Решение по гр. дело №1442/2025 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 382
Дата: 23 юли 2025 г. (в сила от 31 юли 2025 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20252330101442
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Ямбол, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330101442 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Я.
**** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителя
домашно насилие от страна на лице, с което е бил в родство по сватовство до трета
степен включително Ц. Д. А., род. на **** г. с ЕГН ********** от гр. В. ****.
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено
конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителя твърди, че ответника е
негов доведен син, от брака му с С. Г. В., поч. на ******* г.Въпреки, че същия живеел
в гр. В., често идвал в гр. Я. и му нанасял физически и психически тормоз. Молителя
бил възрастен човек и след прекаран инсулт, като актовете на домашно насилие от
страна на ответника започнали преди повече от година. Същия бил обиждан, псуван,
отправени му били заплахи за здравето и живота, няколко пъти бил удрян от страна на
ответника Ц. Д. А.. Последния бил много агресивен, като употребявал алкохол, най
вероятно с лекарства и в това си състояние изпадал до без паметност. Молителя
твърди, че на 17.10.2024 г. около 16.00 ч. ответника във видимо нетрезво състояние
отишъл до къщата му в гр. Я., като започнал да го псува, да му крещи и отправя
заплахи за живота му с думите, че сега ще му ебе майката и слага край на живота му,
като започнал да го блъска и рита. В този момент съседите му, като чули виковете
отишли и спрели ответника да не се случи най- тежкото. Същия нападна и тях с
викове, ругатни и заплахи. На 12.12.2024 г. около 18.40 ч. ответника отново в нетрезво
1
състояние отишъл до къщата на молителя в гр. Я.. Още като влязъл започнал да
крещи, да вика и го псува. Започнал да хвърля и чупи имуществото му, което
изхвърлял на двора и му се заканвал, че ще го затрие. Молителя се опитал да
разговаря с него, като го убеждавал да спре, но същия продължил да го заплашва с
живота и здравето му и да се опитвал да го изгони от къщата му. Успял да го изхвърли
навън, като молителя много се уплашил и отишъл да спи при свои познати, като
няколко дни след това ответника си заминал. На 23.04.2025 г. около 12.20 ч. ответника
отново отишъл в къщата на молителя в гр. Я.. Бил в нетрезво състояние, като носил в
ръката си бутилка алкохол. Същия започнал да крещи, псувал молителя на майка, като
изритал входната врата и нахлул в стаята при него. Бил като освирепял и започнал да
отправял заплахи за живота на молителя, като казвал, че ще го затрие веднъж
завинаги. Нямало да го остави никога на мира, като имота щял да остане за него.
Започнал отново да чупи имуществото, като се опитвал да го удари и му се заканвал
да го убие. Викал му мърша и боклук, щял да го убие, като молителя отново успял да
избяга и се установил при свои познати, като се страхувал да се прибере в жилището
си.
Молителя се страхуват от ответника, счита, че същия е заплаха за него и
претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Прилага писмени доказателства, включително и декларация за извършено
домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от
ответника.
В съдебно заседание молителя не се явява лично, като се представлява от адв.
Т.- ЯАК, чрез който поддържа молбата, сочи доказателства и претендират налагане на
мерките по заповедта за незабавна защита.
В съдебно заседание ответника по молбата редовно уведомен, не се явява и не
взема отношение по молбата.
Ямолският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от
акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по
реда на ЗЗДН – лице с което е бил в родство по сватовство до трета степен и същата
е допустима, като разгледана по същество е и основателна.
За доказване на твърденията си, молителя е ангажирал декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, както и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че ответника е
2
реабилитиран за всички осъждания за престъпления от общ характер, като от
изисканата справка от психиатрично отделение към МБАЛ“*******“ АД се
установява, че молителя не се води на психиатричен отчет. При направена справка в
ЕИСС се установило, че между страните по делото нямало други образувани дела по
ЗЗДН.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на
субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по
безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на
разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 7 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е
лице, което е бил в родство по сватовство до трета степен на молителя.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за
домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно
насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство
представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13,
ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. В тази връзка в
настоящото производство не бяха събрани доказателства които да опровергават
доказателствената сила на посочената по-горе декларация.
Също така от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И. Т.
Т. и В. К. Т., и двамата без родство със страните но съседи на молителя, безспорно се
установява действията на ответника. Последния след като дойде в гр. Я. отсядал при
молителя, като му крещял на висок тон, обиждал го, хвърлял вещи из имота и го
заплашвал. В резултат на това молителя напускал дома си и отивал да нощува при
приятели, защото се страхувал от ответника. Отделно от това свидетелите посочват, че
извършените действия от страна на ответника не са изолиран случай, като това се
случвало всеки път когато дойде в гр. Я.. Също така свидетелите посочват, че
ответника бил в такова състояние, но те не можели да преценят дали се касаело за
употреба на алкохол, наркотични вещества или прием на лекарства, но бил в
неадекватно състояние, като викал и крещял, като виждали какво се случва с дядото,
който им бил комшия.
С оглед на това съдът намира, че действията на ответника представляват
домашно насилие по този закон. Посочените по-горе действия бяха установени със
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите. Отделно от това съдът
кредитира изнесеното в представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, като
3
на посочените в нея дати на 17.10.2024 г., 12.12.2024 г., 23.04.2025 г. ответника отишъл
в дома на молителя в гр. Я., като започнал да го псува, да му крещи, да му отравя
заплахи за живота, да го блъска и рита, да се опитва да го изгони от къщата и да чупи
имуществото му.
Посочените по- горе действията извършени от ответника съдът приема, че
представляват такива на физическо, психичното и емоционално насилие, т.е.
осъществяват признаците на домашно насилие по смисъла на закона, което пък от своя
страна накарало молителя да напусне имота си и да отиде и нощува при свои познати,
защото се страхувал от него, като били сигнализирани и органите на полицията. От
страна на ответника не бяха представени никакви доказателства, които да оборят
истинността на декларацията.
С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на
мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо
пострадалото лице В. В. В. с ЕГН ********** , като по отношение на ответника Ц. Д.
А., род. на **** г. с ЕГН ********** следва да бъдат наложени следните мерки : по
чл.5, ал.1, т.1 задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по
отношение на молителя ; чл.5, ал.1, т.3 забрана на ответника да доближава жилището
на молителя , местата му на работа и местата му за социални контакти и отдих на
разстояние по-малко от 100 метра; чл.5, ал.1, т.4 забрана на извършителя да
осъществяват контакт с пострадалото лице Ц. Д. А., род. на **** г. с ЕГН **********
под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от 18 месеца.
Видът, условията и срока на продължителност на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и т.4
ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от
ответника акт на домашно насилие.
В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните,
който е много съществен, като същия е проявена агресия съчетана с употребата на
вещества ( алкохол, наркотици или лекарства) от страна на ответника, като
същевременно следва да се съобрази и състояние на молителя, който е възрастен човек
и страда от заболяване, като прекарал инсулт и трудно комуникирал , за което са
събрани доказателства. Съдът счита,че определения срок на трите по горе мерки по
ЗЗДН ще бъде достатъчен за постигане целите на закона. В случай, че проблемите
между страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да
потърси правата си по друг ред.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на
определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по
издадената срещу ответника заповед за незабавна защита рег. ***, считано от
4
08.05.2025 г.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство
в размер на 25 лв.
При този изход на делото и на основание § 1а от заключителните разпоредби на
ЗЗДН, вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати на
молителя сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
Налага мерки за защита на В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Я. **** , срещу
осъществено спрямо него домашно насилие от страна на – Ц. Д. А., род. на **** г. с
ЕГН ********** от гр. В. **** , КАТО:
Задължава – Ц. Д. А., род. на **** г. с ЕГН ********** от гр. В. ****, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. В. В. с ЕГН
********** от гр. Я. ****.
Забранява на - Ц. Д. А., род. на **** г. с ЕГН ********** от гр. В. ****, да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Я. **** , на разстояние по-
малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.

Забранява на – Ц. Д. А., род. на **** г. с ЕГН ********** от гр. В. **** да
осъществява контакт с пострадалото лице В. В. В. с ЕГН ********** от гр. Я. ****
под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена
поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок
от 18 месеца.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН приспада срока на действие на мерките при
издадената заповед за незабавна защита рег.***/08.05.2025 г. по гр. дело № 1442/2025 г.
по описа на ЯРС, считано от 08.05.2025 г.
Осъжда Ц. Д. А., род. на **** г. с ЕГН ********** да заплати държавна такса
по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Осъжда, на основание §1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, вр. чл.78, ал.1
ГПК, Ц. Д. А., род. на **** г. с ЕГН ********** да заплати на В. В. В. с ЕГН
5
**********, сумата от 600,00 лв. - разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание
чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди ответника Ц. Д. А., род. на **** г. с ЕГН
********** за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗД, в случай на неизпълнение на заповедта
по чл.21, ал.4 ЗЗДН, а именно, че при наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4
полицейските органи следят за изпълнение на заповедта, като в случаите на
неизпълнение на заповедта на съда, полицейския орган констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от постановяването му в открито съдебно заседание, а именно
от 23.07.2025 г.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6