№ 4898
гр. Варна, 24.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20253100502157 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от М. М. Л., ЕГН **********, чрез
адв. К. С., против постановено Решение № 2649/ 13.07.2025 г. по гр. дело № 4607/ 2024 г. по
описа на Районен съд- Варна, с което са уважени в цялост обективно кумулативно
предявените искове от „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, и е прието за установено, че въззивникът дължи на „Златни
пясъци“ АД сумите, за които е издадена Заповед № 104/ 13.04.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 212/ 2023г. по описа на Районен съд -
Троян, а именно: 6748,69 лв., представляваща главница – уговорено парично задължение в
полза на трето лице - „Златни пясъци“ АД по договор за продажба на ресторант „Магура“,
обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез преговори с потенциални купувачи,
сключен на 08.09.1999 г., между министъра на търговията и туризма и ЕТ „Мар Прес – М.
Л.“, формирана от следните суми: 1772,56 лв., равностойност на възнаграждение в размер на
1000 щ.д., с падеж 30.03.2020 г.; 1665,53 лв., равностойност на възнаграждение в размер на
1000 щ.д., с падеж 30.07.2020 г.; 1665,81 лв., равностойност на възнаграждение в размер на
1000 щ.д., с падеж 30.03.2021 и 1644,80 лв., равностойност на възнаграждение в размер на
1000 щ.д., с падеж 30.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 03.04.2023 г. до окончателното плащане на
задължението; както и 1548,44 лева – лихва за забава, начислена общо за периода от
31.03.2020 г. до 30.03.2023 г., включваща: 539,16 лв. - лихва за забава, начислена за периода
от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; 450,16 лв. - лихва за забава, начислена за периода от
31.07.2020 г. до 30.03.2023 г.; 281,33 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.03.2021
1
г. до 30.03.2023 г. и 277,79 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2021 г. до
30.03.2023 г.
С подадената въззивна жалба се поддържа, че първоинстанционното
производство е водено при нарушение на принципа на равенство, състезателно начало и
установяване на обективната истина. Счита, че не са обсъдени в цялост всички представени
по делото доказателства, като наред с това е налице и неправилно и избирателно
интерпретиране на доказателствения материал. Намира, че производството е водено
едностранчиво, при пренебрегване на отправените от ответника възражения. Въз основа на
изложеното счита, че съдът е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Моли за
отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне в цялост на предявената искова претенция.
Във въззивната жалба се сочи, че по делото е останало недоказано възникването на
облигационно отношение по договор за поддръжка на комплекса. Счита, че Министърът на
търговията и туризма, упълномощен да представлява Държавата в процеса по прИ.тизация,
не е легитимиран да подписва обвързващо съглашение по повод на договора за поддръжка.
Наред с това счита, че в договора е налице смесване на фигурите продавач, купувач и трето
лице - „Златни пясъци“ АД. Намира, че не е обсъдено възражението му, че ищецът няма
материалноправна легитимация да предяви иска, тъй като не е страна по договора и не е
налице идентичност между посоченото в договора търговско дружество и „Златни пясъци“
АД - ищец. Поддържа, че липсата на произнасяне на съда по възражението за нищожност на
договора за охрана (поради противоречие със закона и невъзможен предмет) е съществено
процесуално нарушение. Твърди, че съдът не е направил цялостен анализ на
действителността и същността на договорите за сметосъбиране и сметоизвозване, в
контекста на това, че тази дейност е задължение на Община Варна. Във въззивната жалба се
излага още, че в противоречие със закона не е изследван въпроса дали ответникът има
качеството на „потребител“ по процесния договор, както съответно дали е приложима
особената потребителска защита на ЗЗП. Счита, че по делото не е станало ясно какви са
общите условия, по които купувачът се задължава, в евентуалност твърди, че същите са
неравноправни и не следва да бъдат прилагани на основание чл.143, чл. 146, чл. 147, чл.
147а и чл. 147б от ЗЗП. Моли за присъждане на сторените в хода на производството
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от
насрещната страна „Златни пясъци" АД, чрез проц. представител- юрк. Е. М.. Моли за
отхвърляне на подадената въззивна жалба като неоснователна и потвърждаване на
постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост, същото като правилно и
обосновано.
ВъззИ.емата страна намира наведените възражения по повод на договора за
поддръжка на инфраструктурата в к.к. „Златни пясъци" за неоснователни. Счита, че
процесният договор е надлежно сключен по реда на действалия тогава ЗППДОбП (отм.),
съобразно който за процедурите на прИ.тизацията в туризма към времето на сключване на
процесния договор упълномощен е бил министърът на търговията и туризма, принципал на
2
държавните предприятия в тази стопанска сфера. Сочи, че при сключване на договора
имуществото на „Златни пясъци" АД не е държавна собственост, а частна със собственик
търговското дружество, по аргумент от чл. 2, ал. 4 от ЗДС. Наред с това, поддържа, че
легитимацията и идентичността на ищеца с посоченото в процесния прИ.тизационен
договор дружество „Златни пясъци" АД е установена. Сочи, че с процесния прИ.тизационен
договор продавачът е поел задължение с уговорката на чл. 13 да извършва дейности по
поддържане на общата инфраструктура, обща охрана и противопожарна безопасност,
паркоподдържане и екологични мероприятия. Счита, че в настоящия случай е приложима
нормата на чл. 73 от ЗЗД, доколкото не са налице данни кредиторът да има интерес
задължението да се изпълнява лично от длъжника. Поддържа, че действителната обща воля
на страните по процесния договор е задължението по чл. 13, да се изпълнява от „Златни
пясъци" АД, същото установимо и от уговорките на т. 9.9., 9.11. и 9.12. от представения
допълнително- договор за продажба от 14.04.2000г. Наред с това, въззИ.емата страна
поддържа, че задължението й е възникнало по волята на страните по процесния договор, без
оглед принадлежността на правото на собственост върху имуществото, съставляващо
общата инфраструктура на к.к. „Златни пясъци". ВъззИ.емият намира за неоснователно и
твърдението, че първоинстанционното решение е основано на неправилната оценка на
доказателствата и нарушаване на принципа за установяване на обективната истина.
Напротив, счита, че от една страна с показанията на свидетелите са събрани данни за
извършване на дейността по поддържане на част от инфраструктурата, представляваща
паркови и зелени площи, и за организиране на охрана на обществения ред на територията на
курортния комплекс от лице, осъществяващо дейност по ЗЧОД. От друга страна, счита, че
чрез заключението на вещото лице са анализирани данните за извършени разходи от „Златни
пясъци" АД и „Паркстрой Златни пясъци" ООД с цел поддържане на общата
инфраструктура в курортния комплекс. Поддържа, че нормите на ЗЗП са неприложими в
процесните отношения, доколкото въззивникът не притежава качеството на „потребител“, а
напротив- участвал е в облигационното отношение като „търговец“.
Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.
Съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, спазени са и останалите изисквания за редовност на
същата съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на
страните.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от М. М. Л., ЕГН
3
**********, чрез адв. К. С., против постановено Решение № 2649/ 13.07.2025 г. по гр. дело
№ 4607/ 2024 г. по описа на Районен съд- Варна, с което са уважени в цялост обективно
кумулативно предявените искове от „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ТЗ вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, и е прието за установено, че въззивникът дължи на
„Златни пясъци“ АД сумите, за които е издадена Заповед № 104/ 13.04.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 212/ 2023г. по описа на Районен съд -
Троян, а именно: 6748,69 лв., представляваща главница – уговорено парично задължение в
полза на трето лице - „Златни пясъци“ АД по договор за продажба на ресторант „Магура“,
обособена част от „Златни пясъци“ АД, гр. Варна, чрез преговори с потенциални купувачи,
сключен на 08.09.1999 г., между министъра на търговията и туризма и ЕТ „Мар Прес – М.
Л.“, формирана от следните суми: 1772,56 лв., равностойност на възнаграждение в размер на
1000 щ.д., с падеж 30.03.2020 г.; 1665,53 лв., равностойност на възнаграждение в размер на
1000 щ.д., с падеж 30.07.2020 г.; 1665,81 лв., равностойност на възнаграждение в размер на
1000 щ.д., с падеж 30.03.2021 и 1644,80 лв., равностойност на възнаграждение в размер на
1000 щ.д., с падеж 30.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 03.04.2023 г. до окончателното плащане на
задължението; както и 1548,44 лева – лихва за забава, начислена общо за периода от
31.03.2020 г. до 30.03.2023 г., включваща: 539,16 лв. - лихва за забава, начислена за периода
от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; 450,16 лв. - лихва за забава, начислена за периода от
31.07.2020 г. до 30.03.2023 г.; 281,33 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.03.2021
г. до 30.03.2023 г. и 277,79 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.07.2021 г. до
30.03.2023 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2025 г.
от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение. На въззивника да се изпрати и препис от отговора на въззИ.емата страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4