РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно гражданско дело
№ 20235000500172 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от З.К. „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК
********* въззивна жалба против постановеното по гр. дело № 238 / 2022 г.
по описа на Х. окръжен съд, решение № 3 от 09.01.2023 г. в частта, с която
„З.К. Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С., **** е осъдена да заплати на Н. К. К. -
П., ЕГН **********, **** сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на
02.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума от
30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, която сума се равнява на
разликата между присъденото от ХОС обезщетение в размер на 40 000 лв. и
дължимото такова според застрахователя от 10 000 лв.
Решението се обжалва и в частта за разноските, като се иска
определянето им съобразно с отхвърлянето на иска в обжалвания размер.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната
1
част и постановяване на друго отхвърлящо исковата претенция в обжалвания
размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач А. А. Б. не е изразило становище по жалбата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 19. 04. 2022 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от Н. К. К. -
П., ЕГН **********, **** искова молба против З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК
*********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 02.07.2021 г., около
16, 10 ч. на път *-* км. ***+*** в посока от гр. П. към гр. Х. настъпило ПТП.
Причина за същото било поведението на А. А. Б. от с. Б., който при
управление на товарен автомобил „М. Т.“, рег. № * **** ** поради
неспазване на необходимата дистанция и поради недостатъчно упражнено
внимание от негова страна, застигнал и ударил отзад управлявания от ищцата
лек автомобил „Л.“, рег. № * **** **.
След инцидента П. била откарана в ЦСМП в МБАЛ Х. с оплаквания от
болки в областта на врата, дясното рамо и изтръпване на десните крайници.
След извършения преглед тя била освободена за лечение и възстановяване в
домашни условия.
Болките и сковаността в крайниците въпреки провежданото лечение
обаче не намалявали, а дори се усилвали. Това станало причина на 06.07.2021
г. да постъпи на лечение в неврохирургично отделение на МБАЛ Х.. При
извършените множество прегледи било констатирани :
Травми на нервните коренчета на шийната област на гръбначния стълб,
болки във врата с изтръпване на десните крайници и невъзможни движения
на дясна раменна става, палпаторни болки в областта на същата става и
невъзможна абдукция на ръката активно, изразен вертебрален шиен синдром,
отслабени сухожилни рефлекси на десните крайници, едностранна
хемипареза, десностранна хемихипестезия, дискогенни стенози на С4-5, С 5-6,
стеснени дискални пространства, уплътнени дискални повърхности и наличие
на маргинални остеофити на нива С-5-6 и остехондрозис на С 5-6
Престоят в болница бил до 09.07.2021 г. и по време на същия се провела
2
медикаментозна терапия. След изписването лечението продължило в
домашни условия. Болките не стихвали. На 23.07.2021 г. се извършил нов
преглед, при който се констатирало наличие на бурсит в дясното рамо и
болезнени и ограничени движения на същото. Изписала се лекарствена
терапия, както и провеждане на рехабилитация. Същата била направена в
периода 04 - 11.08.2021 г.
Лечението не давало нужния резултат. В периода 15.09.2021 г. до
18.01.2022 г. ищцата посещавала редица медицински специалисти, за да и
поставят точна диагноза и изпишат лечение, което да доведе до крайно
оздравяване.
Последният преглед бил в МБАЛ в гр. К. на 18.01.2022 г. там след
проведено образно изследване се установило, че ищцата има масивна руптура
на сухожилието на м.супраспинатус, високостепенна ретракция на
проксималния чукан, умерена мускулна атрофия на дясната ръка.
На 01.03. 2022 г. ищцата била прегледана и от съдебен лекар, който
заключил, че всички описани до тук увреждания са в следствие на ПТП - то
от 02.07.2021 г.
На база изложеното са направени твърдения, че през целия период,
ищцата търпяла болки и ограничения в движението. Сочи се, че
възстановяването въобще не настъпило, защото, сковаността, ограничения в
движението на дясната ръка били факт и към момента на подаване на
исковата молба Твърди се, че има вероятност те да останат завинаги. Тези
изживявания увредили и психиката на ищцата. Тя постоянно имала понижено
настроение, тревожност, потиснатост. Връщала се непрестанно към момента
на инцидента и изпитвала страх.
Продължителното лечение наложило да се извършат редица
имуществени разходи , които били в общ размер от 333, 56 лв.
На тази база е направен извод, че виновното за инцидента лице следва с
оглед разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД да обезщети ищцата за уврежданията.
Посочено е, че това е водачът на товарния автомобил споменат по- горе.
Споменава се и че за него имало сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Л.И.“ АД, гр.С.. На
тази база е направено заключение, че на основание чл. 432 от КЗ
обезщетението за претърпените вреди може да се търси от застрахователя.
3
По тази причина на 30.07.2022 г. била отправена застрахователна
претенция до него с искане да бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди. В
определения от закона срок такова не било определено и изплатено.
На база изложеното се прави извод, че е налице интерес от търсене на
обезщетението по съдебен ред.
Отправено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 30 000 лв. ведно със законната лихва от датата на отправяне на
застрахователната претенция, като част от дължимото обезщетение от 60 000
лв. Претендира се и осъждането на ответника да заплати сумата от 333, 56 лв.
ведно със законната лихва от 3007, 22 г. за обезщетяване на претърпените
имуществени вреди.
В отговора на исковата молба, ответникът не отрича наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение, но изразява становище за
неоснователност на исковете.
В подкрепа на същото са оспорени изложените от ищцата твърдения
относно механизма на ПТП-то и това, че същото е настъпило само вследствие
извършени нарушения на правилата за движение от водача на МПС.
Оспорени са и твърденията, че описаните в исковата молба телесни
травми и здравословни състояния са настъпили при ПТП -то станало на
02.07.2021 г., причинно следствената връзка с механизма на същото,
морфологичния им характер и изложеното в ИМ за продължителността и
естеството на лечението и психологични последици от инцидента.
На база тези оспорвания е изразено становище, че описаните травми са
настъпили поради липсата на поставен обезопасителен колан.
Изразено е и мнение, че претендираното обезщетение е прекомерно по
размер с оглед икономическата обстановка в страната и принципа за
справедливост, както и че след определяне на същото следва да се отчете и
наличието на съпричиняаване с оглед пътуването без колан.
По отношение на претенцията за имуществени вреди е оспорено
твърдението за извършване на такива.
Липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди навежда
ответника до извод и за липса на основание за присъждане на законна лихва.
4
С отговора е поискано и привличането на водача на товарния автомобил
като трето лице помагач на страната на ответника. Същото е било уважено с
определение от 14.07.2022 г.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване. Тук за
пълнота е нужно да се отбележи, че в заседанието от 12. 12. 2022 г. е
допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди от 30 000 лв. на 60 000
лв.
В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен
материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинени на ищцата вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
По отношение на неимуществените е прието, че ищцата е получила
травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, травма
на дясната раменна става - масивно разкъсване на сухожилието на мускул
супраспинатус, високостепенна ретракция на проксималния чукан и умерена
мускулна атрофия и е търпяла болки и страдания от същите. При определяне
на размера на дължимото обезщетение за травматичните увреждания и
проведеното лечение са отчетени болките, страданията, ограничения в
движението на ръката, което продължава и към момента, както и
възможността при успешно проведено оперативно лечение то да бъде
възстановено. На тази база размерът на обезщетението е определен на 40 000
лв.
По отношение на имуществените вреди е прието, че във връзка с
претърпяната травма и проведеното лечение ищцата е направила разходи в
размер на 333, 56 лв. и съответно и се дължи обезщетение в този размер.
Обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са присъдени в
цитираните по- горе размери, ведно със законната лихва от 30.07.2021 г., като
в тази връзка е изразено и становище, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 60 000 лв.
е отхвърлен.
Недоволен от решението в частта уважаваща претенцията за
неимуществени вреди е останал застрахователят и е подал жалбата довела до
5
образуване на настоящето дело.
Решението, както се спомена се обжалва за сумата от 30 000 лв.
равняваща се на разликата между присъдените 40 000 лв. и дължимите според
застрахователя 10 000 лв. В жалбата се излагат доводи, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа
на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с изживените
болки и страдания от ищцата от получените след инцидента травматични
увреждания. Изводът на ХОС за липса на съпричиняване не е оспорен.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
6
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
исковата претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо
да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ
да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
От представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е
предявила претенциите си за обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди пред ответното дружество с молба по пощата на 30.07.2021 г.
По повод на същата няма данни да е определено или изплатено
обезщетение.
От така изложеното следва извод, че за ищцата е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетенията.
Във връзка със същите видно от данните по делото разгледаните от
първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
7
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51, ал.1 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
8
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивната жалба на
застрахователя става ясно, че постановеното от първоинстанционния съд
решение е влязло в сила за присъденото обезщетение за неимуществени вреди
за размера от 10 000 лв. и за това за имуществени вреди. Това сочи, че е
налице СПН по въпроса за наличието на всички елементи обуславящи
отговорността на деликвента, респ. на неговия застраховател с оглед
споменатите по- горе разпоредби на чл. 432 от КЗ, както и за липсата на
съпричиняване. Пред ПАС реално е пренесен единствено спорът за обема,
продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и
болки от тези травми и размерът на дължимото обезщетение съобразно
същите и икономическата обстановка в страната.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането, начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено. Тук е нужно да се спомене, че характерът на
увреждането и изживяванията от същото са строго индивидуални за всеки
човек и именно те подлежат на обезщетяване, а не някакви стандартни
изживявания на човек без никакви заболявания и възрастови особености.
Възрастта и заболяванията са от значение само в случаите, при които болки
или дискомфорт от твърдения тип биха били и факт при липсата на
увреждането получено от съответното деликтно поведение.
По делото във връзка с травмите на ищцата e била назначена
комплексна САТМЕ. Същата е направила констатациите си на база
представената по делото медицинска документация и извършен личен
преглед. Тя установява, че от процесното ПТП ищцата е получила травми на
нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, травма на дясната
раменна става - масивно разкъсване на сухожилието на мускул
9
супраспинатус, високостепенна ретракция на проксималния чукан и умерена
мускулна атрофия.
Експертизата свързва увреждането на нервните коренчета с проява на
болки и чувство на изтръпване на шията в период от едни месец.
Разкъсаното сухожилие се свързва с причиняване на затруднено
движение на дясната ръка. Направен е извод, че същото е непреодолимо и е
причина за контрактура и атрофия на този крайник/дясната ръка/. Подчертано
е, че възстановяване от травма от този тип е възможно при своевременното й
откриване провеждане на адекватно оперативно лечение. В тази връзка е
пояснено, че диагнозата за разкъсване на ищцата е поставена късно едва шест
месеца след травмата след извършване на ЯМР. По тази причина е изразено
мнение, че перспективата за успешно оперативно лечение е несигурна, а без
същото ограниченията в движението на ръката ще остане пожизнено.Тази
констатация е пояснена и при приемане на експертизата в заседанието на
12.12.2022 г. В него от страна на в.л. Е. е пояснено, че при скъсаното
сухожилие раменната ставата се дестабилизира. Сочи се, че установяване на
същото може да стане по клинични показатели или чрез провеждане на
образно изследване - ЯМР. Посочено е, че при своевременното откриване на
травмата сухожилията се шият и може да се възстанови целостта му. В случая
разпознаването на травмата закъсняло. По тази причина според експертизата
лечението било възможно чрез пластика, което обаче не гарантирало
оздравяването и възстановяването на сухожилието. Споменато е и че тази
интервенция е по- тежка и сложна от дължимата при своевременно откриване
на травмата.
Информация в горния смисъл се съдържа и в показанията на разпитания
като свидетел-М. П. П.. Той е съпруг на ищцата и има преки непосредствени
впечатления от изживяванията й от момента на инцидента при
възстановяването от травмите. Той говори, че непосредствено след сблъсъка
ищцата имала силни болки в дясното рамо, гръбнака и имала затруднение в
движението на главата. Споменава за проведено болнично и домашно
лечение, при което болките в рамото не отшумявали. Говори за посещение на
множество лекари и проведена физиотерапия и рехабилитация в период от 4
месеца, което обаче не довело до пълно оздравяване и възстановяване на
рамото. Продължаващите болки станали причина за направата на ЯМР на
10
рамото и откриване на разкъсването на сухожилието. Във връзка със същото
била направена консултация с професор ортопед, който не гарантирал, че
след операция ще се възстановят движенията на ръката. Сочи, че се че в
момента същата не може да се вдига до горе, т.е. движенията й са
ограничени.
Всичко изложено сочи, че ищцата от едни здрав и самостоятелен за
възрастта си човек преди инцидента в един период след същия е изпитвала
болки в рамото, гръбнака и е имала ограничени движения на главата и
дясната ръка в следствие на същите. Болките в гръбнака и ограниченото
движение на главата са отшумели. Не така е станало по отношение тези в
дясното рамо и дясната ръка. Те са продължили и продължават до момента
като е спорно и дали въобще могат да бъдат преодолени по медицински път.
От данните по делото е безспорно, че същите са пряка и непосредствена
последица от ПТП - то, като причината за продължителността им и по-
късното откриване не е свързана с поведението на ищцата и е без значение за
ангажиране отговорността на ответника /респ. деликвента/ и размера на
дължимото обезщетение. Така изложеното е променило за постоянно начина
на живот на ищцата и тя вече не ще може да бъде напълно пълноценен и
здрав човек.
На база изложеното и икономическата обстановка в страната ПАС
счита, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди във всички случаи
се равнява на сумата от 40 000 лв. за дължимостта, на която спорът е пренесен
пред ПАС.
Върху същата се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е нужно
да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал.1, т. 2 от КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
11
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент. В
случая това е момента на предявяване на застрахователната претенция. Тя
видно от данните по делото е подадена от ищцата по пощата на 30.07.2021 г.,
т.е. дължи се от този момент.
В изложеният по- горе смисъл е решението на ХОС и то следва да се
потвърди. Дружеството жалбоподател пък следва да бъде осъдено да заплати
на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по 38, ал.2 от ЗА в
размер на 3660 лв. с ДДС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр. дело № 238/ 2022 г. по описа на
Х. окръжен съд, решение № 3 от 09.01.2023 г. в частта, с която „З.К. Л.И.“ АД,
ЕИК *********, гр. С., **** е осъдена да заплати на Н. К. К. - П., ЕГН
**********, **** сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 02.07.2021
г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума от 30.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, която сума се равнява на разликата между
присъденото от ХОС обезщетение в размер на 40 000 лв. и дължимото такова
според застрахователя от 10 000 лв., както и в частта осъждаща да да заплати
направените пред ХОС деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, гр.С., ЕИК *********, **** да заплати на
основание чл.38, ал. 2 от ЗА на адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ
*********, гр. С., **** адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство и защита на Н. К. К. - П. пред ПАС в размер на
3 660 лв. с ДДС.
Решението е постановено при участието на А. А. Б., ЕГН **********, с.
Б., **** като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13