Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260048/21.04. Година 2021 град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд Наказателно отделение
На петнадесети април
Година
две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ:Георги Грънчев
Десислава
Сапунджиева
Съдебен секретар Соня
Дичева
Прокурор Николета
Арнаудова
като разгледа
докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 62 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Предмет на
въззивното производство е присъда № 2/12.01.2021 г. по НОХД № 1366/20 г. на окръжния
съд в град Варна, с която С.С. е бил осъден по чл.115, вр.чл.54 от НК на осемнадесет
години лишаване от свобода при първоначален строг режим. За да вземе това
решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение,
че на 01.04.2020 г.
в с. Ново Оряхово, област Варна, подсъдимият е умъртвил умишлено С.Й.. Ангажирана
е била и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да изплати обезщетения
за неимуществени вреди в различни размери на четири от децата на пострадалата.
Въззивното
производство е по жалба на подсъдимия, чрез служебния му защитник адвокат Д.Д.,***, с която се отправя искане за
намаляване на размера на наложеното наказание. Становището на представителите на въззивната
прокуратура и на гражданските ищци и частни обвинители е, че присъдата е
правилна и следва да бъде потвърдена. Подсъдимият моли за по-малка присъда, за
да може да изгледа децата си.
Относимите към
поведението, респ. отговорността, на подсъдимия С. факти, събрани и проверени
по реда и със средствата на
НПК от първоинстанционния съд, най-кратко са:
Подсъдимият С.С. и
пострадалата С.Й. живеели на семейни начала в къща в с.Ново Оряхово, и имали
три малолетни деца. Отношенията им се характеризирали с взаимна ревност, и като
последствие неколкократно се разделяли, а след това наново заживявали заедно. В
началото на 2020 г. семейството живеело разделено, но през м.март подсъдимият
се свързал с Й. и я уговорил да се върне в къщата при нея и децата.
На 31.03.2020 г.
след като всички вечеряли заедно, децата отишли в стаята си, а родителите им –
в своята спалня, където за пореден път се скарали и си отправили взаимни упреци
за изневяра. Скандалът им се разразил след полунощ, когато прераснал във
физическо насилие – пострадалата го блъснала, на което той отговорил с юмручни
удари в областта на лицето и главата. Й. паднала на леглото и започнала да моли
подсъдимия да престане, като същевременно се отбранявала, при което го одрала
по слепоочието, а той я хванал с дясна ръка за гърлото и започнал да я души.
Стискал силно и не се отдръпнал докато не усетил, че пострадалата вече не се
движи и не диша.
След като малко
по-късно проверил и окончателно се убедил, че жена му е мъртва, подсъдимият
решил да прикрие стореното, като зарови трупа в двора на къщата, а пред
роднините да твърди, че тя е избягала с друг. С подходящи инструменти
подсъдимият изкопал голяма дупка и поставил там, увито в чаршаф, тялото на С.Й.,
покрил го с пръст, клонки и стари непотребни вещи. После счупил телефона й, и
заедно с часовника ги хвърлил в тоалетната на двора, а други нейни вещи и дрехи
наслагал в сак и също ги прикрил край оградата.
На сутринта
подсъдимият отишъл при родителите на пострадалата, като управлявал нейния
автомобил, и им разказал измислената история как е избягала с част от багажа
си. Не успял да ги убеди, че ще тръгне без децата си, и в този и следващия ден
те безуспешно се опитвали да се свържат с нея, търсили я при други роднини,
обявили я за издирване в полицията. При поредно отиване в къщата на подсъдимия
и пострадалата, нейни близки – свидетелите А.В., С. К. и В. С., огледали
внимателно двора, забелязали прясно извадена пръст и започнали да разкопават,
докато достигнали до чаршафа с увитото в него тяло, след което сигнализирали
полицията. При извършените в последствие огледи били открити всички вещи на
пострадалата, изхвърлени и укрити от подсъдимия. Иззети били за изследване на
следи по тях части от постелъчно бельо и завивки в спалнята, както и якето на
подсъдимия. Самият той междувременно също се бил укрил в покрайнините на
селото, където го открили роднините и го предали на властите.
При огледа и аутопсията
на трупа на пострадалата се констатирали кръвонасядания и травматични отоци по
лицето, главата и тялото, както и кръвонасядания на шията – по кожата, шийната
мускулатура, щитовидния хрущял /вкл.
счупване на едното рогче/, хранопровода, под двете ушни миди, както и
кръвоизливи във вътрешните органи, оток на мозъка и белите дробове, механична асфиксия,
представящи непосредствения механизъм на настъпване на смъртта – в резултат на
силно притискане на шията с ръка.
Така изложените
факти се извеждат безпротиворечиво от достатъчен по обем доказателствен
материал, като отделните източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се, и
страните не ги оспорват. Веднага след задържането си подсъдимият е направил пълни
самопризнания, към които се придържа в хода на цялото наказателно производство,
пред първоинстанционния съд защитникът му е искал делото да се разгледа по реда
на съкратеното съдебно следствие с признание на фактите по чл.371, т.2 от НПК,
но поради недопустимост то е протекло със съгласие по т.1 да не се провеждат
разпити на всички свидетели и вещи лица, и всички протоколи, експертни
заключения и писмени доказателства са били приобщени чрез прочитане по реда на
чл.283 от НПК..
В разпоредителното
заседание всички страни са се съгласили, че на досъдебното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата им, при
въззивната проверка не се правят оплаквания за последвали такива в хода на
първоинстанционния процес, каквато е и констатацията на въззивния съд при
служебната проверка. Становището, изразено от адвокат С. едва в пледоариите по
същество по настоящото производство, че следва да бъде отведен прокурора, тъй
като е участвал и при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, не
намира опора при правилния прочит на съответните разпоредби в чл.47, вр.чл.29
от НПК.
От установените при
спазване на съответните процесуални правила факти, обосновано се извличат елементите
на престъпния състав по чл.115 от НК – убийство, извършено от субективна страна
при пряк умисъл, като възраженията, които защитата е правила пред окръжния съд
за наличие на привилегирования състав на чл.118 от НК са били отхвърлени с
подробни аргументи, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Въпросът, поставен с въззивната жалба, касае справедливостта на
наказанието, като искането за неговото намаляване остава немотивирано.
При определяне
размера на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства в първата
инстанция са били посочени чистото съдебно минало и съдействието за разкриване
на обективната истина, а като отегчаващи – лоши характеристични данни, упоритост
в постигане на целения резултат и фактът, че е отнел живота на майката на трите
си деца. Счетено е, че деянието е с висока степен на обществена опасност, а
личността на дееца – с невисока, и е посочено, че е налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. В подкрепа на извода за лоши
характеристични данни е посочено наличието на предходна съдимост, а във връзка
с обясненията му е прието, че не съставляват пълни и чистосърдечни
самопризнания. Отчетени са последващите действия на подсъдимия по укриване на
деянието, които включват както укриването на тялото и личните вещи на
пострадалата, така и активните действия по заблуждаването на нейните близки.
Становището на
въззивния съд е, че определеното наказание осемнадесет години лишаване от
свобода е справедливо и съответно на извършеното и не се налага изменение на
присъдата в тази част. Така определено, то е разположено в границите между средния
и максималния размер на санкцията, което е правилно, защото е налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Миналите осъждания за две кражби са
били реабилитирани, но лошите характеристични данни за подсъдимия се разкриват
чрез наличните регистрирани предходни оплаквания от пострадалата срещу него за
семейно насилие. С деянието си той е лишил от живот майката на трите им
малолетни деца, докато те са се намирали в съседната стая, като случилото се е
с пряко отражение за дванадесетгодишната В.Г. - видно от протокола й за разпит,
тя е чувала виковете и молбите на майка си, както и за осемгодишния й брат,
който е правил опит да влезе в стаята при родителите, която се оказала
заключена, а когато всичко е стихнало, двамата са прекарали нощта в страх.
Способът на извършване на престъплението е също със съществена тежест като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Съгласно съдебната практика /напр. Р 561/13
г., ІІІ н.о., ВКС/, вкл. задължителна такава /Тълкувателно постановление № 7/87
г. на ОСНК, ВС на Р. България/, обичайно при убийство чрез задушаване се приема
наличие на квалифициращия елемент „извършено по особено мъчителен начин“, което
в случая не е елемент на възведеното обвинение. За това фактът, че след
нанесения й побой с юмруци, подсъдимият е започнал да души жертвата, което тя е
съзнавала - изпитвала е недостиг на кислород, и борейки се да си го набави, е
преживяла силни болки, страдания и усещания, че краят й наближава, следва да се
вземе предвид като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
Като се разгледат в съвкупност отчетените в
окръжния съд и добавените при въззивната проверка обстоятелства със значение за
отговорността на подсъдимия, се налага извод, че именно определеното му с
обжалваната присъда наказание може да способства за постигане на необходимия
поправителен и превантивен ефект съгласно целите на репресията, и че всяко
по-ниско наказание би било несъответно на извършеното като несправедливо
занижено.
По изложените
съображения не са налице основания да бъде уважена въззивната жалба, и не се
констатират служебно други основания за отмяна или изменение на присъдата, вкл.
в нейната гражданска част, поради което и на основание чл.338 от НПК, съставът
на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/12.01.2021 г. по НОХД № 1366/20
г. на Окръжен съд Варна.
Решението подлежи
на касационна проверка по жалби на подсъдимия и неговия защитник, допустими в
петнадесет дневен срок от съобщенията за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: