Определение по дело №14907/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20905
Дата: 13 юни 2023 г. (в сила от 13 юни 2023 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110114907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20905
гр. София, 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110114907 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
„С.А.Г. Груп“ ЕООД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
7844/2023 г. по описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи
към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в
исковата молба и отговора на исковата молба, за допустимо и относимо към правния
спор, поради което следва да бъде уважено.
Ответникът е направил искане за задължаване по реда на чл. 183 ГПК ищцовото
дружество да представи в оригинал протокол от общото събрание на собствениците от
20.02.2012 г. с оглед заявено оспорване на съдържанието и датата на провеждане на
ОС. Излага съображения за незаконосъобразност на същото, както и на допуснати
пороци във връзка с уредената процедура в ЗУЕС, като се релевира нищожност на
взетите решения. Искането по чл. 183 ГПК следва да се отхвърли по следните
съображения: ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията
на общото събрание на етажната собственост. Решенията на общото събрание на
етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са
персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД.
Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им,
които изключват общите правила за недействителност на сделките, като в посочения
смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението
на решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС. Уредена е специална процедура за
изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците
и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително
и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за
свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
1
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок /в този смисъл е напр.
Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК /.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч.гр.дело № 7844 от 2023 г. по описа на СРС
към настоящето дело.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза за отговор на
поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-техническата експертиза инж. .........,
който да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 360,00 лв., вносим от
страните в едноседмичен срок от получаване на съобщението, както следва: сумата от
260,00 лева от ищеца и сумата от 100 лева от ответника.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза ...., която да се
призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 230,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Вещите лица да се призоват след предоставяне на доказателства за внесен депозит,
като в случай че само едната страна представи доказателство за внесен депозит по
допусната СТЕ, изрично да се укаже на вещото лице да изготви експертно заключение
единствено по поставените от тази страна въпроси.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане за задължаване на ищеца да
представи по реда на чл. 183 ГПК протокол от проведено Общо събрание на
собствениците от 20.02.2012 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.09.2023 г. от 09:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за
дялово разпределение и за обезщетение за забава върху тях в размер на законната
лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу „С.А.Г. Груп“ ЕООД да
заплати на заявителя сумите от: 1693,60 лева (хиляда шестстотин деветдесет и три лева
2
и 60 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, 229,73 лева (двеста двадесет и
девет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г.
до 06.02.2023 г., 3,27 лева (три лева и 27 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 31.08.2020
г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, 0,87
лева (нула лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2020 г. до 06.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 38,55 лева (тридесет
и осем лева и 55 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че между него и ответника не е
налице договор за доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло
топлинна енергия до обект, собственост на ответника. Твърди, че доставената енергия
е използвана за небитови нужди. Сочи, че ответникът се явява потребител на топлинна
енергия за стопански нужди с адрес на топлоснабдения имот: ......... Твърди, че
ответникът с получаването на доставените количества ТЕ и незаплащането им,
предвид липсата на договор между страните, са се обогатили неоснователно за сметка
на ищеца. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така
както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове. Не
оспорва факта, че е собственик на процесния имот, но сочи, че същият е отдаден под
наем на трето лице. Отделно сочи, че в процесния период не е използвана в обекта
топлинна енергия, тъй като в него не е имало монтирани отоплителни тела –
радиатори, щранг-лири и други; през него не са минавали хоризонтални или
вертикални щрангове, поради което няма как ответникът да се е обогатил за сметка на
ищеца. Отделно, твърди че магацин № 36 се намира във вторестепенна самостоятелна
сграда, прилепена към основната сграда на бл. 430, като поставената между двете
сгради дилатационна стена представлява сложна изолационна система, непозволяваща
преминаването на топлинна енергия към процесния имот, като не се получава
топлинна енергия и от сградна инсталация. В проведено ОС от 17.05.2011 г. ответното
дружество изрично заявило, че не желае да участва в топлофицирането на сградата,
като освен това и отклоненията на инсталациите за горещо водоснабдяване са трайно
прекъснати към обекта. В подписания между ищцовото дружество и ЕС договор било
изрично предвидено, че собствениците на изрично изброени имоти, в това число и
процесният, няма да се считат за потребители на топлинна енергия. Счита, че няма
качество на небитов клиент на ТЕ. Поради неоснователност на исковете за главница,
счита за неоснователни и предявените искове за лихва за забава, като освен това
същите счита, че не са изискуеми, доколкото от ищцовото дружество не е изпратена
покана за изпълнение. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, количеството на реално доставената от
ищеца топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
3
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. отправена и получена от
ответника покана за заплащане на дължимите суми.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: ответникът е собственик на процесния
имот в процесния период.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
отправил, а ответникът е получил покана за заплащане на дължимата сума за доставена
ТЕ и такса за дялово разпределение.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4