Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
и след като се запозна със събраните доказателства, прецени Закона и на основание чл.301 от НПК във връзка с чл.303 от НПК, съдът П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия Б. В. С. – [дата на раждане] в [населено място], адрес [населено място],, ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на 25.10.2014 г. между 17.30 часа и 18.00 часа в Б. на [улица] на първи жилищен етаж на входната врата на апартамент № 1 в следствие на нанесени удари с дървена тояга по лявата и дясната ръка е нанесъл лека телесна повреда на Д. Т. С. с ЕГН [ЕГН], изразяваща се в разкъсноконтузна рана на гръбната повърхност на лявата ръка и кръвонасядане на дясната предмишница с морав цвят с размери 35/9 см., , с което му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.78а ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. С. да заплати на Д. Т. С. с ЕГН сумата 700 (седемстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 25.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск над уважения размер до сумата 2 000 (две хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. С. да заплати на Д. Т. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 812 (осемстотин и дванадесет) лева, представляващи направените от последната съдебни и деловодни разноски и възнаграждение на повереника си. ОСЪЖДА подсъдимия Б. В. С. да заплати по сметка на Районен съд Благоевград сумата 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск, както и 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист. ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред Благоевградски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните по делото. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на Д. Т. С. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., бул.“А.“ № 71, ет.3, ап.5 срещу Б. В. С. – [дата на раждане] в [населено място], адрес [населено място], ул. „К.” № 14, българин, български гражданин, пенсионер, средно-техническо образование, ЕГН [ЕГН] с адрес Б., ул.“К.“ № 14, ет.1, като на последния е повдигнато обвинение за това, че на 25.10.2014 г. между 17.30 часа и 18.00 часа в Б. на ул.“К.“ № 14 на първи жилищен етаж на входната врата на апартамент № 1 в следствие на нанесени удари с дървена тояга от страна на подсъдимия С. по лявата и дясната ръка на пострадалия С. му е причинил разкъсноконтузна рана на гръбната повърхност на лявата ръка и кръвонасядане на дясната предмишница с морав цвят с размери 35/9 см., представляващи лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и му причинил болка и страдание - престъпление по чл.130 ал.1 от НК. В хода на делото е конституиран, като граждански ищец пострадалият от престъплението – тъжителя Д. Т. С., като е допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия Б. В. С. за сумата 2 000 /две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди от процесното престъпление по чл.130 ал.1 от НК, изразяващи се в претърпени болки и страдание. Претендира се подсъдимият да изплати и направените по делото разноски. В съдебното заседание тъжителя С. се явява лично и с процесуален представител – адв.Л., чрез която поддържа частната тъжба. Последната в подкрепа на тезата си ангажира гласни и писмени доказателства, изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и му се наложи съответно наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в пълен размер, ведно с направените по делото разноски. Подсъдимият С. се явява лично в съдебните заседания и със защитник – адв.В., като възразява срещу повдигнатото обвинение и не се признава за виновен. В хода на производството подсъдимият дава обяснения и не се признава за виновен, като сочи, че тъжителят тропал на входната му врата с метална пръчка, което го шокирало и след като му отворил, започнал да го обижда, като го наричал идиот, мошеник, ще те изселя и влязъл насилствено в коридора на жилището му, а от там, влязъл и в стаята, където живеел подсъдимия. Там започнала борба между двамата, като преди това тъжителят оставил отвън желязната пръчка, а вътре се боричкали без да си нанасят удари. През това време тъжителя замахнал с лявата ръка и ударил чиния, която била на хладилника, която паднала на земята и се счупила, като от този удар наранил ръката си. Твърди, че двамата не са си нанасяли удари, а нараняването на ръката на тъжителя било от само себе си. Сочи, че не е удрял тъжителя отгоре по ръцете, а когато видял, че се е наранил започнал да дразни раната, да се чеше, за да може повече кръв да тече. Подсъдимия сочи, че тъжителят дошъл ядосан, защото купил апартамент на племенника си апартамент в Еленово, който е наследствен с жена му, която пък е сестра на подсъдимия. Твърди, че в мазето, което той ползвал от 25 години станало разбиване на патрона, поради което той взел ключа, а тъжителят извикал ключар, който сменил патрона с нов и не му дал ключ, като така заключил мазето без да може да го ползва подсъдимия, а там съхранявал инструменти и подпалки за зимния сезон. Подсъдимият разбил отново патрона и сложил нов, като го заключил. Сочи, че преди този инцидент отношенията им с тъжителя били добре, но не познава лично Д. В. А., която е дъщеря на тъжителя и на която сестра му прехвърлила имота през 2007 година, когато била в тежко положение, оперирана, с маркучите и нямаше кой да се разправя с нея, под давление на Д., който използвал момента. Сочи, че от този имот Д. и Д. не ползват нищо, а го ползва единствено подсъдимия и неговия внук, на същия етаж, но не живее в стаята на Д.. Твърди, че Д. С. няма нищо в това мазе, което ползва подсъдимия, като става въпрос за претенции за тепсии, в които се бъркала лютеница, но тавите за лютеницата не били там. Сочи също, че е видял и разбрал кога са дошли ключари за да се смени патрона на мазето, дори слизал при тях в мазето. Твърди, че на 25.10.2014 г. тъжителя е пристигнал в стаята му, не била късно, било светло през деня. Когато отворил вратата, за да види кой чука подсъдимия взел една дървена пръчка, дълга около метър и половина за самозащита и тръгнал към вратата, отворил вратата и видял една озлобена физиономия, която го уплашила. Твърди, че се намирал пред Д., хладилника, които е висок до главата му бил близо до него и тъжителят с ръката ударил чиния поставена върху него с лявата ръка, от която започнало да сълзи кръв. Предполага, че тъжителят замахвал да го удари и тогава счупил чинията. В този момент дошла В. С., която е снаха на подсъдимия и казала „не ви прилича това, не трябва да се занимавате с това в тая възраст и да се карате по тоя начин“, след което Д. отишъл с нея навънка, а подсъдимия останал в стаята. Защитникът на подсъдимият излага становище, че Б. С. е невиновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан, както и предявеният граждански иск отхвърлен като неоснователен. Развива становище, че в случая не се доказа по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е нанесъл процесните травматични увреждания на пострадалия, като липсват доказателства в подкрепа на такива твърдения. Намира обвинението за недоказано и поради това, че медицинското свидетелство е издадено от специалист по съдебна медицина три дни след инцидента, като не е налице причинна връзка между инцидента и установените травматични увреждания. Намира, че тъжителя не е осъществил общественоопасно деяние – престъпление, тъй като се е намирал в бащиния си дом, след като е възприел пряко и непосредствено поведението на самия тъжител единствено се е защитил от неговите нападения. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното: От фактическа страна: Тъжителят Д. С. живее в Б. на ул.“А.“ № 71, ет.3, ап.5, като същият е бил женен за починалата понастоящем сестра на подсъдимия Б. С.. Предвид установените родствени отношения двамата се познавали добре, като С. живеел в стая от апартамент, находяща се на първия жилищен етаж от къща на ул.“К.“ № 14, като ползвал и мазето към същия. През 2007 г., С. В. С., съпруга на тъжителя и сестра на подсъдимия продала собствената си една трета идеална част от въпросния апартамент и мазе към него на Д. В. А., внучка на тъжителя С.. Последният от своя страна периодично посещавал имота, като ползвал и мазето, като оставял в него различни вещи и посуда. В средата на месец октомври 2014 г., на неустановена дата тъжителят С. отново посетил посоченият по-горе имот, като придружаван от ключари заменил бравата и патрона на ползваното и от него мазе, като ключ от същото не предоставил на подсъдимия С.. Няколко дни по-късно, на 25.10.2014 г. около 17.00 часа тъжителят С. решил да вземе някои вещи от мазето и отново отишъл в имота на ул.“К.“ № 14 в Б.. Когато отишъл при вратата на мазето и направил опит да го отключи установил, че патрона е заменен и не може да отключи. Решил да отиде при подсъдимия С. за да се опита да разбере какво точно се е случило, поради което се изкачил по стълбите пред входната врата на апартамента на първия етаж, където същият живеел в една от стаите. С. застанал пред входната врата и започнал да чука силно по нея. След известно време вратата се отворила от подсъдимия С., който носил със себе си дървена тояга с дължина около метър и половина и С. влязъл навътре в апартамента в посока стаята на подсъдимия. Влизайки в стаята си С. бил последван от С., като в този момент подсъдимия се обърнал към тъжителя вдигнал с ръцете си дървената тояга, която държал високо над главата си и се опитал да нанесе удар с нея по С.. Последният като видял реакцията на подсъдимия инстинктивно вдигнал лявата си ръка за да се предпази, като удара попаднал върху гръбната повърхност на лявата ръка, в следствие на който се отворила разкъсноконтузна рана, от която започнало да тече кръв. С. отново вдигнал тоягата за да нанесе удар, но при повторното замахване С. повдигнал дясната си ръка за да се предпази, като удара попаднал в предмишницата на дясната му ръка. В този момент С. успял да сграбчи тоягата в двата й края с двете си ръце, като едновременно с това и С. с двете си ръце стискал в двата края тоягата. Така всеки един от двамата с викове и взаимно отправяни обиди и закани се стремял със сила притисне с тоягата другия, като започнало боричкане. Докато протичало единоборството двамата се блъснали в хладилника в стаята, на който била поставена чиния, която паднала на пода и се счупила. След кратко време, чувайки виковете и шума от боричкането, в стаята влязла свидетелката С., която слязла от апартамента на вторият етаж, находящ се над апартамента, в който били С. и С.. Свидетелката започнала да вика по двамата мъже да престанат и че възрастта им не подхожда на такова единоборство, след което застанала между двамата и със сила измъкнала дървената тояга от ръцете им. Свидетелката С. подканила тъжителят С. да излезе с нея и да се качат в нейният апартамент за да й каже в какво се състои проблемът между двамата и да му превърже ръката. Двамата се качили на вторият етаж, като С. бил много възбуден, и говорел, че ще съди Б. С., че е обиден защото дал много пари за бравата в мазето, а същата била повредена от него, а свидетелката С. промила със спирт раната му на лявата ръка, след което поставила върху нея лепенка и изпратила С. по стълбите, до изхода на жилищната сградата. На следващият ден 26.10.2014 г., неделя тъжителят С. имал имен ден, като около 15.00 часа в дома си бил посетен от сестра си и нейният съпруг – свидетелят С., които видели състоянието и на който разказал какво се било случило предишният ден. По-късно същият ден за да го поздрави с празника в дома на тъжителят дошъл и неговият внук – свидетелят Д., който също видял причинените наранявания на С. и посинелите му ръце, както и превръзката на лявата ръка. На 27.10.2014 г. тъжителят С. посетил и личният си лекар – свидетелката М., чийто вуйчо бил тъжителят и която след преглед, видно то амбулаторен лист № 4973 от 27.10.2014 г. бил насочен към хирургичен кабинет за обработка на раните, където му била направена стерилна превръзка. Такива превръзки били правени на тъжителя и следващите няколко дни. На следващият ден, 28.10.2014 г. тъжителят С. посетил и съдебен лекар – д-р К. А., който след преглед издал и медицинско свидетелство № 62/2014 г., в което описал, като обективни находки разкъсноконтузна рана по гръбната повърхност на лявата ръка, обработена хирургично и наложена превръзка, с дължина 4,5 см. и кръвонасядане на дясната предмишница с морав цвят и размери 35/9 см., който причинили на освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От показанията на свидетелката С. се установява, че живее на втория етаж, в същата жилищна сграда, в която подсъдимия С. живее на първия етаж, под нейния апартамент. На 25.10.2014 г., след 17 часа, след като се била прибрала от работа чула викове и слязла да видя какво се случва. Слизайки на долния етаж видяла, че вратите били отворени, С. бил в стаята на свекър й – подсъдимия С. и двамата държали една пръчка дълга около метър и половина и се блъскали в стаята. В момента, в който тъжителя С. видял свидетелката, започнал да й казва, че Б. С. го е бил. На пода в стаята имало счупена чиния и С. бил леко одран на лявата ръка. Свидетелката като видяла какво се случва, издърпала пръчката от ръцете на двамата и ги попитах какво се случва, след което извела С. от стаята и му казала да се качи в нейният апартамент на горният етаж. Двамата се качили в жилището на свидетелката, където С. през цялото време обяснявал, как ще съди подсъдимия С., как не може да ползва мазето си, как е дал много пари за да смени бравата на мазето, която С. бил разбил, свидетелката му обяснявала, че няма право да заключва така мазето, след което промила раната му със спирт и му сложила лепенка на ръката и го изпратила до входната врата до долу на къщата. През това време подсъдимия С. не се е появявал. Свидетелката сочи, че раната на ръката на С. била порезна рана, не дълбока, по скоро била като драскотина, но текло кръв, която не можело да се спре само с една лепенка. Сочи също, че хладилника в стаята на С. е марка Мраз, с камера, висок до раменете й. Свидетелката установява също, че в предходни разговори с тъжителя е разбрала, че иска да се построи нова сграда на мястото на съществуващата къща, но тя не е съгласна с това строителство, както и това е в основата на спора между С. и С., а не тавите, за които тъжителят бил дошъл. Свидетелят Д. установява, че е внук на частния тъжител, като на 26.10.2014 г. прибирайки се от работа, както всяка вечер минал през него да го види и да му честитя именния ден. Влизайки в жилището свидетелят видял, че тъжителят бил видимо разстроен и го попитал какво се е случило, като тогава С. му разказал, че на 25.10.2014 г. около 17.00-17.30 часа минал през ул.“К.“ в Б., където в къща има част от етаж и мазе да провери инвентара в мазето и установил, че бравата на мазето е разбита, качил се горе до етажа, почукал на вратата на Б. С. за да види какво става и защо е счупена бравата, но отваряйки вратата С. го ударил с дървена тояга през едната ръка, с цел да се предпази му ударил и другата ръка. С. разказал на свидетеля също, че се е качвал на горния етаж при дъщерята на С., която му превързвала ръката с марли, бинтове, реваноли. Свидетелят установява, че при срещата им по лявата ръка С. имал видимо посиняване и отворена рана, която била превързана в областта на китката, като самата ръка била сцепена отгоре по продължение на китката, а синьото петно над раната, посока лакътя било около 15-20 см. Дясната ръка на тъжителя също била синя в областта на китката и между палеца и показалеца също имала посиняване. С. обяснил, че нараняванията са му причинени от Б. С., когато е вдигнал ръцете си, за да се защитава от ударите му. Свидетелят установява, че около две седмици ходил при тъжителя да му помага, като в този период раната започнала да минава, но станала черна, тъмна. С. се оплаквал от безсъние, вземал успокоителни за нервите, за кръвно, обезболяващи. Свидетелят сочи, че е ходил с тъжителя в къщата на ул. „К.“ пак с цел ако нещо му е трябвало, защото той там си слагал багаж и да си го вземе, като сочи, че имат спорове за имота, защото С. и казвал „тука няма да идвате, тука не сте собственици“, „нямате работа тука“, същевременно по нотариален акт на сестрата на свидетеля се полага стаята вляво, но на практика не я ползва. Сочи също, че тези спорове датират от 2007 година. Свидетелят С. с показанията си установява, че е зет на тъжителя С. и е женен за негова сестра, но познава подсъдимия Б. С., тъй като са работили заедно и са в добри отношения. На 26.102.2014 г, понеже е Д. свидетелят и съпругата му около 15.00 – 15.30 часа отишли на гости у тъжителя за да го поздравят за празника. Седнали на масата да се почерпят и видели, че лявата ръка на С. е превързана. Попитали го какво се е случило, и тъжителят им разказал, че когато отишъл в общата им къща на ул.“К.“ в Б. отишъл в мазето, но не могъл да отключи с ключа, след което се качил да пита Б. С. дали нещо не знае по въпроса защо не може да отключи мазето. Когато С. се качил при С., в неговата стая последния без да имат разправия посегнал с едно дърво и го ударил по лявата ръка, като искал да го удари в главата, но той си вдигнал и другата ръка,у която също била ударена. Свидетелят посочва, че е видял дясната ръката на пострадалия, която била цялата синя, все едно с мастило боядисана, а лявата ръка имала само лепенка в горната част на ръката, отгоре имало превръзка. С. се оплакал, че го боли ръката, бил разтревожен, че се стигнало до това положение. Четири дни след тази среща, С. отишъл на гости при свидетеля и дясната му ръка продължавала да бъде синя от лакътя надолу, както и превръзката на лявата му ръка си стояла. При следващата им среща след още три дни положението с посинялата дясна ръка и превръзката на лявата ръка било същото. Свидетелят не може да посочи каква е причината за конкретното сбиване, но зная от С., че имат спор за имота на ул.“К.“. Свидетелката М. установява с показанията си, че е личен лекар на частния тъжител Д. С.. Същият посетил кабинета й сутринта в понеделник, на 27.10.2014 г. и от анамнезата разбрала, че е претърпял побой. На ръцете имал рани, като на лявата ръка на гръбната повърхност разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по двете предимишници лява и дясна. Направила му таб в кабинета и тъй като, неговите превръзки били напоени в кръв го изпратила в хирургичната операционна за превръзка. Тъжителят разказал, че е ходил при негов роднина и за някаква стая, за някакви неща са спорили и този роднина се нахвърлил към него с тояга и го ударил по ръката, като имало доста удари от негова страна към Д.. Свидетелката сочи, че не е видяла порезна рана, а установила огромна разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясна и лява предмишница. Установява също, че с тъжителя имат роднинска връзка, като същият й е вуйчо. В манипулационната му сложили стерилни превръзки, в продължение на няколко дни идвал и му слагали стерилни превръзки, тъй като раната била дълбока. Свидетелката наблюдавала тъжителя заради състоянието му, като във времето синините по ръцете ставали буквално черни. С. пиел болкоуспокояващи и тъй като е хипертоник и има сърдечни проблеми, всички тези неща му дали тласък на кръвното и сърдечните проблеми, отключил световъртеж. От представеното медицинско свидетелство № 62/2014 година от 28.10.2014 г. се установява, че към момента на издаването на същото при преглед на пострадалия Д. Т. С. са установени като обективни находки травматични увреждания, изразяваща се в разкъсноконтузна рана по гръбната повърхност на лявата ръка, обработена хирургично и наложена превръзка, с дължина 4,5 см. и кръвонасядане на дясната предмишница с морав цвят с размери 35/9 см., причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установи, че вследствие на причинените на Д. Т. С. травматични увреждания, на същият е причинено разкъсноконтузна рана по гръбната повърхност на лявата ръка, обработена хирургично – почистена и с наложена превръзка, която представлява нарушаване целостта на кожата, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като това увреждане ще оздравее за около 3 седмици без да има последици за здравето му да в бъдеще. Кръвонасядането на дясната предмишница е причинило болка и страдание на пострадалия и същото следва да премине за около 2 седмици без да има последици за здравето му за в бъдеще. При нанасянето на удари с тъп твърд предмет, както в случая се съобщава за дървена тояга с дължина 1 – 1,5 метра могат да бъдат причинени охлузвания, кръвонасядания и/или хематоми и само на определени места, където има твърда костна подложка или подлежащ костен ръб да се получи разкъсноконтузни рани. В конкретния случай механизмът за получаване на кръвонасядането на дясната предмишница е от удар или наслагващи се удари с или върху тъп твърд предмет, а по-вероятния механизъм, по който е получена раната на гръбната страна на лявата ръка по данните по делото е от порязване. Вещото лице в съдебно заседание сочи, че заключението е интерпретация на записаното в обективната находка, като е приел, че се касае за разкъсноконтузна рана, защото така е записано и защото раната била обработена преди да бъзе констатирана от вещото лице. Сочи, че разкъсноконтузни рани се получават на места, където има твърда костна подложка под меките тъкани, изпъкнали кости ръбове, вежди, гърба на носа, брадичката. Много често при удар или при падане върху такива части там се получават разкъсноконтузни рани, които изглеждат като порезни рани. За да се получи разкъсноконтузна рана на такова място, има такава подложка, но и трябва да има и допълнителни обстоятелства, тази ръка да е поставена върху твърда опора, така че като се нанесе удар, да не се отклонява, а да е подпряна отдолу по някакъв начин. Ако няма твърда опора при удар, колкото и да е силен той ръката ще се отмести и няма да се получи разкъсноконтузна рана, ще се получи кръвонасядане. Ако е поставена върху твърда опора маса, врата, ръб и се удари, тогава може да се получи разкъсноконтузна рана. В случая има нарушаване целостта на кожата, което като медико биологичен критерии е временно разстройство на здравето неопасно на живота, има и кръвонадяния в същата област и другата предмишница, което със сигурност се дължи на удари с твърди, тъпи предмети и отговаря по давност на времето, за което се говори. Видно от представеното свидетелство за съдимост на подсъдимият Б. В. С. е, че същият е неосъждан, както и по отношение на него не е прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административна такава по реда на чл.78 а от НК. Горната фактическа обстановка съдът възприе след обстоен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като необсъдените такива съдът намира за неотносими към разглеждания случай. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, касаещи причиняване на разглежданото травматичното увреждане, тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като се подкрепят и от писмените такива. Изолирани и неподкрепени от други доказателствени средства останаха отчасти обясненията на подсъдимия, който освен средства за защита са и годно доказателствено средство. Липсват доказателства, подкрепящи твърденията на подсъдимия и защитата, че пострадалия С. се е самонаранил, като същия след като получил едно одраскване сам чоплил и разширявал раната си на лявата ръка, за да увеличи и възпали наранената повърхност. От правна страна: При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Б. В. С. е осъществил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Обект на престъплението по чл.130, ал.1 от НК са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице въпросната квалификация, следва да е налице такова увреждане на здравето на пострадалия, което да е извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Съставомерно по чл.130, ал.1 от НК е всяко кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите му функции, извън болката и страданието (Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС). От субективна страна деянието е наказуемо само, когато увреждането е причинено умишлено, без значение е формата на умисъла – пряк или евентуален умисъл. В настоящият случай и при така установена фактическа обстановка и от събраните доказателства се установи от обективна страна, че на инкриминираната дата и на установеното място подсъдимият Б. В. С. е причинил на Д. Т. С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на гръбната повърхност на лявата ръка, с което му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Отделно от изложеното подсъдимият е причинил на пострадалият и лека телесна повреда, изразяваща с кръвонасядане на дясната предмишница с морав цвят с размери 35/9 см. на дясната ръка, с което му е причинил болка и страдание. Установено е по делото, че подсъдимият на инкриминираната дата и място е нанесъл удари с тояга по двете ръце на пострадалия, като именно по този начин е причинил разглежданите травматични увреждания. В подкрепа на този извод са показания на свидетелите Д., С. и М., които са установили състоянието на пострадалият, непосредствено след получаване на телесните увреждания, а и в по-късен момент. Този извод, че именно подсъдимият Б. С. е нанесъл удари с тояга по ръцете на пострадалия Д. С. се потвърждава и от показанията на свидетелката С., която твърди, че е влязла в стаята на подсъдимия в момента, когато двамата възрастни мъже са се боричкали и са се притискали един друг с държаната от двамата дървена тояга, в следствие на избухнал между тях скандал, като установи по безспорен начин и обстоятелство, че именно в този момент пострадалият е имал прясно причинена и кървяща рана, която обработила със спирт и превързала. Изясни се по делото от представените доказателства, че непосредствено след срещата си с подсъдимия, която не се отрича и от самият подсъдим, дори напротив в защитната си позиция се изтъква, че същият е бил обект на агресия в дома му от страна пострадалия, последният е получил травматичните увреждания, установени и описани в по-късен момент от свидетелката М., личен лекар на пострадалия, като е назначено и съответното им лечение и в издаденото медицинско свидетелство от съдебният лекар. Именно тези обстоятелства, разгледани в тяхната хронологична последователност и логика обуславят категоричният извод, че травматичните увреждания причинени на тъжителя Д. С. са причинени именно от подсъдимия Б. С. на инкриминираното време и място. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в този момент, а и непосредствено след него в стаята на подсъдимия С., а и след този момент не е имало други лица които биха могли да причинят такива наранявания на пострадалия. Видно от медицинските документи и медицинското удостоверение, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, е че с оглед обективните находки при прегледа на пострадалия и извършените медицински интервенции и лечение, установеното травматично увреждане представлява разкъсноконтузна рана по гръбната повърхност на лявата ръка, обработена хирургично – почистена и с наложена превръзка, която представлява нарушаване целостта на кожата, което е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както кръвонасядането на дясната предмишница, причинило болка и страдание на пострадалия. Установи се от вещото лице, че причиненото на Д. С. увреждане – разкъсноконтузна рана по гръбната повърхност на лявата ръка по своя характер представлява временно разстройство на здравето, не опасно за живота и не покрива случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което съдът приема, че се касае за причиняване на лека телесна повреда. Вещото лице е категорично, че се касае за травматични увреждания, които по своя медико-биологичен критерий са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота, като пострадалият по време на травмата и в последващият период на лечение е имал болки и страдания в наранената област, постепенно отзвучаващи за около три седмици, като наред с това, в следствие на кръвонасядането на предмишница, представляваща по-леко по степен травматично увреждане, погълнато, като лека телесна повреда от по-тежката такава е причинила на пострадалия болки и страдания, отзвучаващи постепенно за около две седмици. Горните изводи се подкрепят и от изводите на вещото лице, което е категорично, че разглежданите травматични увреждания по лявата ръка и предмишницата на дясната ръка се дължат на реакцията на пострадалия при предпазване от директни удари с твърд тъп предмет, каквато е тоягата, насочени към главата, чрез повдигане и защита с ръце. Без значение в случая е характера на причинената рана на лявата ръка, а именно дали същата е порезна или разкъсноконтузна, доколкото с оглед резултата е причинена лека телесна повреда, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел, да нанесе побой на Д. С. в желанието си да демонстрира физическото си превъзходство над него и да го възпре от предявяване на собственически претенции по отношение на ползваният и от него недвижим имот, като за постигане на целта си е нанесъл на тъжителя удари с дървена тояга, която носел, като с това му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание. С тези си действия Б. С. е искал да накаже и да демонстрира доминантно поведение над пострадалия и семейството му. От субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал да ги причини, като е целял тяхното настъпване. Б. С. е съзнавал, че като нанася удари с тоягата си по пострадалия му причинява болка и страдание, като е искал по този начин да накаже и увреди пострадалия. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимия са били отразени, както противообщественият характер на процесното деяние, така и обществено опасните последици от него, но въпреки това е осъществил същото, като е причинил разстройство на здравето на пострадалия. За извършеното от подсъдимия Б. С. престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл. 130, ал.1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание „лишаване от свобода” до две години, без да е предвидил минимален размер на наказанието или “пробация”. От ангажираните по делото доказателства се установи, че подсъдимият не е осъждан до този момент и от процесното престъпление не са настъпили имуществени вреди. При това положение, като съобрази, че са налице всички законоустановени кумулативни предпоставки за приложение императивната разпоредба на чл.78а от НК, съдът намира, че подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по ал.1 от този законов текст. При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия в конкретния случай, съдът не отчете отегчаващи отговорността му обстоятелства, а като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства съобрази – чистото му съдебно минало. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства съдът счита, че наказанието за Б. С. следва да се определи при известен превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността му обстоятелства, като му наложи административно наказание „глоба” в минимален размер на 1000 /хиляда и двеста/ лева. Извършването на процесното престъпление от подсъдимия Б. С. е свързано с виновно причиняване на неимуществени вреди на пострадалия Д. С., които вреди по чл.45 от ЗЗД подсъдимият е длъжен да поправи. Доколкото размера на същата следва да бъде определен от съда по справедливост, като взе предвид всички обстоятелства по делото, претърпените болки и страдания, както към момента на нанасяне на травматичното увреждане, така и при медицинските интервенции и лечението съдът намира предявения граждански иск за основателен и доказан за сумата от 700 /седемстотин/ лева, като в останалата си част до предявения размер от 2000 /две хиляда/ лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия Б. С. и разноските, направени в хода на наказателно производство, като осъди подсъдимия да заплати на пострадалия Д. С., сторените от последната съдебно-деловодни разноски и възнаграждение на повереника му в размер на 812 /осемстотин и дванадесет/ лева, а по сметка на Благоевградския районен съд, сумата 50 /петдесет/ лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5 /пет/ лева, такса за издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |