№ 8065
гр. София , 23.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110138130 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията ч.гр.д. № 38130 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на АСВ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу
П. Т. Г..
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед
в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
В настоящия случай с договора за предоставяне на поръчителство от 22.04.2016 г.
„АТ” ЕООД е поело задължение към П. Т. Г. да сключи договор за поръчителство с „К” ЕАД
за обезпечаване задълженията на длъжника по договора за кредит, срещу което последният
се е задължил да му заплаща възнаграждение в размер и при условията, описани в
приложение № 1, а именно: 110,54 лева месечно за периода на действие на договора за
кредит, платимо на падежите на погасителните вноски по договора за кредит. Като разгледа
този договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът
придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност
на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни
последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на
неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява
неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и
подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки
са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства
на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна
конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно положение на едната
страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е
предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но
1
е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да
бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави.
Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него. В процесния случай между П. Т. Г. и
„К” ЕАД е сключен договор за кредит за сумата 1500 лева, по силата на който П. Т. Г. се е
задължил да върне на дружеството тази сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в
общ размер 1855,80 лева, платими на 12 месечни погасителни вноски в размер на 154,65
лева всяка от тях. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено
допълнително парично задължение за П. Т. Г. под формата на възнаграждение в размер на
110,54 лева месечно (общо 1326,48 лева), което почти се равнява на предоставения кредит.
Срещу получаването на това значително по размер възнаграждение „АТ” ЕООД се е
задължило да сключи договор за поръчителство с „К” ЕАД, по силата на който евентуално
да заплати дължимите от М Г. Г. суми по договора за кредит при неизпълнение на
задълженията му, като в случай на плащане същият разполага с правото да получи, както
платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД).
Поради това съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на страните по договора
за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на П. Т. Г. и води до
неоснователното обогатяване на „АТ” ЕООД за негова сметка. Тези съображения налагат
извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите
нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Тоест същият не е породил
предвидените в него правни последици, включително вземане за възнаграждение,
претендирано от заявителя.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заявлението
на АСВ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Т. Г. следва да бъде отхвърлено
в частта за сумата 1326,36 лева– възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
АСВ ЕАД срещу П. Т. Г. в частта за сумите 1326,36 лева – възнаграждение за предоставяне
на поръчителство.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2