№ 3115
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110147729 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. Г., с която е предявен
установителен иск срещу „Па--------““ АД.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД от М. К. Г. за
установяване по отношение на ответника „Па--------““ АД съществуването на вземането за сумата
от 367 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2018 г. до 14.01.2021 г., дължима
върху сумата от 1250,00 лв. – главница за претърпени от ищеца неимуществени вреди, чиято
дължимост е установена с влязло в сила съдебно решение от 15.05.2020 г. по в.гр.д. № 9226/2019 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.05.2021 г. по ч. гр. д. № 10662/2021 г. на СРС, 26 състав.
Ищецът поддържа, че с влязло в сила на 15.05.2020 г. съдебно решение от 15.05.2020 г. по
в.гр.д. № 9226/2019 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, било установено вземане по
отношение на ответника в размер на сумата от 1250,00 лв., представляващо обезщетение за
причинени на 01.11.2016 г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни
изживявания, физически и емоционални терзания, причинени от ответника. Ищецът претендира
лихва за забава върху пресъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди за периода
от 17.02.2018 г. до 14.01.2021 г. при твърденията, че ответникът не е заплатил дължимото
обезщетение до 17.02.2021 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 10662/2021 г.,
СРС, 26 състав и е издадена заповед за изпълнение, като за нея ответникът е уведомен и в
законоустановения срок е подал възражение. С оглед на тези обстоятелства, ищецът, в срока по чл.
422 ГПК, претендира да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъде прието за
установено вземането на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор, в който се оспорва иска по основание.
Ответникът не оспорва, че вземането за главница в размер на сумата от 1250,00 лв. е установено с
1
влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 9226/2019 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав.
Поддържа, че претенцията на ищеца за лихва за забава не е била заявена в производството за
установяване на главното вземане, поради което същата е дължима от постановяване на съдебното
решение от 15.05.2020 г., а не от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за главното вземане. Твърди, че на 01.02.2020 г. в срока за доброволно изпълнение по
изп. д. № 2021785040060 е заплатил изцяло вземането за главница, като поради непосочване на
банкова сметка от страна на ищеца, не е могъл да извърши плащане преди да му бъде посочена
банкова сметка, предвид и на това, че вземането било прехвърлено на трето за спора лице.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2
от ГПК, установи следното от правна и фактическа страна:
В настоящото производство е предявен иск по чл. 86 ЗЗД. Искът по чл.86 ЗЗД е
самостоятелен иск и след наличие на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила
съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата, няма пречка тази претенция да
се предяви в отделно производство, независимо от акцесорния й характер /в този смисъл е
задължителната за съдилищата практика, постановено по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
50/12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009г., ІІ т.о на ВКС/. Вярно е, че предметът на задължението
за законна лихва, т.е. такава, която се дължи при настъпване на определените от закона
юридически факти, установена е нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е
еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната и
обусловеност от последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма
и самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в
тази насока са както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му,
така и законовото правило на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Представено е по делото влязло в сила решение по гр. д. 9226/2019 г., СГС, което е
приключило с решение ответника да заплати обезщетение в размер на 1250 лв., частичен иск
от 30 000 лева. Ищецът претендира заплащане на законна лихва за забава върху присъденото
със съдебното решение обезщетение за периода 17.02.2018 – 14.01.2021 г. Законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение се дължи от момента на настъпване на деликта –
01.11.2016 г. Ищецът претендира законна лихва за забава от по-късен момент, поради което
искът е основателен. Всички елементи на извършения деликт са установени с влязло в сила
решение, поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ПА--------“ АД , ЕИК --------- дължи на М. К. Г.,
ЕГН ********** сумата от 367 лв. представляваща законна лихва за забава за периода
17.02.2018 – 14.01.2021 г. върху присъденото с влязло в сила решение по гр. д. 9226/2019 г.,
СГС парично обезщетение в размер на 1250 лв.
ОСЪЖДА „ПА--------“ АД , ЕИК --------- да заплати на М. К. Г., ЕГН **********
сумата от 26,13 лева разноски по делото.
2
ОСЪЖДА „ПА--------“ АД , ЕИК --------- да заплати на адв. С. Й. Д. ЕГН **********
сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3