Р
Е Ш Е Н И Е
№
260493
гр.
П., 25.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Антонова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5141 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 18 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството
по делото е образувано по молба на Ф.Й.Й.,
ЕГН: **********,*** - пострадалото лице против М.В.М., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***.Към подадената молба е представена и декларация по
чл. 9 от ЗЗДН.
В
молбата се изтъкват доводи за
упражняване на психическо и физическо насилие от страна на М.В.М., с
твърденията, че на 16.09.2020г. М.В.М.,
извършил следните действия спрямо молителката, като актове на психическо
насилие спрямо същата, а именно: виждайки я пред къщата, на адрес: гр. П., ул. ****се
насочил към нея, като започнал да я псува на майка и да я нарича „курво“, „проститутко“, „сега ще те
закопая“, като видът му бил много агресивен, от което молителката много се изплашила, че този път
действително може да я пребие и едва успяла да избяга и да се скрие и да се
затвори в къщата.
В
молбата на молителката са описани и допълнителни обстоятелства, а именно, че тя
е възрастна жена и инвалид с решение на ТЕЛК. През 2016г. сочи, че тя и нейният съпруг, който бил жив тогава, продали къщата
си на нейната дъщеря и на М.В.М., който и е внук и е дете на нейния ****, със
запазено вещно право на ползване на имота. Въпреки изготвения нотариален акт и
до момента посочената сума твърди да не и е изплатена. Първоначално всичко
вървяло добре, но след смъртта на съпруга й през 2017г., внукът й М.М. започнал
да вдига непрекъснати скандали и да й се заканва, че ще я изхвърли от къщата.
От
началото на 2020г. положението станало нетърпимо, като М. започнал да я обижда и да я нарича –при положение, че
е възрастната жена „курва“,
„проститутка“, да й се заканва, „Аз ще те
унищожа, няма ти да живееш, ще те съсипя.“ Много често, като я видел
започвал да се изсилва да я удари и да замахва, като спирал в последния момент,
след като тя се прививала и снишавала.
Не й разрешавал да излиза от една стаичка, като не й позволявал да съхранява
свои лични вещи или вещи необходими за нейното съществуване.
Дълго
време тя не предприемала мерки срещу
него, къде от страх, къде от срам, че родният й внук й посяга, но в последно
време, сочи, че неговите действия
станали нетърпими и опасни.
В
началото на м. септември.2020г. той отново твърди да я нарекъл - „курва“,
„проститутка“ и й се заканил, че ще я унищожи и че няма да и даде да живее,
като посегнал да я удари. Тя се опитала да прибере дървата за огрев, които й
били докарали, но той я изгонил и не й позволил да ги прибере в
мазето на къщата. Тогава не издържала и подала молба до Първо РУ П., като
районният инспектор извикал М.М. в полицията и го предупредил.
Впоследствие описва процесния акт на домашно насилие, а именно, че на 16.09.2020г. М. виждайки я пред къщата се
насочил към нея към -започнал да я псува на майка и отново да я нарича „курво“,
„проститутко“, „сега ще те закопая“, като видът му бил много агресивен, от
което тя много се изплашила, че този път действително може да я пребие и едва
успала да избяга и да се скрие и да се затвори в къщата.
Ето
защо по повод на последният акт на домашно насилие, извършени срещу нея от
ответника и като се има предвид, че изпитва реален страх, че същият може в
афектно състояние да извърши неща и действия опасни за живота и здравето и, то
моли съда на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН да издаде ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА
ЗАЩИТА, ведно с произтичащите от това последици, с която:
1. Да задължи ответника М.В.М., да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея.
2. Да отстрани ответника М.В.М. ***,
върху което има запазено вещно право на ползване.
3. Да забрани на ответника да
приближава до нея, както и жилището, находящо се в гр. П., както и всяко
жилище, на което се установи да живее към момента на издаване на заповедта за
защита.
Съдът
след като взел предвид отправеното
искане за допускане за незабавна защита и се запознал с така изложената
фактическа обстановка, изследвал наведените в молбата доводи, като преценил и приложимото право констатирал
с доклада си по делото, че са налице предпоставките на чл. 18 и сл. от ЗЗДН,
тъй като от посочените данни за осъществено от ответника върху Ф.Й.Й., ЕГН: **********,*** психическо насилие съдът заключил, че
съществува непосредствена опасност за здравето и живота й, поради което и съдът разпоредил за се издаде заповед за незабавна
защита, като по отношение на ответникът бъдат приложени мерки съгласно чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН до приключване на производството.
Била издадена Заповед за незабавна защита №26003
от дата 21.09.2020, с която съдът наложил следните
мерки за защита спрямо молителката: НАЛАГА
МЯРКА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА срещу М.В.М., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, за осъществено на 16.09.2020
г.. ДОМАШНО НАСИЛИЕ по
отношение на баба си Ф.Й.Й., ЕГН: **********,***,
като
ЗАДЪЛЖАВА М.В.М., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на баба си Ф.Й.Й.,
ЕГН: **********,***.
ЗАБРАНЯВА на М.В.М., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ПРИБЛИЖАВА баба си Ф.Й.Й.,
ЕГН: **********,***, жилището й находящо се на адрес гр. П., ул. „***и
местата за социални контакти и отдих, на
по- малко разстояние от 5 / пет / метра.
ОТСТРАНЯВА
М.В.М., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: *** от съвместно обитваното с баба му жилище находящо се на адрес гр. П.,
ул. „***, до постановяване на влязъл в сила окончателен съдебен акт в
настоящото производство.Заповедта е била изпратена за спазване на нейното
изпълнение на компетентните органи. Следва да се посочи, че съдът в доклада си
е изискал представянета на допълнителни писмени доказателства по ЗЗДН, като е
спазил буквата на закона, досежно императивното изброяване кои доказателства по
делото съдът следва да изиска служибно- в това число дали лицето се води на
диспансерен отчет /ответника/, справка за съдимост на същото и дали на лицето
са били налагани мерки по ЗЗДН и е вписано в специалния регистър –по арг на чл.9, ал.4 от ЗЗДН. Още при
подадената молба за защита, съдът при запознаване с изложените твърдения в
молбата, е намерил, че сезиращата го молба е подадена от легитимирани лица съгласно
чл. 8, вр. чл. 3 ЗЗДН, насочена е към постановяване на допустими мерки за
защита по чл. 5 ЗЗДН, срещу лице по чл. 3 ЗЗДН, в същата са изложени твърдения
за осъществени актове на психическо
насилие спрямо пострадалата, съдържа данни за връзката им с извършителя /нейн
внук/, приложена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от молителката.
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, с оглед описаните
актове на домашно насилие с посочените дати на осъществяването им – 16.09.2020 г. Предвид това, съдът я е приел и за процесуално
допустима и редовна и като такава е била приета за разглеждане в открито съдебно
заседание, като по делото са били проведени две открити с.з. преди
постановяване на решението по делото. В първото по делото с.з. молителката се е
явила лично и с упълномощен представител- адв. Б., като поддържа молбата и
впоследствие за второто с.з. по делото ангажира и писмени доказателства по
делото чрез разпита на свидетел. Ответникът се е явил в първото по делото с.з.,
като същият е бил с упълномощен
представител - адв. К.М.. Страните са заявили следните становища-
че тормоза над молителката продължава,
като адв Б. е посочил, че ответникът не
е изпълнил заповедта и не е напуснал къщата. Заявил е на баба си- молителката, че няма да напусне къщата и непрекъснато й
повтарял, че къщата е негова собственост и той нея ще я изгони. Ответникът от
своя страна е отрекъл посочените обстоятелства, като е посочил пред съда, че е
получил заповедта за защита и е напуснал жилището веднага, щом получил
заповедта и че живее в гр. С. кв. **,
където живее неговата жена майката.
Молителката в лично качество е посочила, че не може да живее с внука си в един
дом и че същият не й дава нищо да прави по двора., до мазето мазето не можела
да отиде, като дори и изключил и телевизията от антената. В последното по
делото с.з. ответникът не се е явил, не е изпратил и представител по делото,
като молителката се е явила лично и с адвокат Б.. След събиране на поисканите
от молителката гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля- М.Б.С.и след
приобщаване на множество писмени доказателства по делото, а именно: Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползуване от
***г. и Експертно решение от 06.12.2004 г. на Ф.Й.. писмо с рег.№
262420/30.09.2020 г. от Психиатрично отделение при МБАЛ „Р.Ангелова“ АД – П., с
което уведомяват съда, че М.В.М. не се води на отчет в Психиатрично отделение
при МБАЛ „Р.Ангелова“ АД – П., справка за съдимост на ответника, че същият е
неосъждан към момента и справка от регистъра по ЗЗДН, че няма наложени мерки по
ЗЗДН по отношение на ответника М.М., както и завеждани други дела по ЗЗДН,
както и изискани и докладвани по делото
писмени доказателства:Писмо с рег.№ 263602/13.10.2020 г. от Първо Районно
управление при ОД на МВР – П., с което изпращат материалите по преписка с вх.№
313000-9669/2020 г. по описа на ОД МВР-П. и уведомяват съда, че след извършена
проверка в АИС „Деловодство“ на Първо РУ-П. се установява, че с вх. №
192000-10451/03.09.2020 г. по описа на Първо РУ-П. е заведена преписка с рег. №
2879/2020 г. по описа на Районна прокуратура – П., образувана по повод
депозиран в РП – П. сигнал от Ф.Й.Й., Писмо с рег.№ 265295/30.10.2020 г. от
Първо Районно управление при ОД на МВР – П., с което уведомяват съда, че след
извършена проверка по преписка с № 192000-10451/2020 г., за депозирана жалба до
РП-П. с № 2879/2020 г. от Ф.Й.Й. срещу В.М.И., М.В.М. и В.С.И.. В хода на
проверката от РП-П. е изпратена за присъединяване към преписката молба от Й.,***
да оттегли жалбата й. По същество молителят чрез своя представител моли съда да
постанови решение, по силата на което да приеме, че молбата е основателна и да
наложи поисканите мерки за защита.
След
като прецени събраните по делото доказателства Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът М.В.М. е неосъждан, не се
води на отчет в „Психиатрично отделение“ на МБАЛ “Р. Ангелова“ - гр. П. и спрямо
него няма налагани мерки по ЗЗДН.
От
изисканата информация от Първо РУ на МВР – П. за преписка, и представено по делото с писмо с
рег.№ 265295/30.10.2020 г. от Първо Районно управление при ОД на МВР – П., се
установява, че действително по сигнал на
молителката е заведена процесната преписка, срещу три лица, в това число и
ответника, като същата е изпратена в РП-П. /съдът не е изискал преписката,
предвид останалите събрани доказателства по делото и пасивното процесуално
поведение на ответника, който не оспорва и възникването на конфликта/. С
цитираното писмо от Първо Районно
управление при ОД на МВР – П.,уведомяват съда, че след извършена проверка по
преписка с № 192000-10451/2020 г., за депозирана жалба до РП-П. с № 2879/2020
г. от Ф.Й.Й. срещу В.М.И., М.В.М. и В.С.И.. В хода на проверката от РП-П. е
изпратена за присъединяване към преписката молба от Й.,*** да оттегли жалбата.
По делото са представени и докладна и протокол за предупреждение от 30.09.2020
г., последващи издадената заповед за незабавна защита, с които полицейски
инспектор е предупредил лицето, да се въздържа от актове на домашно насилие
спрямо неговата баба.
Видно
от заявеното от самата молителка по делото, кореспондиращо с останалия събран
по делото доказателствен материал се установява, че ответникът и тя живеят в
една къща, и са в непрекъснат досег един с друг, като макар и в къщата да
живеят и други хора, и да има и два входа, то това не препятства възникването
на перманентни скандали и конфликти между лицата в къщата и в частност между
молителката и ответника- нейн внук. Видно от заявеното от нея самата в молбата
и доразвито и в с.з. след смъртта на съпруга през 2017 г. започнали нейните усложнени
отношения с нейния внук, породени от обстоятелството, че видно и от
представения по делото нотариален акт- Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползуване от ***г., то
същата е прехвърлила заедно със съпруга му приживе собствеността на имота на С.М.С./нейна дъщеря/ и М.В.М.- нейн внук,
собствеността на процесното жилище при равни квоти – ½ ид.ч.
съсобественост между посочените за купувачи лица, като в нот акт е описано, че
цената е изцяло заплатена, а прехвърлителите си запазват пожизненото право на
ползване върху имота. Следователно преживялата молителка е
със запазено пожизнено право на ползване върху целия имот
/в това число и едната втора идеална част, прехвърлена на нейния внук/.
Очевидно, че същата не може да упражнява след смъртта на съпруга си
това свое право, поради непрекъснат тормоз- психически, с перманентни заплахи
да прерастне във физически от страна на нейния внук, който смятайки себе си за
собственик, не позволява на своята баба, която освен че е на преклонна възраст,
видно и от представеното телково решение- Експертно решение
от 06.12.2004 г. на Ф.Й., е и с влошено здравословно
състояние.На фона на тези факти, внукът-ответник, вместо да полага грижи за
своята възходяща –баба, останала вдовица след смъртта на съпруга й, видно от
всички събрани по делото доказателства не й позволява да води нормален начин на
живот, нещо повече видно от заявеното от самата нея и от свидетеля, то дори и след
заповедта за незабавна защита, по силата на която следвало да напусне къщата-
не го е сторил, като по данни на свидетеля и МВР не е успяло да го накара да
напусне къщата, като това е в противовес на заявеното от ответника в първото по
делото с.з., че се е преместил да живее след заповедта в С. при майката на
своята жена. Съдът дава вяра на заявеното от свидетеля /”… Откакто има заповед М. е в
къщата, но не излиза. Той получава пари от апартаментите. Той не изпълнява
заповедта и в момента. От началото, когато заспорихме за мазето, той се
опитваше да агресира, но се спря. Не зная защо не са го изгонили. Той отиде при
полициите, когато бяхме сигнализирали, че не е напуснал къщата, които идваха
към нас и той ги пресрещна и ги накара да си тръгнат. Полицаите си тръгнаха.
Той ги пресрещна на пътя и говори с тях и те се върнаха. Ние се обаждахме на
полицията два пъти. След случката с дървата се обадихме на полицаите. Обаждахме
се и преди да подаде баба молбата. Когато стана ясно, че М. трябва да се изнесе
от къщата, пак се обадихме в полицията и той ги пресрещна и те се върнаха. Не
дойдоха на адреса….”/ и молителката, поради което и намира,
че ответникът не е проявил уважение и към правовия ред и задължението, което
съдът му е вменил да напусне жилището, което е крайно укоримо поведение. Видно
от заявеното от молителката, то внукът й „не й дава нищо да прави по двора”, до
мазето не можела да отиде, като дори и
изключил и телевизията от антената, тоест
същият я лишава от елементарни битови необходимости и дори ограничава правото й
на придвижване в дома. Тези
обстоятелства, изложени както от самата
молителка лично пред съда, така и в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
които се ползват със самостоятелна доказателствена сила по арг. На чл. 13 от ЗЗДН, се подкрепят напълно като съдържание и смисъл и от събраните по делото на
поисканите от молителката гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля- М.Б.С.,
живеещ в същата къща и също внук на молителката, който освен че разказва за
дългогодишните усложнени отношения в семейството /”..Ф. ми е баба. Аз съм син на С.М., която е
дъщеря на молителката Ф.. Ф. има три деца. М. ми е братовчед. Син е на вуйчо ми
В.М.И., който е брат на моята майка. М. е син на сина на Ф..***. В една къща
живеем, но с два различни входа. Аз се разбирам с баба ми. М. не се разбира с
баба. Проблемът е заради мен, защото аз живея в къщата. М. тормози баба ми,
защото иска да я изгони и да не живее тя там. Къщата е на баба ми и тя я
преписа на майка ми и на М. по една половина. Оттам възниква конфликта, че
другата половина е на майката ми. Той иска да разкара всичките ни и иска да
остане сам в къщата. М. не се разбира и с майка ми, и с мен. Това е от доста
време, може би 3-4 години има. М. не зная дали работи. Нямам представа. За
пиене, не знам дали пие. М. не зная дали пие. Кара се по принцип, може да се
каже че е агресивен. Лош човек е. Аз не говоря с него.”/,
сочи и че е бил свидетел не само как преди процесния инцидент, за който е било
образувано делото, но и преди това ответникът е тормозел своята баба. За
инцидента от 16.09.2020 г., свидетелят излага обстойно как са се развили
действията и причината за възникване за конфликта- докарани дърва за огрев за
бабата, довели до изблик на словесна агресия от страна на ответника и изричане
от негова страна по адрес на баба му на цяла плеяда от недопустими от морална
гледна точка думи и изрази, така свидетеля, точно както е описано и в молбата
да защита и декларацията посочва, че –„М. не дава на баба ми да си прибере дървата,
да гледа телевизия. Викана е полиция по различни поводи. Последната дата беше
през месец септември тази година. В началото на септември чух, че я нарече: „Проститутка“
Каза й: „Курво, аз ще те убия“. Аз бях с нея навън точно, когато пристигнаха
дървата.И аз ги прехвърлях. И той започна да се кара с нея. Той идваше си с
жена си и аз бях свидетел как обижда баба ми. Той не искаше тя да си внася
дървата. Казва, че това мазе не е наше. Баба ми живее в същия двор, но влиза
от един вход. М. влиза от друг вход.
Къщата е на един етаж, с два отделни входа – единият е от север и единият е от
запад. Тя си има отделна стая, откъдето влиза от половината на дъщеря си. М. е
изключил кабелната телевизия на баба ми. Постоянно търси повод да се кара с
нея. Баба гледа да не го среща по двора и не излиза, когато той е там.
Непрекъснато има конфликти с М.. През този ден само я обиждаше, тръгна да
жестикулира, но не я удари през този ден. Баба ми се страхува от М.. Не съм
виждал М. да удря баба ми. Той живее със жена си, която е ***. Баба се разбира
с детето им. Баба се разбира с мен и майка ми. В нашата къща живеем аз, баба
ми, майка ми, М. и бащата на М.. Доколкото знам М. ***, които са дадени под
наем…”.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, като ги
намира за обективни, безпристрасни въпреки родството с молителката, преценени
по реда на чл. 172 ГПК, като съответни на целия останал събран по делото
доказателствен материал, който еднозначно сочи, не само че на процесната дата,
за която е настоящото дело молителката и ответникът са в конфликтна ситуация, в
която жертва е била молителката- обиждана по най-грозен и циничен начин и то от
своя внук, което прави многократно по –укоримо поведението на последния. Същият
е упражнил неимоверен психически тормоз над своята баба, наричайки я с
най-вилгарни думи и изрази без никаква дори и провокация от нейна страна,
същата просто е искала да си прибере докараните й дърва за огрев, за което
последният я е залял с обиди и хули- че е възрастната жена е определяна като- „курва“, „проститутка“, да й се
заканва, „Аз ще те унищожа, няма ти да
живееш, ще те съсипя.“
Следоветално, и при положение, че
обстоятелства за родството между страните не е спорно и се съдържа
и в представените писмени доказателства, то съдът намира изложеното в молбата
за защита и декларацията по ЗЗДН, за действително развира се ситуация по
начина, по който е описана и следователно акта за насилие по ЗЗДН е доказан по
делото.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира молбата за допустима,
доколкото актът на домашно насилие, който се твърди, че е извършен от ответника (на 16.09.2020
г...), попада в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице (чл.8, т.1 от ЗЗДН) и срещу
лице, което е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по нея (чл.3, т. 5 от ЗЗДН).
Страните не оспорват
обстоятелството, че на процесната дата- 16.09.2020 г.. е възникнала ситуация по повод пристигналите
дърва за огрев за зимата на молителката, но ответникът твърди, че не е обиждал
баба си, докато молителката твърди обратното.
Спорен по делото се явява основният факт- имало ли е извършен спрямо молителката
от страна на ответника акт на домашно насилие процесния ден, както твърди
молителката, и което изцяло, видно от гореизложеното се отрича от страна на
ответника по делото, който обаче от своя страна не е ангажирал нито едно
доказателство- писмено или гласно такова /макар че му е била дадена такава
възможност от съда/, с които да обори описанато в молбата и декларацията от
молителката. Същата от своя страна, ангажира надлежни писмени и гласни
доказателства и успява при условията на пълно и главно доказване в процеса
еднозначно да докаже, че на процесния ден и по посочения повод и именно от
страна на ответника- нейн внук, спрямо нея и то не за първи път е реализиран
акт на домашна насилие- заплахи, обиди, тоесто проявен като психически и
емоционален тормоз, на път да прерасне и във физически такъв /ответникът е
замахвал да я удари/, поради което и съдът, вземайки предвид че и при изпъление
на вменените му от ЗЗДН задължения е събрал допълинтелни писмени доказателства
служебно /справка съдимост за лицето, справка дали се води на психиатричен
отчет, справка дали е вписан в регистъра по ЗЗДН/, то настоящият съдебен състав
достигна до обоснован правен извод, на база приетата за установена фактическа
обстановка по делото, че молбата е основателна и доказана.
Съдът намира, че следва да посочи и следното:
Съгласно
дефинитивната правна норма на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се
определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице
Анализирайки
събраните в хода на производстото доказателства – в т. ч. 1 брой декларация по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
(която съгласно чл.13, ал.3 от същия закон съставлява достатъчно доказателство
за основателността на молбата), съдът намира, че по делото е установено по
категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната молба на Ф.Й.Й., ЕГН: **********,*** , акт на домашно насилие под формата на психическо,
в предетап да прерастне във физическо и емоционално насилие спрямо нея. Тук
следва съдът да посочи във връзка с естеството на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН следното: ЗЗДН съдържа
особеност и относно доказателствата, които се представят в това производство.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителят прилага декларация към молбата, с която
търси защита от домашно насилие, като в случая молителката е приложила такава,
като в същата в детайли е описала акта на осъществено спрямо нея домашно
насилие- начина и обстоятелствата, при които това е станало и как е било
проявено същото /инкриминираните думи/ и авторът на същото- децетът-нейн внук.
Относо практиката на съдилищата във връзка със задължението за представяне на
такава декларация, то следва да се посочи, че някои от тях я считат за
задължителна и дават указания за представянето й, като част от необходимия
доказателствен обем по делото, а други считат, че ако молителят не желае да я
представи, не може да бъде задължаван за това /като второто становище е
преобладаващото такова/. ЗЗДН не предвижда санкция за непредставяне на
декларацията. Дори и да се дадат указания от съда да се представи декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и същите не бъдат изпълнени, това не е основание молбата
да бъде върната или да не бъде уважена. Доколкото декларацията има характер на доказателство в процеса,
непредставянето й би лишило молителя от възможността да получи защита само въз
основа на представянето й (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Търсещият защита може да
разполага с други писмени документи или да ангажира гласни доказателства за
доказване на главния факт в процеса - извършването на посоченото в молбата
насилие и поради това да се откаже от правото си да представи декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН. Освен това, той носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, поради което може да бъде санкциониран, ако представи декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и по една или друга причина съдът счете молбата му за
неоснователна. Заповедта за защита може да бъде издадена и само въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, което е
по арг. На чл. 13 , съглосно които- ал.1- В производството по издаване на заповед за защита са
допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1
могат да бъдат и:
1. протоколите, докладите и други актове, издадени от
дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози,
консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от доставчици на социални
услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги;
3. декларацията по чл. 9, ал. 3.
И ал. 3- Когато няма други доказателства, съдът издава заповед
за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.. Разумът на
закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажиратникакви други доказателства за
насилието – то е извършено в място, където други лица не са присъствали
/каквато е и настоящата хипотеза, като са самия тъврядн акт на насилие за присъствали
само молителят и ответникът, а ангажираните доказателства впоследствие- гласни
и писмени- сведения, докладни записки и разпити на свидетели, допълват косвено
картината на деянието чрез последиците. В случая обаче освен декларацията, са
събрани и набор от писмени и гласни доказателства, описани като съдържание и
смисъл по-горе, като от друга страна и ответникът е демонстрирал почти изцяло
пасивно поведение в процеса, като от всички събрани доказателства по делото се
доказва основателността на описаните твърденията
в молбата.Ответната страна не ангажира извън обясненията на ответника, които в
случая имат двойнствена правна природа, предвид естеството на производството,
като средство за защита и като доказателствено средство, други доказателства,
които да оборят тезата на молителката и заявеножто от нея в декларациите и
молбата й. Същевременно съдът не кредитира и обясненията на ответника, като
намира, че в случая, те се явяват изолирани като твърдяния на база останалия
събран по делото доказателствен материал, както и не кореспондират със същия,
напротив опровергани са от същия- видно от заявеното от свидетеля, другият внук
на молителката в с.з. ответникът дори не
е спазим заповедта за незабавна защита, издадена от съда, за която и МВР следва
да следи, а е останал да живее в къщата,
под един покрив с молителката, което пък от своя страна предвид преживяното е
извор на страх и стрес у същата и то на нейната възраст, че може да преживее
спокойно старините си. Видно и от всички писмени доказателства, се установява,
че посочените данни в молбата и декларацията- същите напълно кореспондират с
изложеното от молителката в молбата по делото и приложената попълнета
декларация по делото, като съдът вземайки предвид и заявеното при разпита по
време на делото на свидетеля М.Б.С.,
живеещ в същата къща и също внук на молителката, който освен че разказва за
дългогодишните усложнени отношения в семейството /”..Ф. ми е баба. Аз съм син на С.М., която е
дъщеря на молителката Ф.. Ф. има три деца. М. ми е братовчед. Син е на вуйчо ми
В.М.И., който е брат на моята майка. М. е син на сина на Ф..***. В една къща
живеем, но с два различни входа. Аз се разбирам с баба ми. М. не се разбира с
баба. Проблемът е заради мен, защото аз живея в къщата. М. тормози баба ми,
защото иска да я изгони и да не живее тя там. Къщата е на баба ми и тя я
преписа на майка ми и на М. по една половина. Оттам възниква конфликта, че
другата половина е на майката ми. Той иска да разкара всичките ни и иска да
остане сам в къщата. М. не се разбира и с майка ми, и с мен. Това е от доста
време, може би 3-4 години има. М. не зная дали работи. Нямам представа. За пиене,
не знам дали пие. М. не зная дали пие. Кара се по принцип, може да се каже че е
агресивен. Лош човек е. Аз не говоря с него.”/, сочи и че е
бил свидетел не само как преди процесния инцидент, за който е било образувано
делото, но и преди това ответникът е тормозел своята баба. За инцидента от
16.09.2020 г., свидетелят излага обстойно как са се развили действията и
причината за възникване за конфликта- докарани дърва за огрев за бабата, довели
до изблик на словесна агресия от страна на ответника и изричане от негова
страна по адрес на баба му на цяла плеяда от недопустими от морална гледна
точка думи и изрази, така свидетеля, точно както е описано и в молбата да
защита и декларацията посочва, че –„М. не дава на баба ми да си прибере дървата,
да гледа телевизия. Викана е полиция по различни поводи. Последната дата беше
през месец септември тази година. В началото на септември чух, че я нарече: „Проститутка“
Каза й: „Курво, аз ще те убия“. Аз бях с нея навън точно, когато пристигнаха
дървата.И аз ги прехвърлях. И той започна да се кара с нея. Той идваше си с
жена си и аз бях свидетел как обижда баба ми. Той не искаше тя да си внася
дървата. Казва, че това мазе не е наше. Баба ми живее в същия двор, но влиза
от един вход. М. влиза от друг вход.
Къщата е на един етаж, с два отделни входа – единият е от север и единият е от
запад. Тя си има отделна стая, откъдето влиза от половината на дъщеря си. М. е
изключил кабелната телевизия на баба ми. Постоянно търси повод да се кара с
нея. Баба гледа да не го среща по двора и не излиза, когато той е там.
Непрекъснато има конфликти с М.. През този ден само я обиждаше, тръгна да
жестикулира, но не я удари през този ден. Баба ми се страхува от М.. Не съм
виждал М. да удря баба ми. Той живее със жена си, която е ***. Баба се разбира
с детето им. Баба се разбира с мен и майка ми. В нашата къща живеем аз, баба
ми, майка ми, М. и бащата на М.. Доколкото знам М. ***, които са дадени под
наем…”,
и като съобрази, че изложеното от същия
кореспондира напълно с описаното в писмените доказателста по делото, то съдът
кредитира показанията му и при така изложената доказателствена
съвкупност в посочения смисъл, съдът намира, че по делото се доказа, че на
процесната дата ответникът е извършил спрямо молителката на посочения адрес, на който и двамата
пребивават-
в гр. П., ул***твърдяния акт на домашно насилие.
Съгласно разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът налага една или повече
мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената заповед за
незабавна защита.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени
мерките по чл. 5, т. 1, т.2 и т. 3 от
ЗЗДН за един средно продължителен срок от 4 месеца /чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН/, през
който период съдът намира, че същият би могъл да свикне да съобразява поведението
си със закона и правилата на морала, предвид и тясното родство между страните-
баба и внук. При налагане мярката по чл. 5, т.2 от ЗЗДН- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище
за срока, определен от съда; Съдът съобрази, че макар и да се
касае за къща с един административен адрес, с два входа, като бабата би могла
да влиза и през другия вход, че все пак страните живеят в една къща и нещо
повече именно там е реализиран акта на насилие и примината за дългогодишните
напрежения в отношенията между страните е именно процесната къща, където внукът
–ответникът не позволява на възрастната си баба, със запазено пожизнено право
на ползване да живее нормално в къщата- да си пребере дървата, да гледа
телевизия, да отиде да мазето, да излезе на двора, като всяка едно движение на
последната е със страх от последстваща словесна или физическа агресия от страна
на ответника. Тоест същата е напълно лишена от едно нормално живеене и битуване
и то на дома, който е бил нейн и чиято собственост е прехвърлила на
родствениците си. Съдът намира, че за посочения срок, ответникът следва да се
отстрани от този дом, не само за да преосмили поведението си, но и за да се
осигури едно спокойствие на молителката, като за да вземе и тази мярка спрямо
ответника, съдът съобрази, че видно от данните по делото, същият има и друго
място, където временно да живее /самият той сочи това в с.з./, както и че след
издаване на заповедта за незабавна защита по делото, последният не се е
съобразил със задължението да напусне жилището, разпоредено от съда, и нещо
повеме тормозът е продължил спрямо баба му. Всички изложени доводи налагат в
случая да се наложи и тази мярка и обосновават времевата и продължителност,
коята съдът намира, че не е максимална, но е достатъчна. Същото важи и за
другите две наложени мерки.
С оглед императивната разпоредба на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на ответника
задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в минималния
посочен в закона размер от 200 лева, като взе предвид при определяне размера на
същата, че по делото няма данни за други жалби по ЗЗДН срещу това лице, че
същото е неосъждано .
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в тежест на
ответника е и дължимата за производството държавна такса в размер на 25.00 лева, определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, вносима по сметка на Районен съд – гр. П..
По
претендираните разноски от
молителката за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че предвид уважаването
на молбата и по арг. на чл. 78, ал.1 ГПК, на молителката, следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски, като същата е заплатила сумата от 400
лева, адвокатско възнаграждение по делото, видно от представините писмени
доказателства, поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката посочената сума.
Предвид горното и на основание чл.
15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА срещу М.В.М., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, за осъществен
акт на домашно насилие от негова страна на
дата 16.09.2020 г.. като ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ е осъществено по отношение на баба му Ф.Й.Й., ЕГН: **********,***, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА М.В.М., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на баба си Ф.Й.Й.,
ЕГН: **********,***.
ЗАБРАНЯВА на М.В.М., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ПРИБЛИЖАВА баба си Ф.Й.Й.,
ЕГН: **********,***, жилището й находящо се на адрес гр. П., ул. „***и
местата за социални контакти и отдих, на
по- малко разстояние от 5 / пет / метра за срок от 4 /четири/ месеца.
ОТСТРАНЯВА
М.В.М., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: *** от съвместно обитваното с баба му жилище находящо се на адрес гр. П.,
ул. „***, за срок от 4 /четири/
месеца, считано от влизане на решението в сила.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за последиците от
неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно, че при неизпълнението
ѝ М.В.М., ЕГН ********** ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на
Прокуратурата.
ОСЪЖДА
М.В.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на държавата
глоба в размер на сумата от 200 лв. като
му УКАЗВА, че може да заплати така посочената
сума в едноседмичен срок, считано от
влизане на решението в сила, като в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземането.
ОСЪЖДА
М.В.М.,
ЕГН ********** на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да заплати по сметка на Районен
съд – П. сумата от 25.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима по делото.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********,
да заплати на молителката Ф.Й.Й., ЕГН: **********,*** разноски в производството
– 400 /четиристотин/ лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Препис от настоящото съдебно
решение и от заповедта да се изпрати
служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в
седемдневен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала,
Б.А.