№ 16955
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110153154 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, подадена от
ищeца „БУЛТЕКС 99“ ЕООД срещу ответника „СТОЛИЧЕН
ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 806,66 лева, представляваща мораторна
лихва за забавено плащане на задължението от 4000,00 лева – остатък по
фактура № **********/03.11.2020 г. за периода от 04.12.2020 г. до 28.11.2022
г., и сумата в размер на 7,64 лева, представляваща мораторна лихва за
забавено плащане на задължението от 348,00 лева по фактура №
**********/12.08.2022 г. за периода от 12.09.2022 г. до 28.11.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 65915/2022 г.
по описа на Софийски районен съд , I ГО, 24 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото
са налице договорни отношения по силата на сключен Договор № СЕ-164 от
21.10.2020 г. за обществена поръчка с предмет: „Доставка на защитни средства
и дезинфектанти“ за Обособена позиция № 1 „Доставка на маски за лице със
сменяеми филтри и филтри клас Р 3 - със защита от микроорганизми и
еквивалент“ и за Обособена позиция № 2 „Доставка на маски санитарни
трипластови за лице“, с който ищцовото дружество се е задължило да доставя
на ответното защитни средства и дезинфектанти, определени по вид,
1
номенклатура, количество и цена в договора, а ответното дружество се е
задължило да заплаща цената на доставените стоки в 30-дневен срок от
предаването на стоките. Навеждат се твърдения, че в изпълнение на
сключения договор на 03.11.2020 г. „БУЛТЕКС 99“ ЕООД е доставило на
ответника защитни средства на обща стойност от 8510,88 лева с ДДС, за което
била издадена фактура № **********/03.11.2020 г., като стоката е била
предадена на ответното дружество на 03.11.2020 г., за което е съставена и
подписана стокова разписка № **********/03.11.2020 г. Посочва се, че
задължението по фактурата в размер на 8510,88 лева с ДДС е следвало да бъде
платено от ответното дружество на 03.12.2020 г., но тъй като същата не била
платена на падежа е изпратена покана до ответника за доброволно погасяване
на задължението, която е получена от ответното дружество на 03.08.2021 г.
Сочи се, че на 27.08.2021 г. ответното дружество е погасило частично
задължението по фактурата, като е превело по банков път сумата от 4510,00
лева, след което по фактурата е останал неизплатен остатък от 4000,00 лева. В
изпълнение на същия договор за обществена поръчка на 12.08.2022 г.
„БУЛТЕКС 99“ ЕООД доставило на ответното дружество стоки на обща
стойност от 348,00 лева, за което била издадена Фактура №
**********/12.08.2022 г. Стоките са били предадени на същата дата, за което е
била съставена и подписана без възражения стокова разписка №
**********/12.08.2022 г. Фактурата не била платена на падежа, поради което
на 13.10.2022 г. ищцовото дружество е изпратило нова покана до
„СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД за доброволно плащане на
неизплатения остатък по Фактура № **********/03.11.2020 г. в размер на
4000,00 лева и задължението по фактура № **********/12.08.2022 г. в размер
на 348,00 лева. Поканата била получена на 17.10.2022 г. След образуване на
заповедното производство ответното дружество е извършило две плащания в
полза на ищеца, както следва: на 13.12.2022 г. е превело по банковата сметка
на ищеца сумата от 4000,00 лева и на 22.12.2022 г. сумата от 348,00 лева, с
които е погасило претендираните главници. Направено е искане за уважаване
на исковата претенция. Претендират се разноски за исковото и заповедно
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът - „СТОЛИЧЕН
ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди се, че са
издадени 2 броя фактури № **********/03.11.2020 г. на стойност 8510,88 лева
2
и № **********/12.08.2022 г. на стойност 348,00 лева, касаещи доставка на
стоките по договора, като дължимите суми са изплатени на ищеца. Направено
е искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Със заявление № 266351/01.12.2022 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника за исковите суми за лихви. Съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. В срок е постъпило възражение от длъжника.
На 30.08.2023 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба и
в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че между страните е бил сключен Договор № СЕ-164 от 21.10.2020 г.
за обществена поръчка, по които в срок ищецът е доставил на 03.11.2020 г. и
12.08.2022 г. на ответника уговорените стоки и във връзка с доставките
ищецът е издал фактура № **********/03.11.2020 г. за сумата в размер на
8510,88 лева и фактура № **********/12.08.2022 г. за сумата в размер на
348,00 лева; на 27.08.2021 г. ответното дружество е погасило частично
задължението по фактура № **********/03.11.2020 г. – в размер на 4510,00
лева, на 13.12.2022 г. е погасило остатъка по фактура №
**********/03.11.2020 г. в размер на 4000,00 лева и на 22.12.2022 г. е погасило
сумата в размер на 348,00 лева по фактура № **********/12.08.2022 г.
Видно от приобщения по делото договор, в чл. 15 от същия страните са
уговорили, че цената за всяка отделна доставка се посочва в издадена от
изпълнителя (ищеца) фактура, ведно с приемо-предавателен протокол, и се
заплаща от възложителя (ответника) в 30-дневен срок, след като стоката е
била предадена на възложителя без възражения. Доколкото по делото липсват
твърдения и представени доказателства в противен смисъл, следва да се
приеме, че доставените на 03.11.2020 г. и 12.08.2022 г. стоки са били приети от
ответника без възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „при неизпълнение на
3
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.“. В настоящия случай по делото се доказа, че
страните са били в договорно правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнил задълженията си да извърши двете процесни доставки на стоки, за
които е издал съответните фактури за дължима цена. Страните са уговорили
30-дневен срок за заплащане на дължимите суми, който за фактура №
**********/03.11.2020 г. на стойност 8510,88 лева е изтекъл на 03.12.2020 г., а
за фактура № **********/12.08.2022 г. на стойност 348,00 лева - на 11.09.2020
г. Предвид уговорения срок за изпълнение и разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от
ЗЗД ответникът, в качеството му на длъжник, дължащ плащане на цената по
фактурите, изпада в забава със самото изтичане на срока за изпълнение, тъй
като определеният срок кани длъжника да изпълни и без покана от страна на
кредитора. Доколкото по делото не се спори, че плащанията по процесните
фактури са настъпили след изтичане на срока, следва да се приеме, че
плащанията са направени, след като ответникът е изпаднал в забава, като
същият дължи и лихва за забавата си. За заплащането на цената по фактура №
**********/03.11.2020 г. ответникът е бил в забава считано от 04.12.2020 г., а
за заплащането на цената по фактура № **********/12.08.2022 г. – считано от
12.09.2022 г. По делото не се спори, че впоследствие дължимите суми по
фактурите са били платени. Именно до датата на плащането ответникът е бил
в забава и до този момент същият дължи претендираната лихва. Като краен
момент на лихвата обаче се претендира 28.11.2022 г. (явяваща се като дата,
предхождаща плащанията по двете фактури), с който предвид принципа на
диспозитивното начало съдът следва да се съобрази.
Следователно ответникът дължи лихва за забава върху остатъка от
дължимата и платена сума в размер на 4000,00 лева по фактура №
**********/03.11.2020 г. от 04.12.2020 г. до 28.11.2022 г., възлизаща на
основание чл. 162 от ГПК в размер на 805,62 лева, и лихва за забава върху
дължимата и платена сума по фактура № **********/12.08.2022 г. от
12.09.2022 г. до 28.11.2022 г., възлизаща на основание чл. 162 от ГПК в размер
на 7,54 лева.
Предвид изложеното исковите претенции следва да се уважат до размер
от 805,62 лева по фактура № **********/03.11.2020 г., като се отхвърли за
сумата над тази до претендираната в размер на 806,66 лева, и сумата в размер
на 7,54 лева по фактура № **********/12.08.2022 г., като се отхвърли за
4
сумата над тази до претендираната в размер на 7,64 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в полза на ищеца и ответника се
дължат разноски с оглед уважената и отхвърлената част от исковите
претенции. Претенцията за разноски следва да се уважи за адвокатски хонорар
в заповедното производство в размер на 400,00 лева и в исковото
производство в размер на 800,00 лева, за уговарянето и заплащането на които
се представят доказателства. Що се отнася за държавната такса, доколкото
предмет на искова защита са били само част от вземанията по заповедта,
следва да се уважи искането само за 25,00 лева за държавна такса
(съответстваща на вземанията, разгледани по претенцията в исковата молба) за
заповедното производство и за 25,00 лева в исковото производство. С оглед
уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 1248,25 лева. Ответникът е претендирал
юрисконсултско възнаграждение за исково производство, което с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото следва да бъде
определено в минимален размер от 100,00 лева. С оглед отхвърлената част от
исковите претенции в полза на страната следва да се присъдят разноски в
размер на 0,14 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „БУЛТЕКС 99“ ЕООД, ЕИК
................., със седалище и адрес на управление: гр. .............................., и
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „.................., срещу „СТОЛИЧЕН
ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. .................., иск за признаване на установено, че
„СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК ..................., дължи на
„БУЛТЕКС 99“ ЕООД, ЕИК ................., сумата в размер на 805,62 лева,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на задължението от
4000,00 лева – остатък по фактура № **********/03.11.2020 г. за периода от
04.12.2020 г. до 28.11.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважената
в размер на 805,62 лева до пълния претендиран размер от 806,66 лева, и
сумата в размер на 7,54 лева, представляваща мораторна лихва за забавено
5
плащане на задължението от 348,00 лева по фактура № **********/12.08.2022
г. за периода от 12.09.2022 г. до 28.11.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над уважената в размер на 7,54 лева до пълния претендиран размер от
7,64 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 65915/2022 г. по описа на Софийски районен съд , I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК
..................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .................., да
заплати на „БУЛТЕКС 99“ ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: гр. .............................., и съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„.................., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1248,25 лева,
представляваща сторени разноски за държавни такси и адвокатски хонорар в
първоинстанционното исково производство и заповедното производство,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „БУЛТЕКС 99“ ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес
на управление: гр. .............................., и съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„.................., да заплати на „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК
..................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .................., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 0,14 лева, представляваща
сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
исково производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6