Определение по дело №8810/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9587
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20221100508810
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9587
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20221100508810 по описа за 2022 година


Производството е по реда на чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на Х. Д. П. като длъжник по изпълнението по
изп. дело № 20138410405160, срещу постановление (неправилно наименовано
„разпореждане“) от 13.05.2022 г. на ЧСИ Н.М. рег.№ 841, с което е отказано
да бъде прекратено производството на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В жалбата се поддържа, че в противоречие с постановките на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдебният изпълнител е
отказал да прекрати производството, без да съобрази, че повече от десет
години взискателят не е извършвал действия, годни да поддържат
висящността на процеса, каквито са напр. извършването на справки, а
доколкото са били подавани други молби, то същите били изцяло формални.
Искането към съда е да отмени обжалваното постановление и вместо него да
прекрати посоченото изпълнително производство.
В срока за отговор взискателят „Н.С.Б.“ ЕАД не ангажира становище.
Частният съдебен изпълнител Н.М. рег.№ 841 на Камарата на ЧСИ,
чието действие се обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, в
които поддържа, че отказът му да прекрати изпълнителното производство е
правилен, тъй като няма период с продължителност от поне две години, в
който да не са били извършвани изпълнителни действия.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на
настоящия въззивен състав са следните:
1
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
„Н.С.Б.“ ЕАД от 03.12.2012 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2011
г., издаден по гр. д. № 47118/2011 г. на СРС, срещу длъжника Х. Д. П.. С
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на
частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните
съдебни изпълнители (ЗЧСИ) да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи
способа на изпълнение. С разпореждания от 17.03.2014 г. са изпратени
запорни съобщения за налагане на запори на банковите сметки на длъжника в
„С.Ж.Е.“ АД, „П.И.Б.“ АД, „Р.Б.“ ЕАД, „С.Б.“ АД, „ОББ“ АД, „Ю.Б.“ АД
„У.Б.“ АД, „А.Б.Б.“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, и „ЦКБ“ АД. С разпореждане от
22.01.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „А.Л.-Г.“ ООД. На 11.01.2017 г. е насрочен опис на движимите
вещи на длъжника, но поради невъзможността за уведомяване на последния с
разпореждане от 18.12.2018 г. отново е насрочен такъв, а на 08.04.2022 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от
неговия нов работодател „Г." ООД. Междувременно с молби от 28.10.2015 г.,
08.03.2017 г., 30.04.2018 г. и 03.06.2020 г. взискателят е сезирал съдебния
изпълнител с искане да бъдат предприети необходимите действия във
връзка с удовлетворяване на вземанията, за които е издаден листът, чрез
провеждане на ефективно принудително изпълнение. Както се посочи, за
определяне начина на изпълнение съдебният изпълнител е бил оправомощен
по реда на чл. 18 ЗЧСИ още с молбата за образуване на изпълнителното
производство.
При така установената фактическа обстановка жалбата се явява
неоснователна от правна страна по следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява. Както в правната доктрина, така
и в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно-релевантни факти. В настоящия случай такива
юридически факти, които да обуславят извод за настъпила перемпция,
липсват.
С Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е указано, че
прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
2
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. От значение за определяне, дали дадено действие
прекъсва давността, съответно – двугодишния срок на перемпцията, е
активното поведение на взискателя. Ето защо, с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, давността се прекъсва и перемпция
не може да настъпи, независимо, че в резултат на тази активност вземането не
е събрано. С оглед изложеното в процесния случай липсва период с
продължителност от две пълни години, в които взискателят да е бездействал
и да не е поискал извършването на изпълнителни действия, за да се перемира
по този начин изпълнението: с разпореждания от 17.03.2014 г. са изпратени
запорни съобщения за налагане на запори на банковите сметки на длъжника, с
разпореждане от 22.01.2015 г. е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, а с молби от 28.10.2015 г., 08.03.2017 г., 30.04.2018 г. и
03.06.2020 г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане да бъдат
предприети необходимите действия във връзка с удовлетворяване на
вземанията, за които е издаден листът. Макар в периода между последните
две молби формално да са изтекли две години, перемпция отново не е
настъпила: в т.10 от същото Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, е разяснено, че давността е правна последица на бездействието. Ето
защо, когато кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече.
Давността спира да тече, докато изпълнението е спряно, а от възобновяването
му поради отпадане на пречката за развитието му, течението на давността
продължава. Същите съображения са валидни и по отношение на основанието
за прекратяване на изпълнителното производство поради необосновано
двугодишно бездействие на взискателя. Съгласно чл. 3, т.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение сроковете по изпълнителните производства са спрели да текат.
Ето защо, обстоятелството, че между молбите на взискателя от 30.04.2018 г. и
от 03.06.2020 г. са изтекли повече от две години, не води до настъпване на
перемпция поради спирането на сроковете в изпълнителното производство на
посоченото основание.
По изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х. Д. П. срещу постановление
(именовано „разпореждане“) от 13.05.2022 г. по изп. дело № 20138410405160
на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841, с което е отказано да бъде прекратено
производството на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4