Решение по дело №1108/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1949
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20217040701108
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1949                              08.12.2021г.                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                               

                                                        Съдия: Д. Гальов

 

Секретар: Кристина Линова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1108 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от , във връзка с  чл.112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по жалба на Д.И.С. ***, чрез адв.С.Г. ***, със съдебен адрес:***, против Експертно решение  № 0725/067 от 12.04.2021 г. на специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 2605 /184 от 05.11.2020 г. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас.

В жалбата се мотивират възражения, според които решението е незаконосъобразен административен акт. Твърди се, че не ставало ясно въз основа на какви обективни критерии, комисията възприела, че жалбоподателят страда от „латентна“ десностранна хемипареза. До момента на решението водещата диагноза била „лека“ десностранна хемипареза, което било отразено в ЕР № 2967/217/18.12.2018 г. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас. Жалбоподателят сочи, че състоянието му не се е подобрило. Провел рехабилитации, които не променили здравословното му положение. Походката била леко паретична, но не нормална. Оспорва, че извършената промяна в диагнозата не съответсвала на обективното му състояние. По този начин бил обоснован по-нисък процент по т. 2.4.1. = -30%, вместо т. 2.4.2. = -50%. Твърди се още, че не било отчетено наличието на общи заболявания, установени с медицинска документация: захарен диабет тип 2 с перорално  лечение и артериална хипертония II стадий. Жалбоподателят уточнява, че оспорва решението в частта, с която е определена отправна точка и проценти единствено по част 7, без да е отчетено наличие на увреждане по част 4 „заболявания на сърдечно съдовата система“ и част 9 „вътрешни болести“ раздел I „захарен диабет“, както и в частта, в която е прието, че страда от „латентна“ двустранна хемипареза, че походката му била нормална, поради което била определена отправна точка, която не съответствала на здравословното му състояние.

С писмена молба (л.34) ангажира доказателства – извършване на съдебно-медицинска експертиза.

С друга писмена молба (л.53) уточнява, че оплакването срещу решението на НЕЛК в частта, с която е определена отправна точка и проценти единствено по част 7, без да е отчетено наличие на увреждане по част 4 „Заболявания на сърдечно-съдовата система“ и част 9 „Вътрешни болести“, раздел 1 „Захарен диабет“ се базира на обстоятелството, че пред органите на медицинската експертиза били представени доказателства за заболяване – захарен диабет тип II неинсулинозависим и за заболяване – хипертонична болест II ст., хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Тези заболявания били удостоверени с медицински документи представени на ТЕЛК, съгласно изискванията на комисията, съдържащи се в писмо за насрочване на преглед.

В проведените открити заседания, жалбоподателят се представлява от  упълномощен представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства, вкл. извършена СМЕ. Пледира се за отмяна решението на административния орган. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – НЕЛК – София, специализиран състав по нервни, очни и ССБ, редовно призован, не изпраща представител. С писмо вх.№ 5997/07.06.2021 г. представя медицинско експертно досие /МЕД/ на Д.И.С., представляващо цялата административната преписка по издаване на обжалвания административен акт. Излага становище за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Намира, че решението е постановено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Счита, че е спазена писмената форма. Експертното решение на НЕЛК е постановено по документи, в съответствие с чл.50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника). Налице е снета анамнеза и надлежно описан функционален дефицит на освидетелстваното лице по общоприетите правила и методики. Излага се, че специализираният състав на НЕЛК прецизно определил процентът на трайно намалена работоспособност (ТНР) и подробно и ясно мотивирал решението, с което потвърдил решението на ТЕЛК. От наличните в МЕД медицински документи не се установило лицето да страда от заболявания, които да водят до различен краен процент ТНР. Този процент ТНР бил изчислен съгласно редакцията на Методиката за прилагането на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съставляваща Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ. Сочи се точка III от методиката, според която когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на ТНР /вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/ вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най- тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. В случаят, заболяването, което определяло най-висок процент ТНР е било латентна хемипареза, за което се следвали 30% ТНР, съгласно част седма, точка 2.4.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, но при жалбоподателя, към 30% ТНР за хемипареза се добавяли аритметично още 10%, тъй като заболяването е на доминантен крайник, според забележка 1 от част седма на HME.

Заинтересованите страни – Агенция за хора с увреждания – София, ТП на НОИ – Бургас, Регионална дирекция „Социално подпомагане – Бургас, редовно призовани, не се изпращат представител. Не изразяват становище по жалбата.

 Административен съд – Бургас, след като обсъди доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С експертно решение № 2967/217 от 18.12.2018 г. (налично по експертното медицинско досие, представено като административна преписка) втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас оценил работоспособността на жалбоподателя Д.С. на 50 % трайно намалена работоспособност. В решението е отразено, че лицето работи като шофьор и до експертизата е бил работоспособен. Освидетелстването е било извършено след медицински преглед. Като водеща диагноза била посочена „последици от мозъчна болест“ с общо заболяване „състояние след ИМ реинсулт в ЛСМА м.07.2016 г. и м.06.2018 г. Лека десностранна хемипареза повече за крака. Доминантна ръка.

В мотивите на решението е посочено, че от преглед и изследване за лицето се установило състояние след ИМ реинсулт в ЛСМА м.07.2016 г. и м.06.2018 г. Лека десностранна хемипареза повече за крака – 50% по ч.7 т.2.4.2. + 10% за доминантна ръка по заб.1, общо – 50%, ТНР по НМЕ за 2 години с оглед медико-експертно наблюдение. ДИ – дата на освидетелстването. Посочено е, че лицето не може да работи като шофьор. Да бъде трудоустроен на работа при облекчени условия на труд.

ДИ: 18.12.2018г.

Анамнеза: М.07.2016 г. по повод слабост на дясна ръка хоспитализиран в НО МБАЛ Ямбол с диагноза мозъчен инфаркт в ЛСМА. Слабостта отзвучала чувствал се добре. На 12.06.2018 г. получил слабост и изтръпване на десни крайници и затруднение на говора. Измерено РР-150/100. Хоспитализиран в НО МБАЛ Ямбол с диагноза мозъчен инфаркт в ЛСМА. Десностранна хемипареза. „От тогава имал захарен диабет на перорално лечение“. Оплаквал се от слабост и изтръпване на десен крак. Провел неколкократно рехабилитация в Ямбол и Котел. Провеждал лечение с пирацитам, ковалсакор, метформин.

Неврологичен статус: ЧМН ЦФ в дясно. При ПЛП дясна ръка пронира десни крайници стоят малко по-ниско. СНР по живи в дясно. Бабински + в дясно. Леко отслабена мускулна сила за десни крайници. Липсва спастика на ръката, лека спастика за крака. Говор б.о. Коремните рефлекси не се получават двустранно. Хемихипестезия в дясно. Походка леко паретична с десен крак самостоятелна.

Жалбоподателят е преосвидетелстван, с експертно решение № 2605/184 от 05.11.2020 г. приложено както в МЕД, така и на л.15 от делото. Видно от това последващо ЕР, втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас оценил работоспособността на жалбоподателя Д.С. на 40 % трайно намалена работоспособност. В решението е отразено, че лицето не работи и до експертизата е с 50 % трайно намалена работоспособност.Преосвидетелстването е извършено след медицински преглед в ТЕЛК на 05.11.2020г. Като водеща диагноза е посочена „последици от мозъчна болест“ с общо заболяване „състояние след ИМИ в ЛСМА м.07.2016 г. и м.06.2018 г. Латентна десностранна хемипареза. Доминантна ръка.

В мотивите на решението е посочено, че след изследване за лицето се установило МКБ469, състояние след ИМИ реинсулт в ЛСМА м.07.2016 г. и м.06.2018 г. Латентна десностранна хемипареза – 30% по ч.7 т.2.4.1. + 10% за доминантна ръка по заб, общо – 40%, ТНР за 2 години с оглед медико-експертно наблюдение. ДИ – Установена. Експертното решение се изготвило въз основа на постановление № 241/02.09.2020 г.

ДИ: 18.12.2018 г.

Анамнеза: М.07.2016 г. по повод слабост на дясна ръка хоспитализиран в НО МБАЛ Ямбол с диагноза мозъчен инфаркт в ЛСМА. Слабостта отзвучала чувствал се добре. На 12.06.2018 г. получил слабост и изтръпване на десни крайници и затруднение на говора. Измерено РР-150/100. Хоспитализиран в НО МБАЛ Ямбол с диагноза мозъчен инфаркт в ЛСМА. Десностранна хемипареза.

Последен мозъчен инсулт на 12.06.18г. След тази дата лицето не е хоспитализирано, не е проведен КТ или МРТ на глава. Оплаквал се от слабост и изтръпване на десен крак. Провел неколкократно рехабилитация в Ямбол и Котел. Провежда лечение с пирацитам, ковалсакор, метформин.

Неврологичен статус: ЧМН б.о. при ПЛП десния крак осцилира. СНР малко по-живи в дясно. Бабински и Росолимо /+/ в дясно. Запазена мускулна сила за дясна ръка. Леко отслабено за десен крак. Лека спастика за десен крак. Говор б.о. Коремните рефлекси не се получават двустранно. Походка нормална.

Вътрешен статус: Добро общо състояние. Кожа и лигавици розови. ССС-РСД.РР 130/80. Пулмо чисто, вез. дишане. Корем на нивото на гръдния кош палапторно неболезнен. Без органомегалия. Крайници без отоци със запазени пулсации.

Съгласно указания  в писмо от обща ТЕЛК ІІ състав за насрочване на преглед (л.54) пред комисията били представени:

- епикриза от 26.07.2016г. на МБАЛ „Свети Пантелеймон“, гр.Ямбол (л.55) с вписана окончателна диагноза 63.5 мозъчен инфаркт в б. на ЛСМА и придружаващи заболявания: захарен диабет II тип, хипертонична болест II ст.;

- амб. лист № 002589/30.11.2016 г. на д-р Ч. (л.56) с основна диагноза неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения;

- епикриза от 18.06.2018 г. на МБАЛ „Свети Пантелеймон“, гр.Ямбол (л.58) с вписана окончателна диагноза 63.5 мозъчен инфаркт в б. на ЛСМА, десностранна хемипареза и придружаващи заболявания: хипертонична болест II ст., захарен диабет II тип, състояние след ИМИ;

- епикриза от 26.10.2018 г. на СБР-Котел с вписана окончателна диагноза Z50.1 друг вид физиотерапия I69.3 последици от мозъчен инфаркт и придружаващи заболявания I11.9 хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, Е11.9 неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения, М24.50 контрактура на става, множествена локализация;

- епикриза от 17.12.2018 г. на СБР-Котел с вписана окончателна диагноза Z50.8 лечение, включващо други видове процедури. М24.50 контрактура на става, множествена локализация и придружаващи заболявания I69.3 последици от мозъчен инфаркт, I11.9 хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, Е11.9 неинсулинозависим захарен диабет.

Тези медицински документи са били представени от пациента още пред ТЕЛК и са част от медицинското експертно досие.

Д.С. е обжалвал експертното решение, с което му е определен 40 % пред НЕЛК (л.14), като според жалбоподателя решението на ТЕЛК е неправилно. За образуваното административно производство С. бил уведомен писмено (л.12). Уточнено е, че на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕ и РКМЕ/2018 г., производството в НЕЛК ще да бъде приключено по документи. От РКМЕ към РЗИ Бургас е било изискано МЕД на лицето (л.11).

С процесното експертно решение (л.8) специализиран състав на НЕЛК по  нервни, очни и ССЗ, потвърдил експертното решение на ТЕЛК, като го потвърдил по всички поводи. Решението е постановено по документи. Оценката на работоспособността е потвърдена на 40 %.

В раздел „Констатации от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение“ е посочено, че решението се постановява по документи, на основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ/ 2019г.).Сочи се, че същото е съобразено с действащата Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ и след обсъждане на предоставена медицинска документация. Описано е, че процедурата в НЕЛК е инициирана с жалба на лицето срещу ЕР на ТЕЛК на УМБАЛ гр.Бургас № 2605 от 05.11.20 г.

Специализираният състав на НЕЛК приел, че в обжалваното ЕР на ТЕЛК била приета диагноза „състояние след преживян ИМИ в б. ЛСМА. Деснотранна латентна хемипареза“. В Медико-експертното досие по първична медицинска документация е приложена епикриза на НО на МБАЛ „Св. Панталеймон“ гр.Ямбол и.з. № 8120 от 07.2016 г. с горната диагноза описан НС: Лезия на 7 ЧМН в дясно. Бабински + в дясно. КТ: Исхемично огнище в л. темпоро пареитално. Описана е още епикриза от същото здравно заведение и.з. № 6735 от 06.2018 г. с горната диагноза. НС: лезия на 7 и 12 в дясно. Бабински + в дясно. Дизартрия. КТ: Двустранно разнокалибрени исхемични огнища. Мултиинфарктна енцефалопатия. В МЕД били приложени и епикризи от проведена рехабилитация по повод горните заболявания: от 06.2018 г. от МБАЛ гр.Ямбол, 10.2018 г. (СБР „Котел“), 12.2018 г. (СБР„Котел“). Били приложени и невролгични консултации: амб. лист № 3105 от 08.07.19 г., амб. лист от д-р Николов № 2142 от 21.05.20 г, НС: Лезия на 7 и 12 ЧМН в дясно. Десностранна хемипареза. Бабински + в дясно. Дисметрия за дясна ръка при НПП. Походка атактична. ДСГ/06.20г. ДВА-намален кръвоток. В останалите-нормален.

Изяснено е още, че в ЕР на ТЕЛК (след преглед) е описан НС: ЧМН-б.о. ПЛП-Д. Крак осцилира. Бабинси, Росолимо + в дясно. Запазена мускулна сила за дясна ръка. Походка нормална. За десностранна латентна хемипареза след ИМИ в б.ЛСМА 07.2016 и 08.2018 г. /I69.3/ се следват 30 % т.н.р. по част 7 т.2.4.1. + 10% по забележка 1 за доминантен крайник.

В заключение НЕЛК потвърдил ЕР на ТЕЛК по оценка, като определил 40 % трайно намалена работоспособност в съответствие с т.III от Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти по приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ (изм. ДВ бр.46/11.06.2019 г.).

Решението е съобщено на жалбоподателя на 26.04.2021 г. (л.10).

За установяване на факти от значение за правилното решаване на правния спор по настоящото дело е допуснато извършване на съдебно-медицинска експертиза.

В заключението на вещото лице се сочи, че от медицинския преглед и наличната документация се установява, че Д.С. страда от хипертонична болест (ХБ), Захарен диабет тип2 (ЗД) и Мозъчно-съдова болест (МСБ), Състояние след 2 Исхемични мозъчни инсулта в лява средно-мозъчна артерия (ИМИ в ЛСМА) от 20.07.2016 г. и 12.06.2018 г. с остатъчна десностранна хемипареза. Експертът изтъква, че ХБ и ЗД тип2 са хронични заболявания, които могат да се контролират медикаментозно и сами по себе си не водят до инвалидизация. Те могат да се приемат като рискови фактори за развитие на МСБ и повишават риска от ИМИ. Според експерта преживените 2 ИМИ са причина за остатъчен неврологичен дефицит-десностранна хемипареза, която води до някаква степен на инвалидизация и следователно може да се приеме като водещо заболяване.

На следващо място експертът изяснява, че ЗД тип2 без тежки усложнения и ХБ не причиняват неврологичен дефицит. Сами по себе си могат да причинят лек когнитивен дефицит и/или психоорганичен синдром. ИМИ най- често водят до различен и различно тежък остатъчен неврологичен дефицит. В случаят с Д.С. има остатъчен двигателен дефицит в десни крайници, който затруднява ежедневните и професионални дейности. Според експерта понятието „пареза“ означава намаление на мускулната сила, обем и скорост на движенията. Пареза възниквала при заболявания, които увреждат периферни и/или централни двигателни неврони в главния и гръбначния мозък по различни причини. При Д.С. са засегнати централни двигателни неврони в главния мозък от ИМИ в ЛСМА. Тежестта на увредата се определяла субективно. Използвали се и различни скали. С понятието „латентна пареза“ се дефинирала много лека, „скрита пареза“, която се проявявала само след проби, целящи предизвикване на бърза умора на засегнатите мускули. При тях крайникът се задържал в определена поза за 10 сек. с оглед поява на мускулна слабост. От прегледа на Д.С. експертът установил: остатъчна централна пареза на долния клон на десния лицев нерв, остатъчна десностранна хемипареза с леко спастично повишен мускулен тонус за десни крайници и леки координационни нарушения. Парезата може да се приеме като латентна за ръката, тъй като има пълен обем движения и слабостта се проявява при пробите за натоварване. В десен крак имало значително ограничени движения в глезена във всички посоки, което затруднявало походката и я правело паретична. За десния крак парезата не е латентна, а явна и се определяла като лека до средно тежка.

Заключението на вещото лице е прието по делото, като неоспорено от страните, а съдът намира, че е добросъвестно и компетентно изготвено, поради което следва да бъде кредитирано с доверие.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът обосновава следните правни изводи:

Оспореното Експертно решение  № 0725/067 от 12.04.2021 г. на специализиран състав по нервни, очни и ССЗ на НЕЛК е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл.103, ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл.51, т.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като същото е съобразено с изискването на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с мотивирано експертно решение от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице.

Решението е издадено след проведено производство на административен контрол по отношение на ЕР № 2605/184 от 05.11.2020 г. на ТЕЛК втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, в хода на което не са констатирани допуснати нарушения на нормативно регламентираните административнопроизводствени правила. В писмено уведомление до жалбоподателя С., административният орган е посочил, че образуваното административно производство по обжалване на ЕР на ТЕЛК ще бъде приключено по документи. Оспореното експертно решение е постановено именно след проверка и анализ на представената медицинска документация по реда на  чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно тази разпоредба, националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация и в този смисъл, съдът намира, че няма право по своя преценка, да извършва преглед на освидетелстваното лице. НЕЛК се произнася само относно правилното приложение на относимите правни норми, а установяването на фактите, относно здравословното състояние на лицата, е в правомощията на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК). Наред с това, съобразно нормата на чл.113, ал.1 от ЗЗ, НЕЛК се произнася по обжалваното ЕР на ТЕЛК, само в частите му, в които е обжалвано и няма задължение за служебно произнасяне. Предвид посоченото процесното решение е постановено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл е и съдебната практика, например Решение № 5849 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2021 г.).

Относно приложението на материалния закон е неговите цели:

В конкретният случай спорен между страните по делото е въпросът относно определения процент нетрудоспособност. Според жалбоподателя неправилно била определена отправна точка и 40% намалена трудоспособност единствено по част 7 „Нервни болести“ от Приложение 1 от Наредба за медицинската експертиза, без да е отчетено увреждане и по част 4 „Заболявания на сърдечно-съдовата система“ и част 9 „Вътрешни болести“, раздел 1 „Захарен диабет“.

Вярно е, че съгласно чл.63, ал.3 от Наредба за медицинската експертиза, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Според т.III от Приложение 2 към Наредба за медицинската експертиза, когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.

В случаят обаче, представените от жалбоподателя медицински документи относно другите заболявания се отнасят за период от време преди постановяване на първоначалното ЕР на ТЕЛК, а именно ЕР № 2967 от 217 / 18.12.2018г. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ- Бургас. Приложена и към МЕД на жалбоподателя Епикриза от специализирана болница за рехабилитация- Котел, в които са описани хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, както и неинсулинозависим захарен диабет е от датата 26.10.2018г. Констатираните в Протокол на медицинска комисия на Медицински център 1- Карнобат придружаващи заболявания- артериална хипертония и захарен диабет са преди произнасянето на ТЕЛК с първоначалното решение, тъй като и този протокол / № 1510 от 19.11.2018г./ е изготвен по време преди издаване на ЕР от 18.12.2018г.

Всички писмени доказателства на които жалбоподателят се позовава и които бяха представени от него по делото, съгласно дадени от съда указания да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, се отнасят за период от време преди издаване на първоначалното ЕР. В тази връзка, са представени по делото на л.55 до л.59, както следва: 2 бр.Епикризи от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД- гр.Ямбол- Неврологично отделение, т.е. от 26.07.2016г. и от 18.06.2018г. и 2 бр. Епикризи от Специализираната болница за рехабилитация- Котел ЕООД от 26.10.2018г. и от 17.12.2018г., съответно амбулаторен лист № 002589/ 30.11.16г.

Видно от приложеното към МЕД първоначално ЕР на ТЕЛК № 2967/217 от 18.12.2018г. е определена 50% трайно намалена работоспособност само въз основа на диагноза „последици от мозъчносъдова болест“, като констатираното заболяване е състояние след ИМ реинсулт в ЛСМА м 07.2016г. и м. 06.2018г., с описание „лека десностранна хемипареза повече за крака. Доминантна ръка“. Видно от съдържанието на първоначалното ЕР на жалбоподателя не е определян процент за намалена работоспособност въз основа на друго /придружаващо/ заболяване, като хипертония или захарен диабет.

При положение, че към посочения период на издаване на първото ЕР не е налице основание за намаляване на работоспособността въз основа и на други показатели, а процесното ЕР на ТЕЛК от 05.11.2020г. е преосвидетелстване въз основа на личен преглед от втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ-Бургас и представени от жалбоподателя документи, които се отнасят до същия период от време /относими към издаденото на 18.12.2018г. ЕР/, не би могло да се твърди, че органът на медицинската експертиза, респективно горестоящият административен орган /НЕЛК/ не са се съобразили с така наличните увреждания и не са определили процент намалена работоспособност и по тези други показатели. Както вече бе отбелязано, съобразно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация, а в случаят липсва такава документация актуална към времето на издаденото ново ЕР на ТЕЛК /преосвидетелстване/, за което органите на медицинската експертиза да дължат произнасяне, респективно описване на увреждания, за които се следват допълнително определен процент за намалена работоспособност.

Нещо повече, видно от съдържанието на самата жалба на Д.С. до НЕЛК, постъпила на 11.11.2020г. /приложена към МЕД/ се сочи, че се оспорва решението на ТЕЛК, с което му е определен 40%  трайно намалена работоспособност, което е неправилно според адресата, но не се съдържат никакви конкретни изявления по отношение твърдения за наличие и на други придружаващи заболявания, които да не са били взети предвид от органа на медицинската експертиза /ТЕЛК/ при неговото произнасяне, респективно горестоящият административен орган не е бил сезиран с подобни оплаквания от жалбоподателя, за което да дължи произнасяне и излагане на съответни мотиви.

Освен изложеното, следва да се посочи, че и според приетото по делото заключение по СМЕ и по-конкретно отговорът на вещото лице по т.2, констатираната хипертонична болест /ХБ/ и захарен диабет- тип 2 /ЗД-тип2/са хронични заболявания, които могат да се контролират медикаментозно и сами по себе си не водят до инвалидизация. Съгласно т.3 от заключението, ЗД тип 2 без тежки усложнения и ХБ не причиняват неврологичен дефицит, поради което при така обсъдените доказателства не са налице основания за трайно намаляване работоспособността въз основа и на други показатели.

Обобщено, доводите на жалбоподателя в насока за несъобразени други /множество/ увреждания, с оглед нормата на чл.63, ал.3 от НМЕ, за които се следва различен /по-висок/ процент за трайно намалена работоспособност са  неоснователни, а в тази насока оспореният административен акт съответства на представените към преписката /МЕД/ документи.

Основателно е обаче оплакването на жалбоподателя относно определеният процент досежно посоченото от орган на медицинска експертиза и потвърдено от НЕЛК общо заболяване „Латентна десностранна хемипареза. Доминантна ръка.“

Обсъденото по-горе в решението, прието и неоспорено експертно заключение на вещото лице недвусмислено сочи, че така посочената от ТЕЛК и потвърдена от НЕЛК диагноза не съответства на действителното здравословно състояние на жалбоподателя и е неправилно определено. Налице са данни окачествяващи заболяването, като явна пареза на крака, предвид значително ограничените движения в областта на глезена във всички посоки, което затруднява походката и я прави паретична, определена като лека до средно тежка. При това положение, съгласно Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ и по-конкретно указаното в Част седма „Нервни болести“, т.2.2.2 определеният процент за лека степен на пареза следва да бъде 50%, а не 30%, какъвто е предвиден за латентната форма /т.2.2.1/.

Обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, а експертното решение следва да бъде постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването, както и да бъде изпълнено изискването на приложимия закон, чиито норми относно определяне процента в приложението бяха цитирани по-горе. Предвид доказаното обективно състояние на жалбоподателя, следва да се приеме, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, като изводът на ТЕЛК и съответно на НЕЛК за определяне на 30% + 10% неработоспособност е неправилен, доколкото началният процент следва да бъде 50%. Този факт, от своя страна, обуславя извода за материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Предвид гореизложеното, Експертно решение № 0725/067 от 12.04.2021 г. на специализиран състав по нервни, очни и ССЗ болести на НЕЛК следва да бъде отменено и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да се върне на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като произнасянето с нов акт по същество не е от компетентността на съда.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно, като НЕЛК следва да бъде осъдена да заплати на Д.И.С. направените и доказани по делото разноски, за които е представен списък (л.62) в размер на 510 лв., включващи 10 лева – внесена държавна такса, 200 лв. – адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, вр. с 173, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорването на Д.И.С., с адрес: ***, Експертно решение  № 0725/067 от 12.04.2021 г. на специализиран състав по нервни, очни и ССЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 2605 от 05.11.2020 г. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас за оценка на работоспособността /40 % трайно намалена работоспособност/.

ВРЪЩА преписката на НЕЛК– гр.София за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/– гр.София,  да заплати на Д.И.С., с адрес: ***, сумата от 510 лв., представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                                СЪДИЯ: