О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497/01.03.2023 година,
град Бургас
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в закрито заседание на 01.03.2023 г. в състав
съдия: Константин Григоров
като разгледа административно дело № 1505 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 и чл.107 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба от
„Века” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, Столична
община, р-н Люлин, ж.к. Люлин 6 част, бл.608, вх.Г, ет.2, ап.72, представлявано
от Ц.К.– управител. Сочи се, че се оспорва решение № 0767/04.08.2022 г.,
издадено от директор на дирекция МДТ при община Приморско, с което е потвърден
АУЗ № 397-1/05.12.2018
г., издаден
от ст. експерт Ревизии, дирекция МДТ при община Приморско.
Оспорващото дружество счита, че актът е
незаконосъобразен. Представя писмено становище с аргументи в подкрепа на
твърденията.
Ответникът – директор на
дирекция МДТ при община Приморско, чрез процесуален представител оспорва
жалбата и излага възражение за недопустимост на съдебното производство, поради
просрочие на оспорването. По същество ангажира доказателства относно
законосъобразността на оспорения АУЗ.
Факти:
С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 4763/21.09.2016 г. Века ООД декларирал пред Община Приморско собствен недвижим имот, представляващ апартамент Е 2-3, находящ се в
гр. Приморско, ул. Трети март №1, бл.6, вх.Е с РЗП 90,88 кв.м. С декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ вх.№
2957/21.09.2016 г. дружеството декларирало, че
имотът няма да се ползва
през цялата 2017 г. (л.44).
С процесния АУЗ №
397-1/05.12.2018 г.,
издаден от ст. експерт Ревизии, дирекция МДТ при община Приморско, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ, в тежест на жалбоподателя са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2016 –
2018 г. в размер на 683,76 лв. главница и лихва за просрочие, и
за такса за битови отпадъци за 2016 – 2018 г. в размер на 1 227,04 лв. главница и лихва за просрочие.
Актът бил
изпратен на задълженото лице по поща на 06.12.2018 г., като пратката била
получена лично от управителя на дружеството Ц.К. на 20.12.2018 г. (л.9-10). По
делото няма данни и не се твърди същият да е бил обжалван.
С възлагателно
писмо за образуване на изпълнително производство за събиране на публични
вземания по реда на ДОПК с изх. № 0107/01.02.2021 г., издателят на АУЗ изпратил
същия на частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело.
С жалба вх. №
63-00-1363/11.07.2022 г. дружеството обжалвало връчения на 20.12.2018 г. АУЗ.
Тази жалба не е представена по делото, но е описана в решението на решаващия
орган.
В решение №
0767/04.08.2022 г. (л.14) директорът на дирекция „МДТ” при Община Приморско
описал връчването на оспорения АУЗ, приел, че същият е влязъл в сила на 04.01.2019
г. и посочил, че бил изпратен за принудително събиране на ЧСИ с рег.№ 801, като
било образувано изпълнително дело № 54/2021 г. Въпреки това, разгледал жалбата
и потвърдил оспорения пред него АУЗ.
Решението е
връчено лично на управителя Ц.К. на 04.08.2022 г. (л.14).
Правни изводи:
С оглед
изложената хронология по издаване и връчване на АУЗ № 397-1/05.12.2018
г. на ст.
експерт Ревизии, дирекция МДТ при община Приморско, съдът намира, че жалбата
инициирала настоящото съдебно производство е процесуално недопустима.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в
чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Според ал.3, предл. първо, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите.
Съгласно чл.144, ал.1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите.
Съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК актът може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция.
Обжалването пред съда е уредено
в чл.156, ал.1 от ДОПК, като в ал.2 е указано, че
ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред. По този начин е предвидено задължително
административното обжалване на актовете, издавани от органите по приходите,
като съдебният контрол е допустим след произнасянето на компетентния
по-горестоящ административен орган.
В конкретния случай съдът намира, че
жалбата на Века ООД срещу АУЗ №
397-1/05.12.2018 г.
на ст. експерт Ревизии, дирекция МДТ при община Приморско е била депозирана пред компетентния административен
орган след изтичане на преклузивния 14 дневен срок, предвиден в чл.107, ал.4 от ДОПК. Актът бил надлежно съобщен на задълженото лице на 20.12.2018 г., а
жалбата до органа, подадена на 11.07.2022 г. Така, процесният АУЗ се явява
влязъл в сила административен акт. Като се произнесъл с решение по просрочената
жалба срещу този акт, макар, че го потвърдил, решаващият орган се произнесъл по
законосъобразността на акт, който вече е породил целените с него правни
последици, а освен това, много преди подаването на жалбата, същият бил изпратен
на съдебен изпълнител и по него било образувано изпълнително дело за
принудително събиране на установените задължения.
Въпреки
произнасянето на административния орган и именно поради просрочието на жалбата
съдът намира същата за процесуално недопустима. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.99 от АПК, към който препраща §2 от ДР на ДОПК указва
предпоставките при наличието на които влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който
не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено
по-горестоящия административен орган. В конкретния случай този, уреден в
закона ред не е спазен.
В сезиращата
жалба няма изрично възражение за нищожност на процесния АУЗ.
По изложените съображения
жалбата инициирала съдебното производство се явява процесулно недопустима,
поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото прекратено.
При този изход
от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК разноски се дължат на ответника.
Такива са навременно поискани и доказани в размер на 600 лв. – възнаграждение
за адвокат.
Предвид
изложените съображения и
на основание чл.159, т.5 от АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 08.02.2023 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Века” ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, Столична община, р-н Люлин, ж.к. Люлин 6 част,
бл.608, вх.Г, ет.2, ап.72, представлявано от Ц.К. – управител, против АУЗ № 397-1/05.12.2018
г. на експерт
Ревизии, дирекция МДТ при община Приморско.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 1505/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Века” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, Столична община, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 6 част, бл.608, вх.Г, ет.2, ап.72, представлявано от Ц.К. –
управител да плати на Община Приморско разноски по делото в размер на 600 лв.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
Съдия: