Определение по дело №21/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 11
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700021
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

гр.Кърджали, 14.01.2020 г.

 

Административен съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря                                          

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело 21/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал.5 от АПК, във връзка с  чл. 188 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на Ю.Р.Ш. от *** срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ), № ФК-953-0031204/ 20.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди се, че обектът, който е проверяван и по отношение на който е констатирано, че е стопанисван от жалбоподатеря като физическо лице, е нает от „Ю. Ауто“ ЕООД с ЕИК ***, чийто управител е Ю.Ш., като за това имало сключен договор за наем от 12.12.2019 г. За периода, от датата на сключване на договора за наем до датата на започване на дейността – 02.01.2020 г., се извършвали подготвителни дейности, свързани с инсталиране и настройване на техника, почистване на помещението и освежителни работи по обекта. По отношение констатациите на органите по приходите по време на проверката, че Ю.Ш. е започнал дейност като физическо лице от 24.06.2019 г. без да е регистрирал фискално устройство, в жалбата се пояснява, че преди сключване договора за наем е правил огледи и впоследствие е започнал ремонтни дейности по помещението. Твърди, че на името на търговското дружество, което управлява, е регистрирано фискално устройство. Посочва се, че търговски дейности без отчитане на приходи, не е извършвал. В жалбата се сочи, че в обекта на проверка от органите на НАП, не е извършвана търговска дейност, в частност – ремонт на МПС с рег. № ***. Жалбоподателят заявява, че посоченото МПС е собственост на негов приятел – М., с който същия ден били заедно. Парични суми от него, както и от инспекторите, не били приемани. Посочва се, че като физическо лице Ю.Ш. не извършил описаното в ЗНПАМ нарушение. Не е приемал парични суми, дори и да е предложил услуга по ремонт. В обобщение на изложеното и за да може дружеството, наело обекта за своята дейност, да работи нормално се прави искане да се отмени разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на ЗНПАМ № ФК-953-0031204/ 20.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП.

АС – Кърджали приема жалбата за допустима, като подадена в срока по чл.60, ал.5 от АПК. От приложено копие на ЗНПАМ се установява, че същата е съобщена на Ю.Ш. на 20.12.2019 г., а съгласно отбелязване върху същата, жалбата е подадена на 27.12.2019 г.

За да се произнесе по жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗНПАМ съдът съобрази следното от фактическа страна:

Със ЗНПАМ № ФК-953-0031204/ 20.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП на Ю.Р.Ш. е наложена следната ПАМ: Запечатване на търговски обект – ***, находящ се в ***, стопанисван от Ю.Ш. и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. Съгласно мотивите на ЗНПАМ при извършена оперативна проверка, на 18.12.2019 г. в 11.00 часа, на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДРЗДДС – ***, е констатирано, че в обекта се осъществява търговска дейност без да е монтирано в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността на обекта, а именно – 24.06.2019 г. В обстоятелствената част на ЗНПАМ е посочено, че при посещение в търговския обект е установено извършването на ремонт от Ю.Р.Ш. – смяна на лагерна главина на предно дясно колело на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „***“ с рег. № ***. След извършена легитимация от служител на НАП е констатирано, че към момента на проверката в обекта липсва монтирано и въведено в експлоатация ФУ. При направената проверка в информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за посочения обект, на който да се отчитат оборотите от извършените продажби. В потвърждение на тази констатация са посочени обясненията на лицето, че търговския обект работи без да е регистрирано ФУ за отчитане на продажбите. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2016 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Административният орган, в становище на пълномощник, развива съображения за неоснователност на жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази следното:

Съгласно  чл. 188 от ЗДДС, предварително изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186 от ЗДДС се допуска при условията на АПК. Видно от така действащата разпоредба следва да се прецени обжалваното разпореждане, с оглед наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Цитираната норма от АПК предвижда, че административният орган може да разпореди предварително изпълнение на административния акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Мотивите за издаване на разпореждането по  чл. 188 от ЗДДС са следните:

На първо място в разпореждането по чл.188 от ЗДДС е посочено, че предварителното изпълнение се допуска при защита от настъпване на вреди. Тези вреди са определени като труднопоправими, защото неотчитането на реализирания доход от задълженото лице нарушава установения данъчен ред, отслабвайки авторитета на законодателството. АО е приел, че това води до създаването на масова практика другите търговци също да укриват своите доходи от стопанска дейност. Прието е, че предварителното изпълнение е необходимо с превъзпитателна цел – да се спазва фискалната политика. Същественото отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост, което предизвиква настъпването на труднопоправими вреди.

Като следващо основание за необходимостта от предварително изпълнение на ЗНПАМ е посочена защитата на особено важен държавен интерес, който е мотивиран с пълната липса на регистрация на извършваните продажби. В ЗНПАМ е посочено, че от събраните доказателства се налага извод, че една от целите пред лицето е именно отклонение от данъчно облагане, което винаги води до негативни последици за фиска. АО е изложил мотиви, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане би била непосредствена. 

При така установените факти съдът намира, че допуснатото предварително изпълнение на ПАМ е мотивирано, като в него са посочени и обосновани основания за допускане на предварителното изпълнение във връзка с някои от изброените хипотези.

Налагането на финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.

Мотивирайки по този начин предварителното изпълнение, АО е постановил един законосъобразен акт позовавайки се на конкретни факти и обстоятелства, констатирани в проверения обект, което категорично води до негативни последици за фиска. Административният орган е взел предвид, че създадената организация в търговския обект е с цел отклонение от данъчно облагане, поради което съществува опасност не само от ново нарушение, а изобщо от липсата на организирана отчетност съобразно закона, което не позволява да бъдат проверени реализираните от търговеца покупки/продажби, съответно неправилно определяне на реализираните доходи, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Именно това е наложило разпореждането на предварителното изпълнение на процесната ПАМ с оглед предприемането на мерки за защита на фиска, посредством които да се предотврати незабавно възможността за допускане на нарушения на действащото законодателство – невъзможността за проследяване на реалните обороти на дружеството, съответно приходите от реалните продажби, и да се коригира поведението на търговеца към спазване отчетността, съответно правилното начисляване на дължимите данъци върху реализираните продажби.

Налице е защитим държавен интерес, предвиден в чл. 60, ал. 1 от АПК, който представлява самостоятелно основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на издадения индивидуален административен акт. Налице са и мотиви за това, че за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Евентуалното отдалечаване във времето на изпълнението на мярката от момента на налагането й изключва нейния преустановителен и превантивен ефект и от това би могло да последва значителна вреда за фиска.

В жалбата са изложени съображения, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ПАМ е незаконосъобразно, защото не е извършвана търговска дейност от физическото лице Ю.Р.Ш., а установеното МПС било на негов приятел. АС – Кърджали не споделя този довод, тъй като той се опровергава от обясненията на лицето, дадени по време на проверката на 18.12.2019 г. Съгласно тези обяснения, написани и подписани от Ю.Ш., от 24.06.2018 г. в *** извършва с личен труд, без помощници, ремонти на ходова част и смяна на ролки на ремъци на леки автомобили. Цените са от 20 лв. до 60 лв., включващи само труд. В цитираното обяснение ( описано от лицето като „Заявление) се сочи, че за получаваните суми не издава касови бележки, защото няма регистриран касов апарат. Вписано е също, че извършва дейността като физическо лице. В това обяснение жалбоподателят признава неизгодни за себе си факти, поради което следва да се цени като годно доказателство за отразеното в него, а именно, че извършва дейност от 24.06.2019 г. като физическо лице. Твърдението в жалбата, че търговското дружество „Ю. Ауто“ ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала и управител, има регистрирано ФУ е правно ирелевантно, тъй като от събраните доказателства, включително писмо, изх.№ ***/ *** г. на ДТ на НАП, Пловидв, офис Кърджали, се установи, че от датата на вписване в търговския регистър – 12.02.2015 г. до 02.01.2020 г. търговското дружество не е осъществявало дейност. Представеният договор за наем с дата 03.12.2019 г., сключен между „Капитан Петко Войвода“ АД, ***, действащо чрез управителя си и „Ю. Ауто“ ЕООД също не опровергава приетите за доказани факти в ЗНПАМ, а именно – осъществяване на авторемонтна дейност като физическо лице без регистрация на фискално устройство. В чл.13 от този договор е записано, че се сключва за срок от 1 година, считано от 01.01.2020 г. Т.е. този документ установява, че помещението, в което проверяващите органи на НАП са установили жалбоподателя да извършва дейност по ремонт на леки автомобили, от 01.01.2020 г. ще се ползва от търговското дружество „Ю. Ауто“ ЕООД, което съгласно декларация в ТД на НАП, офис Кърджали е възобновило дейност от 02.01.2020 г.

В обобщение на събраните по делото доказателства следва да се посочи, че при извършената проверка на 18.12.2019 г. в търговски обект, намиращ се в ***, е установено, че Ю.Р.Ш. е осъществявал авторемонтна дейност. Същият е собственик на капитала и управител на „Ю. Ауто“ ЕООД, но поради обстоятелството, че в подадена до ТД на НАП, офис Кърджали декларация е заявил, че то не осъществява дейност, то правилно ЗНПАМ е била издадена на физическото лице – Ю.Ш., а не на „Ю. Ауто“ ЕООД. Дейността се осъществява от 24.06.2018 г. и приходите от нея не се отчитат, тъй като на обекта не е монтирано фискално устройство. При тези факти става ясно, че липсата на устройство за отчитане на всички продажби в обекта създава организация за системно укриване на приходите от тези продажби и това е свързано с предпоставката за допускане на предварително изпълнение за защита на фискалните интереси на държавата свързани с начина на регистриране и отчитане на продажбите на услуги в обекта. Поради наличие на надлежни мотиви, допускащи предварителното изпълнение на ПАМ, наложена с тази заповед, жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер.  Производството по оспорване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение е по реда на АПК. Приложим по отношение на разноските е редът установен в този кодекс и съответно за неуредените случаи ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, сочи че разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да се определят по Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

          Поради изложените съображения АС – Кърджали

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          Отхвърля жалбата на Ю.Р.Ш. от *** срещу Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия за срок от 15 дни), обективирана в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-953-0031204/ 20.12.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП.

Осъжда Ю.Р.Ш. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Определението не подлежи на обжалване – чл.188, ал.2 от ЗДДС.

 

 

                                                                                     Съдия: