Решение по дело №428/2020 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Биляна Силвионова Кисева
Дело: 20204420100428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИE

гр. Никопол, 14.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, на  тринадесети май през две хиляди и  двадесета и първа година в състав:

 

Районен съдия: БИЛЯНА КИСЕВА

 

при секретаря Десислава Бунева като разгледа докладваното гр.д. № 428 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

 

В НРС е подадена ИМ от ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, чрез адв.А.К. *** против С.И.К., ЕГН********** ***. с правно основание чл.422 от ГПК.

В ИМ се твърди, че на 24.06.2010г. в гр.Плевен бил сключен договор за потребителски кредит №FL533928/08.06.2010г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (Пощенска банка), в качеството на кредитор и С.И.К., ЕГН********** в качеството й на  кредитополучател. Сочи се, че по силата на този договор на кредитополучателя бил отпуснат потребителски кредит в размер на 3020лв., който бил преведен по сметка на кредитополучателя в банката, за което било изготвено банково бордеро №6866495/24.06.2010г. за усвояване на кредита. Съгласно договора от 08.06.2010г., К. се задължила да погасява задължението си на 84 месечни вноски, ежемесечно, считано от 24.07.2010г. Допълва се, че крайният срок за издължаване на кредите бил 24.06.2017г. По отношение на ГПР се сочи, че разрешение кредит бил с 12.72%, като за усвоения кредит, К. следвало да заплаща на банката през първите девет месеца от срока на договора фиксирана годишна лихва в размер на 5%, а за всяка следващо година до крайния срок за издължаване на  кредита, К. дължала на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за потребителски кредит за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.25 пункта. Сочи се, че към момента на сключване на договора за потребителски кредит лихвата била в размер на 12.75%.

След усвояване на кредита от ищеца по настоящото дело се сочи, че К. извършила погасявания, с които изпълнила част от месечните  си вноски, след което преустановила плащанията  си. Допълва се, че останала непогасена сума в общ размер на 2238.39лв., от които 1825.79лв. - главница и 412.60лв. -  договорна  лихва, които ищеца претендира в настоящото производство.

На основани сключен договор за възлагане на вземане  /цесия/ от 18.01.2016г. и приложенията към него между „Юробанк България“АД, ЕИК*** и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК***, задължението на  К., произтичащо от договора за потребителски кредит било изкупено от последно дружество.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД се сочи, че до К. било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение паричното му задължение вече е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Допълва се, че уведомлението било изпратено на ответника по пощата с обратна разписка на посочения в договора адрес, а писмото съдържащо уведомление за извършената цесия било изпратено на адрес  в с.МУСЕЛИЕВО, общ.Никопол, ул.“***“№14, като от върнатата обратна разписка било видно, че ответника е получил лично  писмото на 22.05.2020г.

Твърди се, че „ЕОС ПАТРИКС“ ЕООД пристъпило към принудително събиран  на вземанията си чрез подаване на заявление до НРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК като било образувано ч.гр.д.№257/2020г. по описа на НРС, по  което била издадена  заповед. Допълва се, че срещу издадената заповед от К. постъпило възражение, за което дружеството било уведомено на 17.09.2020г. Сочи, че се във възражението ответника изложил становище, че не дължи изпълнение на задължението, тъй като същото било погасено по давност. В тази връзка от ищеца се излагат доводи за това, че вземанията, представляващи главница по договор за кредит се погасяват с предвидената от закона пет годишна давност, като давностния срок започва да тече от момента, в който кредита стане изискуем. Сочи се още, че в конкретния случай момента, от който започва да тече давността е падежа на договора, а именно 24.06.2017г., от която дата следва да тече пет годишния срок. Допълва, че за вземания представляващи лихви, закона предвижда те да се погасяват с краката три годишна давност, поради което лихвата в размер на 412.60лв. дружеството твърди, че е погасена по давност към момента на подаване на заявлението по ч.гр.д.№257/2020г. в НРС. Освен това се излагат доводи, че съобразявайки този факт от страна на ищеца в настоящото производство се прави отказ от тази сума като претенция към ответника.

Във връзка с горното ищеца твърди, че има правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си по договор за потребителски кредит №FL533928/08.06.2010г. за сумата от 1825.79лв. – главница, за която сума моли съда да постанови  решение, с което признае да установено, че С.И.К. дължи на  дружеството, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в НРС, а именно 23.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и  направените в заповедното производство и настоящото дело разноски.

 Представя доказателства.Прави искания.Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131, ал.2 от ГПК, в който се твърди, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД е следвало да бъде уведомена за прехвърляне на вземането. Сочи, че уведомление не е получавала, а обратната разписка, която е представена от ищеца, ответника сочи, че не е подписана от нея. В тази връзка изтъква, че не е налице валидно прехвърляне на вземането й по процесния договор за банков кредит, както и уведомяване на длъжника за така осъществено прехвърляне според изискванията на закона. В тази връзка се навеждат доводи за изтекла както кратка три годишна давност, така и петгодишна давност върху вземането за банков кредит. Допълва се, че неправилно ищеца в настоящото производство е приложил разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД, като е сметнал, че само лихвите по договора за банков кредит се погасяват с кратката три годишна давност, а според ответника в в хипотезата на тази разпоредба попада цялото вземане на ищеца.

В допълнение на това от ответника се излагат доводи, че периодични са плащания, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви по размер. Цитира се съдържанието на ТР №3/18.05.2012г. на ВКС по отношение чл.111, б.В от ЗЗД. 

От диспозитива на цитираното ТР, от ответника се извеждат елементи на понятието „периодични плащания“, за които твърди, че са относими към настоящия казус по договора за банков кредит, а именно, че изпълнението на повтарящи се задължения при наличието на погасителен план води до разделяне задължението на кредитополучателя на вноски и се изпълнява на предварително определени интервали от време. Сочи се, че вноските са за предаване на пари или други заместими вещи, който елемент за сключения между страните договор бил налице. Допълва се, че задължението на кредитополучателя е за връщане на предадената парична сума по аргумент от чл.430, ал.1 от ТЗ. Допълва, че падежът на задълженията настъпва през предварително определен интервал от време, определен в погасителния план, като всяка вноска имала отделен падеж. Сочи се, че срокът е уговорен в полза на кредитополучателя и поради това, банката не можела да иска престиране на дължимата вноска преди настъпване на предварително уговорената дата. Освен това се навеждат доводи, че размерите на плащанията са предварително определени или определяеми, като в случая размерът на вноската по договора с банката е предварително определен. Допълва се, че сключеният между страните договор попада в обхвата и на следващият елемент, тъй като не е необходимо периодите на вноските да са равни и плащанията еднакви, тъй като погасителният план може да съдържа както различен размер на вноските, така и различни интервали на погасяване.

От изложеното, ответника прави извода, че договорът за банков кредит притежава всички елементи на понятието за периодични плащания и е приложима кратката три годишна давност.

Навеждат се в допълнение доводи относно това, че договорът за прехвърляне на вземанията е сключен на 18.01.2016г. и от тук, че задълженията по договора за кредит между страните в настоящото производство към този момент вече били изискуеми, настъпил е крайният падеж на задълженията по договора, а не както твърди ищеца, че това е станало на 27.06.2017г.

Акцентира се и на факта, че исковата претенция за сумата от 1825.79лв. представлява част от 3020лв. – главница по договора за банков кредит след приспадане на платените от ответника суми, като според ответника може да се направи извода, че плащанията са преустановени още през май 2014г., което според него предполага изтичане на пет годишната давност. В тази връзка се сочи и представения с исковата молба договор за възлагане на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, от който според ответника още на 17.07.2015г. прехвърлителя е започнал процес на продажба на всички парични вземания. В тази връзка се прави извода, че вземането вече е било изискуемо към този момент, в следствие на което според ответника е изтекла и абсолютната пет годишна давност.

Предвид изложеното и след като съда се убеди, че в случая е приложима изтекла давност, ответника моли съда да постанови решение, с което остави исковата молба без уважение.

От ответника не се представят писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания.

   Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото договори за кредит N FL 533928/08.06.2010г., е видно, че межди  С.И.К. и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен договор за кредит по силата на който „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД  предоставил на С.И.К. сумата от 3020.00 лв., за срок от 84 месеца, при ГПР от 12.750 %, като през първите девет месеца ФГЛ е в размер на 5 %, а за периода след това - 5 % плюс надбавка 1.250 пункта, като падежа на договора е на 24.06.2017г. Погасителните вноски следвало да се покриват на 24 число от съответния месец. Съгласно представения погасителен план първите девет вноски са в размер на 12.58 лв., 74 вноски по 60.64 лв., а последната 84 в размер 60.71 лв.

От представения по делото договор за възлагане на вземания /цесия/ от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД   и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, е видно че задължението на С.И.К. произтичащо от договор за потребителски креди N FL 533928/08.06.2010г. е било изкупено от ищеца по делото „ЕОС МАТРИКС“ЕООД.

От представеното по делото известие за доставяне /л.6 от делото/, е видно, че ответника С.И.К. е получила Уведомление за цесия на 22.05.2020г. 

Ответника е получил указания от съда, че следва да докаже, че подписа в обратната разписката, с която ищеца твърди, че е установено, че ответника е получил лично писмото на 22.05.2020г. заедно с уведомлението за цесия не е негов.Но в тази насока не са събрани никакви доказателства.Предвид на това съдът счита, че следа да се приеме, че ответника е уведомен, чрез писмо получено лично на 22.05.2020г. за договора за цесия между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД   и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

 ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ДАВНОСТ

От представеното писмо от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и извлечение от сметка е видно, че погасяванията по кредита са общо 33 бр. погасителни вноски в общ размер от 2 269.22 лв., С.К. е изпаднала в забава на 24.04.2014г.На 18.06.2016г., кредита бил продаден на„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.Докато кредита е бил в банката не е бил обявяван за предсрочно изискуем.

А представител на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е направил изявление, че кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем от тях и давностният срок от пет години е следвало да тече от 24.06.2017г. – крайния падеж на договора.

Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за банков кредит, поради което тези за главница са скрепени с общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от 5 години. Вземанията за лихва за забава съобразно  чл. 111 буква "б" и "в" от ЗЗД са скрепено с кратката 3 годишна погасителна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици на влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от влизането й в сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно установителното им действие в отношенията между страните – след влизането му в сила страните не могат да продължават спора. Изключение са институтите на отмяна на влязло в сила решение и новонастъпили след устните състезания факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение - длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти, станали му известни или могли да му станат известни в срока за възражение. Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в сила заповеди за изпълнение. Както при решенията така и при заповедите преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така разписаната нормативна уредба е налага извод че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила съдебно решение и при нея следва да намери приложение чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. /В този смисъл Определение е № 214/15.05.2018 г. на ВКС, по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на 4-то Г. О.; Решение № 791/3948/2012 г. /

 

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

 

Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.

 

Съгласно чл. 116, буква "в" от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Подаването на заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като такива не прекъсват погасителната давност за вземанията. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес и не прекъсва погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на заявлението имала значение за прекъсване на погасителната давност само при хипотеза, в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се уважава бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни, поради което и доколкото  заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват, нито спират погасителната давност за вземанията. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент, предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната давност и придобивната давност, възниква правото на законните лихви и добивите от вещта.

       С оглед на изложеното съдът счита, че предявения иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

   Предвид изхода на спора и на сн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените и претендирани от ищеца разноски по двете дела в размер на 371,32 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК, по отношение на С.И.К., ЕГН********** *** съществуването на вземането на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 за сумата от 1825.79 лв. – главница, в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.07.2020г. до окончателното плащане на сумата, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК № 103/23.07.2020г. по ч.гр.д.№ 257/2020г. по описа на НРС.

  ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК С.И.К., ЕГН********** ***  да заплати на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 сумата от 371,32 лв. представляваща направени разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 257/2020г. по описа на НРС.  

Решението може да бъде обжалвано пред  Плевенски окръжен съд в  двуседмичен срок от уведомяване на страните, че е изготвено.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :