Определение по дело №588/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 260011
Дата: 27 януари 2021 г.
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20202220100588
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ   районен съд  в ЗАКРИТО съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година:                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА

при секретаря                                                                       

и  прокурора                                        сложи за разглеждане Гр.д. № 588  по описа за 2020 година, докладвано от СЪДИЯ НЕНОВА:        

 

 

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 4” Бизнес Парк София сграда № 6, чрез адв. В.П.Г., САК, съдебен адрес:***,чрез адв. В.П.Г., САК със съд. адрес:*** против Г.Я.Д. с ЕГН: **********, с адрес ***, за установяване на вземането в общ размер на 168.59лева от които сумата от29.94 лв. (двадесет и девет лв. и 94 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 20.03.2018 г. до 19.05.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 20.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата и 138.65 лв. (Сто тридесет и осем лв. и 65 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 20.03.2018 г. за услуги, за която е издадена Крайна фактура № **********/20.07.2018 г.

Претендират се и разноски.

Съдът служебно провери и установи :

Предявения иск е допустим.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.128 от ГПК.

С исковата си молба ищецът твърди че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Г.Я.Д. е образувано ч. гр. д. № 126/2020 г., по описа на PC Нова Загора. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 168.59 лв. (Сто шестдесет и осем лв. и 59 ст.) за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както и за начислена договорна неустойка.

Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца е указано да предяви иск на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 168.59 лв. (Сто шестдесет и осем лв. и 59 ст.), от които, както следва: 29.94 лв. (двадесет и девет лв. и 94 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 138.65 лв. (Сто тридесет и осем лв. и 65 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент

Твърди се в исковата молба че по повод договор за мобилни услуги от дата 20.03.2018 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът Г.Я.Д. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0890/522814 с избрана абонаментна програма Интернет + 16,99, с уговорен срок на действие 24 месеца до 20.03.2020 г. На абоната е преодставено и устройство за позлване HUAWEI Telenor 4G MiFi.

Въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ".

За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 20.03.2018 г. до 19.05.2018 г. Теленор е издал:

- Фактура № **********/20.04.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.03.2018-19.04.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 12.05 лв. - частична цена на месечния абонамент

Дължимата сума е платима в срок 05.05.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

- Фактура № **********/20.05.2018 г. за отчетния период на потребление от 20.04.2018-19.05.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 17.89 лв. - частична цена на месечния абонамент.

Дължимата сума е платима в срок 04.06.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 29.94 лв. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 29.94 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Г.Я.Д. за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер № ********* на дата 20.07.2018 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 168.59 лв.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 138.65 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 29.94 лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 16.07.2018 г„ като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет + 16.99 за мобилен номер 0890/522814 до 20.03.2020 г., съгласно Договора за мобилни услуги от дата 20.03.2018 г.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от Договора, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 138.65 лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорена в т.11 от Договора.

Претендираната неустойка в размер на 138.65 лв., представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т. 11 от Договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето муброй или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора., Видно е, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в постигнатата Спогодба.

В случая абонатът е ползвал абонаментен план Интернет + 16.99, за който е начислена неустойка, както следва:

- За абонаментен план Интернет + 16.99 е начислена наустойка в размер на 42.48 лв., където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 14.16 лв. х 3 = 42.48 лв.

- Към Абонаментен план Интернет + 16.99 е начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 96.17 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.,

-  Получената отстъпка за устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi е в размер на 130.00

лв., а претендиратаната неустойка - 96.17, или, същата е изчислена съобразно оставащия срок до края на договора.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът Г.Я.Д. се е съгласила и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Г.Я.Д. . При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".

Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В конкретният случай ответникът Г.Я.Д. е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвала е мобилния номер и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Сочи се, че представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.

Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника Г.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град "София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 29.94 лв. (двадесет и девет лв. и 94 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 20.03.2018 г. до 19.05.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 20.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Моли съда да признае за установено и по отношение на ответника Г.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД в размер на 138.65 лв. (Сто тридесет и осем лв. и 65 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 20.03.2018 г. за услуги, за която е издадена Крайна фактура № **********/20.07.2018 г.

Претендира и за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от особения представител на ответника  в който същият заявява, че иска е допустим, но е неоснователен.

Сочи, че не били верни твърденията на ищеца, за които счита, че има издадени фактури с начислени задължения. Оспорва начина на изчисленията направени от ищеца от там и размера на дължимото.

Ищецът  прави искане за прилагане на писмени доказателства по делото  за доказване на твърденията си, които искания съдът намира за основателни с оглед изясняване на делото.

Моли се като доказателство да бъде приложено  Ч гр.д. 126/2020 г. по описа на РС Нова Загора.

Съдът следва да насрочи делото в открито заседание, за което да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Съдът следва да съобщи на страните и проекта за доклад по делото.

С оглед задължението си вменено по силата на чл.140 ал.3 от ГПК, съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА открито с.з. за 11.03.2021година от 10.30часа, за което страните да се призоват с препис от настоящото определение, за ищеца и препис от отговора на ответника.

ДОПУСКА  като доказателства  по делото представените с исковата молба  писмени документи.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ към настоящото дело ч.гр.д.№ 126/2020 г. по описа на НЗРС.

ИЗГОТВЯ по делото проекто-доклад в следния смисъл:

Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелството, че с ответника са се намирали в договорни отношения. Ответникът изпаднал в просрочие, поради неизпълнение на договорните си задължения и дължал сумите посочениа по-горе. Във връзка с това вземане е било образувано заповедно производство ,в рамките на което ответникът не е бил открит на адреса и връчването на заповедта за изпълнение е било извършено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което обосновава предявяването на настоящия иск за установяване на вземането. Заради горното съдът намира, че  правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1от ГПК във вр.с чл.79  ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Ответникът, чрез назначения си особен представител счита иска за допустим, но не и за основателен.

 Съдът указва на ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да докаже следните свои фактически твърдения: че между него и ответника е съществувало валидно облигационно отношение въз основа на сключен между страните договор от за далекосъобщителни услуги и закупени устройства. Да докаже, че са били налице законовите основания за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Да докаже, че съществува вземането му за неустойка, както и размера на претендираната такава. Да докаже при условията на главно и пълно доказване, че по вина на ответника се е стигнало до предсрочно прекратяване на  договора за мобилни услуги, както и размера на дължимите суми.

В тежест на ответника е да обори твърденията на ищцовото дружество изложено в исковата молба.

Не подлежат на доказване обстоятелствата, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и такава е била издадена в заповедно производство. Също и че  са възникнали договорни отношения по силата на ДРЗ.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекто-доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: