Присъда по дело №90/2014 на Районен съд - Димитровград

Мотиви по Присъда № 91/11.11.2014г., постановена по НОХД №90/2014г.

по описа на Районен Съд- Димитровград

Срещу подсъдимия Д.Д.О., роден на ***г*** Загора, живущ ***5-А-2, ЕГН **********, е повдигнато обвинение от прокурор при РП-Димитровград за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК- за това,че на 26.08.2012г. в гр.Димитровград, причинил на С.Ж.Ц., в качеството му на полицейски орган- старши полицай в група „Охрана на обществения ред” при РУП-Димитровград, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинено от порезна рана на десния лакът.

Срещу подсъдимия С.М.И., роден на ***г***, живущ ***, ЕГН **********, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК- за това,че на 26.08.2012г., в гр.Димитровград, причинил на Т.Д.Т., в качеството му на полицейски орган- старши полицай в група „Охрана на обществения ред” при РУП-Димитровград, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинено от охлузвания и разкъсно- контузна рана на лицето и счупване на костите на носа.

Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, счита същото за доказано по несъмнен и безспорен начин. Пледира за признаване на двамата подсъдими за виновни и налагане на съответните предвидени в закона наказания, като на подс.О. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер от 1 година, което да изтърпи ефективно. По отношение на подс.И. предлага съдът да наложи наказание „Лишаване от свобода” в същия размер като изтърпяването на същото бъде ефективно. 

Гражданския ищец С.Ж.Ц., чрез пълномощника си поддържа предявения граждански иск. Намира, че същия е доказан и претендира подсъдимия О. да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението в размер на 3000 лева. В качеството си на частен обвинител поддържа повдигнатото обвинение, като иска подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответното наказание за извършеното престъпление.

Гражданския ищец Т.Д.Т. лично и чрез пълномощника си поддържа предявения граждански иск. Намира, че същия е доказан и претендира подсъдимия И. да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението в размер на 4000 лева. В качеството си на частен обвинител поддържа повдигнатото обвинение, като иска подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответното наказание за извършеното престъпление.

Двамата подсъдими заявяват, че разбират обвинението и не се признават за виновни. Дават кратки обяснения за станалото, искат от съда да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения, тъй като не смятат, че са извършили престъпление.

Защитникът на подс.Д.Д.О. счита, че деянието извършено от неговия подзащитен не е умишлено, а непредпазливо. Поради това поддържа, че то не съставлява престъпление и иска подсъдимия да бъде признат за невинен.

Защитникът на подс.И. пледира за оправдаване на неговия подзащитен по повдигнатото му обвинение, поради недоказаност на същото.

От събраните в хода на наказателното производство доказателства се установи следното:

На 26.08.2012г. св.О.Д.О. празнувал със свои роднини рождения ден на сина си в дома си в гр.Димитровград, ул.”Четвърта”№10. Около 22.30 часа, той изпратил своите гости, като при излизането си на улицата пред своята къща видял до оградата й да стоят около 5-6 души, сред които свидетелите М.И.Д. и Ана А. М. Между Д. и О. започнал спор, при който двамата си разменили закани и обидни реплики. О. се прибрал обратно в жилището си, а афектирания от скандала Д. започнал да хвърля по къщата камъни и бутилки. От своя страна О. също започнал да хвърля твърди предмети от къщата си по Д., като успял да го удари с бутилка по главата. Последното предизвикало още по-силно гнева на Д., който извикал на помощ своите роднини, живущи на една от съседните до местопроизшествието улици. На улицата пред къщата на О. бързо дошли множество хора, които започнали да хвърлят по сградата камъни и бутилки, заканвайки се на собственика й и намиращото се вътре негово семейство, че ще ги запалят, избият и прогонят. Съпругата на св.О.- св.О. чрез телефона си подала сигнал за случващото се в РУП-Димитровград, като потърсила от там съдействие и закрила. След получения сигнал на местопроизшествието- ул.”Четвърта” до дом №10, били изпратени два полицейски автомобила с полицаите С.Ж.Ц., Т.Д.Т., Д.И.Д., С.Н.Н. и В.Р.Д.. Всички полицаи, с изключение на В.Р., били облечени с полицейски униформи и носели светлоотразителни жилетки с надпис „Полиция”. При пристигането си на местопроизшествието, полицаите установили, че къщата на св.О.Д.О. е обградена от няколкостотин човека- между 300 и 600, според показанията на различните свидетели, една част от които били настроени много агресивно срещу него и семейството му, като хвърляли по къщата му камъни, буркани и бутилки, а друга част от присъстващите наблюдавали безучастно случващото се. Според св.Д.Д., същия в качеството си на полицай от РУП-Димитровград много години отговарял за района на кв.”Изток” в гр.Димитровград, като познавал жителите му и знаел за враждата между родовете на св.О.О. и св.М.Д.. За да предотврати разрастването на конфликта, той решил да влезе в дома на О., да го изведе от там и да го отведе в РУП-Димитровград. Св.Д. бил допуснат в жилището на О., като го убедил да излезе с него навън и с патрулния автомобил да бъде отведен в РУП-Димитровград. Последният се съгласил и с полицейски автомобил бил отведен в сградата на полицията. Веднага след това обстановката в района започнала да се успокоява. Намиращите се пред дом №10 на ул.”Четвърта” полицаи, успели да накарат присъстващите жители на квартала да се оттеглят в съседните улици, като по този начин успели да освободят от тях кръстовището пред къщата на О.. Всеки от четиримата останали на местопроизшествието униформени полицаи застанал в началото на всяка от четирите улици на кръстовището и не разрешавал цивилни лица да навлизат в кръстовището. Св.Р., който бил цивилен останал да пази пред къщата на О.. В този момент от улицата, която охранявал св.Т., с брадва в ръцете, от тълпата излязъл подс.Д.О.- брат на св.О.. Бягайки, той се насочил към св.И.К.И., замахнал с брадвата и му нанесъл удар с нея в областта на гърдите. Опитал се да нанесе и втори удар, но св.Т. се намесил и успял да го хване отзад, като му разпоредил да пусне брадвата. Въпреки, че ясно възприел, че Т. е полицай, тъй като последния бил облечен с полицейска униформа и имал светлоотразителна жилетка с надпис „Полиция”, а мястото било добре осветено от улични лампи, подсъдимия не се подчинил на полицейското разпореждане, като започнал яростно да се съпротивлява и да размахва брадвата си. На помощ на св.Т. дошъл неговия колега- св.Ст.Ц., който също бил облечен с полицейска униформа. Той хванал с ръце сапа на брадвата и започнал да се бори с О., за да я изтръгне от неговите ръце. Подсъдимият възприел, че срещу него стои униформен полицай, но въпреки това не се подчинил на разпореждането му да пусне брадвата, а започнал още по-яростно и агресивно да буйства, както и да нанася удари с брадвата от долу на горе срещу Ц.. По този начин той успял да удари с брадвата десния лакът на полицая, причинявайки му порезна рана. Ц. не разбрал веднага, че дясната му ръка е пострадала при схватката с О., като продължил да се опитва да му изтръгне брадвата от ръцете. В този момент от улицата, която охранявал св.Д.Д., от тълпата излязъл подс.И., който носел в ръцете си вила с дървен сап. Д. се опитал да го спре, но подсъдимия успял да се отскубне от него, като тичешком се насочил към полицаите Т. и Ц., които в този момент се опитвали да отнемат брадвата от ръцете на О.. Стигайки до тях, И. нанесъл силен удар с вилата в лицето на стоящия срещу него полицай Т.. В следствие на този удар дървения сап на вилата се счупил, а лицето на Т. се обляло с кръв. Веднага след това, И. тръгнал да бяга в обратна посока. Минавайки покрай полицай Д., последния успял да го хване за кръста и да го събори на земята. В този момент хора от тълпата нападнали Д. и също го повалили на земята. Той опитал да постави белезници на ръцете на И., но нападателите му го притиснали към земята  и не му позволили да стори това. Тъй като полицаят продължавал да държи подсъдимия с ръце, неустановено лице от нападателите му извадил нож и го порязал по ръката. След това успели да откопчат подсъдимия от Д. и по този начин му помогнали да избяга и да се укрие. В същото време останалите полицаи успели да изтръгнат от ръцете на подс.О. брадвата, с която ги нападал и да го обезвредят. Непосредствено след това присъстващите на инцидента полицаи преценили, че напрежението ескалира и за да предотвратят по- тежки последици произвели изстрели с пистолетите си във въздуха. Това въздействало на тълпата, като хората от нея се отдръпнали в страничните улици и освободили мястото на произшествието. Веднага след това полицай Т. *** където раната в главата му била обработена от лекар. За указване на медицинска помощ в болницата бил откаран и св.Ц., от чиято ръка в следствие на нараняването й от брадвата на О. също текла кръв.         

В хода на разследване по делото са назначени две съдебно-медицински експертизи, които дават заключение за причинените увреждания на полицаите Ц. и Т.. Според първата експертиза, при извършения преглед на св.Ц., вещото лице е установило, че той е получил порезна рана на десния си лакът. Описаното увреждане е причинено по механизъм на действие от твърд тъп предмет и може да се получи от удар с острата част на брадва, по начина и при обстоятелствата описани от прегледания. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В устното допълнение към заключението в съдебно заседание, вещото лице допълва, че е напълно възможно в момента на удара пострадалия да не е почувствал болка, поради обстановката и напрегнатото състояние, в което се е намирал и едва в последствие да е усетил нараняването си.

Според заключението на втората съдебно-медицинска експертиза, при прегледа на св.Т. са установени: охлузвания и разкъсно-контузна рана на лицето, счупване на костите на носа, счупване на четвърти пръст на лявата ръка. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент, по начина и обстоятелствата описани от прегледания. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От представените от ОД на МВР-Хасково 2бр.служебни бележки, издадени на 29.01.2013г., се установява, че Т.Д.Т. и С.Ж.Ц. заемат длъжността „Старши полицай”, като на 26.08.2012г. са били на работа в РУП-Димитровград.

Видно от приложения по делото заверен препис от Типова длъжностна характеристика на длъжността „Полицай-Старши полицай” в група/звено „Охрана на обществения ред”, сектор/група/звено „Охранителна полиция” /РУП,УП/ в ОДМВР, полицейския служител изпълняващ тази длъжност има задължение да работи по осигуряване на обществения ред, да предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

Към датата на извършване на престъпното деяние подс.И. не е бил осъждан за извършени от него престъпления. От изготвената за него характеристична справка се установява, че той не злоупотребява системно с алкохол и няма данни да употребява наркотични вещества. Същият не е криминално проявен, но се движи с лица от криминалния контингент. Има криминални регистрации в АИС на МВР, но по местоживеене се ползва с добро име.

Към датата на извършване на престъплението подс.О. е осъждан  за престъпление от общ характер- с определение №404/23.09.2004г. по НОХД №657/2004г. на РС-Димитровград, с което за престъпление по чл.234б, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание „Глоба” в размер на 500 лева. Определението е влязло в сила на 23.09.2004г. С Присъда №412/30.09.2008г. по НОХД №43/2008г. на РС-Димитровград, за престъпление по чл.269, ал.3, вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 24.02.2009г. От изготвената за него характеристична справка се установява, че той злоупотребява системно с алкохол, криминално проявен е и се движи с лица от криминалния контингент. Не се ползва с добро име по местоживеене, като е участвал като подбудител и в други масови побои.

Така изложената фактическа обстановка се установи в хода на проведеното съдебно следствие от показанията на свидетелите С.Ц., Т.Т., Д.Д., И.И., О.О., М.И., З.О., Д.Д., М.О., С.Н., В.Д., от заключението на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи д-р Х.Е., от обясненията на подс.И. и подс.С.И., от прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК към доказателствата по делото писмени материали по досъдебно производство №589/2012г. на РУП-Димитровград- имащи значение за разкриване на обективната истина по делото.

От така събраните доказателства съдът намира за безспорно установени следните обстоятелства: на 26.08.2012г. ,в Димитровград, на ул.”Четвърта” пред дом №10 първоначално е възникнал скандал между св.О.О. и св.М.И.. Последният и негови роднини започнали да замерят къщата на О. с камъни, бутилки и буркани. От своя страна О. и семейството му също започнали да хвърлят камъни по И. и роднините му, като на мястото на инцидента започнали да прииждат множество хора, голяма част от които агресивно настроени. Безспорно установено е, че на местопроизшествието са пристигнали полицейски служители, сред които и пострадалите – ст.полицай Т. и ст.полицай Ц.. Няма спор относно обстоятелството, че малко след пристигане на полицаите на мястото на инцидента са дошли и двамата подсъдими, като единия от тях- Д.О. е бил въоръжен с брадва, а другия- С.И. е носел вила, последното се потвърждава, както от показанията на разпитаните свидетели- полицаи, така и от показанията на част от посочените от защитата на подсъдимите свидетели, като не се отрича и от самите подсъдими. Безспорно установено е, че по време на инцидента са пострадали двама от полицаите- Т. и Ц.. Няма спор относно характера и вида на техните телесни увреждания, както и относно това, че към 26.08.2012г. двамата са работили като полицаи в РУП-Димитровград и са изпълнявали служебните си задължения.   

Спорът по делото е причинени ли са били телесните повреди на Т. и Ц. съответно от подсъдимите О. и И., и как е станало това.

Във връзка с разрешаване на спора по делото съдът установи, че показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ц., Т., Д.Д., И., С., Н. и В.Д. са еднопосочни, безпротиворечиви и логически свързани относно действията на полицаите при потушаване на възникналия инцидент, както и самоличността на лицата и начина по който те са причинили телесните повреди на пострадалите полицейски служители Ц. и Т.. Тези показания са взаимно допълващи се, безпротиворечиви и последователни, като кореспондират и със заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, поради което съдът изцяло кредитира.

Според показанията на св.Ц. и св.Т. същите са категорични, че телесните увреждания са причинени именно от подс.О. /по отношение на Ц./ и от подс.И. /по отношение на Т./. Пострадалите са познавали от по-рано своите нападатели и с оглед осветеното местопроизшествие са имали възможност добре да видят, че именно те са им нанесли нараняващите удари с брадва и съответно с вила. Начинът по който пострадалите посочват, че са им нанесени телесните повреди изцяло кореспондира с даденото от останалите свидетели описание на случилото се. Така например св.Д.Д. твърди, че от лявата му страна у било лице, което държало вила и се казвало С.,***. Св.Д. е категоричен, че познава това лице лично, заявява, че именно подс.С.И. е бил най –агресивен, обръщайки се видял, че колегата му- св.Т., стои непосредствено зад него и подс.И. нанесъл удар с вилата в лицето на св.Т.Т.. От своя страна св.И. твърди, че подс.Д.О. е ударил полицай с униформа, с брадвата. Останалите двама свидетели- полицаите Н. и В.Д., които също са присъствали непосредствено на местопрестъплението, изцяло потвърждават механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалия Т., описан от него, като са категорични, че извършител на това деяние е именно подс.И., а не някой друг.

От друга страна показанията на останалите разпитани по делото свидетели- О.О., М. И., З.О., Д.Д. и М.О., са противоречиви и логически несвързани в частта им за причинените на двамата полицаи телесни повреди и авторите на това деяние, поради което съдът не кредитира същите в тази им част. На първо място следва да се има предвид, че въпросните свидетели са близки роднини на двамата подсъдими и са заинтересовани от крайния изход на делото. На следващо място, голяма част от тях са участвали непосредствено в инцидента възникнал на 26.08.2012г., като са били на противоположни страни в скандала. В своите показания тези свидетели или твърдят, че не са видели някой да е нападал присъстващите на инцидента полицаи или поддържат, че двамата подсъдими не са им нанасяли описаните в обвинителния акт телесни повреди. Така напр.свид.О.О. и М.И. заявяват, че не са видели подсъдимите да нападат полицаите, тъй като първия бил отведен в РУП преди възникване на инцидента, а втория в следствие на нанесени му удари изпаднал в безсъзнание и не видял какво се е случило. От своя страна св.З.О. не отрича, че подс.Д.О. е дошъл с брадва, но твърди, че той само се отбранявал с нея от тълпата, а в последствие доброволно я предал на полицаите. Същата не видяла подсъдимия да удря някого с брадвата. Последното обаче очевидно не отговаря на истината, доколкото налице са показания на други свидетели, които са категорични, че подс.О. не се е отбранявал, а е нападал с брадвата, като освен пострадалия Ц. е наранил с нея сериозно и св.И.И.. От своя страна св.Д. в показанията си изобщо не твърди, че неговия чичо –подс.О. е дошъл на местопроизшествието въоръжен с брадва, като отрича да е виждал той да напада или удря някого. Същевременно твърди, че подс.О. е бил нападнат и ударен с вила от подс.И.. Като цяло обясненията на така описаните свидетели не помагат кой знае с колко за изясняване на фактическата обстановка, като някои от тях поради силната заинтересованост от изхода на делото се явявят неадекватни на фона на останалите събрани доказателства.

В своите обяснения, дадени в хода на съдебното следствие подс.И. не оспорва, че е присъствал на местопроизшествието, както и че в себе си е носел вила. Твърди, че с нея целил и ударил в главата единствено подс.О., след което избягал. Тези твърдения на подсъдимия обаче, се отричат категорично от показанията на свидетелите Ц., Т., Д.Д., Н. и В.Д., които подробно описват механизма, по който О. е нанесъл телесната повреда на полицая Т. с помощта на вилата, която е носел. В подкрепа, на така описания от пострадалите и свидетелите механизъм на причиняване на телесната повреда е и заключението на съдебно-медицинската експертиза, като по делото липсват данни при възникналия инцидент подс.Д.О. да е получавал каквито и да е наранявания, в т.ч. и от удар с вила в главата, както и да му е била указвана  медицинска помощ след това. Липсват и свидетелски показания и каквито и да било данни за това, че подс.И. е бил насочил вилата си към подс.О., и едва в последния момент не улучил и така вилата попаднала в лицето на св.Т.. В случая дори не е изразена подобна защитна позиция от подсъдимия И..

В предвид изложеното съдът прие за безспорно установено и доказано извършването на престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК от всеки един от двамата подсъдими.

От своя страна подс.О. е причинил на св.Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинено от порезна рана на десния лакът. Това деяние той е извършил по отношение на полицейски орган- старши полицай в група „Охрана на обществения ред” при РУП-Димитровград, при и по повод изпълнение на службата му.

Подс.И. е причинил на св.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинено от охлузвания и разкъсно- контузна рана на лицето и счупване на костите на носа. Това деяние той е извършил по отношение на полицейски орган- старши полицай в група „Охрана на обществения ред” при РУП-Димитровград, при и по повод изпълнение на службата му.

Предвид изложеното съдът прие за доказано, че подс.Д.О. е извършил престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно:  на 26.08.2012г., в гр.Димитровград, причинил на С.Ж.Ц., в качеството му на полицейски орган- старши полицай в група „Охрана на обществения ред” при РУП-Димитровград, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинено от порезна рана на десния лакът.

На следващо място съдът прие за доказано, че подс.С.И. е извършил престъпление по чл.131 ал.2 т.3 вр.чл.130 ал.1 от НК, а именно:  на 26.08.2012г., в Димитровград, причинил на Т.Д.Т., в качеството му на полицейски орган- старши полицай в група „Охрана на обществения ред” при РУП-Димитровград, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причинено от охлузвания и разкъсно- контузна рана на лицето и счупване на костите на носа.

От субективна страна двамата подсъдими са осъществили престъпните деяния с пряк умисъл- съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали тяхното настъпване.

Както по отношение на извършеното от подс.О.Д., така и по отношение на извършеното от подс.С.И. не може да се приеме, че деянието е осъществено при форма на вината непредпазливост. Видно от събраните по делото доказателства е, че макар и късно вечерта, местопрестъплението е било добре осветено от улични лампи, а наред с това пострадалите полицаи са били униформени и са носели светлоотразителни жилетки с надпис „Полиция”. Същите ясно са се различавали от останалите присъстващи на мястото на инцидента лица, а и в момента на нанасянето на телесните им повреди, освен подсъдимите около тях не е имало други цивилни лица, тъй като те са били изтласкани на разстояние от местопрестъплението. При нанасяне на телесната повреда на св.Ц., подс.О. ясно е възприел, че срещу него стой полицейски служител, който му е разпоредил да му предаде брадвата, която е носел. Въпреки това, и въпреки, че не е имало непосредствена опасност за здравето и живота му, той не се е подчинил на разпореждането и с брадвата си е нанесъл удар в ръката на полицая, причинявайки му описаната в обвинителния акт порезна рана на десния лакът. По същия начин подс.И. ясно е възприел, че с вилата, която носи нанася удар в главата именно на полицай Т., който в момента на удара е бил ясно различим сред останалите участници в инцидента, а не нанасяне на удар по подс.О.. Именно съзнавайки, че е причинил телесна повреда на полицай, подсъдимия веднага след това е избягал и се е укрил, преодолявайки с помощта на тълпата опита на полицай Д. да го задържи. В този смисъл съдът счита, че двамата подсъдими са имали за цел не да се наранят взаимно, а да нанесат телесни увреждания на полицаите, опитващи се да възстановят реда на ул.”Четвърта”, която и цел са успели да постигнат.

Предвиденото наказание за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 от НК е „Лишаване от свобода” от 1 до 5 години.

С оглед изложеното съдът призна двамата подсъдими за виновни, като им наложи следните наказания:

По отношение на подс.О., на основание чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.54 от НК съдът наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. При определяне на този размер на наказанието съдът прие, че липсват смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и не са налице предпоставки за приложение на чл.55 от НК. В случая са налице отегчаващи отговорността на същия обстоятелства-същият не осъзнава постъпката си за противоправна, криминално проявен е и осъждан, в т.ч. и за престъпление по чл.269, ал.3 от НК- престъпление против реда на управлението, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” отложено с изпитател срок от 3 години. Доколкото обаче тази присъда е влязла в сила на 24.02.2009г. и изпитателния срок по нея е изтекъл към момента на извършване на настоящото деяние, подсъдимия не следва да търпи и наложеното му с нея наказание „Лишаване от свобода”. С оглед на изложеното така определеното от съда наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, подсъдимия следва да изтърпи ефективно при „Строг” режим в Затвор, съобразно правната квалификация на деянието и разпоредбата на чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС. Настоящият състав на съда е ограничен откъм възможността за налагане на различен- по-висок размер на наказанието, каквото определено счита, че следва да бъде наложено на този подсъдим, поради обстоятелството, че при предходното разглеждане на същото дело, присъдата не е протестирана от прокурора.  

По отношение на подс.И., на основание чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 вр .чл.54 от НК, съдът наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. При определяне на този размер на наказанието съдът прие, че и по отношение на този подсъдим липсват смекчаващи отговорността обстоятелства и не са налице предпоставки за приложението на чл.55 от НК. В случая са налице отегчаващи отговорността на същия обстоятелства- същият не осъзнава постъпката си за противоправна, с извършеното деяние е нанесъл на полицай Т. лека телесна повреда, която обаче е довела до невъзможност той да изпълнява професионалните си задължения за един значително по-дълъг период от този необходим за възстановяване на пострадалия от деянието на другия подсъдим полицай Ц., въпрос на късмет е било нанесената телесна повреда да е в съсвем друг вид, който би довел полицая до невъзможност завинаги да изпълнява служебните си задължения . Наред с това следва да се има предвид, че макар и да е причинил лека телесна повреда по смисъла на НК, удара който подсъдимия е нанесъл в областта на главата на пострадалия е бил с дървен сап на вила, който се е счупил в следствие на използваната сила от И.. В този смисъл макар и да е причинил лека телесна повреда, подобно на другия подсъдим, И. в по-голяма степен от него и напълно съзнателно е застрашил здравето на Т. в значително по-голяма степен отколкото О. това на другия полицай Ц.. Поради това и макар към настоящия момент той да не е бил осъждан за престъпления от общ характер, както и да е с нормални характеристични данни, съдът счете, че на същия следва да бъде наложено наказание като това на първия подсъдим, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи ефективно при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.   

С така наложените по вид и размер наказания на подсъдимите съдът счете, че ще бъдат постигнати целите на личната и генерална превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на тях, така и по отношение на останалите членове на обществото.

В настоящото наказателно производство срещу подсъдимия О. беше предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия С.Ж.Ц.. Съдът намира този граждански иск за основателен и доказан. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че подс.О. е причинил на св.Ц. лека телесна повреда- престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК. Като пострадал от това престъпление той е претърпял разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Причинени са му неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с извършеното по отношение на него престъпление. Съобразно гореописаното деяние, извършено от подсъдимия, както и нанесените телесни увреждания на пострадалия, а също така и причинени му отрицателни емоции, съдът намери, че адекватен размер на обезщетението, което О. следва да заплати на гражданския ищец е 1000 лева. Този размер се определя от съда по справедливост , а в настоящия случай не може да се приеме, че причинените неимуществени вреди възлизат на 3000 лева. Поради това и гражданския иск в размера над 1000 лева до пълния предявен такъв от 3000 лева, съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.

На следващо място, в настоящото наказателно производство срещу подсъдимия И. беше предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Т.Д.Т.. Съдът намира този граждански иск за основателен и доказан. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че подс.И. е причинил на св.Т. лека телесна повреда- престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК. Като пострадал от това престъпление той е претърпял разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Причинени са му неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с извършеното по отношение на него престъпление. Съобразно гореописаното деяние, извършено от подсъдимия, както и нанесените телесни увреждания на пострадалия, а също така и причинени му отрицателни емоции, съдът намери, че адекватен размер на обезщетението, което И. следва да заплати на гражданския ищец е 1500 лева. Този размер е по-висок от размера на уважения против подс.О. граждански иск, с оглед на това, че причинените на пострадалия Т. увреждания са по-тежки и по многобройни, като възстановяването му от тях е продължило значително по-дълго време. Съдът определи този размер по справедливост, като в настоящия случай не може да се приеме, че причинените неимуществени вреди възлизат на 4000 лева. Поради това и гражданския иск в размера над 1500 лева до пълния предявен такъв от 4000 лева, съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед уважаването на предявените граждански искове, съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на пострадалите направените по делото разноски за адвокатска възнаграждение в размер на от по 450 лева за всеки от тях, доколкото в тази сума са включени и разноските- направени на предходното разглеждане на делото.

Доколкото съдът призна подсъдимите за виновни в настоящото наказателно производство, с присъдата си той ги осъди да заплатят солидарно в полза на държавата направените по делото разноски- сумата от общо 170 лева, произтичаща от възнаграждение за вещо лице, както и  държавна такса за уважения размер на гражданския иск- 50 лева за О. и 60 лева за И..

Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: