№ 1115
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100506278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
първоинстанционното производство Б. Ц. Ц., чрез назначения по делото особен
представител адв. Вълканова, срещу решение № 5803/11.04.2023 г. по гр.д. №
18698/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 с-в, в частта му, с която е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ,
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
705,74 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. “****, аб. № 193759, ведно със законна лихва за период от
16.09.2019 г. до изплащане на вземането; 193,89 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2019 г. до 03.09.2021 г.; 19,25лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 16.09.2022 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.09.2021 г. по ч. гр.
д. №54035/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 113-и състав.
Решението, в частта му, с която е отхвърлена претенцията на „Топлофикация
София“ ЕАД за обезщетение за забава върху стойността на услугата по дялово
разпределение в размер на 3,11 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 03.09.2021 г., не е
обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на предявения
иск, поради липса на пасивна материална легитимация на ответника. Без да се оспорва
приетата за установена по делото фактическа обстановка касаеща обема и цената на
потребената в процесния период топлинна енергия, особеният представител сочи, че
1
по делото не е безспорно установено, че ответникът Ц., макар собственик на процесния
топлоснабден недвижимия имот, е задължен да я заплаща, поради наличието на данни
за учредено право на ползване върху имота в полза на неговата майка В.С.. Посочва се,
че макар да е представена нотариално заверена декларация за отказ от вещното право
на ползване през месец март 2019 г., вписан в Агенция по вписванията, по делото не е
доказано, че собственикът на имота /ответникът Ц./ реално е знаел за извършването на
отказа. Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на
производството по делото, поради липса на правен интерес за ищеца.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който
същата се оспорва като неоснователна. Отправено е искане до въззивния съд за
потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за въззивното производство, съгласно списък по чл. 80 ГПК,
единствено за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в писмена форма, в
рамките на спора, с който е бил сезиран.
Несъстоятелно се явява оплакването за липса на пасивна легитимация у
ответника, довела до недопустимост на производството. Процесуалната легитимация
на страните, макар по правило да произтича от материалната, се извежда от
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, т.е. надлежен
ответник по делото в случая е онзи, по отношение на когото ищецът претендира, че
има вземане. При успешно проведено насрещно доказване, предявеният иск би се явил
неоснователен, но не и недопустим. С оглед на това, предвид изложените в исковата
молба твърдения, не е налице твърдяната от ответника недопустимост на
производството.
Така наведените оплаквания подлежат на разглеждане от въззивния съд във
връзка с правилността на постановения съдебен акт.
По конкретно наведените твърдения за неправилност на първоинстанционния
акт, касаещи единствено качеството “потребител” по смисъла на Закона за
енергетиката по отношение на ответника, съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
2
писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Без съмнение клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Наличието на горното облигационно правоотношение подлежи на общо
доказване в процеса, като, при липса на проведено такова, което да установява
наличието на подобен изричен писмен договор, следва приложение да намери
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която, когато се касае до топлоснабдена
сграда – етажна собственост, всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на
топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ/.
В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост
или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор
с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се
смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик
/собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице,
с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен, така и презумптивен /сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще, считано от сключването на
последващ договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен
или презумптивен/.
В конкретния случай, установява се от представения по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том III, рег. № 4232, дело № 480 от
2013 г. по опис на нотариус Литовски с район на действие РС – София, вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 263, се установява, че на 14.10.2013 г.
3
ответникът Ц. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот
с адрес гр. София, ж.к. “****, като едновременно с това е учредено и ограничено
вещно право на ползване в полза на В.П.С. върху целия имот.
С декларация за отказ от вещно право на ползване с нотариална заверка от
05.03.2019 г. на нотариус Р., вписана в Служба по вписванията гр. София с вх. №
11348/08.03.2019г. В.С. се е отказала от учреденото й вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 100 ЗС, отказът от правото на собственост
/респ. вещно право на ползване/ има действие, ако е извършен в писмена форма с
нотариално заверен подпис и е вписан. Заявлението за отказ може да се оттегли до
вписване на отказа. Следователно в този случай от вписването възниква смесено
оповестително-защитно и конститутивно действие. Вписването е част от фактическия
състав, по силата на който се прекратява вещното право върху имота – вж.
Определение № 409 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 692/2009 г., I г. о. на ВКС; Решение №
2425 от 30.11.1968 г. по гр. д. № 1808/1968 г., I г. о. на ВС, като от този момент
възниква оповестителното действие и действието на противопоставимост спрямо трети
лица.
С надлежно извършеното вписване в публичния регистър на направения
едностранен отказ от вещно право, е дадена гласност на това обстоятелство, като от
този момент се счита, че същото е станало известно на всички трети добросъвестни
лица. С оглед на това, неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
ответникът не е бил реално запознат с извършването на отказ от вещно право,
направен от страна на В.С..
От горното обстоятелство следва извод, че ответникът Ц. се явява
изключителен собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, върху който,
считано от 08.03.2019 г. /момент предхождащ исковия период/ не е налице вещно
право на ползване. Следователно, по силата на чл. 153 ЗЕ, единствен задължен субект
за заплащане на потребената топлинна енергия в имота /спрямо ищцовото дружество/ е
именно неговия собственик.
Предвид изложеното и доколкото във въззивната жалба не се съдържат други
конкретни оплаквания, касаещи обжалвания съдебен акт /а за въззивния съд
съществува забрана служебно да проверява правилността на решението/, настоящият
съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна.
С оглед на това, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има
само въззиваемата страна. Такива обаче не следва да се присъждат, предвид че
страната не е представлявана от процесуален представител в проведеното по делото
съдебно заседание, като единствено е подаден бланкетен отговор на въззивната жалба
и молба за даване ход на делото в отсъствие на процесуален представител на страната.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5803/11.04.2023 г. по гр.д. № 18698/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 113 с-в, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната
на ищеца-въззиваем – „Техем сървисис“ ЕООД.
4
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5