М О Т И В И
към Присъда № 9 от 06.08.2020 година по год. по НОХД №44/ 2020 год. по описа на Тервелски районен съд .
Производството по делото е образувано по
повод обвинителен акт от 06.07.2020 година на Районна прокуратура
гр. Добрич - териториално отделение Тервел , по досъдебно
производство № 4 / 2020 по описа на РУ Полиция гр. Тервел ,
със следното обвинение:
Срещу подсъдимия И.Д.Д., с ЕГН ********** роден на *** ***, постоянен адрес ***3, ***********е предявено обвинение по чл. 197 т.1 във вр. е чл.194,ал.1 от НК за това , че
на 14.01.2020 г., в землището на с.Орляк,
общ.Тервел отнел чужди движими вещи - парична сума от 240 лв. от владението на А.О.А.,
без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд отнетата парична
сума е била възстановена - Престъпление по чл. 197, т.1 във вр. е чл.194,ал.1
от НК.
Районна прокуратура Добрич – ТО Тервел редовно призована се представлява по делото от
районния прокурор Ж.Ж..
Подсъдимия И.Д. Д. - редовно призован се явява лично и със служебно
назначения му на досъдебното производство защитник – адвокат Т.Г.
.
В
съдебно заседание – разпоредителното
заседание , подсъдимият Д. , чрез защитника си адвокат Т.Г.
правят искане на основание чл. 370 ал. ІІ от НПК за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371 т. 2 от НПК
.Подсъдимия заявява, че признава фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като със защитата
си са съгласни да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителя на Районна прокуратура гр.
Добрич- ТО Тервел приема искането за
своевременно направено и не се противопоставя производството по делото да протече по реда на глава ХХVІІ
от НПК.
Съдът като намери,че са налице
предпоставките за това, допусна провеждане на съкратено съдебно следствие, като
след изслушване самопризнанията на подсъдимия и след
като установи,че същите се подкрепят от събраните по Досъдебно производство №4/2020 година
по описа на РУ Полиция гр. Тервел писмени доказателства обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия ,без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част в
обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата счита, че
извършеното от
подсъдимия деяние, се доказва по несъмнен начин от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, както и от направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК.В съдебно заседание районния прокурор подържа обвинението , като
се пледира с оглед разпоредбата на чл. 373 ал. ІІ от НПК съдът да определи
наказание при приложението на чл.58а ал.
4 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2,б."б" от НК
,като на
подсъдимия И.Д.Д. на основание
чл. 197, т.1 във вр. е чл.194,ал.1
от НК във вр. чл.58а ал. 4 във
вр. с чл. 55 ал. 1 т.
2,б."б" от НК съдът да
наложи наказание „ПРОБАЦИЯ” със следната съвкупност от пробационни мерки:
-
„Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от
1 / една година / с явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице 2 /два/ пъти
седмично- на адрес село Орляк, общ. Тервел, обл. Добрич, ул. " Тридесет и четвърта" № 13 - на основание чл. 42а
ал. 2 т. 1 от НК ,
-
„Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една година / на основание чл. 42а, ал. 2
т. 2 от НК ,
-
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
300 / триста / часа който да
бъде положен от подсъдимия за срок от една
година - на основание чл. 42
а ал. 2
т. 6 от НК .
Защитата на подсъдимия – адв. Т.Г. не се противопоставя
на предложението на районния
прокурор касаещо вида и размера на наказанието на подсъдимия И..
На
дадената от съда последна дума подсъдимия И.Д.
Д. заяви , че се
разкайва – сторил деянието от глупост,като
заяви , че за напред няма да посяга на чужда собственост .
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Д. Д. е
осъждан - видно от изискана от съда
справка за съдимост № 154 от 05.08.2020 година.
По делото не се
спори ,че пострадалия от
престъплението А.О.А. е
пенсионер по болест с определена от ПС ТЕЛК 80% временна нетрудоспособност , с водеща диагноза умерена
умствена изостаналост и болест на очите
.
Не е спорно обстоятелството , че пострадалия от престъплението А.О.А. *** – в дома на родителите си , като за него основно грижи
осъществява дядо му – св. Аптула Юзеир
Аптула.
На 14.01.2020 година пострадалия А.
посетил офиса на „ Български пощи „
в село Орляк, общ. Тервел , където получил месечнат аси пенсия, което
била в размер на 140,00 лева. Подстрадалия има у себе си и допълнителна сума пари – 100,00
лева . . След получаването на пенсията си
подстрадалия А. пеш се отправил към землището н а село Орляк – къдено
имот обработвал свидетеля Тургут Хасан
Тефик с който и подстрадалия подържал приятелски отношения
. На път за земеделския имот пострадалия бил застигнат от подсъдимия Д. , който се
предвижвал с конски впряг.
В каруцата с подсъдимия бил и
неговия син – свидетеля Красимир И.Д.
.Подсъдимия предложил на пострадалия да
се качи в каруцата , за да го откара до имота за който бил
тръгнал ,при което и пострадалия
се съгласил .
Държавното обвинение приема , че непосредствено при
пътуването пострадалия извадил от чантичката си която носел на врата си
Дже Ес Ем апарат при което и от чантичката
в съндъка на каруцата паднали сгънатите на две банкноти -
тези което подстрадалия получил от
офиса като своя месечна
пенсия и останалите 100,00 лева
който има от преди в себе си .
Обвинението приема , че подсъдимия успял
незабелязано за подстрадалия да прибере парите .
По поовод
нараняванията на подстрадалия А. обвинението приема , че то е станало
пе механизъм сходен с дадените
обяснения от подсъдимия – коня се е
бил уплашил, при което и подстрадалия А. паднал от каруцата . Според
обвинението подстрадалия отказал да се
качи след падането в каруцата , при което и
продължил пеш до имота на неговия
приятел . На нивата св. Тефик виждайки
окървавения си приятел го откарва до
дома му в село Орляк .
След прибирането
в дома си подсъдимия скрил
паричната сума .
В хода на
досъдебното производство са били назначени и изготвени две експертизи –
СПЕ от заключението на която се вижда,че
А. страда от умерена умствена изостаналост и
съдебно – медицинска експертиза .
В последствие
подсъдимия доброволно предал паричната сума.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като се
позовава на направените самопризнания на подсъдимия Д. по чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят
от доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебната фаза и
съдебното следствие и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК - показанията на свидетелите разпитани по досъдебното производство.
По делото няма противоречия между
доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме
описаната фактическа обстановка.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Събраните в хода на съдебното
производство доказателства потвърждават по несъмнен начин, че с деятелността си подс. Д. е засегнал
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост или владението и държането върху движими вещи.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие –подсъдимия
е отнел пари в посочен по обвинителния акт размер от владението на пострадалия А.О. А. ,без неговото съгласие.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимия е имал съзнанието, че лишава от фактическа власт
владелеца на чужди движими вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт
върху предмета на престъплението .
С оглед гореизложеното съдът приема по
несъмнен начин, че с действията си от обективна и субективна страна, действайки
с пряк умисъл, подсъдимия Вели е осъществил състава на престъплението, така както се поддържа от обвинението.
Относно наказанието на подсъдимия:
Съгласно императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието съгласно чл. 58а НК, чиято редакция към
момента на извършване на инкриминираното деяние,
не предвижда безусловно приложение на чл. 55 НК, а само когато са налице
условията за приложението му. В останалите случаи, благоприятната последица от
провеждането на съкратено съдебно следствие се изразява в това, че ако съдът наложи
наказание лишаване от свобода или друго по вид, то
задължително се редуцира с една трета.
В настоящия случай съдът споделя
съображенията на Районния прокурор в
насока " маловажност" на настъпилите вредни последици, които
обвинението извежда от ниската стойност
на предмета на престъплението и за която сума с аналице доказателства,
че е била възстановена до приключване на
досъдебоното производство .
Причините за
извършване на деянието съдът намира в обстоятелството, че подсъдимия е с изключително ниска битова
и правна култура, има
пренебрежително отношение към чуждата собственост и не зачита установения в страната правов ред . Съдът
отчита стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по лесен начин за сметка на
чужда собственост.
Условията способствали извършването на
деянието съдът намира в обстоятелството, че подсъдимия е имал възможност да се възползва от невнимянието на пострадалия и
наивността му .
При определяне наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание
за извършеното престъпление, както и
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК, според която норма в
случаите на чл. 372 ал. 4 от НПК какъвто е настоящия случай при постановяване
на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.
58а от НК.
Действително в хода на досъдебното
производство подсъдимия Д. е направил признания за
извършеното,предал доброволно откраднатата от него парична сума.
По отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия :
Деянието извършено от подсъдимия е с висока степен на обществена опасност,
но от друга страна съдът отчита съдействието на подсъдимия за
разкриване на обективната истина по делото .
Съдът призна подсъимия Д. , със снета по делото самоличност за виновен
по така предявеното му обвинение, при което и на основание чл. 197, т.1 във вр. е чл.194,ал.1 от НК, поради
което на основание чл. 197, т.1 във
вр. е чл.194,ал.1 от НК във вр.
чл.58а ал. 4 във вр. с
чл. 55 ал. 1 т. 2,б."б"
от НК му налага наказание „ПРОБАЦИЯ” със следната съвкупност от пробационни
мерки:
-
„Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от
1 / една година / с явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице 2 /два/ пъти
седмично- на адрес село Орляк, общ. Тервел, обл. Добрич, ул. " Тридесет и четвърта" № 13 - на основание чл. 42а
ал. 2 т. 1 от НК ,
-
„Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една година / на основание чл. 42а, ал. 2
т. 2 от НК ,
-
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
300 / триста / часа който да
бъде положен от подсъдимия за срок от една
година - на основание чл. 42
а ал. 2
т. 6 от НК .
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК , съдът осъжда подсъдимият И.Д.Д., с ЕГН ********** със снета по
делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Добрич сумата от
457,50лв, представляваща разноски по
извършени две експертизи - Съдебно
медицинска и съдебно психиатрична
експертизи.
Така наложеното на подсъдимия Д. наказание, съдът приема , че ще изпълни своята възпитателна роля по отношение
на него и е в
размер какъвто предлага и държавното
обвинение .
Съдът приема , че така наложеното наказание на подсъдимия Вели е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието- да се поправи и превъзпита подсъдимия , да му се окаже
необходимото сдържащо
въздействие за в бъдеще, което да го мотивира да
спазва закона , както и ще
въздейства предупредително на останалите неустайчиви членове на обществото – в цялост
да осъществи по отношение на подсъдимия и на обществото целите и задачите визирани
в чл. 36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът
постанови своята присъда.
Районен
съдия :