснователно, както и е осъдена „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК
*********, да заплати на М.Й.М., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 1692.52 лв., представляваща направени по делото разноски.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се
произнесе по действително предявените от К. А. Г., с ЕГН **********, срещу „ФРИГ“
ЕООД, с ЕИК *********, при условията на субективно и обективно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.131, ал.1, т.2 от ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4