№ 6087
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110100775 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ********** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, поради което претендира сумата от 7924,54 лв., стойност на потребена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер 90404, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, сумата от 1072,32 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 16.07.2021 г., сумата от 70,38
лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 14,22 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 16.07.2021 г., дължими от ответниците
1
разделно при равни дялове от по ½ част за всеки от ответниците, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 28.09.2021 г. по гр.д. № 44357/2021 г. по описа на
СРС, 26 състав.
Ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш. оспорват исковете при твърдението, че не са сключвали
писмен договор с ищеца и не са обвързани от общите условия на топлофикационното
дружество. Оспорват да са потребявали топлинна енергия в имота, като твърдят, че
договорът с фирмата за дялово разпределение е с изтекъл срок и извършените от
дружеството измервания са ирелевантни. Поддържат, че праводателят им е починал преди
провеждане на общо събрание на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, поради
което не са обвързани от взетите решения от ОС. Навеждат доводи за неравноправни клаузи
в общите условия на топлопреносното предприятие. Навеждат възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „********** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От представените по делото писмени доказателства се установява, че собственици на
процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в **************, с клиентска
партида с абонатен номер при ищеца 90404, са били **************** и П. П. Ш. (с
моминска фамилия **********), които са го придобили при равни квоти след изграждането
му в жилищно-строителна кооперация „Политкомисар“, видно от констативния нотариален
акт от 15.03.1990 г. (л. 15-16 от делото). Впоследствие **************** е прехвърлила
своята ½ идеална част от правото на собственост върху жилището на П. П. Ш. и Р. Т. Ш.,
които са придобили дела като съпрузи по договор за замяна от 03.10.1997 г., т.е. през
процесния период м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. ответниците са били собственици на имота
2
при дялове ½ идеална част лична собственост на П. П. Ш. (придобита от нея преди брака,
сключен през 1997 г. – арг. чл. 20, ал. 1 СК (отм.)) и ½ идеална част собственост на П. П. Ш.
и Р. Т. Ш. в условията на съпружеска имуществена общност (арг. чл. 19, ал. 1 СК (отм.)).
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, ответниците се явяват потребители, респ. клиенти
на топлинна енергия за битови нужди в имота като негови собственици през процесния
период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач ***********, като ответниците са обвързани от решенията на общото събрание на
ЕС без оглед на обстоятелството дали те или техният праводател е присъствал на тях и е
участвал в гласуването – касае се до особен вид многостранни сделки-решения, които се
приемат при провеждане на специално предвидена в закона процедура и разпростират
3
действието си спрямо всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна
собственост.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през
исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за шест отоплителни
тела с поставени индивидуални уреди за измерване, за топла вода (на база два водомера в
жилището), за щранг-лира в банята и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена
топлинна енергия в размер на 3344,23 лв., а за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 4067,35 лв.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай не е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
края на отчетните периоди поради неосигурен достъп, видно от заключението на СТЕ и
представените от третото лице-помагач индивидуални справки за използвана топлинна
енергия и протоколи за неосигурен достъп, поради което топлата вода е начислявана на база
за 1 лице (съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването), а топлинната
енергия за отопление – на база екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата (съобразно чл. 61, ал. 1 от наредбата). Посочените нормативни разпоредби са
приложими при съществуващото договорно правоотношение с потребителя на топлинна
енергия и въвеждат санкция за последния в случай че не изпълни задължението си да
осигури достъп до имота на лицата, извършващи услугата по дялово разпределение, с оглед
извършването на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период – арг. чл.
70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Ето защо, възражението на
ответниците, че не дължат претендираните суми, тъй като не отразяват действителното
потребление в имота, е неоснователно – същото не е било реално отчетено поради
виновното поведение на самите ответници, поради което последните следва да понесат
4
предвидената в закона отговорност за договорно неизпълнение. Във връзка с възраженията
на ответника Ш. следва да се отбележи, че приетите протоколи от третото лице-помагач
доказват извършени посещения от служител на дружеството за отчитане на уредите за
дялово разпределение на процесния адрес на 25.05.2019 г. и на 21.06.2020 г. – с оглед
установяване на реалното количество топлинна енергия, консумирано през изминалите
отоплителни сезони 2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г., като документите са подписани от
служител на ********* ***********************. В Наредбата за топлоснабдяването и
общите условия, към които последната препраща (чл. 70, ал. 3), не се съдържа специфична
процедура, която да се спазва при установяване на неосигурен достъп, като при липсата на
проведено насрещно доказване от ответниците, че такъв е бил осигурен, приетите писмени
доказателства установяват пълно и главно неизпълнението на задължението на потребителя
да предостави достъп до жилището за отчитане на уредите, което се явява основание за
начисляване на стойността на потребена топлинна енергия на база по гореописаните
подзаконови разпоредби.
При съобразяване на действащата нормативна уредба и на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на
4282,96 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителите в размер на 938,73 лв.),
а за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 3586,19 лв. (след приспадане на
сумата за връщане на потребителите в размер на 481,16 лв.). Следователно, главните
задължения за топлинна енергия възлизат общо на 7869,15 лв., дължими от ответниците,
както следва: ½ част от П. П. Ш. съобразно дела й от вещта лична собственост (арг. чл. 30,
ал. 3 ЗС) и ½ част солидарно от двамата съпрузи на основание чл. 32 СК, т.е. Р. Т. Ш.
отговаря за останалата половина от задълженията, макар и да не е едноличен собственик на
цялата ½ част от вещта. В заповедта за изпълнение сумите са присъдени разделно по ½ част
за всеки от двамата длъжници, като заявителят не е поискал допълване с оглед липсата на
посочена солидарна отговорност за двамата длъжници по отношение на половината
задължения (заявена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК),
като предметът на исковите претенции по чл. 422 ГПК следва да е идентичен с този по
оспорената заповед за изпълнение, така че в настоящото производство сумите следва да се
присъдят разделно по ½ част за всеки от ответниците. Ето защо, исковете за главница се
явяват основателни при посочените равни квоти за сумата от 7869,15 лв.
Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г. в общ размер от
70,38 лв. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 25 от делото, и
заключението на ССЕ), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между ********** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
5
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са частично основателни, следва да се разгледа наведеното от
ответниците при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 28.07.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
28.07.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на процесните вземания приложение намират новоприетите ОУ на
топлопреносното предприятие от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за м. 05.2018 г. в
размер на 8,70 лв. (изчислени по прогнозен дял, доколкото резултатът от изравняването е за
доплащане) са погасени по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на
15.07.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа
на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно, претенцията за главница следва да се уважи за периода м. 06.2018 г. – м.
04.2019 г. в размер на 4274,26 лв., както и за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. в размер на
3586,19 лв., т.е. за сумата от общо 7860,45 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
7924,54 лв. и за м. 05.2018 г. следва да се отхвърли.
Вземанията за такса за дялово разпределение не са погасени по давност, тъй като същите
стават изискуеми след извършване на дяловото разпределение и издаване на общата фактура
в края на отчетния период, което за най-ранния заявен отчетен период по тази претенция от
м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. е станало на 31.07.2019 г. (л. 26 от делото).
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
6
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019 г., респ. за 2020
г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за
периода е издадена на 31.07.2019 г., респ. на 31.07.2020 г. (л. 26-27 от делото), а 45-дневният
срок е изтекъл на 14.06.2019 г., респ. на 14.06.2020 г. (45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася фактурата – 30.04.2019 г., респ. 30.04.2020 г.). Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
7
съобразно размера на уважените претенции в размер на 202,28 лв., платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 769,93 лв.,
платена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от **********, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: *************, срещу П. П. Ш., ЕГН **********, и Р.
Т. Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: **************, с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че П. П. Ш. и Р. Т. Ш. дължат на **********
разделно, при равни дялове от по ½ част за всеки от ответниците, сумата от 7860,45 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 06.2018 г. – м.
04.2020 г. за имот, находящ се в **************, с абонатен номер 90404, както и сумата от
70,38 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 28.07.2021 г., до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.09.2021 г. по гр.д. № 44357/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 7860,45 лв. до пълния предявен размер от
7924,54 лв., представляваща претендирана стойност на потребена топлинна енергия за м.
05.2018 г., както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от
1072,32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.07.2021 г., както и за
сумата от 14,22 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.07.2018 г. – 16.07.2021 г.
ОСЪЖДА П. П. Ш., ЕГН **********, и Р. Т. Ш., ЕГН **********, двамата с адрес:
**************, да заплатят разделно при равни дялове на **********, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от общо 202,28 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от общо 769,93
лв., разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8