№ 136/15.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ-и административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Дияна Златева-Найденова |
|
|
к.н.а.х. дело № 21 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик против Решение № 161 от 24.11.2022 г.,
постановено по н.а.х. дело № 287/2022 г. по описа на Районен съд –
Велинград. Релевирани са доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира отмяната
му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. С писмено становище с вх. №
1521
от 21.02.2023 г. процесуалният представител на касатора по изложени съображения
моли съда да отмени решението на районния съд и да потвърди издаденото
наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът по касационната жалба – „МАРМИКА“
ЕООД, представлявано от адв. М., счита касационната жалба за неоснователна, а
оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на
касационната жалба. Счита решението на Районен съд – Велинград за неправилно,
с оглед на което дава становище да бъде отменено, а наказателното постановление
– потвърдено.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С решението си Районен съд –
Велинград е отменил Наказателно постановление № 13-2200074 от
24.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с
което на „МАРМИКА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Любен Каравелов“ № 14, представлявано от управителя К.И.Н., на
посочено правно основание чл. 415, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно:
На 16.02.2022 г. при извършена проверка
за спазване на трудовото законодателство инспектори в ДИТ в обект – цех за
производство на пелети в гр. Велинград, индустриална зона (стопански двор)
заварили лицето Ю.А.Ч., в стари дрехи с полепнали по тях стърготини с поставени
слушалки против шум в ушите, да загребва с лопата дървени стърготини, които
хвърлял в машината за преработка на пелети. В собственоръчно попълнена
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ Ю.А.Ч. декларирал, че е роден на ***
г. и че работи за „МАРМИКА“ ЕООД от 16.02.2022 г. с работно време от 10:00
до 17:00 часа с възнаграждение 40,00 лева на ден. В предоставения от
инспектиращите органи срок от страна на „МАРМИКА“ ЕООД по отношение на лицето Ю.А.Ч. не били представени трудов договор и предварително
издадено от директора на ДИТ – Пазарджик разрешение за постъпване на работа по
чл. 303, ал. 3 от КТ. При справка в информационната система на ИА „Главна
инспекция по труда“ органите установили, че с двама от работещите, единият от
които Ю.А.Ч., дружеството не е сключило трудов договор, както и че за
непълнолетния не е изискано и получено разрешение да започне работа от
директора на ДИТ – Пазарджик. За констатациите от проверките бил съставен
Констативен протокол № ПР2205427/14.03.2022 г. На същата дата – 14.03.2022 г. в
присъствието на управителя на дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 13-2200074 за това, че „МАРМИКА“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, на 16.02.2022 г., около 12,00 часа, на обект – цех за пелети в гр.
Велинград, ул. „Стопански двор“ № 1, е приел на работа в стопанисвания от него
обект на контрол непълнолетното лице Ю.А.Ч. да зарежда машина за пелети, без
преди това да е искал и получил разрешение от ДИТ Пазарджик, в нарушение на чл.
303, ал. 3 от КТ.
С Постановление с изх. № 1889/2022 г. на А.П.– прокурор
при Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение – Велинград е отказал
да образува наказателно производство за констатираното с АУАН нарушение. С
оглед на това е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно
постановление.
За да отмени наказателното постановление,
съдът е приел, че последното е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Посочил е, че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление е налице несъответствие по отношение на датата на нарушението, тъй
като във втори абзац, изр. трето е посочено, че нарушението е извършено на
16.02.2021 г., а в четвърти абзац, изр. първо като дата на извършване на
нарушението е посочена датата 16.02.2022 г.
Посочил е, че неяснотата относно датата на извършване на нарушението представлява
съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като води до
нарушаване на правото на защита на субекта на нарушението, предвид невъзможността
да изгради защитната си теза. Прието е, че нарушението не може да се преодолее
чрез приемане на датата, посочена в съставения АУАН № 13-2200074/14.03.2022 г.,
тъй като оспореното наказателно постановление е съставено в хипотезата на чл.
36, ал. 2, предл. последно от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира, че при
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания акт. В оспорения административен
акт датата на извършване на нарушението не е посочена ясно и категорично,
каквото е императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН. Посочването на различни дати като дати на извършване на нарушението в
наказателното постановление води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. При неяснота на датата на извършване на нарушението, касационната
инстанция счита, че издаденото НП страда от съществен порок – липса на елемент от
императивно посоченото съдържание. Посочването на датата на извършване на административното
нарушение е особено важно и с оглед преценка за спазване на давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН в рамките на административната фаза на производството. Датата
на извършване на нарушението е от съществено значение и за преценка за допустимост
на административнонаказателното производство. Поради изложеното правилно в оспореното
решение е прието, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение на административнонаказателната
процедура.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд – Велинград следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна – без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение. Такива са претендирани в размер на 1000 лева, за
което е представен договор за правна защита и съдействие. С оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото обаче и предвид своевременното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
настоящият състав намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, съобразно изискванията на чл.
18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/24.11.2022 г., постановено по н.а.х. дело
№ 287/2022 г., по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик да заплати на „МАРМИКА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Любен Каравелов“
№ 14, направените по
делото разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.