Решение по дело №364/2019 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 260034
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20193430100364
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260034

 

гр. Тутракан, 16.12.2020 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 364/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявен е иск но основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца Д.Т.П., упълномощилa като проц. представител адв. Н.Д. ***, за осъждането на ответника С.К.Н. да заплати на ищеца във връзка с извършено престъпление на 15.03.2018, изразяващо се във възбуждане и поддържане на заблуждение от ответника у ищеца заедно с неизвестен извършител, затова, че се провежда полицейска акция за залавяне на лица, извършващи телефонни измами, за да мотивира ищеца да му предаде определена парична сума: 

1.1. обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, изразяващи се предадената парична сума, възлизаща на 4 400 лв.;

1.2. обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на престъплението  в размер на 5 000 лв.;

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сбора от сумите от датата на увреждането (15.03.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.

1.4.  Ищецът твърди, че на 15.03.2018 г. в с.Шуменци, общ. Тутракан, с обаждане по стационарен домашен телефон, мъж ѝ се представи за майор Попов от полицията и казал, че била набелязана от телефонни измамници за жертва и трябвало да съдейства на полицията, за да ги хванат, но я предупредил да не се обажда на никого. Казал ѝ да почака до телефона, за да ѝ се обади пак. Второто обаждане било пак от мъж, но с младежки глас. Казал ѝ, че притежават машина, с която, като влезе в къщата щял да намери парите и да ѝ отреже ръцете и ще я изкорми, за това трябвало да му даде всичките си пари. Тези думи няколко пъти ѝ казали и това много я било уплашило. Също така ѝ казали, че имат многобройна охрана, която и Б. Б.нямал такава. Казал: “Къщата ви е обградена с полицаи, куршуми ще хвърчат, знаем къде живеете, телефонът ви се подслушва, не се обаждайте на никого, след пет минути изнесете парите, ако не ги дадете знаете какво ви очаква.“. Под голям стрес и уплаха, загрижена за живота си, взела спестяванията си, които била кътала отдавна в едно портмоне. Сумата била в размер на 4 400 лева и ги оставих на оградата, защото така ѝ били наредили.

2. Ответникът С.К.Н., не е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 16.07.2019 г. на ТнРС исковата молба му е връчена на 22.07.2019 г. чрез С. З. Д.- майка.

 

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 20.12.2018 г.  е влязла в сила Присъда № 186/04.12.2018 г. по НОХД № 373/2018 г. на ТнРС, с която ответникът е признат за виновен в това, че в периода: 13.03.2018 г. - 15.03.2018 г. в с. Малък Преславец в съучастие с неизвестен извършител, като извършител, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у няколко лица, в частност на 15.03.2018 г. поддържал такова заблуждение у ищеца затова, че се провежда полицейска акция за залавяне на лица, извършващи телефонни измами, като ищеца П. била информирана от лице, представящо се за полицейски служител, че била набелязана за жертва и трябва да съдейства на за залавянето на измамниците, като изпълни нарежданията на лице, което щяло да ѝ се обади по телефона за предоставяне на пари. С това деяние  на ищеца била причинена имотна вреда в размер на 4 400 лв.  

4. От показанията на свид. В. К.(зет на ищец) се установява, че ищеца П. била много разстроена, след като разбрала, че е станала жертва на телефонна измама. Искала да се самоубива. Била изнемощяла, не се отделяла от близките си. Наложило се да бъде настанена в психиатрична клиника. Дори и след изписването живеела в стрес и треперела. Движенията ѝ били забавени. Не била същата жена.

5. По делото е изслушана съдебна психиатрична експертиза, която е установила, че вследствие на инкриминираното деяние ищеца П. е заболяла от посттравматично стресово разстройство.

5.1. Същото представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

5.2. Въпреки проведеното лечение симптоматиката персистира и към момента на експертизата (2 години след инцидента).      

 

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на правен интерес, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По главните искове

 

7. Решението на ТнРС обвързва настоящата инстанция съгл. чл. 300 от ГПК относно факта, че на горепосочените дати ищецът е извършил инкриминираното деяние.

8. В тази връзка на осн чл. 45 от ЗЗД ответникът следва да поправи вредите, които виновно е причинил на ищеца.

9. По отношение на нанесената имуществена вреда от 4 400 лв. ответника следва да бъде осъден да възстанови цялата сума, доколкото съгл. чл. 53 от ЗЗД причинителите на вредата отговарят солидарно за репарирането.

10. По отношение на неимуществените вреди

10.1. Установява се, че ищеца П. е заболяла от посттравматично стресово разстройство, чиито симптоми (треперене, забавени движения, страх от опасността да преживее отново същия стрес) продължават да се проявяват.

10.2. В тази връзка съдът намира, че на осн. чл. 52, във вр. с чл. 49 от ЗЗД на ищецът П. следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от нея неимуществени в пълния претендирания размер - 5 000 лв.

11. Съгласно чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава от момента на увреждането.

 

Разноски

 

12. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважаването на главните искове ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 950 лв.

13. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в размер на 376,00 лв.

 

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА ответника С.К.Н., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, да заплати на ищеца Д.Т.П., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, във връзка с извършено престъпление на 15.03.2018, изразяващо се във възбуждане и поддържане на заблуждение от ответника (в съучастие с неизвестен извършител) у ищеца затова, че се провежда полицейска акция за залавяне на лица, извършващи телефонни измами, за да мотивира ищеца да му предаде определена парична сума: обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се предадената парична сума, възлизащо на 4 400 лв. (четири хиляди и четиристотин лева); обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на престъплението, в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева); законната лихва върху сбора от сумите (9 400 лв.) от датата на увреждането (15.03.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА ответника С.К.Н., с ЕГН **********,  да заплати на ищеца Д.Т.П., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 950 лв. (деветстотин и петдесет лева).

ОСЪЖДА ответника С.К.Н., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на исковете в размер на 376 лв. (триста седемдесет и шест лева).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: