РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330110561 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. Т. Р., ЕГН ********** срещу „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ООД, с която е предявен иск за недействителна на клаузата за неустойка,
предвидена в чл.12 от договор за кредит от ***, поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД, с който иск е съединен осъдителн иск за
присъждане на сумата в размер на 50 лева, недължимо платена по недействителна клауза за
неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.08.2020 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от ***, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лева, при
ГПР 40.18 % със срок на погасяване 46 седмици, с размер на погасителната вноска 52.20
лева. С фиксирана лихва в размер на 128 лева. В договора е предвидена неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер от
1101.70 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен доколкото в него не е посочен
точния размер на възнаградителната лихва и ГПР, което е основание за недействителност,
съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка е скрита
лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че клаузата за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.
Прави възражение за липса на местна подсъдност на спора. Моли делото да бъде
прекратено и да бъде изпратено на Районен съд – София, в района на който е седалището на
ответника. Оспорва исковете по същество с излагане на подробни съображения. Счита, че
основанията, на които е заплатена сума за неустойка са валидни – в това число целия
договор за заем и клаузите в него, уреждащи вземане за неустойка. Моли се за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
1
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по
чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД – недействителност на клауза за неустойка и осъдителен иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на недължимо платена неустойка.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на договора и клаузата за неустойка, поради противоречи на добрите
нрави, както и че е платил на ответника по клаузата за неустойка сума в размер на 50 лева. В
тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за
паричен заем от 24.08.2016г., че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10
от ЗПК, а по евентуалния иск, че вземането за неустойка е включено в ГПР, което е в общ
размер на 48.05 %, като за последното ответникът не сочи доказателства.
С определение от 18.11.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит от *** с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена
клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в
размер на 1101.70 , така както е посочена като съдържание в исковата молба. Ответникът не
оспорва, че размерът на неустойката не е включен към посочения в договора ГПР от 40.18
%.
По иска за недействителност:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за
неустойка противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
2
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.12, ал.1 от
договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 563.29
евро – чл.12, ал.4 от договора.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 12, ал.4 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата
за неустойка, предвидена в чл.12, ал.4 от договор за договор за кредит от ***, поради
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаване
на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите
посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Доколкото съдът прие, че клаузата за неустойка по договора за кредит е
недействителна, платените по нея от ищеца суми се явяват платени без основание и
подлежат на връщане.
Спорно по делото е дали са плащани по тази клауза суми от ищеца.
3
От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.62/ се установява, че по
договора за кредит са постъпили плащания от ищеца в общ размер на 1128 лева, с които са
погасени сума в размер на 1000 лева – главница и 128 лева – договорна възнаградителна
лихва, съобразно договора. Други суми не са постъпвали от ищцата, както не се установява с
такива да е погасявано задължение за неустойка.
От изисканата от Централния кредитен регистър към БНБ справка за кредите на
ищцата, сключени с ответника, се установява, че процесния договор не е активен и е
заплатена главницата по него в пълен размер от 1000 лева. Не се установява от справката по
договора да са извършвани други плащания.
С оглед изложеното по делото ищцата не доказа, че е заплатила по клаузата за
неустойка сума в размер на 50 лева или каквато и да било друга сума.
Отделно от това, дори и с плащането на сума в размер на 1128 лева, първоначално да е
плащано задължение по неустойка, то съдът приема, че ответникът е погасил с тази сума
дължимите по договора главница и договорна лихва, като е извършил извънсъдебно
прихващане на вземане на ищцата по недействителната клауза за неустойка, със свои
вземания за главница и договорна лихва.
С оглед изложеното този иск ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.
Разноските за Съдебно-счетоводна експертиза ще останат в тежест на ищцата,
доколкото същата е изготвена нуждите на осъдителния иск, който се отхвърля.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е.И., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.21/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е.И.. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е.И. в размер на 300
лева, определено въз основа на уважените претенции /за недействителност на клаузата от
договора /, което ще й се присъди.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, но не са
представени доказателства за заплащане на такова по делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.12, ал.4 в договор за
4
кредит № ***, сключен между Р. Т. Р., ЕГН ********** и „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД,
ЕИК ********* /с предишно наименование „Кредихелп“ ООД/, като противоречаща на
добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Р. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Мъни
Плюс Мениджмънт“ ООД /с предишно наименование „Кредихелп“ ООД/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „София парк“, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет.6Б осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 50 лева,
недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по договор за кредит № ***,
платена за периода 07.09.2016 г. до 12.07.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „София парк“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6Б ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „София парк“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6Б ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г. И., с личен № **********, вписана в АК – П., на основание чл.38
ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5