Решение по дело №517/2025 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 119
Дата: 20 август 2025 г.
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20252160100517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Поморие, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Й. Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20252160100517 по описа за 2025 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е
образувано по молба от Й. К. А. от с.Г., общ.Поморие против К. Н. С. от същото населено
място, с която е направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки
за защита по ЗЗДН спрямо ответника по молбата.
В обстоятелствената част на молбата е посочено, че ответникът е син на молителката, като
двамата обитават жилище в с.Г., общ.Поморие и отношенията им са влошени поради
системна злоупотреба с алкохол от ответника.
Твърди се, че на 19.07.2025 г., отново след употреба на алкохол, ответникът отправил обиди
и заплахи с убийство към молителката, нанесъл и удари по главата.
Искането е за установяване на извършеното домашно насилие и налагане на ответника на
мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на молбата за защита.
В съдебно заседание молителката се явява лично, поддържа молбата за защита.
Ответникът също се явява лично в съдебно заседание, оспорва изложената в същата
фактическа обстановка, отрича да е осъществявал прояви на домашно насилие спрямо
молителката.
За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото
доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа
страна следното.
Молбата за защита е подадена пред компетентен съд по чл.7 от ЗЗДН – съд, в района на
1
който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата, от
активно легитимирано пострадало лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, против субект по чл.3, т.5 от
ЗЗДН – низходящ /син/ на пострадалото лице, в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН – до три месеца
от акта на домашно насилие, отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН, поради което е
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
В производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която
декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото, но в същата не са
описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо молителката
домашно насилие.
Установява се от представената по делото справка за родствени връзки, че молителката е
майка на ответника.
Молителката не е осъждана, а ответникът е осъждан за извършени престъпления по чл.343б,
ал.1 и ал.2 от НК, управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2,
съответно над 0.5 на хиляда, видно от изисканите от съда и приложени по делото справки за
съдимост на страните.
В съда не са образувани предходни производства по ЗЗДН между страните и спрямо същите
не са налагани мерки по закона, видно от изисканите и приложени служебни справки.
В ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ гр.Бургас не е налице медицинска документация за
страните.
По делото са представени преписи от материалите по досъдебно производство (ДП) № 320
ЗМ-257/2025 г., по описа на РУ – Поморие, от които е видно, че същото е обрзувано за това,
че на 19.07.2025 г., около 2020 ч., в в с.Г., общ.Поморие, нанесъл лека телесна повреда в
условията на домашно насилие на молителката – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. с
чл.130, ал.2 от НК.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от
домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, както и
доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите,
когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3
ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – чл.13, ал.3 от ЗЗДН.
В случая представената от молителката декларация е годно доказателствено средство, като
същата съдържа данни за извършителя на домашното насилие – ответника.
Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на
същата, като в производството това не е сторено от ответника, напротив изложеното от
молителката се подкрепя от материалите по образуваното във връзка с процесния случай
досъдебно производство.
Предвид посоченото, съдът приема, че на 19.07.2025 г., ответникът е осъществил описаните
от молителката прояви от фактическа страна, като от правна страна съдът прие следните
2
изводи.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
В разглежданият случай страните са майка и син, като на процесната дата – 19.07.2025 г.,
ответникът К. Н. С. е осъществил по отношение на молителката Й. К. А. психическо и
физическо насилие, изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи към молителката и
нанасяне на удари на пострадалата.
Затова съдът прие, че по делото несъмнено е установено домашно насилие, представляващо
психическо и физическо такова, извършено от ответника спрямо молителката.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за защита следва да се уважи.
С оглед събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника и
интензитета на установения конкретни актове на домашно насилие, съдът намира, че спрямо
ответника следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а именно,
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на пострадалата, отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното с пострадалата и
забрана на извършителя да приближава пострадалата, обитаваното от нея жилище и местата
за социални контакти и отдих на пострадалата.
Предвид установените по делото обстоятелства относно конкретните прояви на домашно
насилие и личността на извършителя, съдът намира, че срокът на мерките за защита по чл.5,
ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, следва да е максималният такъв по чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно
осемнадесет месеца, а разстоянието, на което да се забрани на ответника да приближава
пострадалата следва да е 50 метра.
Посочените мерки, като вид и продължителност, според съда са необходими и достатъчни за
постигане на целените възпитателен ефект и лична превенция по отношение на ответника,
като същевременно с това ще му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си
към молителката.
Съдът не споделя становището на малотелката за необходимост от приложение на мярката за
защита по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН, задължаване на извършителя да посещава специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, тъй като осъщественото насилие
е резултат от установената по делото алкохолна зависимост на ответника, а действащата
редакция на горепосочената норма не предвижда възможност за задължаване на ответника
да посещава специализирани програми за справяне със същата.
В производството е издадена по искане на пострадалата заповед за незабавна защита рег.№
12/21.07.2025 г., с мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, която е връчена на
ответника на 28.07.2025 г., поради което и на основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, от срока на мерките
по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, следва да се приспадне срокът на тези мерки по заповедта за
3
незабавна защита.
На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в размер 25 лв.
С оглед основателността на молбата за защита, предвид приетата за установена проява на
домашно насилие съдът намира, че върху ответника следва да се възложат разноските на
молителката, направени от нея в производството в размер 300 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното на 19.07.2025 г., в с.Г., общ.Поморие, домашно
насилие от К. Н. С., ЕГН **********, спрямо Й. К. А., ЕГН **********, изразило се прояви
на психическо и физическо насилие, представляващи отправяне на обиди и заплахи към
молителката и нанасяне на удари на пострадалата.
ЗАДЪЛЖАВА К. Н. С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Й. К. А., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА К. Н. С., ЕГН **********, от съвместно обитаваното с пострадалата Й. К.
А., ЕГН **********, жилище, находящо се в с в с.Г., общ...., за срок от 18 (осемнадесет(
месеца.
ЗАБРАНЯВА на К. Н. С., ЕГН **********, да приближава на разстояние по-малко от 50
(петдесет) метра Й. К. А., ЕГН **********, обитаваното от нея жилище в с.Г., общ.... и
местата за социални контакти и отдих на пострадалата, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
ПРИСПАДА от срока на наложените мерки по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, отстраняване на
К. Н. С., ЕГН **********, от съвместно обитаваното с пострадалата Й. К. А., ЕГН
**********, жилище, находящо се в с в с.Г., общ.... и забрана на К. Н. С., ЕГН **********,
да приближава Й. К. А., ЕГН **********, обитаваното от нея жилище и местата за социални
контакти и отдих на пострадалата, времето през което спрямо извършителя са били
наложени такива мерка със заповед за незабавна защита, считано от 28.07.2025 г., до
връчване на препис от заповедта за защита, издадена въз основа на настоящото решение.
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН **********, да заплати на Й. К. А., ЕГН **********, сума в размер
300 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметката за държавни
такси на РС – Поморие, държавна такса в размер 25 лв. (тридесет лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в 7-дневен срок, който за
молителката тече от днес, а за ответника по молбата от съобщението.
Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.
4
Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и да се изпратят на
РУ на МВР – Поморие.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5