Протокол по дело №2574/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1731
Дата: 10 ноември 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.)
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20213100102574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1731
гр. ******, 10.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ******, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20213100102574 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцовата страна КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО
ИМУЩЕСТВО, редовно уведомена за съдебно заседание, представлява се от държавен
инспектор А. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответниците Ю. С. Т., С. С. Т., И. Г. Т. и С. И. Т., редовно уведомени за съдебно
заседание, не се явяват, представляват се от адвокат Г. А. от АК – ******, редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът Е. Ю. Т., действащ със съгласието на своя законен представител Ю.
С. Т., редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г. А.
от АК – ******, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът К. Ю. Т., чрез своя законен представител Ю. С. Т., редовно уведомен
за съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г. А. от АК – ******, редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ******,
редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява представител.

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 25736/24.10.2023 г. от КОНПИ, чрез
държавен инспектор – юрист А. В., с която заявява частичен отказ от предявения иск.
Представя Решение № 1061/18.10.2023 г. на КОНПИ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 27130/07.11.2023 г. от адвокат Г. А., в
която изразява становище по молбата на ищеца за отказ от иска.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Поддържам молбата. Във връзка с молбата на адв. А. представям
практика на ВКС.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното в молба с вх. № 25736/24.10.2023 г. от
КОНПИ искане по реда на чл. 233 от ГПК, намира следното: С направеното искане ищецът
прави отказ от предявените искове, посочени в молбата, с които десезира съда с предявените
искове и съгласно закона, същият няма право да ги предявява втори път. Това налага съдът
да държи определение, по силата на което да прекрати производството по заявения отказ.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2574/2021 г. по описа на
Окръжен съд - ******, в частта относно предявените искове от КОМИСИЯ ЗА
ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО срещу Ю. С. Т., ЕГН
**********, С. С. Т., ЕГН **********, Е. Ю. Т., ЕГН **********, К. Ю. Т., ЕГН
**********, И. Г. Т., ЕГН **********, С. И. Т., ЕГН ********** по отношение на следните
искови претенции в общ размер на 9 200 лв., в т.ч.:
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от Ю. С. Т., ЕГН **********:
сума в размер на 500 лв., представляваща равностойността на отчуждени
дружествени дялове от капитала на „ЕДИ 22" ЕООД, ЕИК ****** с договор от
13.03.2015 г.;
сума в размер на 200 лв., представляваща равностойността на отчуждени
дружествени дялове от капитала на „ЕС Интер Груп" ЕООД, ЕИК ****** с договор от
13.03.2015 г.;
сума в размер на 500 лв., представляваща равностойността на отчуждени
дружествени дялове от „К Интер Груп" ЕООД, ЕИК ****** с договор от 28.12.2015 г.
На основание чл. 151 във връзка с чл. 142. ал. 2. т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от
С. С. Т.. ЕГН **********:
сума в размер на 300 лв., представляваща равностойността на отчуждени
дружествени дялове от капитала на „ЕС Интер Груп" ЕООД, ЕИК ****** с договор от
13.03.2015 г.;
сума в размер на 6800 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил,
марка „БМВ", модел „325 И" с peг. № ******, дата на първа регистрация 23.01.2001 г.,
рама № ******, двигател № ****** към датата на отчуждаването му през
2
проверявания период.
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ
от С. С. Т., ЕГН **********:
- сума общо в размер на 900 лв., представляваща лични вноски през 2016г. по сметка
№ ******, открита на 01.06.2016г. и активна, с титуляр С. С. Т., непреобразувана в друго
имущество и нетрансферирана по други банкови сметки.
Определението на съда в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от днес пред Апелативен съд – ******.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: В предходно съдебно заседание делото беше отложено по молба
на адвокат А. и съдът е задължил адвокат А. да представи доказателства за служебната си
ангажираност, като го е предупредил, че при неизпълнение, същият ще понесе санкцията по
чл. 92а от ГПК.
АДВ. А.: Представил съм доказателства с молба вх. № 15942/26.06.2023 г.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Самолетният билет, сам по себе си, не означава обоснован
служебен ангажимент.
СЪДЪТ, като съобрази доказателствата по делото намира, че не следва да се налага
глоба на адвокат А., тъй като по делото са представени доказателства, че същият е бил
ангажиран и не е бил в страната, за да се яви по делото. Същевременно, по делото
съществуват доказателства, че неговите доверители - Ю. С. Т. и С. С. Т. са арестувани на
територията на република Турция, което представлява обективна невъзможност за тяхното
явявате в съдебно заседание. При това положение, при евентуално даване ход на делото,
съдът би нарушил съществено правото на защита. В този смисъл съдът намира, че искането
за налагане на санкция по смисъла на чл. 92а от ГПК не може да се приеме, че причината за
отлагането е неоснователна, тъй като са налице доказателства, че адвокат А. е извън
страната. Съдът намира, че следва да остави без уважение направеното искане на ищеца.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищеца за
налагане на санкция на адвокат А. по смисъла на чл. 92а от ГПК.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: С оглед тълкувателното решение, представям молба, в която са
описани задачите на съдебно-икономическата експертиза.
АДВ. А.: Водя до разпит един свидетел в днешното съдебно заседание. Моля, на
основание чл. 156а от ГПК да допуснете извършване на разпит чрез видеоконферентна
връзка на Д. Н. Р., А. Б. Р.а, Х. П. Й. и Щ. Д. П.. Д. Н. Р. и А. Б. Р.а живеят поС.но в ******,
в град ******. За тях явяването пред съда е затруднително. Щ. Д. П., по данни от моите
доверители се е преселил и живее в кралство ******. Ще издиря адреса му и ще го
представя на съда с писмена молба, за да може те да бъдат призовани своевременно за
следващата дата. Компетентния съд за първите четирима, според мен, е районния съд в град
3
****** с пощенски код **** и адрес - ******. Въпросите, по които искам да бъдат
разпитани въпросните свидетели са дали и кога са предоставили средства на Ю. С. Т., за
какво са били предназначени тези средства и върнати ли са тези средства. Същите са
въпросите към Щ. П., като моля с допълнителна молба да ми дадете възможност по
отношение на него да посоча настоящ адрес в кралство ****** и съответно компетентния
съд. Възможно е съдът да е и Фридберг.
СЪДЪТ намира, че искането на ответната страна за допускане на гласни
доказателства към настоящия момент е нередовно, тъй като следва да се посочи адрес за
призоваване или да ги доведе. Тъй като в случая се иска видеоконферентна връзка, съдът
следва да прецени кой е компетентния съд, възможно ли е да се осъществи това с
техническо средство, допустимо ли е от закона и регламента. В този смисъл, съдът следва да
задължи процесуалния представител на ответниците с нарочна молба, по смисъла на чл. 101
от ГПК да изправи допуснатата нередовност на това процесуално действие, като в
едноседмичен срок заяви имената, адресите на свидетелите за призоваването, начинът, по
който иска те да бъдат разпитани, както и компетентния съд, чрез който да се осъществи
исканата видеоконферентна връзка за разпит в качеството на свидетели. Тази молба следва
да бъде представена с препис за ищцовата страна, която може да депозира становището си
също в писмен вид в седмичен срок след връчването й. По така направеното искане, съдът
следва да се произнесе след изправяне на допуснатата нередовност.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
На основание чл. 101 от ГПК, ЗАДЪЛЖАВА процесуалния представител на
ответниците да изправи допуснатата нередовност по искането за допускане до разпит на
посочените в днешно съдебно заседание свидетели, като в едноседмичен срок от днес, с
препис за ищцовата страна, следва да заяви имената, адресите на свидетелите за
призоваването, начинът, по който иска те да бъдат разпитани, както и компетентния съд,
чрез който да се осъществи исканата видеоконферентна връзка.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, след получаване на препис от молбата
на ответниците да депозира становището си също в писмен вид, в седмичен срок след
връчването й.
Съдът обявява на страните, че по така направеното искане ще се произнесе след
изправяне на допуснатата нередовност.
АДВ. А.: По отношение на искането за допускане на съдебно-икономическата
експертиза, въпросите са поставени с допълнителна молба вх. № 2218/26.01.2023 г., която не
е съобразена с отказа. Експертизата може да се допусне в поискания от ищеца писмен вид и
вариант, както и моля да се допусне експертиза във вариант, който аз съм посочил в молбата,
като ми дадете възможност да я прецизирам, ако това се налага, с оглед отказа от иска и
допълнително поставените задачи.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните намира, че следва да допусне
4
съдебно-икономическата експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси,
депозирани в молба в днешно съдебно заседание. Тъй като ответната страна също е
поставила такова искане с молба вх. № 2218/26.01.2023 г., то вещото лице следва да даде
заключение във варианти, по въпросите, посочени както от ищеца, така и от ответника в
нарочна молба.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да се изготви съдебно-икономическа експертиза от вещото лице по
списъка на съда, което следва да отговори на поставените от ищеца в днешно съдебно
заседание въпроси, посочени в нарочна молба, както и да отговори на поставените от
ответника въпроси, посочени в молба вх. № 2218/26.01.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносими от страните по равно в
едноседмичен срок от днес, с представяне на доказателства за внасянето им в същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира писмено заключение в срока по чл. 199 от
ГПК.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание, след представяне на
доказателства за внесен депозит.
АДВ. А.: Водим свидетел в днешно съдебно заседание, който моля да бъде разпитан
относно няколко групи обстоятелства, които съм посочил в молбата.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Има определение на съда и той е посочил шест свидетеля по
отношение на точна определени в определението обстоятелства. Искам да се уточни.
Поименно свидетелите не са уточнени. Аз съм възразила точно в този смисъл по повод
молбата на адвокат А.. Съдът е чел определение, че допуска шест свидетеля, с показанията
на които ще се установят дадените парични средства по особените заемни правоотношения,
както и факта, че ответника е работил във Финландия.
АДВ. А.: Това, което твърди колегата не е вярно. Свидетелите са допуснати за
въпроса за произхода на парите, които са дадени за покупката на автомобили, а другата
група свидетели са допуснати по отношение на обстоятелствата от къде са взети парите за
покупката на недвижим имот, който искате да отнемете.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Страница 5 от протокола от съдебно заседание от 15.03.2023 г.
АДВ. А.: По делото е налице нотариално заверен документ, в който пише, че бабите
и дядовците на децата ответници не са им дарили едни пари, а са им дали едни пари. Дали
това ще се определи като заем, като дарение или като някакъв друг факт е без значение по
делото. Този факт по моето разбиране се отнася към въпроса за допуснатите свидетели. Има
документ в тази връзка.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Защо е нужен разпит на свидетел, след като се позовавате на
някакъв документ?
АДВ. А.: Защото Вие не го признавате.
5
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Възразявам. Съдът вече се е произнесъл и е допуснал шест
свидетеля по отношение на тези определени факти. След като съдът не се е произнесъл или
не е своевременно направен, или съдът е отхвърлил искането. Тогава е налице преклузия.
Веднъж има отговор от друг процесуален представител; явява се адвокат А.; прави му се
огромен реверанс, като му се позволява да встъпи в процеса и тепърва да навежда нови
твърдения и нови доказателствени искания, след като вече е пропуснат срока.
АДВ. А.: Хората са били арестувани.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ответната страна свидетел.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Ж. Д. С..
В залата влиза свидетелят Ж. Д. С..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Ж. Д. С. – 57 г., разведена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ******.
Майка на С. С. Т.. Предупредена от правото на отказ от свидетелстване. Желае да
свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката С.: Познавам К. С. К.. Той е бившия ми свекър. Той почина. Той
живееше в същия блок, където живея в момента, където е регистрацията ми. С него бяхме в
топли отношения. Той ми е давал непрекъснато пари. Те цял живот са работили и са много
пестеливи хора. Те живееха изключително скромно, меко казано, много стиснато бих казала,
пестяха си много пари, не живееха охолно, носеха стари дрехи, ядяха от най-евтините неща,
които се продават в магазина. Той на два пъти продаде две ниви. Едната мисля, че беше
около 20 декара. Сега, под условие казвам, че може да са 18, 19 или 20 декара, защото съм
наистина неподготвена за свидетел. Казвам, за да направя тази уговорка. Долу-горе по
спомен говоря. Той продаде и една нива от 16 декара. Мисля, че и една от 9 дка имаше. Не
съм убедена. Това се случи през 2016 г. някъде. Той имаше наследствени места на “******”.
Там го продадоха това място. Мястото не мога да се сетя коя година го продадоха. Продаде
го доста преди да купим къщата на децата.
АДВ. А. към свидетелката: За колко пари продадоха това място? Колко получи К.
К. и какво направи с парите?
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Възразявам по този въпрос. Адвокат А. иска свидетеля да посочи
и да удостовери стойност на сделка и това противоречи на правилата по чл. 164 от ГПК.
Свидетелката С.: Става въпрос за имота на бащата на свекъра ми. Той се намираше
на “******”. Мога да кажа за това, защото знам как премина сделката. Те са двама братя и
една сестра, които не се поглеждаха и не си говориха заради многото имане. Те наистина
имат много. Те са много богат род. Аз ги събрах, за да могат да го продадат, защото те
непрекъснато се караха. Аз бях човекът, който ги заведе и направи сделката. Мога да кажа
каква е цената – около 100 000 евро взеха тримата и си разделиха парите на три, по 35 000
6
евро на човек. Всички суми са долу-горе условни. Тази сума беше дадена на децата за
покупко-продажба, от дядото. Тази сума беше дадена в банката. Бяхме аз, съпруга ми,
свекъра ми, всичките отидохме там и направихме дарение на децата. За това дарение
съставихме документ при нотариус. Не мога да си спомня дали в документа пишеше, че ги
даваме или че ги даряваме. Мисля, че „даряваме“ беше.
АДВ. А. към свидетелката: Ако не е даряване, Вие имате ли намерение да си искате
тези пари от децата?
Свидетелката С.: Не. В никакъв случай. Това си е за тях. Нарочна е направено така.
За тях е, защото не съм много убедена, че с бракът на дъщеря ми всичко ще тръгне и заради
това го направих по този начин. Скептична съм. С. С. е бившият ми съпруг. Всичките
наследствени имоти от неговия род са в района на ******. Продадохме имоти в „******“,
както и във „***“ сме продали имоти – земеделски земи.
АДВ. А. към свидетелката: За какви пари ги продадохте тези имоти?
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Възразявам.
АДВ. А.: Възражението е напълно неоснователно. Моля да не се прави това
постянно, защото това напряга свидетелката и целта на това възражение не е друга, а да я
стресира.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Само че, те оспорват със свидетелски показания документ, в
който страна е свидетеля, който в момента свидетелства.
Свидетелката С.: Едните декари бяха около 12, другите бяха около 15 и нещо.
Парите бяха около 27-30 хиляди. С тези всичките пари ние сме помагали. Освен това сме
продали апартамент. Тези 27 хиляди са отишли с част от други пари в банката за
закупуването на въпросната къща. Това е къщата на внуците ми, която се намира в ******.
За другият имот продадохме апартамент, за него съм убедена годината - 2014 г. беше, за
сумата от 45 000 евро. Освен това момичето, което го купи, в предварителен договор ни
наплати направените подобрения, защото беше много направен и цялото обзавеждане и
оборудване отделно беше за 45 000 лева. Всичките средства, аз и съпруга ми, ги дадохме на
децата за закупуването на имота в местност „******“ в град ******. Имахме място в
местност „Боровец“, продадохме го през 2019 г. Той съпругът ми и сега подпомага дъщеря
ми финансово, аз също, защото получавам прилична заплата. През 2019 г. той ми помогна с
ремонта на две от стаите, три. И аз помагам в момента, тъй като зет ми го няма. Мястото в
Боровец го продадохме за 45 000 евро. Тази къща, която купихме на децата в местност
„******“, беше в завършен вид, но те си направиха някакви допълнителни неща там.
Направиха довършителни неща. Например нови тапети. Не са разрушавали конструкции,
стаи, не са преграждали, а само направиха козметични ремонти. На мен ми направиха
данъчна ревизия. След като започнаха въпросните дела, от 2014 г. до 2019 г. ми направиха
данъчна ревизия. Много тежко и стресиращо беше и за мен, и за бившия ми съпруг. Всичко
с документи е приложено там. Ревизията ни излезе в плюс. Всичко е редовно. Ние се
разведохме преди две години. Когато купихме имота на „******“, ние с бившия ми съпруг
7
бяхме още заедно.
АДВ. А.: Питам дали те са дали пари и обяснявам защо – защото всичките баби и
дядовци – те двамата, дядото и прадядото на детето и другата му баба И. са дали пари,
внесли са ги по сметката и са подписали някакъв протокол, че им дават тези пари, с което е
платена цената по сделката. Затова питам дали нейният бивш съпруг е дал също пари.
Свидетелката С.: Да. Той имаше пари от всичките тези продажби, от където и аз.
Свидетелката С.: Познавате Щ. П.. Знам, че е приятел на зет ми и на дъщеря ми.
Знам, че им е дал някакви пари, които още не са му възстановили и не са му върнали. Не
мога да кажа размера. Знам, че са приятели, чуват се, говорят си, но неща, които не знам, не
искам да ги говоря. Д. Н. Р. не го познавам. Х. П. Й. го познавам. Той също е дългогодишен
приятел на зет ми. Той живее в ******. С него имат финансови взаимоотношения. Зет ми Ю.
имаше фирма, тя и дъщеря ми имаше, сменяха ги там. Тези фирми се занимаваха с бар,
ресторант и т. н.
АДВ. А.: Известно ли Ви е Ю. да е разпродавал имуществото на някоя от тези фирми
– на дъщеря Ви или Вашата и да опишете на съда какво е имуществото и ако знаете – колко
пари е получил от продажбата на това имущество?
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Възразявам.
Свидетелката С.: Фирмата и бар-ресторанта на дъщеря ми и зет ми са в един двор,
където беше моята автомивка. Аз имах автомивка в същия двор. Барът и ресторантът бяха
техни. На моята фирма аз си работех. Когато те затвориха бара, се разпродаваше цялото
оборудване и обзавеждане, и това беше вътре заключено, докато не освободят помещението,
затова знам, че идваха хора. Те си уговаряха продажбите. Аз не мога да кажа по какъв
начин, но на една-две от продажбите аз съм вземала парите, защото хората бяха от друг
град. Аз бях на автомивката, вземах им парите и после ги предавах. Това бяха климатици,
осветление, печки, кафемашини, бар-плот, маси и столове. Когато ги нямаше аз продавах.
Бях взела, мисля, 7-8 хиляди лева или по-малко за бар-плота. Само за мебелта. Пак казвам,
това са неща от доста години и вчера ако ме питате какво е станало, аз не знам в картата си
колко пари имам. Докато те си разпродаваха вещите, ресторантът беше затворен и моята
автомивка работеше. Непосредствено след тях и аз затворих. Това цялото петно го взе една
строителна фирма. Ние бяхме под наем. Тези случки се развиха през 2016 г. К. К. беше
около 76 годишен, когато предостави средства за покупката на къщата в местност „******“.
Две години преди той да почине, почина свекърва ми. Към момента на дарението той беше
вдовец. Назад в годините той мисля, че е работил към „БКП“, нещо на комсомола беше;
после мисля, че в корабостроителницата е работил. След като се пенсионира продължи да
работи като пазач по разни места и даже ако имаше нужда щяхме да ходим да издирваме, но
то знаете как се работи. Те пенсионерите не са на трудов договор. Казах за сделката на
„******“. Само за едната сделка. За другата сделка не съм присъствала и не знам кога е
изповядана.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Имаше ли банкова сметка свекъра Ви и къде съхраняваше тези
8
средства?
АДВ. А.: Възразявам срещу този въпрос. Това не е релевантен факт. На доказване
подлежи факта дали ги е дал.
Свидетелката С.: Една част от тях са били през банка.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Помните ли кога те започнаха да стопанисват това заведение?
Свидетелката С.: Не. Не помня.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Колко години го стопанисваха?
Свидетелката С.: Три или четири. Не мога да отговаря.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Кой закупи оборудването за бара?
Свидетелката С.: Не мога да отговоря. Не знам дали не са го взели оборудван, или
дали са го заплатили те, или е под наем. Не мога да отговаря на този въпрос.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Докато сте били в брак с Вашия съпруг, сте извършили няколко
сделки. За едната посочихте година. За другата казахте, че не можете да посочите.
Получените средства къде ги съхранявахте?
АДВ. А.: Възразявам срещу този въпрос.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Твърди се, че са взели някакви пари, като стойността на които,
размерът, е различен от този по нотариален акт. Тези пари трябва да са били някъде в
пространството, ако въобще са съществували и са получени от свидетелката. Аз задавам
въпрос къде са били тези пари?
АДВ. А.: Възразявам срещу този въпрос.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: След това за същите тези пари се твърди, че са вложени в друга
сделка. Парите оставят следа.
АДВ. А.: Не. Не оставят.
Свидетелката С.: Когато продадохме имотите, стойността от продажбата не беше
изцяло по банков път, а и на ръка.
ДЪРЖ. ИНСП. В.: Къде съхранявахте парите за покупката на имота на „******“?
Свидетелката С.: Парите са спестени и си ги държим в нас. Имахме си сейф. Аз
продължавам да си имам. За сделката в м. „******“, имотът е придобит от още едно дете,
освен моя внук. Това дете не ми е кръвен роднина. На това дете майка му е починала. Жив
родител е зет ми. Тук го има как е придобита къщата – има дарение от майката на зет ми.
Сватята ми също дари и тя за двете. Ние всички дарихме общо за двете деца. Голямото дете
е с починала майка. Ние го гледаме голямото дете от три годишен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Ж. Д. С..
АДВ. А.: Свидетеля С. С. в днешно съдебно заседание не можа да се яви, защото не
се чувства добре и него ще го доведа в следващото съдебно заседание, защото има проблеми
9
със здравето.
Нямам други доказателства. Моля да отложите заседанието за друга дата и час.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 07.02.2024 г. от 14:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:06 часа.
Съдия при Окръжен съд – ******: _______________________
Секретар: _______________________
10