гр.София,
05.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар: МИЛЕНА КЮРКЧИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело №
9607
по описа за 2018 година, съобрази, че:
Предявен е иск по чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането, във вр. чл. 477 КЗ, чл.
498, ал.3 КЗ, обн. ДВ, бр.102/2015
г. вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.
С исковата молба Р.Г.М. против З. „Б.В.и.г.“ АД твърди, че на
23.06.2017 г. около 09, 20 часа в близост до с.Български извор, общ.Т. е
настъпило ПТП с участието на автобус марка „Мерцедес“, модел „Т. РХД“,
управляван от водача И.Д.Г., при което тя е пострадала като пътник. За
ПТП е бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица и образувана преписка №
356000-6359/2017 г. по описа на РУП- Т. и пр.пр. № 464//2018 г. на РП-Т. и
установено по съответния ред, че същото е настъпило в резултат на действията на
водача на автобуса, който движейки се с несъобразена скорост, при извършване на маневра е загубил управление
над МПС и при опита му рязко да намали скоростта на движение пътуващата в
автобуса пътничка е паднала в превозното средство. В
резултат на произшествието ищцата е претърпяла болки и страдания от причинените
й при произшествието телесни увреждания и последиците им - болки при
движение, при дишане и физическа дейност,
дезориентация, главоболие, световъртеж и гадене, болезнени и загрозяващи
рани, и е преживяла психически и емоционален стрес през целия период на
възстановяване и до момента страда от тревожност, нарушения в паметта и
концентрацията на вниманието и панически страх, че инцидента може да се повтори
и в бъдеще.
С исковата молба се твърди, че виновният
за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество и валидна към
датата на събитието, поради което и при наличие на процесуалната предпоставка
по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като й било отказано изплащане на обезщетение от
застраховател, предявява иска си пряко срещу него.
Поддържа се, че са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната
застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив размер за
претърпените вреди.
ИСКАНЕТО е „З.А.Д.„Б.В.И.”
АД, ЕИК: ******** да бъде осъдено да заплати на Р.Г.М., ЕГН: **********,
парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, претърпени в
резултат на автомобилен инцидент, настъпил на 23.06.2017 г., около 09:20 часа,
в близост до с. Български извор, общ. Т., обл. Ловеч в размер на 25 100 лв.
(двадесет и пет хиляди и сто лева), предявени като частичен иск от 120 000 лв.
(сто и двадесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на събитието-
23.06.2017 г. до окончателно изплащане на дължимата сума и направените от нея
съдебно - деловодни разноски по настоящото дело, ведно с разходите за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер; оспорва
настъпването на ПТП с участие на автобус с рег. № ******* по механизъма, описан
в исковата молба; оспорва настъпването на вреди за ищцата в резултат на такова
пътно транспортно произшествие, както и наличието на причинно следствената
връзка помежду им. Ответникът оспорва вида и характера на причинените вреди и
твърди, че при ищцата са налице предходни заболявания и увреждания, които са
били налице към датата на ПТП. С отговора си ответникът прави евентуално
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е напуснала мястото си в
автобуса и е пътувала правостояща, като по този начин е допринесла за
настъпването на вредите. Ответникът оспорва иска за застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, като завишен по размер с оглед критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и акцесорната претенция за присъждане на законни
лихви и начисляването й от датата на пътно транспортното произшествие, като
неоснователна.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства представени от страните и съдържащи се в пр.пр.№ 464/2018 г. по
описа на РП - Т. и заключението на допуснатата и изслушана в настоящето
производство съдебно-автотехническа експертиза, се установи, че на 23.06.2017
г. около 9, 20 часа, в близост до с.Български извор, общ.Т. водачът на автобус
марка „Мерцедес“, модел „Туризмо РХД“ И.Д.Г. е възприел навлизането в платното му за движение на неизвестен лек
автомобил с подаден светлинен сигнал за маневра ляв завой. Поради това веднага предприел
намаляване на скоростта на движение на автобуса, за да избегне ПТП. Автобусът е
извършвал превоз на пътници и се е движел по пътя гр.Велико Търново - гр.София,
за да продължи към гр.Кюстендил за Република Македония. Автобусът е предназначен
и е имал поставени указателни табели за превоз на 48 седящи и нула правостоящи
пътници или инвалиди, като всички места са оборудвани с предпазни колани. Предстояло е спиране за почивка на паркинг в
близост на около 300-400 метра след мястото на инцидента. От показанията на
свид. Г. –водач на автобуса, свид. Ц. – пътник в автобуса и очевидец, преценени
в съвкупност и със заключението на САТЕ се установява, че автобусът се движел
със разрешена и съобразена с пътните условия скорост, което му е позволило да
възприеме внезапно навлезлия в пътното платно лек автомобил и да предприеме
спиране. От писменото заключение на вещото лице и изслушването му в съдебно
заседание на 05.02.2019 г., се установява, че водачът на автобуса не е
предприел аварийно спиране. Подчертава, че не са констатирани спирачни следи,
каквито неминуемо биха били оставени при аварийно спиране върху асфалтовата
настилка. Спирането не е било комфортно (спирачното закъснение в такъв случай не е повече от 4 метра/секунда на квадрат),
нито е било аварийно, но е било предприето бързо спиране за да бъде избегнат
евентуален пътен инцидент при застигане на лекия автомобил от автобуса. При
предприетата маневра от водача на автобуса, ищцата – пътничка в автобуса, е
била в изправено състояние, защото искала да си вземе багаж от отделението за
багаж над седалките. Това е била и причината при маневрата тя да загуби
равновесие и да падне в салона на автобуса. Тялото й е полетяло напред и се е
ударила в таблото на автобуса. Даденото от вещото лице заключение и изводът, че
не е налице друга причина за падането на ищцата, се подкрепят и от показанията
на свид. Ц. и свид.Г., които сочат, че никой друг от пътуващите в автобуса не е
получил травми или да е изпитал дискомфорт при спирането. Всички останали
пътници са пътували седнали на предназначените за това места.
С
постановление на прокурор от ОП – Ловеч от
20.08.2018 г. е потвърдено постановление на РП Т., с което е отказано да се
образува досъдебно производство поради липса на данни за допуснати нарушения на
ЗДвП и извършено престъпление от общ характер.
От представените медицински документи и
заключението на СМЕ с вещо лице ортопед-травматолог се установява, че в
резултат на произшествието на 23.06.2017 г. ищцата е получила контузия на
гърдите.Травматичен хемоторакс.Тотален хидропневмоторакс в дясно.Плеврален
излив с инфилтрирани промени.Множествени фрактури на ребра (3 броя).Контузия на
дясно рамо, дясно коляно.Кръвонасядания, отоци и болки в крайниците. Травматичните увреждания на
ищцата са причинени твърди, тъпи предмети, от които е оборудвано купето на
автобуса, в който е пътувала. Поради внезапното спиране на автобуса, в момент
когато тялото на ищцата е било в изправено положение, внезапно и неочаквано е
политнало в предна посока, като ищцата е понесла удари в дясната гръдна
половина от намиращите се пред нея седалки, след което тялото и е паднало на пода
на автобуса. Този механизъм на
причиняване на травмите е доказан от свидетелските показания, а и не се оспорва
от страните. Вещото лице изяснява, че нанесените удари са били с висока
кинетична енергия, което е видно от получените фрактури на ребра в дясната част
на гръдния кош. Уврежданията на ищцата са с доказан произход и отговарят да са
настъпили при произшествие с описания механизъм. Урежданията са причинили на
ищцата трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, в
случая до 3 месеца.Лечението й е проведено след оказана спешна медицинска помощ
от екип на ЦСМП – Т. в болнично
заведение МБАЛ „Д-Р Ст.Черкезов“ – гр.В.Търново и по спешност е извършена
торакоцентеза (дренаж на дясната гръдна клетка). Била е поставена на строг
постелен режим, а на 28.06.2017 г. ищцата е била изписана и лечението й е продължило амбулаторно. Проведено й е било
адекватно медикаментозно лечение. Вещото лице установява, че ищцата е напълно
възстановена от травмите, общо възстановителния период е продължил около 3
месеца, напълно е зараснала фрактурата и дихателната дейност е възстановена
напълно. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че проведените контролни
изследвания (описани в писменото заключение) доказват, че няма остатъчни и
затрудняващи дишането увреди по белите дробове. По писмени данни от 31.01.2018
г. ищцата е била освидетелствана от лекар-психиатър, констатирал психомоторна напрегнатост,
емоционална тревожност, наличие на свръхценностни депресивни изживявания и
хипохондрични интерпретации, хипобулемична, като е поставил заключение „посттравматично
стресово разстройство“. По делото не са събрани доказателства за проведено
лечение или терапия и за развитието на състоянието й. С показанията си свид.Б.
сочи, че ищцата изпитвала несигурност дали се ще се възстанови след инцидента и
станала по-затворена, необщителна и раздразнителна. От показанията на свид.Б. и
свид.Г., се установява, че през периода на лечение и възстановяване ищцата е
имала нужда от чужда помощ-първоначално за обслужване и тоалет, а в последствие
за помощ в домакинството, пазаруване и др. След около 3 месеца след инцидента
тя се завърнала към обичайния си ритъм на живот и ежедневие.
Безспорно установено по делото е, че към
датата на инцидента за автобус марка „Мерцедес“, модел „Туризмо РХД“,
собственост на „П.П.“АД - гр.Велико
Търново е имало сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество, което се
доказва от справка от ИЦ на ГФ и представената полица № BG/03/116002301611, сключена на 29.08.2016 г. С молба
с вх. №694 от 07.02.2018 г. пострадалата е предявила претенцията си за
обезщетение към застрахователя по застраховка „ГО“ на автобуса и представила
доказателства и посочила банкова сметка. ***а застрахователят да е определил и
изплатил застрахователно обезщетение, а и той оспорва дължимостта му.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен
пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице
от закона. За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя
на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени
средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и
прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна
следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от
деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия. В
случая съдът намира, че не се установиха предпоставките за възникване на
деликтната отговорност на водача на автобус „Мерцедес“ с рег. № *******, той
като той не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и
деянието му не е противоправно. С постановление на РП-Т. е отказано да бъде
образувано наказателно производсто и е прието, че не е налице нарушение на ЗдВп
от водача на автобуса. За гражданския съд обаче задължителна за съобразяване
само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл.300 ГПК (извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца).
Само в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на
непосредственост (чл.11 ГПК) и свободно формиране на вътрешното съдийско
убеждение (чл.12 ГПК).
За
да бъдат приети за установени и да обосноват решението на съда обаче, всички
факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта,
следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на
доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са
събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство (в
този смисъл Решение № 43/16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о.,
Решение № 36/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о.). Такова
доказване обаче не бе успешно проведено от страна на ищеца в настоящето
производство, чиято е тежестта на доказване. Напротив – от събраните
доказателства се установи, че водачът не е допуснал нарушение на чл.
20, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП, изискващи водачът постоянно да контролира управляваното от него
МПС, както и да го управлява с такава скорост, че да може да спре при всяко
появило се препятствие и, или нарушение на чл.21 от ЗДвП забраняващ му да
превишава посочената в закона стойност на скоростта на движение в населено
място, поради което поведението му не е противоправно.
Безспорно
е, че към датата на процесния пътен инцидент за автобуса е била сключена
задължителна застраховка „ГО“. Съгласно чл. 477, ал.1 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно чл.477,
ал. 3 от КЗ ищцата е трето лице, което е легитимирано да предяви пряк иск
за претърпените от ПТП и участвалото в него ППС. Отговорността на
застрахователя обаче е функционално обусловена от отговорността на деликвента, поради
това за вреди, за които той не отговаря не може да бъде платено застрахователно
обезщетение от неговия застраховател по застраховка „ГО“. Това е така, тъй като
на обезщетяване в рамките на посочената застраховка подлежат само вреди,
причинени от управляваното от делинквента МПС. Доколкото и когато бъде
установено противоправно поведение на друго участващо в движението лице, от посочените
в чл.477 КЗ кръг лица, то претърпените от пътници в автобуса вреди подлежат на
обезщетяване от застрахователя по „ГО“ на увреждащото МПС, станало причина за
ПТП ( вж.Решение № 492 от 11.03.2013 г.
на САС по в. гр. д. № 3528/2012 г., респ. посоченото в закона лице - Решение №
7014 от 23.10.2017 г. на СГС по гр. д. № 4742/2016 г. Решение № 1641 от 10.03.2015 г. на СГС по
гр. д. № 9544/2014 г.). За причинени от увреждане на здравето, живота и
телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз, пътували в
автобуса, подлежащи на обезщетение вреди покритието е по задължителна
застраховка „Злополука“ или по реда на реализиране на договорна отговорност на
превозвача по ЗАвтП, но в случая правото на обезщетение не се основава на
такава.
Поради изложеното съдът намира, че
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед на
неоснователността на иска не следва да се разглеждат от съда евентуалното възражение за съпричиняване и за
доводите относно размера на обезщетението, основание на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД.
При този изход от спора и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на направените разноски за водене на
делото в размер на 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
на основание чл.78, ал.8, вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от Р.Г.М., ЕГН: ********** против „З.А.Д.„Б.В.И.”
АД с ЕИК ******** иск с правно основание
чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 477 КЗ, чл.
498, ал.3 КЗ, обн. ДВ, бр.102/2015
г. вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД, за осъждането му да й заплати сумата от 25 100 лв. (двадесет и пет хиляди и сто
лева), предявен като частичен иск от 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на автомобилен инцидент, настъпил на 23.06.2017 г., около 09:20 часа, в близост
до с. Български извор, общ. Т., обл. Ловеч, по вина на водача на автобус марка „Мерцедес“,
модел „Туризмо РХД“ с рег. № ******* застрахован по „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/03/116002301611, сключена на 29.08.2016 г., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 23.06.2017
г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.Г.М., ЕГН: ********** да заплати на „З.А.Д.„Б.В.И.” АД
с ЕИК ******** сумата от 150 лв.
разноски по делото и сумата от 450 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: