№ 139
гр. гр. Лом, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20201620101281 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99
ЗЗД. Аксесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК № *********, гр. София, представлявано от управителя Р.В., чрез пълномощника, ю.к.
П.Т., срещу М. К. Г., ЕГН **********, от ********, за дължими суми по договор за кредит.
Ищецът твърди, че между ответника и третото лице 4ФИНАНС ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската си марка ВИВУС е бил сключен Договор за кредит №
**********/31.07.2016 год. по реда на чл. 6 ЗПФУР - след заявка на интернет-страницата на
заемодателя.
По силата на сключения договор, ответника е получил кредит в размер на 300 лв.,
които е следвало да върне в рамките на 30 дни - с падежна дата 30.08.2016 год., ведно с
договорените лихви и начислените такси.
Сумата по кредите е отпусната на името на ответника чрез системата ИЗИПЕЙ на
31.07.2016 год.
Задължението е падежирало, но длъжникът не го е погасил в уговорения срок,
поради което са начислени наказателни лихви. Междувременно, заемодателят е изпратил
три броя напомнителни писма на посочения в договора адрес, без да последва плащане.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018 год.,
сключен между 4ФИНАНС ЕООД и ищеца, последният като цесионер придобил
вземанията срещу ответника, за което последният е бил уведомен.
Ищецът направил опит за извънсъдебно уреждане на спора, но без резултат.
За това сезира съда със следното искане: да бъде осъдена ответната страна да заплати
на ищеца сумата от 300,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
1
**********/31.07.2016 год., сключен между него и 4ФИНАНС ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда /10.09.2020 год./ до
окончателното изплащане.
Претендират се и направените разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си, че
между страните няма спорни фактически твърдения.
Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се явява в съдебното заседание. Чрез пълномощника си, ю.к. П.Т. не
възразява делото да се разгледа в негово отсъствие и прави искане за произнасяне с решение
по чл. 238 ГПК. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Направено е искане от процесуалният представител на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира, че с връчените на ответника: съобщение за връчване на препис от
исковата молба и подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, което той е получил на
15.04.2021 год. чрез З.М.Д., майка, със задължение да предаде и призовка за страна за
открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 18.09.2020 г. по чл. 140
ГПК, връчени на 07.05.2021 год., отново чрез същото лице, изрично са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страната в съдебно
заседание.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните писмени
доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът намира, че с оглед наличието на предвидените в чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като
исковите претенции по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД бъдат
уважени в предявения размер.
Предвид уважаването на главният иск, акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД се явява
основателен, като следва да се уважи така, както е предявен и се присъди законната лихва
върху главницата от датата на предявяването на иска /10.09.2020 год./ до окончателното
изплащане на задължението.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените от него
разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв., от които 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, и 50,00 лв. държавна такса.
Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, от ******** ДА ЗАПЛАТИ на
«КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК № *********, гр. София, СУМАТА от
300,00 лв., (триста лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
**********/31.07.2016 год., сключен между него и 4ФИНАНС ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда /10.09.2020 год./ до
окончателното изплащане. както и направените делото разноски в размер на 150,00 лв. (сто
и петдесет лева).
2
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3