Решение по дело №10594/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2141
Дата: 14 юни 2023 г.
Съдия: Христина Валентинова Тодорова Колева
Дело: 20223110110594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2141
гр. Варна, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110110594 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г.Ф., гр.***,
съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Л. В-Т срещу Н. Я. Я., ЕГН **********,
адрес: гр. *** иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер от 507.42 лв.
(петстотин и седем лева и 0.42ст.), представляващи заплатено от фонда
обезщетение по щета № ***г. за увредения автомобил Форд Транзит с ДКН
***, собственост на Д.И.Д. при ПТП, настъпило на 24.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 04.08.2022г. до окончателното
изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На основание чл. 557, ал. 1, т.2 б. ,,а" от Кодекса за застраховането
Г.Ф. изплатил по щета ***г. обезщетение за имуществени вреди в исковия
размер на собственика на увреденото при ПТП на 24.94.2019г. МПС. Твърди
се, че виновен за катастрофата е ответникът, който управлявайки л.а.
„Мицубиши" с ДК № ***, поради неспазване правилата за движение,
предизвикал ПТП, от което са произлезли щети за други МПС, собственост
на Д.И.Д.. В нарушение на чл.490 от Кодекса за застраховането, ответникът
управлявал автомобила без да има за него сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки отправената покана,
ответникът не е възстановил платеното обезщетение. Ето защо обективира
искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си. Моли
за постановяване на положително решение по предявения иск.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения
особен представител е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявения иск. Счита иска за допустим и основателен. Прави искане за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
1
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за ПТП № ***, на 24.09.2019г. в гр. Варна на
кръстовището на бул. Х.Б. и ул. Б.К. е настъпило ПТП с участието на
„Мицубиши" с ДК № *** и Форд Транзит с ДКН ***, по вина на ответника Н.
Я. Я., който при управление на л.а. „Мицубиши" с ДК № ***, поради
неспазване правилата за движение /движение с несъобразена с пътните
условия скорост/, е предизвикал ПТП, от което са произлезли вреди по
автомобил Форд Транзит с ДКН ***, собственост на Д.И.Д.. В Протокола е
отразено, че към датата на ПТП по отношение на л.а. „Мицубиши" с ДК №
*** не е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”.
Липсата на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност” се установява от справка от базата данни на Информационен
център към ГФ.
От предоставената информация от ОД на МВР Варна, Сектор ПП /л.10
от делото/ се установява, че във връзка с настъпилото ПТП на 24.09.2019г., на
ответника са наложени санкции на основание чл.179, ал.1, пр.1 ЗДвП и
чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 КЗ и са издадени влезли в сила на 23.11.2019г.
НП № ***/18.10.2019г. и НП № ***/18.10.2019г. Т.е. на ответника е наложена
глоба, за това, че управлява моторно превозно средство без сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Представено е Свидетелство за регистрация част І, от което се
установява, че пострадалият автомобил е собственост на Д.И.Д..
Собственикът на пострадалия автомобил е подал до Г.Ф., Уведомление
за имуществени вреди.
Въз основа на уведомлението е изготвен Доклад по щета
№***/04.10.2019г. Определена е стойността, необходима за отстраняване на
щетите. Същата възлиза на сумата 507.42 лева.
Представено е преводно нареждане и извлечение от разплащателна
сметка с наредител Г.Ф. за платено в полза на Д.И.Д., обезщетение по щета №
***/19 в размер на 507.42 лева.
На ответника е връчена регресна покана за възстановяване на
изплатеното обезщетение от фонда /л.23-24 от делото/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 558, ал. 7 във
вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) ответникът да е причинил ПТП, при
което да са настъпили имуществени или неимуществени вреди; 2) към датата
на ПТП да не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила, управляван от виновния водач; 3) ГФ да е
изплатил обезщетение на увреденото лице за претърпените вреди.
След изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната
застраховка „ГО” на автомобилистите ГФ встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и
2
изплащане на обезщетението – чл. 558, ал.7 КЗ/, какъвто е и настоящия казус,
респ. предявеният иск.
По делото се установи наличието на изброените по-горе предпоставки,
обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото
застрахователно събитие на 24.09.2019г. по вина на ответника, като ползвател
(водач) на МПС, за което към тази дата не е имало налична и валидно
сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, както и
плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени
вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.
С оглед изложените съображения предявената претенция се явява
основателна в пълен размер и следва да бъде уважена, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 04.08.2022г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като макар особеният представител да е признал юридическите
факти, формиращи фактическия състав на предявената претенция, не може да
се приеме, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото. Видно от приложените на л. 23-24 по делото писмени доказателства,
преди да предяви претенцията си по съдебен ред, ГФ е отправил покана за
доброволно изпълнение към ответника, която последният е получил лично В
известието да доставяне изрично е посочен изходящият номер на поканата и в
този смисъл не може да има съмнение, че последната е достигнала до
ответника.
Поради изложеното и съобразно направеното искане от страна на ищеца
на последния следва да се присъдят извършените по делото разноски в размер
на 50 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за особен
представител, като съдът определя и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Я. Я., ЕГН **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Ф., гр.*** сумата 507.42 лв. (петстотин и седем лева и 0.42 ст.) ,
представляващи заплатено от фонда обезщетение по щета № ***г. за
увредения автомобил Форд Транзит с ДКН ***, собственост на Д.И.Д. при
ПТП, настъпило на 24.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 04.08.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл.
558, ал.7 КЗ.
ОСЪЖДА Н. Я. Я., ЕГН **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Ф., гр.***, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ ,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител на ответника и определено
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4