№ 131
гр. Ловеч, 24.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20254300200109 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от А. А. М., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Излага, че стриктно изпълнява вътрешния ред в
затворническото общежитие. Участва в срещите, които се организират всеки
вторник в затворническото общежитие. Майка му е на 63 години и има
няколко заболявания, и има нужда от неговата помощ. Моли да бъде условно
предсрочно освободен, като се надява на положително становище.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инспектор режимна
дейност Георги Дочев счита, че подадената молба е неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището
представено от Началника на Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Т. П. счита,
че не са налице убедителни доказателства за поправянето и превъзпитанието
на лишения от свобода, поради което моли молбата на А. А. М. да бъде
оставена без уважение.
В съдебно заседание защитник на М. - адв. С.Д. от АК-Ловеч, моли да
1
бъде уважена молбата, тъй като счита, че са налице условията на чл. 70 от НК,
сочи подробни съображения в тази връзка.
Лишеният от свобода А. А. М. в съдебно заседание се явява лично,
поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, заявеното
становище на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Присъда № 21/08.07.2024 г. по НОХД № 274/2024 год. по описа на
РС-Нови Пазар в размер на 2 години лишаване от свобода, от което наказание
към днешна дата фактически е изтърпял 1 година и 28 дни, от работа 1 месец и
27 дни, или ВСИЧКО 1 година, 2 месеца и 25 дни и има ОСТАТЪК от 9 месеца
и 5 дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на А. А. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения
от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички
доказателства за цялостното поведение на А. А. М. обосновават извод, че не са
налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.
439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, социализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
2
От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е
видно, че лишения от свобода М. е постъпил в затвора на 20.05.2024 година за
изтърпяване на наказание в размер на 2 години лишаване от свобода,
наложено с НОХД № 274/2024 г. по описа на РС-Нови Пазар. Начало на
наказанието е 26.02.2024 г. Видно от становището е, че М. частично изпълнява
поставените цели в първоначалния план па присъдата. Не показва трайни
нагласи за положителна промяна. Няма затвърдена позитивна линия на
поведение и към момента плана на присъдата не е изпълнен. Становището на
началника на затвора е, че не е налице първата предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл. 70 от НК и няма достатъчно доказателства за поправянето
и доброто поведение на осъдения, поради което счита, че не следва да се
уважава молбата на М. и да не бъде условно предсрочно освободен за
остатъка от изтърпяване на наказанието му.
От представения по делото текущ доклад от ИСДВР М.М. е видно, че
М. контактува в рамките на нормалното общуване с другите лишени от
свобода, като не проявява никакви особености в поведението. Пасивен и
отстъпчив е в отношенията си с останалите. Податлив е на външно негативно
влияние, но до момента не е въвличан в извършване на нарушения. В
емоционално отношение е лА.ен и неустойчив, но на този етап няма
индикации за враждебност и агресия. Непосредственото му обкръжение е
съставено предимно от криминално проявени лица. Изцяло е интегриран в
ромската субкултура. Отдаден е предимно на моментните си влечения.
Ценностната ориентация е насочена предимно към задоволяване на
първичните потребности. Не е конфликтен и агресивен. Не са постъпвали
оплаквания от останалите л.св., настанени в спалното помещение.
За времето на престоя си в открит тип няма данни за участие в
субкултурни и други нерегламентирани дейности.
М. е личностово незрял, с ниско интелектуално ниво и слаба
ситуативна преценка. Поведението му е изцяло зависимо от външни фактори.
В условия на открит тип са отчетени известни опасения от уязвимост и такива
във връзка с нарушение на задълженията, които до момента не са се
оправдали. Осъденият е лекомислен, манипулируем, със занижени социални
умения. Има нужда от протекции, наблюдение и контрол. Консуматорски
ориентиран, повърхностен и импулсивен. Има формирано пренебрежително
отношение към законови норми и ограничения, ниско ниво на правно и
морално съзнание. Не е способен да се учи от допуснатите грешки, а е отдаден
предимно на моментните си влечения. Не умее да се справя ефективно в
3
затрудняващи го житейски ситуации. Налице са слаби възможности за
ефективна рефлексия, регулация и самоконтрол. С криминални нагласи,
формално критичен към себе си и противозаконните прояви. Ресурсът за
осмисляне на престоя е силно ограничен.
От доказателствата по делото е видно, че М. е запознат с ПВР и
режимните изисквания и до момента ги спазва. В индивидуалните разговори и
консултации декларира формална самокритичност и желание за промяна, но
липсата на ресурси и досегашният му начин на живот не предполагат такова
развитие.
По време на престоя си в местата за лишаване от свобода - от
20.05.2024 г. до момента М. не е наказван или награждаван.
За периода на шестмесечното си пребиваване в ЗО „Велико Търново“,
А. М. не е постигнал заложените цели от плана на присъдата. Мотивацията за
промяна в начина на живот и законосъобразно поведение е предимно
декларативна. Има много какво да се желае по отношение на зоните с
дефицит като отношение към правонарушението и умения за мислене, като и
двете са непроменени от началото на наказанието. В зоната на образование и
обучение, където дефицитите са най-големи, едва ли ще настъпи някакво
развитие и занапред, тъй като същият няма ресурс и мотивация да продължи
образованието си. Склонен да неглижира негативните последствия от
престъпното си поведение. Липсва му самоконтрол и сериозно отношение
към правила и норми. Има ограничен кръг на интереси и стеснен социално-
ролеви репертоар в контекста на средата, в която се е формирал и битува. В
ценностната система преобладават меркантилни и хедонистично-
авантюристични компоненти. Целеполагането е свързано със задоволяване на
непосредствени потребности и влечения. Характерни са незрели тенденции в
поведението, занижена рефлексия, регулация и самокритичност. Поради
ниското ниво на образование и интелект и наличието на дефицити в сферите
на нагласите и уменията за мислене, потенциалните възможности за позитивна
промяна в личностно–поведенчески план са силно редуцирани. Лесно може да
бъде въвлечен в дейности, нарушавайки институционалните изисквания.
Вероятно ще последват и бъдещи рецидиви, продиктувани от социалната
ситуация навън - липса на постоянна работа, доходи и базова несигурност в
обществените отношения. Самият той не е напълно наясно с проблемите си и
4
не може да разработи стратегии за ефективното им; решаване, без да прибегне
до извършване на престъпления. Не участва активно в индивидуалните
корекционии и консултативни въздействия и слабо се интересува от
изпълнението на плана на присъдата, но за сметка на това живо се интересува
от възможностите за редуциране на изтърпяваното наказание, като института
на помилването и условно-предсрочното освобождаване, тъй като е подавал
заявления и за двете.
По време на престоя си в ЗО не е участвал в специализирани групови
програми. Участва по задължение в индивидуалните консултации, предимно
за да търси начини за облекчаване на присъдата. За шестте месеца откакто е в
ЗО депозира първо заявление за помилване и след това за условно-предсрочно
освобождаване. На фона на това не се наблюдава интерес за следване на
целите и изпълнение на задачите от плана на присъдата.
От постъпването си работи, но с множество прекъсвания на различни
външни работни обекти. Общо взето замества на мястото на освобождаващи
се лишени от свобода. За сега се справя добре със задачите си и има висока
трудова дисциплина, но за месец януари 2025 г. има общо 13 работни дни, а за
февруари до момента те са само четири. Не участва особено активно в
организирани дейности на групата като културно информационни и спортни.
Не посещава сбирките на евангелската църква. Посещава редовно курса по
зависимости и от време на време полага доброволен труд в дейности по
хигиената и поддръжката на общежитието.
По отношение на извършеното престъпление формално признава
вината си, но не осъзнава напълно отговорността си и омаловажава
сериозността на деянията. Не е склонен да се вслушва в съвети и препоръки,
не търси такива, а вместо това разчита на външна намеса и по-висши
авторитети за решаване па личните му проблеми. Рискът може да ескалира
при наличието на асоциални фактори и криминално обкръжение. А. М. е със
слаби морално волеви задръжки и ниско правно съзнание. Статусът му в
общността е нисък. Податлив на външно негативно влияние. Лесно може да
бъде въвлечен в субкултурни дейности, нарушавайки институционалните
изисквания. Интересите и влеченията му са от същия порядък. Поведението
му е спонтанно и импулсивно. Слабо осъзнава необходимостта от по-сериозен
контрол върху собствените си действия, а и възможностите му в тази насока са
5
ограничени. Рисковите фактори са импулсивност, нисък интелект и слаб
самоконтрол.
Рискът от рецидив е със средна стойност 57 т. при постъпването, като
зони с дефицит са отчетени отношение към правонарушението, образование и
обучение и умения за мислене. Като гранични зони на дефицит са посочени
взаимоотношения, начин на живот и обкръжение и междуличностни
проблеми. Ресурсите, с които разполага са ограничени, но все пак ако А. М.
повиши мотивацията си за промяна може да разчита на тях. Има формирани
базови трудови умения и желание за работа. В сферата на жилищното
устройване и семенната среда също няма особени дефицити, както и няма
отчетени зависимости, не злоупотребява с алкохол и наркотични вещества.
Рискът от сериозни вреди за обществото е среден като характерът му е
от насилствени сексуални правонарушения. След освобождаването има
значими фактори, конто биха могли да го повишат, а именно неразбиране
естеството на извършеното престъпление, оттам ниската мотивация за
промяна, лесното попадане под влиянието на негативна среда, както и ниско
ниво на правно съзнание у лишения от свобода
По време на изтърпяване на наказанието не са настъпили никакви
позитивни или негативни промени в личността на лишения от свобода. Рискът
от рецидив запазва средната си стойност – 57 т., както и в началото на
наказанието. Рискът от сериозни вреди за обществото също остава среден,
като характерът му е от насилствени сексуални правонарушения. Не се
наблюдава интерес за следване на целите от плана на присъдата. Не е участвал
в достатъчна степен в културно информационни, спортни и други
организирани дейности в условията на открит тип.
Поведението му в условията на затвора до момента е индеферентно и
пасивно.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е
изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание. В
настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като М. е изтърпял
всичко 1 година, 2 месеца и 25 дни, а остатъкът от наложеното му наказание
към днешна дата е 9 месеца и 5 дни.
Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното
6
наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В тази връзка
съдът съобразява, че заложените и договорени цели и задачи от плана на
присъдата не са постигнати напълно, предвид краткия период на корекционно
въздействие, както и че първоначалната мотивация за преосмисляне и
промяна на поведението у осъдения е неустойчива.
Ето защо, съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното
въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение
на А. М., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част
от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода А. А. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 9 месеца и 5 дни от наложеното
му наказание с Присъда № 21/08.07.2024 г. по НОХД № 274/2024 год. по описа
на РС-Нови Пазар в размер на 2 години лишаване от свобода, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. А. М., роден на
**** г. в гр. **** в момента изтърпява наказание лишаване от свобода,
осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на ОСТАТЪКА от 9-девет месеца и 5-пет дни от наложеното му
наказание с Присъда № 21/08.07.2024 г. по НОХД № 274/2024 год. по описа на
РС-Нови Пазар в размер на 2 години лишаване от свобода, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Окръжна прокуратура-Ловеч и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
8