№ 1495
гр. София , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502632 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. М. М. срещу решението на СГС, І-21 състав от
11.03.2020г. по гр.д. № 4756/2019г., с което е осъден да плати на ЗАД „Асет Иншурънс“, на
основание чл. 500, ал.1 т.1 КЗ, сумата 75 000 лева - изплатено от застрахователя на В. В. С.
обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат от ПТП от
26.03.2016г. , ведно със законната лихва от 05.04.2019г. и разноските по делото.
Въззивникът обжалва решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 20000
лева до 75000 лева с доводи за необосновано отхвърляне на възражението за съпричиняване
и за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият ЗАД „Асет Иншурънс“ оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. По очертания от
оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол излага следното:
В резултат от причинено от М., в пияно състояние, ПТП на 26.03.2016г. В. С. е получил
тежка гръбначно – мозъчна травма, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на
първи поясен прешлен с фрактура на страничните израстъци двустранно и на дъгата вляво;
компресионна полифрагментна фрактура на втори поясен прешлен - тяло, дъга, страничен
израстък вдясно и бодилест израстък с вдаване на фрагменти навътре в канала, което го
стеснява с 0,3-0,4 см; нарушаване на междупрешленния диск на ниво Л1-Л2; фрактура на
дъгата на трети поясен прешлен вдясно и на страничен израстък вдясно; разкъсване на
1
съединително –тъканата връзка между Л1-Л2 и Л2-Л3 стави двустранно; разкъсване на
твърдата гръбначномозъчна обвивка на около 1 см с изтласкване на нервно коренче през
дуралния дефект, навяхване на ляво коляно, както и венозна тромбоза на левия долен
крайник. В този смисъл са споразумение по чл. 381 НПК по нохд №208/2018г. по описа на
СРС, НО-132 състав, заключението на д-р Р. С. и на д-р М. Х. от 23.01.2020г.
С. е бил хоспитализиран, извършени са две операции в клиниката по неврохирургия на
Пирогов, първата от които спешна. Близо година увреденият е търпял болки от травмата на
гръбначния стълб, значителни за първите три месеца. Уврежданията са затруднили
движението на тялото за около година, пет месеца през която С. се е придвижвал с патерици
- така заключението на д-р З. и показанията на св.С.а. Според показанията на последната
синът й продължава да има проблеми с кръста и с левия крак, но не уточнява какви,
променен е начина му на живот - не извършва тежка физическа работа, не спортува. Вещите
лица не са извършили преглед на С., тъй като същият не се е явил за такъв, поради което и
предвид липсата на медицинска документация, отразяваща състоянието му към настоящия
момент, не сочат наличие на остатъчни явления от увреждането.
Въззивният съд, като отчита младата възраст на пострадалия – 21 години към датата на
ПТП; броя и вида на травмите; хоспитализацията и хирургичните интервенции; общият
възстановителен период, протекъл със сериозно животозастрашаващо усложнение –
венозна тромбоза; периода, в което болките и страданията са търпени и техният интензитет;
обстоятелството, че е било затруднението придвижването и съответно битовото обслужване
на пострадалия за сравнително продължителен период от време, както и липсата на доказани
остатъчни явления, извън необходимостта от съобразяване на вида на житейските
активности с травмите, намира за справедлив размер на обезщетението такъв от 80 000 лева.
Така определеното обезщетение не подлежи на редуциране поради съпричиняване, тъй
като възражението за принос на пострадалия за увреждането му не е доказано от страната,
която носи тежестта за това – ответникът. Последният своевременно е твърдял, че С. е
пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, както и че е знаел, че водачът на
автомобила е употребил алкохол. За второто обстоятелство по делото не са събрани
доказателства, а първото е отречено от събраните по делото доказателства. Според
категоричните и неоспорени изводи на в.л. Г. и А. по комплексната експертиза, гръбначно –
мозъчната травма на С. е типична за пътници с поставен предпазен колан (т.нар. seat belt
fractures ), а неописването в медицинската документация на следи от директно въздействие
от поставения колан няма отношение към този извод, тъй като нито по принцип, нито с
оглед механизма на процесния удар, е задължително подобни белези да останат ( така
заключението от 25.11.2019г. и отговорите на в.л. в с.з. на 05.12.2019г.). Обратните
интерпретации на цитираното, както и на показанията на св.Н., направени с въззивната
жалба, са неиздържани както логически, така и правно.
В обобщение, изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 75 000 лева
подлежи на пълно възстановяване по пътя на регресната претенция. Предпоставките на чл.
500, ал.1 т.1 КЗ за доказани безспорно - на основание чл. 300 ГПК е установено, че при
настъпване на ПТП ответникът е управлявал автомобила в пияно състояние (с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила), а съгласно платежно нареждане на
лист 42 от делото и безспорно между страните - застрахователното обезщетение от 75 000
лева е изплатено на пострадалия С..
Предвид изложеното, като намира за неоснователни оплакванията по жалбата и достига
до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва да
потвърди решението в обжалваната част.
На въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100 лева.
2
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-21 състав от 11.03.2020г. по гр.д. № 4756/2019г. в
обжалваната част, с която е уважен предявения иск по чл. 500, ал.1 т.1 КЗ за разликата над
20 000 лева до 75000 лева.
ОСЪЖДА Б. М. М. ЕГН **********, съдебен адрес адв. М. П., гр. ***, ул. *** №61, вх.А,
ет.2, офис 8 да плати на ЗАД „Асет Иншурънс“, гр. ***, ул. *** № 35, на основание чл. 78,
ал.3 вр. с ал. 8 ГПК, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за представителство
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3